

Албена Шкодрова

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

"Балконът е пиедесталът на сицилианката", заявява Лучия и почти яростно тръсва раиран чаршаф. Защипва го с безброй щипки - виртуозно, като че изпълнява сложно арпеджо. Con fuoco. След това – ей така, сякаш рутинно, зашива шамар на сополивия Марко.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
8 коментара
Изобщо, балкона си е блага работа. Особено ако е в някое вътрешно дворче. Можеш спокойно да си пиеш кафето или питието със съседите и да си клюкарстваш на воля.
Клюкарница и център на светския живот се оказват тези балкони широкиколкото един перваз. Бабата нагласявавнучката и я кара да излезе да постои на балкона. Очевидно ако излезе на улицата по няма да язабележат и ефекта няма да е същия. Най-много да я наклюкарят и оплюят. Докато ако стои на балкона е като примадона и дама, която гледа гнусливо плебса долу и грее като недостъпната луна.
"След това – ей така, сякаш рутинно, зашива шамар на сополивия Марко."Ха-ха ха. Грижовната, гневлива, емоционална италианска майка-диктаторка. :)
Изключително приятно четиво!
Задните дворове
Строгите фасади не обичам:
те са лицемерни и сурови,
но затуй как силно ме привлича
чудото на задните дворове!
Тук едни над други до стрехите
се редят балкони от желязо,
с клетки, накачени по стените,
и сами подобни на кафези.
От зори, та чак до вечер късна
всеки ден от тях се носи викот,
песни, смях и говор непрекъснат:
птици и дечица чуруликат.
Всеки ден, докато падне мракът,
шетат тук жени червенобузи
със ръце, заголени до лакът,
и разкрити на гърдите блузи:
ту изстискат с две ръце прането,
свели кръст, насмалко да го счупят,
и на двора, сякаш от небето,
тежки буреносни капки тупат:
ту прострат бельото си пред взора
на съседа, без да се срамуват,
и с това бельо подобно кораб
готви се балконът да отплува.
Има празник в тези грижи малки
и понякога салюти има
в удара на гръмките тупалки,
в изстрелите прашни на килима.
Може би, защото е на скрито,
тук животът пълно се разкрива
с постоянството си упорито
в своята безсмисленост щастлива.
1965 г.
Атанас Далчев
Била съм в Сицилия 2 пъти и съм възхитена от очарованието, красотата и романтиката на това място - а една от екскурзоводките там, в Катания, не пропусна да разкаже една пиперлива версия на един от типовете издадени балкони....!
А така ! :) И каква е тя?
За Палермо с пълна сила важи онова, което се казваше в един филм за Южна Италия: "Плачеш, когато дойдеш, плачеш, когато си отиваш." В началото така се стъписваш от жегата, теснотията, неприбрания боклук, шумотевицата в ранни зори и късно вечер, виковете на уличните продавачи, че не искаш да останеш и миг повече. После, без да се усетиш как, потъваш в очарованието на онези тайнствени и примамливи балкончета и вътрешни дворове, на главозамайващата архитектура, на атмосферата в кварталните магазинчета и уличните шествия по време на фестивал, че ти се иска да останеш там завинаги.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.