Приятелю, Chef

Всички готвачи са много симпатични, а за яденето най- важно е разбира се любовта и рецептата, вид химия.

Този е пич, но няма да стигне Джейми Оливър

Публикувано през m.capital.bg

Интересен опит споделят тук. За пореден път се убеждавам, че шеф става от всеки с достатъчно въображение, търпение и смелост. Но...трябват и качествени суровини, и добри оръдия на труда.

За разлика от обичайното - да се търсят идеи в готварските книги, у дома сме възприели друга тактика: черпим идеи от ресторантите, които посещаваме от време на време, и смело импровизираме с тях. И ние намираме еклектиката за много важна - в днешното глобализационно време всичко си е тюрлю-гювеч, затова смело и целогодишно надслагваме на българо-испанската основа много скандинавска, италианска, немска, и, разбира се, азиатска "плънка". Долу еднообразието и наздраве!

п.с. Мисля, че сред интервюираните има две съфорумки. Готини сте.:-)

Каквото и да готвиш, важното е да го правиш с любов и удоволствие. По задължение просто не става.

С годините предпочитанията ми са за по-простичките неща.
Основното е добрата компания.
Това, което е в сътояние да убие всякаква емоция разбира се е последващата купчина със съдове.

Тази статия с коментарите ще ги покажа на жена ми - колко време не иска да си признае за един от вечните въпроси - кой готви по-добре - мъжете или жените :))))

"Това, което е в състояние да убие всякаква емоция разбира се е последващата купчина със съдове."
+++ :)! Дори наличието на съдомиялна машина не решава проблема - нали, преди да се заредят съдовете в нея, трябва да се почистят. :)
Една от интервюираните дами кратко, но точно отговори как трябва да се готви - "С внимание." Внимание към храната, към този, за когото готвиш, дори за собственото си настроение...

Смях в съдебната зала:
-Защо управляващите могат да отлагат дълго време реформите?
-Защото могат да гладуват наравно с гладуващите дълго време.

'Мисля, че при готвенето няма талант в чистия смисъл на думата'

Напротив, има и е нужен талант и за готвенето. От телевизионните български готвачи много малко го притежават. Да не кажа - никой.

'Soulfood' е храната на Афро-американците от американския юг.