С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

26 31 май 2013, 15:13, 27461 прочитания

Проблемът с ментетата и други истории

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


19:00 ч., Истанбул. На главната улица до трамвайна спирка Laleli Universite няколко души, местни хора и чернокожи, паркират микробус и от отворената му задна врата в рамките на няма и минута изхвърлят над 50 дамски чанти – Chanel, Louis Vuitton, Giorgio Armani и др. Мятат право в десятката – върху чаршаф, навървен от двете страни, така че при спешност, с едно движение, да придобие формата на компактен, лесен за носене чувал. Всички чанти са на цена от 10 турски лири (8.20 лв.). Дузина жени с различна националност се скупчват като ръгбисти около стоката и започват да се борят за избрания цвят и модел чанта.

Фалшификатите на дрехи и аксесоари на различни световни марки са обичаен щрих от турския пейзаж. В България също – ще ги откриете в магазини по централните търговски улици на всички градове, големи тържища и "бутици" с огромен надпис Outlet на витрината, изложени гордо, някои от тях с цени, близки до оригинала си. Турция и Китай са двете държави, от които организирани групи заливат света с т.нар. ментета. Като оставим настрана контрабандата, основната причина за съществуването на подобни канали, е свързана с евтината работна ръка там. Почти всички от световните гиганти производители са прехвърлили производството си в азиатски страни и изработват продукцията си на ишлеме. После е лесно – когато възложеното от марката количество е изработено (то винаги е фиксирано, например 10 000 бройки), производителите продължават да въртят матрицата. Чуждният бранд вече е предоставил цялото си ноу-хау и макар че е осигурил количество материали – копчета, конци, ципове, линейни метри плат, прецизно изчислени така, че от тях да се получат точни бройки с холограмен етикет, кройката, спецификацията на модела и матрицата остават във фабриката. Поточната линия може да бъде пусната наново, този път с нискокачествени материали. Цената на неофициално тиражираните дрехи е до 50% по-ниска от тази на оригинала. България не е изключение – малки фабрики с производство, разположено предимно в Южна България (според юристите, с които говорихме) и предназначено за местния и чуждия пазар, следват същата схема. Това е бизнес единствено и само за лесна печалба.

Данните за заловените от агенция "Митници" фалшифицирани стоки потвърждават –– те идват основно от Турция, Китай, Хонконг и Обединените арабски емирства. Основна част са вкарани на територията на България със сухопътен транспорт, а общият брой на задържаните стоки е 2 019 205. (Важно е да се спомене, че на границата действа системата за случаен контрол – минаващите през граничните контролно-пропускателни пунктове транспортни средства се проверяват избирателно.)


Служителите в митницата има с какво да се гордеят – според доклада на Европейската комисия за дейността на митниците и прилагането на права върху интелектуалната собственост за 2011 г. България е на първо място в ЕС по брой на задържани фалшиви стоки (28% от всички задържани продукти в ЕС).

За голяма част от населението проблемът с вноса и продажбата на стоки фалшификати е не само пренебрежим, но и непонятен. Заради ниската покупателна способност у нас потребителите масово са склонни да затворят очите си и да платят нищожна сума, за да притежават стока на световна марка, дори да знаят, че тя не е автентична. Двайсет и осем годишната Мария Филипова казва, че редовно би купувала ментета, дори има няколко от Тайланд - тениска Paul Smith и потник Lacoste. "Бих купувала, защото ми харесват марките, но не дотолкова, че да давам много пари за оригинали. Освен ако не е нещо, за което много си заслужава, но още не ми се е случвало", допълва тя. Александър Георгиев (34 години) се изумява, че някой може да даде 1000 или 2000 лв. за дреха. "Не, това е твърде много – бих дал максимум 300 лв. за маркова блуза или чанта. Случвало ми се е да купувам ментета, но не защото искам да нося определено лого на марка, а защото моделът, разцветката или картинката върху тях са ми харесвали."
Подменяйки един продукт със сурогат, ние се включваме в кръг на компромисни практики, разширяваме го неусетно и върху други аспекти на нашия живот, което в крайна сметка не е добре за никого.

Скептично гледащите към проблема не пропускат да отбележат, че марките дори донякъде печелят от фалшификатите си – без ментетата нямаше всяка втора жена по европейските улици да носи Louis Vuitton и да е ходеща реклама. Самите производители и вносители едва ли губят толкова много от фалшификатите, тъй като повечето от хората, които купуват ментета, не са платежоспособни и по правило не биха търсили оригинала.

Въпросът тук обаче не е свързан единствено с избора на клиента, а със санкционирането на нелоялните търговци, които заблуждават потребителите и печелят на гърба на производителя огромни суми. Потърпевши от производството и разпространението на фалшиви стоки са преди всичко самите компании, произвеждащи оригинални стоки, официалният им вносител и държавата. Търговците на фалшификати попадат в сивия сектор – те не плащат данъци, с което ощетяват бюджета, за сметка на изрядните търговци с малък и среден бизнес, опитващи се да работят по правилата.



Не на последно място, фалшивите стоки може да крият сериозен риск за здравето поради неясния произход и нулевия контрол на субстанциите и материалите, използвани за тяхното производство (особено при парфюми и очила).

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другари срещу "хулигани" 3 Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

11 окт 2019, 2855 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3040 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Момичето със златната обеца

Цвета Трендафилова, основният дизайнер на бижута за модната марка Stradivarius, за лекия път към успеха, когато следваш желанията си

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10