Портрет на боксьора като готвач
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Портрет на боксьора като готвач

Илиян Лалев по време на тренировка (вдясно)

Портрет на боксьора като готвач

Художникът Илиян Лалев за спорта и други произведения на изкуството

19112 прочитания

Илиян Лалев по време на тренировка (вдясно)

© Цветелина Белутова


"Десен! Ляв прав! Десен! Ляв! Обратно…" Инструкциите от ринга са на Илиян Лалев, когото откриваме с боксови лапи на ръцете, докато практикува втората си специалност - треньор по бокс. Иначе е художник. Първо става магистър по живопис (през 1987 г., когато завършва Висш институт за изобразително изкуство "Николай Павлович", настоящата Национална художествена академия), а от една година е асистент - преподавател по живопис във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий". В момента, в който го виждаме, е в залата и дава указания между боксовите круши. Музиката наоколо гърми, лее се пот, броят се удари и ритъмът се променя на всеки три минути заедно с механичен сигнал, който определя края на всеки рунд. На този динамичен фон Илиян Лалев е остров на спокойствието. Мускулите му са стегнати, изреченията - също, а вниманието му е концентрирано в поне две посоки - наблюдава трениращите и говори за изкуство в почивките. Тогава сваля лапите и е явно, че пръстите му прилягат повече на художник, нищо че ръцете му са "опаковани" с черен бинт като на боксьор.

"Това с бокса, казва той, има специална артистична история. Самото треньорство е арт проект, който аз съм представял неведнъж." "Следдипломна преквалификация" е от 2005 г. - време на преход, който по думите му "очевидно не е свършил изобщо. Ако си спомняте, тогава съществуваше идеята, че поради това, че сме рожби на социализма, сме неадекватни на предоставените норми и условия, и хората постоянно се преквалифицираха". В годините, когато молекулярните биолози в България работят като дизайнери, а учителите като таксиметрови шофьори, Лалев предприема артистична "социална реакция срещу това, което се случва в обществото изобщо". Определя проекта си като life-art, дипломира се като треньор по бокс в Националната спортна академия и продължава: "Реагирах на цялата тази социокултурна идиотия, която ни натиска нонстоп и ни кара да ставаме не такива, каквито искаме, само и само за да можем да оцеляваме." Неговата причина да спортува е изкуството и "цялата тази история", както той я нарича, "е протест, тя не е кеф, тя не е удоволствие".

Дясно кроше, ъперкът, ляво кроше, рамо, рамо...

Сблъсъкът с Илиян Лалев продължава на всички нива. Конфликтът набира сили, когато той заявява, че няма постижение, с което да се гордее, че е преживял достатъчно несправедливости, че за 51 години е минал "през цялата мелачка" и че благодарение на това "абсолютно нищо" не му дава основание да смята, че "тук нещо може да се случи". А предварително знаем, че творчеството му се радва на интерес - негови работи са в колекциите на музеи и институти за съвременно изкуство в Европа, в частни колекции, в списъците на отличени с награди за живопис… Той не се оплаква, но скептицизмът му е способен да хвърли в нокдаун почти всеки събеседник: "Съжалявам, че говоря така, извинява се малко по-късно. Притеснявам се, че има някаква визия за нещата, а аз я обърквам." Всъщност не, уговаряме се, че нямаме предварителен сценарий, че любопитството ни е по-голямо от нокаута, и се измъкваме от ъгъла с въпроси. Защо избрахте този спорт за life-art проекта си, а не шах например? "Сигурно защото го е правил Марсел Дюшан, смее се Лалев и продължава сериозно. Заради агресията - от самото начало исках да вляза в диаметрално противоположна посока. Впечатленията за артистичните среди са за "лековати", "сипматяги", "пиене" и трябваше да се направи контраст." Хрумва му да се промени до такава степен, че "да смени идентичността си", но революционното е, че той не търси промяна в пространството, а във времето: "Тук ролята става истина и аз самият се променям, анализира той. Става въпрос за абсолютна промяна на специалността - ти ставаш друг човек, влизаш в съвършено друга комуникация, животът ти се променя, защото в спортните среди се изисква съвсем друг начин на живот." Сутрин става в 6 часа, тренира с часове, изпитва физическа болка, уморен е… Творческите среди от своя страна приемат трудно подобни напредничави идеи, защото по думите му "те са свикнали с промени в пространствен характер, например Орлан – тя се моделира, променя, прави си липосукции, ботокс…"

В черния дроб, точно там, точно така, ляв ъперкът, дясно кроше

Момчетата в залата се изненадват, когато разберат, че Лалев е художник, но повече се впечатляват от треньорските му умения, защото методиката му позволява разнообразие, вместо да налага готови модели. Преподавателският му опит и в спорта, и в изобразителното изкуство показва, че най-високи резултати се постигат, когато учителят следва личните даденостои на ученика и ги развива: "Не да използваш собствените си бои, а с неговите да му помогнеш", казва художникът-треньор. Самият той се увлича по бокса от седми клас. Започва да тренира през 1992 година при Цачо Андрейковски, но никога не е бил състезател. Вярно е, че сега прави състезатели в залата, но предпочита да прави изкуство. "Кой не би искал да си стои вкъщи и да си прави изкуството", пита той. Който не е склонен на трансформации, става ясно по-нататък, докато обсъждаме следващата му метаморфоза, свързана със същия проект - тази на готвач. "Нарочно направих тази преквалификация с готвенето, обосновава се Илиян Лалев, защото казваха, че съм се боксирал и преди. Няма такова нещо – едно е да се боксираш, друго е да станеш треньор и да се дипломираш като такъв, друго е да вземеш удостоверение за готвач." Отказва да принизяваме разговора с въпроси за любими подправки и кулинарни рецепти: "За мен това е много сериозно. Това са игри в живота, а не да седнеш и да представиш един продукт – ти представяш как този продукт се развива."

Разбира се, че изпитва удоволствие от процеса, в който реализира кулинарните си опити (да речем, диня с крем-сирене и пушена риба), но остава принципен докрай: "Позицията ми на артист и на човек не е на съгласие - аз не съм в съгласие с околното." Как би могъл да се разреши този конфликт, как си представя победата? "Мечтая, казва той, тук да се случат някакви неща, които всички хора искат - да се вдигне екзистенцминимумът, да се култивираме малко по отношение на съвременното изкуство… И се усмихва: Да се развие професионалният бокс."

Боксът, обратно на очакванията, не му доставя ендорфините, които обикновено заливат човек, когато се поизпоти. Според него той "е изключително тежък спорт - възниква като спорт за бедни, спорт за отчаяни".

Ляв, ляв, десен, раз, два и край

Кое изкуство изисква повече жертви - бойното или изобразителното? И от кои удари боли повече? Отговорът на Лалев е, че "и в изобразителното изкуство е много трудно. Особено в настоящия момент много си приличат – и двете са доста агресивни вече и има опасност да получиш много удари. Разликата е, че на ринга има някакви правила и ако се научиш да играеш добре, този спорт е измислен така, че да можеш да се защитиш, да отговориш на атаката.

Тук виждаш ударите, продължава той, докато там има и удари в тила извън ринга, а те са забранени, но в изкуството няма забрани", усмихва се дискретно. Накрая по пътя на аналогиите изолираме най-важното: "Най-важното на ринга е да се научиш да се пазиш. Това важи и в изкуството, но там е да се опазиш."

Атакуваме следващите територии на творческите му търсения, но не, не, не, той е категоричен и настъпателен - не би могъл да сподели темата на настоящата си дисертация, "защото е лична тайна, твърди. Ако кажа, ще започнат веднага да пишат на тази тема и ще ме елиминират". Дисертацията се занимава с проблеми на съвременната живопис и предстои да бъде защитена в следващите две-три години. През това време може би всички ще се съгласим, че портретът на боксьора като готвач е невъзможен, защото "човек не може да изпълнява десет функции - това ще го погуби, той ще изчезне. Актьорът, който непрекъснато си променя мимиката, губи лицето си", казва Лалев и нокаут.

"Десен! Ляв прав! Десен! Ляв! Обратно…" Инструкциите от ринга са на Илиян Лалев, когото откриваме с боксови лапи на ръцете, докато практикува втората си специалност - треньор по бокс. Иначе е художник. Първо става магистър по живопис (през 1987 г., когато завършва Висш институт за изобразително изкуство "Николай Павлович", настоящата Национална художествена академия), а от една година е асистент - преподавател по живопис във Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий". В момента, в който го виждаме, е в залата и дава указания между боксовите круши. Музиката наоколо гърми, лее се пот, броят се удари и ритъмът се променя на всеки три минути заедно с механичен сигнал, който определя края на всеки рунд. На този динамичен фон Илиян Лалев е остров на спокойствието. Мускулите му са стегнати, изреченията - също, а вниманието му е концентрирано в поне две посоки - наблюдава трениращите и говори за изкуство в почивките. Тогава сваля лапите и е явно, че пръстите му прилягат повече на художник, нищо че ръцете му са "опаковани" с черен бинт като на боксьор.

"Това с бокса, казва той, има специална артистична история. Самото треньорство е арт проект, който аз съм представял неведнъж." "Следдипломна преквалификация" е от 2005 г. - време на преход, който по думите му "очевидно не е свършил изобщо. Ако си спомняте, тогава съществуваше идеята, че поради това, че сме рожби на социализма, сме неадекватни на предоставените норми и условия, и хората постоянно се преквалифицираха". В годините, когато молекулярните биолози в България работят като дизайнери, а учителите като таксиметрови шофьори, Лалев предприема артистична "социална реакция срещу това, което се случва в обществото изобщо". Определя проекта си като life-art, дипломира се като треньор по бокс в Националната спортна академия и продължава: "Реагирах на цялата тази социокултурна идиотия, която ни натиска нонстоп и ни кара да ставаме не такива, каквито искаме, само и само за да можем да оцеляваме." Неговата причина да спортува е изкуството и "цялата тази история", както той я нарича, "е протест, тя не е кеф, тя не е удоволствие".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Пич и половина! Така трябва да изглежда мъж на средна възраст който уважава и себе си и тези около себе си. Евала!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK