Момичето със златната обеца

Цвета Трендафилова, основният дизайнер на бижута за модната марка Stradivarius, за лекия път към успеха, когато следваш желанията си

Цвета е в България само за три дни – тук е заради концерта на Depeche Mode и съпреживяването му със своя близка приятелка, въпреки че групата ще посети града, в който Цвета живее от 11 години – Барселона.

Идва на срещата ни със забележителни обеци – на лявото й ухо се е провесила златиста змия, на дясното е само триъгълник. Дизайнът е неин, но няма да го видите никъде другаде.

32-годишната (ще стане на толкова през август) Цвета Трендафилова е основният дизайнер на бижута за модния бранд Stradivarius. Марката е част от портфолиото на испанската корпорация Inditex (Industrias de Diseño Textil), която държи Zara, Massimo Dutti, Bershka, Pull and Bear, Zara Home и други брандове, с над 4270 магазина в цял свят.

Личи й, че се е разтворила в испанската среда: изговаря думите бързо, с подчертан южен акцент и приема работата си в Inditex като естествен ход от труда си.

Бърза да хване следобедния самолет за Барселона и веднага започва с историята си. Ключовото в нея – Цвета е от Русе, където завършва Национално училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов". След 12-и клас е готова за кандидатстване в Националната художествена академия. Започва да се готви за изпити, но бързо се разочарова от системата на подготовка, през която трябва да премине и се отказва в последния момент. Заминава да работи на морето при приятели, по-голямата част от които учат в Колежа по туризъм във Варна. Покрай тях Цвета решава, че така и така нищо не прави, по-добре да се яви на изпит с руски език (живее няколко години като малка в Русия с родителите си, баща й работи в "Електроимпекс" и владее езика много добре), учи една година, по време на която заминава на практика в Барселона. Там се запознава с момче и става "абее, типична история", жени се за него, забременява и така и не се връща.

Така започва животът й в Барселона. Заради работата на мъжа семейството решава да живее близо до офиса му, в предградие на града. Квартирата, която наемат, се намира на ъгъла на сграда, в която е настанен офиса на интересна за Цвета бижутерска фирма. Tous e една от най-успешните испански марки, на пазара от 1920 г., която прави бижута от благородни метали. "Всеки ден минавах оттам и накрая си казах – какво ще се занимавам с глупости, я да се пробвам и да се върна към нещо, което ми е интересно. Бижутата много ми харесват. Изобщо не знаех, че ще бъде така. Но мен дизайнът винаги ме е привличал, независимо от вида му. Най-безинтересни и скучни са ми дрехите." В Tous преценяват, че образованието й в училище по изкуства е добра база за позицията помощник-бижутер, която по-рано се е отворила при тях. Започва като чирак, учи се – помага на дизайнерите за изработката на моделите, гравира с лазер. "Сега фирмата е много голяма и мултинационална, но тогава все още в някои отдели функционираше на принципа на семейния бизнес и всеки дизайнер имаше ежедневен контакт със собствениците. След известно време, когато една дизайнерка напусна, аз отидох директно при шефа и му казах, че много искам да се пробвам да работя на нейното място. А това не е нормално. Собственичката се впечатли от откровеността ми и ми даде шанс."

Минават пет години. Междувременно Цвета записва сценография в университет и пътува всеки ден до Барселона, за да учи вечер. После по стечение на обстоятелства се разделя с мъжа си и решава да се върне да живее в големия град, за да пробва да прави модни аксесоари - разнообразни, със свобода на идеи и материали, за разликата от по-ограничения стил на класическата бижутерия. Започва да работи за португалската фирма Parfois. Централата на марката е в Порто, но в Барселона са базирани четирима души от дизайнерския екип. Цвета става един от тях.

Parfois е със собствена колекция и внася малко количества готови модели, които сменят често, но наема Цвета, за да направи нов дизайн от нулата. "Бяха решили, че искат да вкарат нова мъжка линия и обновения линия бижута, които да разнообразят предлаганото от тях. Сметнаха, че идването ми от Tous е голям плюс, защото искаха визията на техните бижута да е повлияна от по-луксозни марки." Половин година по-късно я търсят от Stradivarius ("в този бранш се работи преди всичко с т.нар. хедхънтинг"). В рамките на един ден минава шест интервюта от 8:00 до 18:00 ч. Не знае какви са изискванията, носи дебела папка с изработените си аксесоари досега. "Много се изненадаха, че съм българка, в отдела не бяха общували с никого от нашата страна. Всички ме разпитваха за историята ми – какво правя в Испания, защо съм останала и т.н. Разказах я около шест пъти." Накрая й казали, че интервюто е минало много добре и обикновено не отправят предложение към някого още в първия ден. Назначават я на позиция дизайнер на бижута.

"Мисля, че съм един от малкото подобни случаи – нямам стабилно модно образование за разлика от повечето хора в дизайнерския екип, които са с такова. Аз може би съм нещо като изключение. Но ми помага моят опит, който натрупах благодарение на възможността, предоставена ми от Tous да науча техническата част и да видя на практика как от една рисунка се стига до крайния продукт. За много студенти например, докато не започна да работят, е трудно да реализират идеята си до крайния й вид. Затова смятам, че съм имала късмет. Знам как да измисля нещо и как то ще изглежда накрая. Едно е да измислиш дизайн, съвсем друго е той да се получи, особено в нашия бранш, в който цената, която плащаш за продукт, е много, много ниска, но той е модерен и с добро качество."

Цвета е един от тримата дизайнери в отдела на бранда.

Работи на пълен работен ден, по осем часа. Във всеки един от тях проверява по около 100 - 200 имейла, защото поддържа връзка директно с производителите от целия свят, следи продукцията, прави нови модели, среща се с нови производителите. "Така ми минава денят, и седмицата, и месецът. Но това е една от работите, за които не казваш ох, кога ще дойде краят на работния ден, а мигаш и денят е свършил. Всичко се развива много интензивно, а и продължава да ми е интересно."

От аксесоарите на марката Цвета изработва цялата колекция бижута, някои очила и аксесоари за коса. През годините прави шалове, шапки, ръкавици и други дребни неща. Последният й принос ще е колекцията бански костюми, която ще влезе в магазините другата седмица.

Всяка марка на производителя Inditex има своя идентичност и е ориентирана към определена целева група. Stradivarius (купена, а не създадена от компанията) е за момичетата от 18 до 30 години, за студентката, която вече има пари, не за тийнейджърката на Bershka, която ходи с родителите си на пазар. Zara е за жената. "Но нещата вече са се смесили", казва Цвета.

Stradivarius има най-голямата колекция аксесоари от всички марки на групата. Само при бижутата се правят около 200 модела на сезон. В колекцията има специални издания в ограничено количество бройки (продават се онлайн), но повечето, т.нар. комерсиални, са по 10 000 броя, продавани из целия свят (много малка част от тях идват в магазините в България). "Нещата трябва да са хем подобни, хем различни. Има един вид конфекция – basic модели, който знаеш, че се харесват, и които обновяваш всеки сезон, даваш им по нещо от новите тенденции – може да е в цвят, материал, минимален детайл, и става. Но това е най-трудното – да можеш да поддържаш модели, които хората обичат, без да им омръзнат. Тук трябва да си практичен и да направиш много неща за кратко време. Отделно има истински дизайнерски модели, които са вдъхновени от картина, десен, цвят или просто детайл от модна тенденция в момента. Те са с по-висока цена, по-сложни за разбиране и не всеки би ги носил."

Не е задължително първо да се видят дрехите и след това да се измислят бижутата, обяснява Цвета. Най-рано за предстоящ сезон започва да работи екип по тенденциите, който веднага след като е готов, прави презентация и насочва останалите отдели за темите, материалите и цветовете. Прави се брейнстормнинг – търси се материал, решава се какво ще се прави и се създават идеи от всички. 

"Аз не знам дали съм постигнала голям успех. Структурата, в която работя, е толкова огромна, че няма как да няма реален успех, все пак стигаш до толкова много хора... Радвам се, че крайният резултат се приема добре и изглежда има успех. Ако толкова много ти харесва да правиш нещо, изживяваш го, крайният резултат винаги е добър. Ако ходиш само в офиса и си казваш, ще правя само това, което са ми дали, за да си тръгна по-бързо, тогава няма да успееш."

През седмицата Цвета се прибира късно, понякога излиза да вечеря с приятели или просто на бърза разходка, но основно гледа малката си дъщеря. През уикендите се опитва да разнообразява времето си като посещава различни културни събития - музеи в неделя (тогава са със свободен вход), ходи на кино, лятото и поне веднъж на плаж. Често работи за удоволствие в друго студио, в което изработва неща за себе си или просто си рисува в компанията на приятели - фотографи, модни стилисти, сценографи, "хора, които не са толкова прагматични и нахъсани".

Два пъти в годината тръгва на дълги служебни пътувания в Индия, Япония, Корея, Китай. Там се среща с производители, които я водят по пазари за материали и идеи (т. нар. research - събиране на всякакъв вид информация, запознаване с нови технологии, следене на други марки и тяхната нова продукция), после прави моделите си. "В днешно време не може да стоиш и да разчиташ само на вдъхновението. Трябва да си много информиран. Големите дизайнерски брандове също имат нужда от подобна информация, макар че при всички положения тя е на по-различно ниво от retаil марките. Имат екипи, които обикалят и събират информация – от изминали десетилетия, по улиците, снимат по клубовете."

Самата Цвета често вижда бижутата си по улиците и редовно по блоговете и списанията. "Напоследък много неща, които аз смятах за прекалено силни за масова продажба, влязоха в колекцията и съм много доволна (новият lookbook www.stradivarius.com). На мен много ми харесва какво правя. Това е основната причина, заради които нещата ми се получават."

Още от Капитал