Познай кой ще дойде на вечеря
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Познай кой ще дойде на вечеря

Познай кой ще дойде на вечеря

Guess Who’s Coming to Dinner е не само известен филм, но и предаване на Би Би Си 2 от 2003 г. Журналистката Ан Робинсън кани различни личности и ги оставя да пофантазират за мечтаната им вечеря. Няма ограничения нито във времето, нито в пространството, нито при гостите – те може да са исторически личности, дори измислени герои. Решихме да пренесем предаването на страниците на списанието. Поканихме четирима души, за които бяхме сигурни, че ще им е интересно да разкажат какво би представлявала идеалната вечеря за тях

8283 прочитания

Симон Варсано

Мястото на моята вечеря ще е Старият квартал в Мичурин преди 20 години. Под един навес имаше малко капанче - "При Кичка". Леля Кичка продаваше облаци и лимонади и готвеше. Беше много дружелюбна, добра и блага жена. Сядахме на зелени дървени маси и сгъваеми метални столове. Там се правеха най-хубавите салати от домати, краставици и лук и кебапчета, кюфтета, попчета и скумрия.

Искам да се върна там и първият поканен, разбира се, ще е леля Кичка, която няма да се спре да готви и поднася. Следващите гости са двама души, които ще дойдат заедно: Михаил Булгаков и Исак Бабел. Това са любими мои автори – особено с "Майстора и Маргарита" и "Конармия". Умират в една и съща година – 1940. Те ще оценят мястото – не е претенциозно, може да си опънеш краката или да ядеш с ръце, ако ти е по-удобно. След няколко питиета ще започнат да разказват истории. Булгаков по-вероятно ще мълчи и повече ще слуша. Достатъчно е казал.

Следващият гост ще е челистката Жаклин дю Пре. От снимките се вижда колко слънчев човек е била. Също твърд и силен. Когато разбира за болестта си, не се отказва от живота до последно. Веднага ще подхване разговор на френски с Бабел. След нея пристига Пеги Лий. Любима. Спокойна, лежерна, без никакъв напън да впечатли. Представям си, че, все пак, тя ще остане очарователно неадекватна в тази ситуация.

Пристига и Астрид Линдгрен. Тя ще е тук, защото ми е много скъпа. Мъдра като дете, затова ще се разбере с всеки не с езика си, а с мъдростта си. Накрая идва и Джордж Харисън. Той е голям и веднага ще се включи.

Ето че се получи едно музикално трио – Лий, Дю Пре, Харисън. Толкова е странно, но очаквам в един момент да станат и да изпълнят нещо заедно.

Всички познават Булгаков и Бабел. Астрид Линдгрен и Джордж Харисън ще ги отрупват с въпроси. Но и те също ще питат какво е станало, след като са се оттеглили от този свят. И тук е "възмездието". Ще разберат колко много означават за света въпреки съдбата си приживе. Ще пият облаци, ще ядат попчета, скумрия и салата и ще изпитат истинска наслада.

Тук започва интересното и в този момент аз ще стана за маалко от масата, за да направя и една мечтана снимка.

Мира Лазарова

Започвам отдалеч, но е важно.

Преди около пет години, докато работех в Light, направихме една поредица от тематични вечери, които после публикувахме, разбира се. Последната беше посветена на писането и бяхме поканили куп интересни хора, а Симон Варсано снимаше. Затворихме улица "Московска", отворихме една чудна бяла шатра, разположихме изискана походна кухня и квартет цигулки. Беше в началото на лятото на почти единственото място, където София прилича на европейски град – галерия, храмове и жълти павета... Невероятна вечер. Оттогава мечтая да я повторя.

Но сега ще опитам друг формат. Мястото е същото. Признавам, че това, което ще направя, ми изглежда като да пиша списък с неща, които бих си купила, ако спечеля от тотото. Чиста фикция. Но, тъкмо защото професията ми ме е срещала, неочаквано, с толкова необикновени хора, продължавам. Разбира се, че това ще бъде вечеря, която бих подарила на моите приятели. Щастлива съм да познавам хора, които имат интереси, и затова е лесно и приятно да бъдат изненадани.

За да осмисли мястото и да го напълни с живот, бих поканила архитектката Паола Навоне. Възхищавам се от дарбата й да създава еклектични пространства. Да намира и дори да прави специално за тях мебели, лампи и всякакви аксесоари. Сигурна съм, че би се случило нещо забележително. Pop-up павилион...

Представям си много истинска храна, проста, в най-хубавия смисъл, без излишен лукс – ръчно месен хляб, сирене, чисти меса и риба. Иска ми се да изглежда бохемско, непретенциозно. Затова бих поканила да готвят двама души, които носят такъв дух – Младен Чуканов и Антъни Бурдейн. За избора на вино - винаги - Яна Петкова.

За подреждането на масата, цветята, които да я украсяват, и избора на музика бих се консултира с три момичета. Младостта им ще даде настроение и модерност. Бих поканила Марина Гергова да се погрижи за декорирането – покривки, сервизи, прибори. Харесвам много нейния чист и изискан стил, нещата, които прави като дизайнер. Цветята бих поверила на голямата ми дъщеря Неда, защото никога не престава да ме изумява с букетите си. Отсега знам, че ще има божури, много божури, комбинирани съвършено неочаквано. Плейлистата бих оставила в ръцете на малката ми дъщеря Мина, знам, че ще се справи отлично. От себе си бих добавила само идеята да има свободни инструменти за импровизации. До тях Людмил Ангелов, Мишо Йосифов, Илиана Селимска... От опит знам, че след хубаво вино се пее.

Ще аранжирам масата така, че един срещу друг да седнат:

Катя Атанасова и Джон Хам

Емил Христов и Алис Спрингс

Ивет Добромирова и Пол Смит

Мариана Асенова и Явор Гърдев

Михаил Заимов и Анри Лоарет

Георги Лозанов и Зиятин Нуриев

Елена Филипчева и Маргарета ван ден Бош

Георги Нейков и Тилда Суинтън

Таня Глебова и Винченцо де Котис

За почетен гост бих поканила Ленард Коен.

Разговорите – не бих се наела да ги измислям. Ще спра дотук.

А ако такава вечеря може да се случи наистина, ще съм сигурна, че в България отново има смисъл да се живее.

Калина Гарелова Вечеря за критици

Къде

Таверна "Топола" в Атина се намира на стръмната улица "Василий Българоубиец". Тя компенсира тази историческа несъобразителност със следните неща. Разположена е между площада на анархистите и този на парвенютата. Завещанието на създателя й е да не се променя нищо – в менюто, обзавеждането и сградата. Масите са застлани с хартиени листове, столовете са плетени, дворът е тапициран с бъчви. Това е.

Какво

Храната е проста и правилна, менюто не е променяно през последните 30 години. Биха могли и да са три хиляди. Засища добре, но оставя стомаха лек, а главата – работеща. Няма нищо изтънчено, вкусовете са основни, приятни и чисти.

Боб гигант, резен сирене, сварени стебла от глухарчета (хорта) и смлян нахут (фава) за предястие. Специалитетът са агнешки ребърца, за който не яде агнешко има пушена пържола и филе от риба. Десертите са печена ябълка и грис халва. Рецината – бяло вино със смолист привкус – се сипва от бъчвите и се сервира неохладена.

Това е точната храна за оживен разговор, след който тепърва отиваме на следполунощна прожекция в близкото кино "Алфавил".

Кои

Критиците, които харесвам, не са надути комплексари. Те са по-скоро гийкове, които и до преклонна възраст остават ексцентрично посветени на някаква област. Общото между тях е, че владеят особено хаплив хумор, заради който можеш да си пулверизираш виното в далекобойна струя. Също така са доста човечни.

Роджър Ибърт е кинокритик, чиито ревютата се печатаха в над 200 вестника. Има "Пулицър", звезда на Алеята на славата и над 20 книги. От него научих, че не е въпросът да убедиш читателите в своята преценка за филма, а с написаното да го направиш по-интересен. Дори това да е прочутата му фраза: I hated this movie. Hated hated hated hated hated this movie. Hated it.

Джон Ланчестър е писател, който често пише по всякакви теми в London Review of Books. За връзката между икономическия климат и девиза на Старките "Зимата иде" от Game of Thrones. За Айн Ранд и играта "БиоШок". За това, че капитанът на британския отбор по ръгби е женен за 13-ата наред сред наследниците на трона. От него научих, че когато се смесват т.нар. висока и ниска вежда любопитството става заразително.

Yahtzee, или Бенджамин Крошоу, прави малки клипове, които са ревюта на видеоигри. Наричат се Zero Punctuation и се изговарят с огромна скорост, освен когато са в стихове, като ревюто за Wolfenstein. Ролята на пунктуация играят просто анимираните, схематични колажи. От него искам да се науча да съчинявам лимерици.

Антони Георгиев

За предимствата и недостатъците на измисленото полусурово телешко

Тази вечер ще вечерям с Ницше. Ще ядем полусурово телешко и ще обсъждаме предимствата и недостатъците на местните публични домове. След това ще пия коняк с Наполеон Бонапарт. Възможен е и друг обрат. Ще стана от леглото си и тъкмо като героите на Уди Алън в безсмъртната му пиеса "Бог" ще се покача на сцената и ще стана един от тях - измислен герой, влюбен в също толкова измислена еврейка. Разбира се, опцията да се разхождам със Сократ в подножието на Акропола, за да бъда нападнат, отивайки към агнешкия ресторант на Грегори Лондос (запомнете - Омир го хареса, а той беше сляп!), от двама спартански младежи, които да искат да ни вземат портфейлите, е също на масата, фигуративно казано. Очаквам Сократ да ме спаси, като им докаже по пътя на простата логика, че злото е само непознаване на истината.

Ще му разбият носа.

Има и други начини да ти разбият носа пред или във ресторант, като няколко халби полутопла бира с Кристофър Марлоу биха могли да бъдат едно добро начало.

По-безболезнени прийоми да завършиш вечерта включват например онези невероятни ябълки и круши, нарисувани от Сезан. Алтернативно - Арчимболдо. Имаме толкова много неща, които можем да спечелим или загубим, ако сведем живота си до няколко кулинарни рецепти, дори те да са за "Бьоф Строганоф".

Когато най-сетне се събудих от тези нелеки сънища и установих, че не съм се превърнал в огромно насекомо (днес няма да пия ягермайстер с Франц Кафка), си спомних за един майски ден преди точно четири години.

Връщахме се към София с моята кола група хора, участници в семинара по творческо писане на Елизабет Костова в Созопол. Необичайно топло, магистралата все още тръгваше (чак) от Стара Загора; пот, изнервяне, катаджии и пр. - и, разбира се, в един момент силен пристъп на глад и жажда. Спряхме в ресторантчето на Майстор Неджо, което се намира зад "Шел"-а при Пазарджик в посока София. Трудно е за намиране, ако не го знаете, защото е разположено зад паркинг на ТИР-ове, които го скриват от погледа на обикновените граждани. През годините съм установил, че има ли някъде тираджии - яденето е хубаво. Правило.

Както можеше да се очаква, храната беше първокласна - една от най-добрите кухни в Югоизточна Европа. Чобан салатата е великолепна, с истинско турско саламурено сирене (пейнир), обилно залята с истински зехтин и големи количества прясна градинска мента. Кебапите (най-често ползвам стандартния адана, но понякога си поръчвам и патладжанлъ) са фантастични и екземпляр от тях рано или късно ще намери мястото си в музея на Орхан Памук в Истанбул. Хлябовете (средният от които е около метър и петдесет дълъг) са вече световно известни. Сервират се горещи до степен да не можеш да ги пипнеш и с малко разтопено масло върху тях.

Разговорът се въртеше около това редно ли е или не да слагаме балсамов оцет върху плодове и зеленчуци, различни от домати.

Съгласихме се, че не, но в този момент възникна много по-фундаменталният, бик казал дори, екзистенциален въпрос доматите плодове или зеленчуци са. Не постигнахме съгласие.

Предполагам Ницше, Наполеон Бонапарт, Уди Алън, Омир, Сезан, Арчимболдо и Франц Кафка също не биха могли, дори ако се бяха срещнали в моя сън и всеки от тях беше сготвил по нещо или донесъл по бутилка от любимото си питие.

Няма нищо по-хубаво от това да си сега и тук - не в нечие въображение, дори то да е твоето собствено, не в компанията на умрели или все още неродени хора, не в исторически период много преди или много след твоето собствено зачатие, а именно в сегашния момент и на сегашното място, сега и тук.

Участниците в нашия обяд бяха (от ляво на дясно) Георги Господинов (писател), Дежеремая Чембърлейн (преподавател в Университета в Мичиган в Ан Арбър), Рийгън Артър (издателка в Ню Йорк) и Емилия Дворянова (писателка). Желая им всичко най-добро.

P.S. След като се нахранихме, Жоро изрече култовата фраза: "Е как при това положение да бъдеш националист?"

Симон Варсано

Мястото на моята вечеря ще е Старият квартал в Мичурин преди 20 години. Под един навес имаше малко капанче - "При Кичка". Леля Кичка продаваше облаци и лимонади и готвеше. Беше много дружелюбна, добра и блага жена. Сядахме на зелени дървени маси и сгъваеми метални столове. Там се правеха най-хубавите салати от домати, краставици и лук и кебапчета, кюфтета, попчета и скумрия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    bogomogo avatar :-|
    bogomogo

    много приятна статия!

  • 2
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА

    [quote#0:"статията"]"Е как при това положение да бъдеш националист?" [/quote]
    Изключително подходящ завършек на една доволно приятна статия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK