Тъй нареченият мой балкон

За окачените улици на Сицилия

"Балконът е пиедесталът на сицилианката", заявява Лучия и почти яростно тръсва раиран чаршаф. Защипва го с безброй щипки - виртуозно, като че изпълнява сложно арпеджо. Con fuoco. След това – ей така, сякаш рутинно, зашива шамар на сополивия Марко.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА
    • - 1
    • + 34

    Изобщо, балкона си е блага работа. Особено ако е в някое вътрешно дворче. Можеш спокойно да си пиеш кафето или питието със съседите и да си клюкарстваш на воля.

    Нередност?
  • 2
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    • - 6
    • + 7

    Клюкарница и център на светския живот се оказват тези балкони широкиколкото един перваз. Бабата нагласявавнучката и я кара да излезе да постои на балкона. Очевидно ако излезе на улицата по няма да язабележат и ефекта няма да е същия. Най-много да я наклюкарят и оплюят. Докато ако стои на балкона е като примадона и дама, която гледа гнусливо плебса долу и грее като недостъпната луна.

    Нередност?
  • 3
    avgustina avatar :-|
    Avgustina
    • - 2
    • + 14

    "След това – ей така, сякаш рутинно, зашива шамар на сополивия Марко."Ха-ха ха. Грижовната, гневлива, емоционална италианска майка-диктаторка. :)

    Нередност?
  • 4
    etty1 avatar :-P
    etty1
    • + 11

    Изключително приятно четиво!

    Нередност?
  • 5
    flick avatar :-?
    Гергана
    • + 17

    Задните дворове

    Строгите фасади не обичам:
    те са лицемерни и сурови,
    но затуй как силно ме привлича
    чудото на задните дворове!

    Тук едни над други до стрехите
    се редят балкони от желязо,
    с клетки, накачени по стените,
    и сами подобни на кафези.

    От зори, та чак до вечер късна
    всеки ден от тях се носи викот,
    песни, смях и говор непрекъснат:
    птици и дечица чуруликат.

    Всеки ден, докато падне мракът,
    шетат тук жени червенобузи
    със ръце, заголени до лакът,
    и разкрити на гърдите блузи:

    ту изстискат с две ръце прането,
    свели кръст, насмалко да го счупят,
    и на двора, сякаш от небето,
    тежки буреносни капки тупат:

    ту прострат бельото си пред взора
    на съседа, без да се срамуват,
    и с това бельо подобно кораб
    готви се балконът да отплува.

    Има празник в тези грижи малки
    и понякога салюти има
    в удара на гръмките тупалки,
    в изстрелите прашни на килима.

    Може би, защото е на скрито,
    тук животът пълно се разкрива
    с постоянството си упорито
    в своята безсмисленост щастлива.

    1965 г.

    Атанас Далчев

    Нередност?
  • 6
    pontiac avatar :-P
    pontiac
    • + 3

    Била съм в Сицилия 2 пъти и съм възхитена от очарованието, красотата и романтиката на това място - а една от екскурзоводките там, в Катания, не пропусна да разкаже една пиперлива версия на един от типовете издадени балкони....!

    Нередност?
  • 7
    pickles avatar :-P
    Albena Shkodrova
    • + 2

    А така ! :) И каква е тя?

    Нередност?
  • 8
    murttle avatar :-|
    murttle
    • + 8

    За Палермо с пълна сила важи онова, което се казваше в един филм за Южна Италия: "Плачеш, когато дойдеш, плачеш, когато си отиваш." В началото така се стъписваш от жегата, теснотията, неприбрания боклук, шумотевицата в ранни зори и късно вечер, виковете на уличните продавачи, че не искаш да останеш и миг повече. После, без да се усетиш как, потъваш в очарованието на онези тайнствени и примамливи балкончета и вътрешни дворове, на главозамайващата архитектура, на атмосферата в кварталните магазинчета и уличните шествия по време на фестивал, че ти се иска да останеш там завинаги.

    Нередност?
Нов коментар