Маса-народ

Маса-народ

След Couchsurfing, новият хит сред пътешествениците се казва Mealsharing

3738 прочитания

© Инна Павлова


Обзалагам се, че всеки пътешественик се е сблъскал поне веднъж в живота си с голямото разочарование на име "автентичен ресторант с традиционна кухня". Зад това обещание най-често се крие еднообразно безвкусно меню или просто поточна линия за туристи с кулинарен кич, наречен местен колорит. За любителите на истинското и вкусното вече има спасение – новата платформа Mealsharing.

Всеки желаещ, от всяка точка на света, може да си създаде онлайн профил в платформата, като се представи с кулинарната (и личната) си история - например любими рецепти, предпочитани вкусове, степен на готварско умение. След което да се огледа за предложения за споделяне на домашна вечеря или сам да предложи такава. Разпределянето на ролите на домакин (host) или гост (guest) става по аналогия с платформите за свободно гостуване Couchsurfing и Hospitality club. Регистрираните в Мealsharing предлагат колкото и каквото могат. Сред обменящите се срещат както "неопитен, но забавен готвач", чийто кулинарен връх е филия с масло и мармалад, до наистина умели любители, които правят невероятно суфле или пък "палачинки, на които всеки французин би завидял".

Бащата на платформата е уебдизайнерът Джей Савсани от Чикаго. Идеята му е хрумнала в Камбоджа през март 2012 г. Случайно попаднал на гости при местно семейство, което му предложило домашна камбоджанска храна. "Беше абсолютно магично преживяване", разказва Джей. "Но най-добрата част на вечерта беше, когато домакинът извади синтезатор Casio и зaпочна да свири камбоджански песни. В този миг реших да направя социална мрежа, която да помогне и на други да изживеят магията на тази вечер. Уникални вкусове с уникални хора от цял свят." 

Семейната история на Джей също става част от мотивацията му: "Баща ми е роден в Индия. В селото му не е имало електричество и течаща вода. Семейството пътувало пеша, а местните хора винаги канели странстващите на обяд. Това е една особена топлина и гостоприемство, от която нaшето поколение не бива да се лишава. Любимите спомени на баща ми са свързани именно с тази храна, споделена с непознати."

Точно в Деня на благодарността 2012 Джей и приятели пускат готовата платформа онлайн. В началото първите регистрирали се са "няколко заклети млади туристи с раници на гърба, които търсят екзотична домашна храна в далечни страни", казва Джей. Постепенно в различни градове в Европа и Америка се появяват и местни "споделящи", които се срещат на обяд или вечеря за опознаване на нови ястия и хора. В момента регистрираните участници са вече почти 1300 от 200 места по цял свят. Поглед върху картата на страницата показва сравнително голяма група в Берлин, където пребивавам.

Изпращам няколко запитвания. Първа ми отговаря испанката Айнара дел Вале. В профила ѝ се виждат апетитни и красиви снимки на тортиля и шоколадов пудинг с еспресо. Именно такава тортиля предлага Айнара за основно меню, към нея - задушени тиквички, а за десерт - чийзкейк. С радост приемам. За съжаление се оказва трудно да намерим свободна вечер, удобна и на двете. И така, отлагаме срещата, но пък продължаваме кореспонденцията. Айнара се оказва част от екипа на Мealsharing. "Изграждането ни струваше ужасно много работа, но пък беше със страхотни и ентусиазирани хора", разказва тя. Преди е мислела, че не може да готви "наистина добре". Но след няколко споделени срещи, на които била домакин, разбрала, че не само може да готви чудесно, но дори умее да пече сладкиши. "Особено ако използваш шоколад, няма никаква опасност от провал", казва Айнара.

Вярвам ѝ, още повече че гостите са абсолютно възхитени от нея и уменията й. "Храната беше изключително вкусна, но по-важното е, че прекарахме невероятна вечер", пише Денис, гостувал ѝ през януари тази година. "Докато пиехме греяно вино, си говорихме за разликите между германци, испанци и бразилци. С удоволствие бих повторил и бих се радвал да стана домакин на споделена вечеря", завършва той.

Междувременно обсъждам и вечеря с Ян Алрихс. Израснал в Северна Германия, Ян има четири сестри и двама братя. Свикнал е на масата да е многолюдно и не непременно тихо. Затова с удоволствие посреща гости. При седем деца намирането на общо меню било истинско предизвикателство – някой обожава домати, друг ги мрази, трети тъкмо е станал вегетарианец… Решението било приготвяне на паста с различни сосове. За всеки вкус по нещо. Не се учудвам, че Ян кани на паста с домашно приготвено песто. Гостът само трябва да избере между маслинено, верде или росо. Определянето на дата отново се оказва нелека задача. Тази есен Ян завършва магистратура по археология и работи на спасителни разкопки. При строеж в Бранденбург Ян и колегите му са попаднали на останки от бронзовата ера и сега се налага да останат по-дълго в Бранденбург, в шпагат между изискванията на науката и натиска на инвеститорите. Представям си картинно как група самоотвержени археолози бранят бронзови огърлици от багери и бетонобъркачки. Още една отложена вечеря, но и още едно ново, интересно познанство.

Кореспонденцията както с Ян, така и с Айнара е не само забавна и интересна, но е като предястие за срещите на живо. Затова въпреки малките спънки по пътя на споделянето изпращам още запитвания. Например до Джес от Щатите, учителка по английски, до германката Сабина, мануален терапевт по метода на д-р Грийнбърг - още нещо, за което научавам чрез платформата за Mealsharing и за което бих искала да науча повече. Дагмар пък предлага само несготвени ястия – чисто суровоядство, без захар и без алкохол. И това ще е интересно да се опита. Също така намирам успокоителна мисълта, че ако ветровете ме отнесат към Перу или Камбоджа, няма да съм оставена на кулинарен произвол. Имам шанс за уникална вечер с уникални хора (да се върнем към искрата, запалила Джей).

Мealsharing е малка крачка към актуалното съвремие – екипът на платформата е радетел за здравословна храна, хранителна устойчивост и икономика на споделянето. В началото на май говориха пред британския парламент изграждането на местни общности, за глобалния културен обмен и подобряване на здравето. За онези "малки жестове, които правят света по-добър".

Оформям моя профил на домакин и очаквам запитвания от желаещи да опитат тиквеник с много орехи. Честно казано, предполагам, че това едва ли ще впечатли запалените туристи. Те вероятно се осланят да намерят в Берлин автентична германска храна - вурст, неделно печено или пък зеле. Но съм убедена, че с радост биха опитали тиквеник в България.

Mealsharing заедно с друга интересна инициатива - британската Big Lunch (http://www.thebiglunch.com/) и платформата "Сравни и подели" (http://www.compareandshare.com), са обявили 2 юни за "глобален ден на кулинарното споделяне". "Ще бъде чудесно, ако няколко българи се присъединят към нас в това предизвикателство", пише Айнара. Струва си. Защото една рецепта не е само сумата на нейните съставки. И тъй като никой човек не е остров, какво по-прекрасно от това да се впуснеш на пътешествие из океана и да научиш повече за това какво е да си най-голям брат в семейство със седем деца, какво е мануална терапия по Грийнбърг или защо бразилци, испанци и германци са толкова различни. Всичко това – само на няколко клика разстояние плюс шоколадов десерт.

Обзалагам се, че всеки пътешественик се е сблъскал поне веднъж в живота си с голямото разочарование на име "автентичен ресторант с традиционна кухня". Зад това обещание най-често се крие еднообразно безвкусно меню или просто поточна линия за туристи с кулинарен кич, наречен местен колорит. За любителите на истинското и вкусното вече има спасение – новата платформа Mealsharing.

Всеки желаещ, от всяка точка на света, може да си създаде онлайн профил в платформата, като се представи с кулинарната (и личната) си история - например любими рецепти, предпочитани вкусове, степен на готварско умение. След което да се огледа за предложения за споделяне на домашна вечеря или сам да предложи такава. Разпределянето на ролите на домакин (host) или гост (guest) става по аналогия с платформите за свободно гостуване Couchsurfing и Hospitality club. Регистрираните в Мealsharing предлагат колкото и каквото могат. Сред обменящите се срещат както "неопитен, но забавен готвач", чийто кулинарен връх е филия с масло и мармалад, до наистина умели любители, които правят невероятно суфле или пък "палачинки, на които всеки французин би завидял".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал