

Екатерина Петрова

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Mostly in English, често на български, parfois en français." Това гласи подзаглавието на личния ми профил в "Туитър", но всъщност е добра сентенция и за начина, по който протича ежедневието ми като цяло. През последните 24 часа например взех две интервюта на английски, написах този текст (почти изцяло) на български и обсъдих плановете си за лятото на френски. Всичко това - с клонящо към нулата раздвоение на личността.
Въпреки че всекидневното, а много често и ежечасово и дори ежеминутно превключване на различни езици вероятно отстрани изглежда малко странно, то ми се струва съвсем естествено и самата аз не бих могла да си представя да съществувам само на един език. Освен че обичам да мисля, говоря, пиша, чета, ям, спя, сънувам, мечтая, пея, пазарувам и пътувам на различни езици, се оказва, че истински обичам и самите езици. Сърдечните ми връзки с всеки един от тях съдържат традиционните елементи на истински любовни истории, подобни на тези между хората, като запознанство, флирт, опознаване, недоразумения, влюбване, семейни намеси, връзки от разстояние, временни раздели и събирания. С тази разлика, че при езиците за радост от мен не се очаква да бъде моногамна.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
18 коментара
:)
Публикувано през m.capital.bg
Светът е пълен с далеч по-шеметни езикови любови, в най-невероятни съчетания.
Към авторката: Ако двамата с физика имате деца и живеете с тях на неутрално място, където се говори език, различен от родните ви, сегашният ménage à trois ще ви се види скучен.:-)
Не мога да се сдържа да не коментирам и друго - жалко за немския...
Оооо, не се притеснявай, на датски числата са още по-гадни уравнения, докато се оправи човек с тези половинки... :)
2 и 1/2 по 20 = 50
3 по 20 =60
3 и 1/2 по 20 = 70
4 по 20 = 80
4 и 1/2 по 20 = 90
Тази пък статия за какво е? за запълване на мястото?
Много ми харесаха мислите на авторката! Вероятно, защото живея в подобна атмосфера - триезична страна, където на маса четирима обикновено си говорят на трите езика (английски, френски и испански) и никак не е странно на въпрос, зададен на английски да отговориш на френски / испански или обратното. В началото ми бе странно и се опитвах да говоря на езика, на който съм бил заговорен, но след 6 години свикнах и вече не ми прави дори впечатление. Единственото съображение е, че ако има дори и един присъстващ, който не говори един от трите езика, то езиците на общуване автоматично се редуцират до използването на другите два. Владеене на който и да е език е само плюс - никога не може да бъде минус! Учете езици!
Единственият ми проблем е, че няма с кого да си говоря на български! Но майчин език не се забравя! А и сравнително често летя до България, въпреки че ми отнема поне 24 часа за да стигна. Другият ми проблем е, че никога не мога да гласувам, защото няма как да събера 100 кандидата за секция за гласуване в страна с един единствен българин. До преди две години бяхме двама - имаше една българка - омъжена за местен, но тя почина на 87 годишна възраст!
[quote#6:"vassilun"]Единствени ят ми проблем е, че няма с кого да си говоря на български! Но майчин език не се забравя![/quote]
Имах същия проблем в течение на 22 г. Не, не го забравих, но го говорех с ужасен акцент, странна интонация, и неправилен словоред. Поне в първите ден два на кратките ми посещения в България след прехода.
Poznato! Sutrin rano (predi kafe), govoria na rodata na nemski :-)
Публикувано през m.capital.bg
Poznato! Sutrin rano (predi kafe), govoria na rodata na nemski :-)
Публикувано през m.capital.bg
Напомня ми за най-скъпата ми приятелка, с която разговаряхме на български, изпъстрен с унгарски, руски и английски фрази (само 4 езика, защото тя не говореше италиански, а аз - монголски ;) ).
Лично аз смятам, че използването на повече езици неминуемо се отразява на богатството на речника, както и на граматиката и стилистиката. Говоря с по-голяма лекота на италиански, но пиша по-правилно на английски. Вече доста често се запъвам на български; даже, когато пиша, допускам правописни грешки, което беше немислимо, дори в детсвото ми.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.