Десерт и фитнес

Shutterstock

Десерт и фитнес

Какво научих на двучасов курс по мочисуки – традиционната церемония по правене на японския десерт мочи

8092 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Като неуморен изследовател на азиатски гастрономически специалитети редовно срещам понятието мочи в менюто на японски, китайски и корейски ресторанти. Бих казал, че става дума за любов от пръв поглед и първа хапка. Обяснявам си го с визуалната илюзия, нареждаща го до обикновения локум, този скъп на всеки българин от моето поколение деликатес, намиращ се в картонена кутийка със засмяна розоберачка. При първата ми среща с мочи, жертва на носталгични настроения, се втурнах в търсене на вкусовата прилика с локума и останах изненадан, но не и разочарован.

Мочи е десертна топчица ориз, в чиято сърцевина е поставен леко сладникав пълнеж, който варира според регионите, стиловете или предпочитанията на майстор-сладкаря. Азиатската кухня е несравнимо по-скромна по отношение на сладкишите, познати на българския консуматор, който е разглезен от пресичането на двете школи – европейската (наблягаща повече на сметаната и шоколада) и близкоизточната (целяща да възпроизведе незабравим и опустошителен захарен шок върху консуматора).

При посещението ми в Аманохашидате – местност, обявена за един от трите най-красиви японски пейзажи, се записах в двучасов курс по мочисуки – традиционна церемония по правене на мочи.

Ритуалът започва с приготвянето на изходния материал - варен ориз. Количеството е колкото хандбална топка и за целта се използва една от десетките му разновидности, наречена лепкав ориз. Измит, прясно сварен и изцеден, оризът се поставя в хаван с размерите на кофа, издълбан в дънер на дърво. С огромен дървен чук, напомнящ времената на Конан варварина, оризът се бие, за да се превърне в хомогенно тесто, в което не могат да се отличат отделните зърна. Задачата е трудна, тъй като оризът е еластичен и лепкав, и в нея участват само мъже. Движението наподобява цепене на дърва с брадва върху дръвник. За да се постигне нужната консистенция, процесът на размазване на ориза не бива да спира, тъй като, веднъж изстинал, той променя вкусовите и физическите си качества. Останалите участници в церемонията окуражават с викове юначния секач-размазвач и се надпреварват да предлагат да го заместят, когато се измори. В класически фолклорен контекст дамската част от публиката внимателно анализира качествата и най-вече издържливостта на всеки участник в церемонията, за да достигне до собствени заключения и класация. От изключителна важност е участието и умението на асистента на секача-размазвач – между два удара той поема риска да изчисти треските от стълкновението между чука и дървения хаван, а също така да преобръща и намества периодично тестото, за да се постигне равномерност в оризовата маса. Ритуалът трае около 20-30 минути. Следващият етап изисква повече сръчност, отколкото сила – тестото се разделя на десетки малки порции, които се сплескват и върху които се поставя пълнеж. Той бива най-различен, но най-често е леко подсладен мармалад. Порциите се оформят като кюфтенца и евентуално се покриват с печено сусамово семе. В тази версия те се сервират студени и една топчица мочи е чудесен десерт към всяко азиатско ястие. Някои китайски школи се ориентират към по-леко физическо усилие и приготвят тестото от оризово брашно. Вкусова разлика съществува, но е нищожна. В Хонконг мочи се сервира като миниатюрни топчици с пълнеж от същата оризова консистенция в горещ, леко подсладен сироп с добавен джинджифил. На особена популярност се радва и комбинацията на мочи със сладолед в компанията на чаша чай.

Като неуморен изследовател на азиатски гастрономически специалитети редовно срещам понятието мочи в менюто на японски, китайски и корейски ресторанти. Бих казал, че става дума за любов от пръв поглед и първа хапка. Обяснявам си го с визуалната илюзия, нареждаща го до обикновения локум, този скъп на всеки българин от моето поколение деликатес, намиращ се в картонена кутийка със засмяна розоберачка. При първата ми среща с мочи, жертва на носталгични настроения, се втурнах в търсене на вкусовата прилика с локума и останах изненадан, но не и разочарован.

Мочи е десертна топчица ориз, в чиято сърцевина е поставен леко сладникав пълнеж, който варира според регионите, стиловете или предпочитанията на майстор-сладкаря. Азиатската кухня е несравнимо по-скромна по отношение на сладкишите, познати на българския консуматор, който е разглезен от пресичането на двете школи – европейската (наблягаща повече на сметаната и шоколада) и близкоизточната (целяща да възпроизведе незабравим и опустошителен захарен шок върху консуматора).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    alighieri avatar :-?
    alighieri

    Моят любим вариант е "daifuku" - мочи от зелен чай с плънка от сладък боб (anko).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал