Салима и пустинята
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Салима и пустинята

Салима и пустинята

Бедуините в Израел - след края на пътя

14906 прочитания

В малка държава като Израел е трудно да се говори за град, намиращ се на края на света, но ако наистина държите да го намерите, тръгнете към Йерухам, в сърцето на пустинята Негев. Понятието краят на света рядко предизвиква позитивни асоциации и така е и този път. Пътувайки из тези места - дълги километри прах и бензиностанция по средата на нищото - тягостното усещане се увеличава, когато наближите Димона. Принципно всеки град с шоколадова фабрика, било и в пустинята, може да разчита на посетители. Тази фабрика обаче е по-различна и посетителите в никакъв случай не са добре дошли. Шоколадовата фабрика - така в Израел наричат секретния Negev Nuclear Research Center.

Йерухам обаче не е нашата крайна цел, макар и на всички да им се струва, че оттук нататък наистина вече няма нищо. За да стигнем до дома на Салима, трябва да напуснем израелската представа за нищо и да се гмурнем в още по-голямото нищо. Знаци как да стигнем до нейния дом няма. Път също. Шофьорът обаче знае къде да завие и се понасяме из пустинята. Негев не е класическа пустиня - джипът се клатушка из безкрайно каменно поле без каквато и да било следа от зеленинка. Пристигнахме. От дома на Салима гледката е към купища смет, а в далечината се вижда Йерухам.

След провъзгласяването на Държавата Израел през май 1948 г. градове като Йерухам трябва да изпълнят много важна задача. Усилената еврейската емиграция в Израел продължава. Стотици хиляди евреи от цял свят след мъчително пътешествие акостират в Хайфа. Спасение в Израел търсят и евреите от съседните държави в Близкия изток и Северна Африка, откъдето след повече от две хиляди години съвместен живот близо 1 милион евреи са прокудени. Пристигайки в Израел, всеки мечтае за Йерусалим или Тел-Авив, младият на възраст град със забележителна баухаус архитектура. Планът обаче е друг и новите израелци вместо в мечтания голям град се озовават в някое от току-що изникналите в пустинята или Галилeй градчета. Експериментът със заселването на 20-те градчета като Йерухам, подсилени и с емигранти от бившия СССР през 90-те, невинаги е успешен. Според тогавашните планове Йерухам би трябвало да е град с население 100 хиляди души. Днес тук живеят 10 пъти по-малко хора.

Жегата и влагата се нетърпими, но в бедуинската палатка в покрайнините на града е прохладно. Вятърът ни гали, докато пием в малки чашки сладък чай, по-скоро захар с чай, излегнати на шарените килимчета в палатката за гости на Салима. "Нашите къщи не са кой знае какъв шедьовър на архитектурата, но бедуините знаят как да си построят дома така, че да уловят вятъра", усмихва се тя. Зъбите й са бели, но отчайващо криви. Салима носи забрадка. Умората, изписана на лицето й издава, че е поне на 50 години. Изчисленията, като вземем предвид възрастта на най-големия й син, показват, че е на не повече от 35 години.

Гостуването на бедуини е туристическа атракция навсякъде в Близкия изток и Северна Африка. С тази разлика, че Салима не принадлежи към тези бедуини, за които режисираните срещи са просто начин за препитание. В забравено селище като това срещи с чужденци няма. Мястото на жената е вкъщи, а не в палатката за гости, където на отличен иврит, с много малък акцент, разговорът започва от това, че ще отговори на всички въпроси освен този за възрастта. "И много ви моля, без снимки."

Тази израелска бедуинка, както някой правилно отбеляза, е представителка на двойно малцинство. Бедуините считат себе си за истинските араби, от векове пресичащи надлъж и нашир Арабския полуостров, който отлично познават. В днешния арабски свят обаче бедуините са по-скоро малцинство. Бедуините в Израел заради арабския си произход получават още един малцинствен етикет. Бедуините са тук много преди 1948 г. От създаването на Израел до днес общността им, поне в Израел, нараства 10 пъти до около 170 хиляди души. Статистиките днес представят една традиционна общност на кръстопът. Само в рамките на едно поколение неграмотността на бедуините в Израел спада от 95% на 25%. Учебната мрежа обхваща 95% от децата на бедуините, но значителните разлики се проявяват тепърва в гимназиите, до които стигат само 10% от момичетата.

Салима не получава възможността да ходи на училище, но се опитва да компенсира загубата, с което си навлича гнева на своята общност. Това, че родената в Израел Салима говори иврит, съвсем не е разбиращо се от само себе си. Както и това, че майка на седем деца посещава занятия в колеж. "Исках да уча, но бедуинската система не ми дава такова право. Аз обаче се заинатих, казах си: няма пък, ще стане. И стана, но за всичко се плаща."

Салима започва от малките неща, които тук са огромни -

става първата жена с шофьорска книжка в селището. В заетия си график на майка Салима намира всеки ден час-два за най-голямото си удоволствие - четенето. По време на срещите с чужденци Салима отговаря търпеливо на въпросите ни, но тя има и въпроси за нас. От известно време обаче светът става по-близък не само за нея, но и за цялото селище - върху покрива на къщата, която няма нищо общо с палатковата архитектура, е разположена сателитна чиния, а компютърът е свързан с интернет. Въпреки това общността на Салима остава традиционна във всяко отношение. "А дори става все по-консервативна. Най-големият ми син става все по-религиозен също като селото. Не ми харесва това. Иска да съм забулена, а когато го карам до училище, предпочита да не слизам от колата. Срамува се от мен." Черните очи на сина й ни изучават с интерес. Какво ли си мисли?

Населяващите юга бедуини се считат за по-либерални от своите северни събратя, но по тези места либерален е относително понятие. "Голям късмет извадих със съпруга ми. Разбира се, в общността хората са против това да откривам културата ни пред непознати. Изгубих много приятелки, съпрузите им им забраниха да общуват с мен. Аз обаче имам нужда от тези срещи и съпругът ми ме разбира напълно, но горкият и той плаща цена за това. Хората от селото все му натякват, че Салима се среща с чуждестранни гости."

По размери селото всъщност е едно значително градче. Криволичещият път, по който дойдохме, преминава покрай 300 къщи, понякога отдалечени на километри една от друга. Разстоянията обаче нямат никакво значение - всичко се знае, особено сега, когато бедуините всъщност не са съвсем бедуини. Пустинята Негев е войскова зона, което за странстващите от хилядолетия бедуини означава, че не могат свободно да я прекосяват. Промяната настъпва по-рано: от края на XIX век бедуините постепенно изоставят номадския си начин на живот. Полуномадството с времето е заместено от постоянен адрес. Днес в Негев има седем бедуински града. Половината от бедуинското население на пустинята, повече от 57 хиляди души, продължава да живее на места, които, ако толкова държим, може и да наречем селища, макар и често да не са признати за административни единици. Макар и начинът на живот на бедуините да търпи промени, някои неща си остават същите. Религията продължава да определя начина на живот тук и по този показател жените като Салима получават червен картон.

Салима никога не е била в чужбина, но за хората като нея всеки по-голям израелски град вече е чужбина. Въпросите й издават интерес към външния свят, който не може да бъде удовлетворен. Цената, тема, която се връща постоянно, би била прекалено висока не само за нея. "Ако една бедуинка напусне семейството си, нейният съпруг ще бъде изключен от общността, а баща й ще живее в срам до края на дните си. Светът отвъд селището не е вариант за мен", казва Салима. Гласът й е спокоен, а изражението на лицето й издава примирение, може би смесено с малко тъга. Малко преди нашето посещение избухва новината - в акт на отмъщение е убита сестрата на бедуинско момиче, избрало кариерата на модел в Израел. Сестрата на неоткриваемата за отмъстителите манекенка заплаща цената за живота отвъд бедуинското селище.

Новини като тази са един от редките случаи, когато бедуините стигат до израелските медии. В Израел бедуините в повечето случаи са напълно непознати на израелците. "Нямам представа", е най-честият отговор на моите въпроси, свързани със социалното положение на бедуините, зададени на израелци. Едно невидимо малцинство. Самата Салима подкрепя Израел. "Не знам дали, ако се бях родила в някоя от мюсюлманските държави, бих била по-щастлива", споделя. Казармата не е задължителна за бедуините, но от дълг към Израел някои от тях, особено в Северен Израел, постъпват в армията.

"Има обаче много неразрешени въпроси с нашия статут и напоследък по-малко хора отиват в казарма. Би било хубаво, ако правителството признае нашите селища, тогава бихме получили повече помощи." Нов проектозакон трябва да регулира положението на израелските бедуини. Много от селищата им ще бъдат официално признати, но пък и десетки хиляди бедуини ще бъдат принудени да се преселят. Правозащитни организации в Израел вече се обявиха против предложението, изтъквайки, че в този вид новият закон ще доведе до разрушаването на общността, която, лишена от своите традиционни занятия, в новите условия би била обречена на бедност и безработица.

"Моята мечта е един ден да видя дъщерите си с университетска диплома", споделя на раздяла Салима. Лепкавата жега напомня за себе си веднага след като напуснем проветривата палатка за гости.

"Вярваш ли, че това ще стане?"

Дълго мълчание.

"Не."

В малка държава като Израел е трудно да се говори за град, намиращ се на края на света, но ако наистина държите да го намерите, тръгнете към Йерухам, в сърцето на пустинята Негев. Понятието краят на света рядко предизвиква позитивни асоциации и така е и този път. Пътувайки из тези места - дълги километри прах и бензиностанция по средата на нищото - тягостното усещане се увеличава, когато наближите Димона. Принципно всеки град с шоколадова фабрика, било и в пустинята, може да разчита на посетители. Тази фабрика обаче е по-различна и посетителите в никакъв случай не са добре дошли. Шоколадовата фабрика - така в Израел наричат секретния Negev Nuclear Research Center.

Йерухам обаче не е нашата крайна цел, макар и на всички да им се струва, че оттук нататък наистина вече няма нищо. За да стигнем до дома на Салима, трябва да напуснем израелската представа за нищо и да се гмурнем в още по-голямото нищо. Знаци как да стигнем до нейния дом няма. Път също. Шофьорът обаче знае къде да завие и се понасяме из пустинята. Негев не е класическа пустиня - джипът се клатушка из безкрайно каменно поле без каквато и да било следа от зеленинка. Пристигнахме. От дома на Салима гледката е към купища смет, а в далечината се вижда Йерухам.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    Статията е класа, снимки не ми бяха нужни. Браво!

  • 2
    kalnik avatar :-|
    Калник

    Много хубава статия. Само дето не мога да изпитвам съжаление към хора, които третират жените си по такъв начин.

  • 3
    ish avatar :-?
    ish

    Поздравления за статията! Не мога да спра да си задавам въпроса, защо като имат достъп до външния свят, тези хора продължавата са се самовглъбяват в собствените си религиозни догми и ограничения? Не е ли глобалната мрежа начин да се самообразоваш? Или може би те четат и се информират избирателно и тенденциозно?

  • 4
    fred avatar :-|
    Fred

    Фантастична статия! Стана ми много тъжно за тази жена. И всеки път когато чета статия за такъв тип общности не мога да си отговоря на въпросът който ме терзае "Защо така по дяволите? Защо трябва така да се притискат живи човешки същества, какво ги е накарало такива общности да са толкова безчовечни?"

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Религията може да се смени със светско упавление, но си трябват хора с топки за тази работа ...

  • 6
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#4:"Fred"]Стана ми много тъжно за тази жена. [/quote]

    На мен не ми стана тъжно! Дори и се възхищавам, че се опитва да промени нагласите в нейната общност, но си дава ясна сметка до къде би могла да стигне! За съжаление едва ли мечтата и дъщерите и да получат университетска диплома ще се сбъдне, но ако възпитава така дъщерите си (в което не се съмнявам), както тя е възпитана от нейното семейство, то дъщерите на нейните дъщери вероятно ще имат университетска диплома! В общият случай положителните промени се случват бавно - поколение след поколение! И това не е непременно лошо, защото революционните, бързи промени много често водят до грешки!

    Статията показва, че в една нормална и демократична страна като Израел дори бедуините не са "истински" бедуини. Спомнете си за туарегите в Мали! И те са бедуини, но с оръжие в ръце (не всички, не искам да обобщавам)! В една демократична страна всеки има шанс за развитие в зависимост от своите и на родителите си възможности! В Израел военната служба е задължителна дори за жените, но властите отчитат особенностите на тзаи общност и не ги принуждават да служат в армията! Там, където властва разумът, а не религия или нещо друго, там е демокрацията!

  • 7
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    До коментар [#3] от "ish":

    Ти мислиш че в бедуинската палатка има интернет? По-скоро не знае какво е интернет и телевизия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK