С приятели на море
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С приятели на море

"Людмила-Локо е най-мила, тя сплотява жените и децата и повдига за обсъждане чувствителните въпроси. Стенли критикува Людмила, когато му е тъжно." / <em>Краси</em>

С приятели на море

Три весели компании, които почиват винаги заедно

34226 прочитания

"Людмила-Локо е най-мила, тя сплотява жените и децата и повдига за обсъждане чувствителните въпроси. Стенли критикува Людмила, когато му е тъжно." / <em>Краси</em>


Любов към свободата и истинското приятелство

сем. Сланеви – Станислав-Стенли, Людмила-Локо и дъщеря им Никол

сем. Цапкови – Георги-Гого, Гинка и дъщерите им Ивана и Василена

сем. Кирчеви – Апостол, Краси и трите им деца Йоана, Косена, Ники

"Людмила-Локо е най-мила, тя сплотява жените и децата и повдига за обсъждане чувствителните въпроси. Стенли критикува Людмила, когато му е тъжно." / Краси

Те са събрани по вкуса си към свободата, в обем, допустим за хората с деца. Едно семейство музиканти и две, състоящи се от архитекти, голяма компания, която вече повече от осем години прекарва заедно лятото на българското Черноморие.

Стенли и Людмила се запознават със сем. Цапкови на къмпинг "Смокиня". "Бяха опънали палатките си под нашите, разказват Сланеви – сториха ни се готини, но не отидохме да се представим. Дъщеря ни обаче отиде. Тогава тя беше на година и половина и гледаше все към техния лагер, защото там имаше много деца. Един ден просто беше останала и за вечеря. Така естествено се запознахме с домакините на тази вечеря. Впоследствие Никол си заживя в техния лагер, а ние все по-често се заговаряхме със семейството, при което тя играеше." "Общо взето, запознанството ни съвпадна с периода, в който не знаехме как да организираме почивките си, за да е интересно и на детето ни. Мислех си – различно е с дете на море. Но... да забравя да си изкарвам добре ли? Освен това вкусовете ни за музика съвпаднаха с Цапкови", спомня си Людмила.

 

Речник

Замъглил – означава пийнал порядъчно

Удар – успех в нещо – при покупка на сандвич, взимане на душ, готвене, улов на риба, шеги и свалки, пийване на водна чаша ракия, бързо пренасяне на много багаж

"- Ако още веднъж ми кажеш "мамо" пред оня батко... ще ти спра сладоледа!"

След време, за да видят Цапкови, на язовир "Доспат" с трите си деца се появяват и сем. Кирчеви. "Видях една майка на три деца – продължава Людмила – която с лекота организираше семейните си неща, и си казах, хм, можело значи. А бащата взе една китара и засвири Nothing else Matters
 на Metallica. И трите деца пееха "нотинг елс мамооо". Как да не ги харесаш?"

"Гинка – "нещо, което го нямам, винаги ще го намеря при нея – било то хапче, фрапе или тоник." / Стенли

Така трите семейства се сближават и на следващата година вече са заедно на къмпинг "Смокиня". Имат толкова голям лагер, че го описват като имение, отделна шатра за бар на една висока дюна, с най-различни кътове – детски кът, усамотен кът, кабинет за писане, в който Краси вика всички един по един, за да прави хороскопи. "Посетиха ни много хора – приятели и баби и дядовци, даже и празнувахме рождени дни – три за две седмици", спомня си Апостол.

Стенли винаги намира нещо, което да не му е точно така, както иска. "Къде ще палим огън чак там?" " Какви са тия колчета? Въобще не стават!", "Какви са тия хора?" Аз като негова съпруга все още нямам обяснение защо го прави." / Локо

След като "Смокиня" се превръща в "луксозен плаж с чадъри и много барове и така да изгонят истинските ценители на този вид почивка" (по думите на Георги), започва да се тресе от музика, а и по плажа все по-често намират спринцовки, заспали хора пред палатките си и започва да се краде, компанията се прехвърля към къмпинг "Корал", където почива през последните три години. "Не сме имали голям избор, казва Гинка, подобни места не останаха, а "Корал" благодарение на сегашните си стопани все още е хубаво местенце, защитено от пошлост и "лукс".

 

"Миналата година ми беше голям проблем, че на реката рибата не кълвеше. Друг проблем ми е, че Никол иска да спи във водата. Нали разбирате, че ми идва в повече!" / Стенли

Организацията поемат сем. Цапкови, които винаги ходят по-рано на морето, като слагат една голяма палатка да пази място. Тя е центърът на бъдещия лагер. "Хубаво място се избира трудно. Естествено всеки от нас търси да е на "първа линия", смее се Людмила. Звънят ни оттам и дават информация. Например: "Направили са нов бар до старата ни дюна, по дяволите! Сега вървим към скалите. Ще търсим там някъде. Като намерим – ще пратим снимки!" Или: "Жестоки брадвички намерих на един пазар! Да ви взема ли за палатките?"

Локо

Според Краси най-трудното нещо в една обща почивка е организирането и тръгването в един ден, на място – миенето на чиниите в пясъка, и накрая – товаренето и обратният път към вкъщи, придружени винаги с тъга, нерви, много мръсотии и смачкан багаж, така че "ни се налага да си пийнем повечко предната вечер". За Георги основният проблем при техния вид ваканция е с местата за разпъване на палатки ("в България няма места за къмпиране по начина, по който ние го харесваме – близо до морето, да виждаме изгрева, бурите, дъжда, който изгонва плажуващите... Напливът на хора е огромен, късмет е да си намериш добро място"), а за Стенли единствената трудност e при пренасянето на нещата, защото колите не минават до пясъка. "Трудно е и с горещината, даже и тентата не помага. Предишни години към 14:00 ч. ходех да се гмуркам за рапани и миди. Взимах по един човек със себе си и тръгвах. Този, който е с мен, винаги се побърква, защото аз съм екстремен. Ловът на миди и рапани не е лесен, особено ако си избереш екстремно място. Прибирам се с кофа рапани и миди. И започвам да ги приготвям. На "Kорал" няма миди обаче. И ми липсва гмуркането. Обожавам вечерите. Общо взето, аз съм на море заради вечерите. Денем не ме търси."

Традиция

"Трябва да има бар, направен от нас и само за нас – това е адски важно" / Локо

Обичат да ловят риба и миди, да играят с децата на карти, а малките да са във водата (децата на Краси и Апостол прекарват над 4 часа на ден във водата). Обожават утрините, когато няма никой на плажа, и вечерите, когато всички плажуващи си отиват, да си говорят, пият коняк или бира преди обяд в най-веселите дни. На къмпинга почти никога не се пекат – лежат под тентите и се радват на разхлаждащия вятър. Вечер след 18:00 ч. идва тяхното, най-хубаво време – на музика с вино и бира, огън, разговори без битовизми, всеки свири и пее колкото може. "Започва движение в лагерите, всеки с питие... и накрая на деня винаги се оформят общи срещи пред нечий временен дом на по чаша питие и хубава музика", смее се Людмила.

Сплотява ги начинът, по който разбират живеенето – нещото, което ги прави много близки изобщо. Еднаквите интереси, музиката, която слушат, и децата, които се забавляват заедно. "Музиката е съществен елемент от прекарването ни заедно, уточнява Стенли. "От самото начало много слушахме "Остава". Така е досега."

Не се карат, но се напрягат по всички удобни поводи – кой си е опънал палатката на най-хубавото място; кого са го прекъснали, като е съобщавал нещо важно; кой не слуша Стенли или пък някой не са го викнали на групово посещение до дамската тоалетна, обяснява Краси. Според нея все пак, разбира се, има леко обидени. "Накрая по принцип всеки е леко кисел и непрекъснато се заканваме да не стъпим повече в тоя прахоляк и да каталясвам, но следващата година пак нищо друго не ни харесва повече от къмпингуването и продължаваме, и оставаме, и устояваме."

 

Спомени

"Бурите на къмпинга са паметни преживявания – всяко семейство се обединява, като държи палатката си в новопоявилата се река, всичко плува, включително дюшек с чаршафи, а саковете с дрехи после миришат на влага до края на почивката." / Краси

"Втората година от нашето съвместно ходене на море на "Смокиня" – огромна компания с много деца, палатка кухня и шатра за купони. Стенли решава, че ще се прибере в родния си град Преслав, за да празнува рождения си ден на 12 август, защото е обещал на тамошните си приятели купон с печено агне. Въпреки нашите усилия да го убедим да останат той е железен и на 11-и тръгва за Преслав. На следващия следобед с учудване и радост виждаме как той, Люси и малката Никол крачат обратно към дюните и нашето импровизирано малко селище... "Пичове, не мога! Това е моето място за празнуване на рожден ден, върнахме се!" / Гинка

"Миналата година точно до нас имаше други хора. Жестоко им завиждахме за една дюна пред палатката и крояхме планове да я завземем, само да си тръгнат. Най-после си тръгнаха и аз дори измислих интериора върху тази дюна. Но казаха, че на следващия ден ще дойде тяхна приятелка. Приятелка? Развалиха ми плановете. Докато се спуквах от яд, че няма да ползвам великата дюна, измислих план – изваждаме колчетата на съседите и лееекинко преместваме палатката им с около метър. Този, който ще дойде, няма да забележи, нали не е бил тук? Организирах момчетата и най-подло изместихме палатката им. Така изглеждаше, че дюната не е точно пред тях и можехме да я ползваме. Да, де, но се оказа, че приятелката на съседите е била там и преди нас. И мнооого добре помни къде е била палатката и че сутрин от входа се озоваваш на великата малка дюна (тя приличаше на балкон, голяма гъзария – дюна–балкон). Стана голям скандал. И се наложи да върнем нещата. И да се извиним, де. И да си призная, че постъпих подло. После станахме големи приятели с тази приятелка на съседите. Но преди това имаше борба за дюна." / Локо

 

The Family ("Семейството")

Спокойни дни и бели нощи

Дани He – Йордан Рашев

Ники – Николай Илчев Дани She – Даниела Димитрова
Магда, Тодо – Тодор Милиев

Мария Касимова-Рунди и техните половинки

"Интересни сме си и имаме какво да си дадем – винаги можем да си говорим за нещо любопитно или да си помълчим качествено. Може би най-важното: уважаваме различията си и нуждите да правим различни неща на обща почивка", казва Магда, един от членовете компанията The Family, в която всички са единодушни – възрастни няма.

 

Лафове

"Обичаме много често да си говорим със северен акцент (Шумен, Варна), една година бяхме на бургаското В-ъ-ъ-й."

"До края на предходното десетилетие фразата беше "Тъй ли?" с провлачване в края на първата дума, съпроводено с повдигнати до невъзможност вежди. Широка употреба - за изразяване на закана, почуда, задоволство, одобрение, обич и мн. др."

"С Рунда бяхме открили, че много добре се разбираме на български с френски акцент. При един наш такъв разговор я беше чула чистачката и й казала "Ама, Рунди, френският ти е страхотен!'' / Йордан

Част от компанията се познава от детско-юношеските години – от толкова, че да не помнят какво е да не се познават. Йордан е близък най-отдавна с Даниела – от времето, в което "си умирала" да слуша албума на Принс Diamond and pearls, a той бил снабден с всички албуми на Мадона и двамата се състезавали кой е по-велик. С Николай се запознават в музикален клуб и оттогава са буквално неразделни. Тодор също среща в клуб, а Рунди – в списание "Едно". "Магда я познавам, откакто се помня. Когато имаме въпроси, търкания и т.н., тя е човекът, на когото се обаждаме, за да каже, че нещо е добре или не, дори и за много смешни неща. Например един път преди заминаване някъде в провинцията звъня на Ник и му казвам "хайде, готов ли си, идвам да те взема", той ми казва "да, подготвил съм цялата музикография на Йосиф Кобзон". Аз го питам кой е този, Ник прихва от смях и ми казва – обади се на Магда. Звъня, тя също прихва и казва – е как не знаеш Кобзон, той събра цялото лоби на БСП в зала 1 на НДК, миналата година имаше концерт тук и целият град беше разлепен с образа му и червеното му тупе. След разговора си с нея едва влязох в работна среща от смях."

Другата част от компанията са заедно повече от дванайсет години. "Като роднини са ми", казва Рунди. В този компактен състав обаче са твърдо от десет години, макар невинаги всеки да успява да се присъедини. Във времето приятелите стават все по-близки и започват да се наричат The Family. Имат и няколко важни празника, които задължително прекарват заедно. Единият е Бъдни вечер – тогава всички останали в София се събират на коледен обяд, обикновено в дома на Рунди. "Обядът се обявява за 12:30 ч., но ние никога не отиваме навреме", смее се Йордан. Обикновено за тези сбирки тя прави пуйката, а останалите носят ястие, с което се чувстват най-уверени в готварските си умения.

Даниела и Ник

Незабравимата вечер

"...с огън на брега, в която една приятелка от Бургас мяташе риби на скарата в огъня, беше съблечена до кръста, а гърдите й се лашкаха насам-натам някак независимо от тялото й и приличаха на два току-що уловени паламуда, които се опитват да се върнат в морето… Тогава си помислих, че дивотата е нещо много красиво." / Рунди

Първите летни места на The Family са несъществуващите вече бунгала на къмпинг "Оазис" и къмпинг "Смокиня", когато е "див и прелестен". Ник казва, че допреди да застроят "Оазис" и с. Лозенец да се превърне в сезонен квартал на София – това е тяхната "точка на лятно пресичане". Сега са в процес на утвърждаване на нови традиции. "Разкъсваме се между Северна Гърция и определени, все още непопулярни точки на нашето Черноморие." "Мястото се променя, защото самите места се менят и за съжаление ни губят", допълва Магда. "Остава предпочитанието да е малко населено и обикновено, но все пак с ток и вода, да има нудистки плажове, семпла автентичност и ако се чува музика, то тя да е джаз или класика."

Номинациите за организацията по почивката отиват при по-свободните откъм ангажименти приятели – Йордан или Магда, макар че всеки от другите поема някаква част. "Различно е през годините – ако някой открие хубаво място, го предлага и на другите, казва Рунди. Обикновено Йордан ми звъни с готова организация, след което аз почвам да мрънкам за нещо... ей така за спорта. В крайна сметка отивам и си изкарвам поредното страхотно лято." "Разбираме се още в самото начало, че всеки си почива по своя начин и няма нужда да се точим заедно като свински черва навсякъде. Това е много важно за всички. Няма никакви задължителности", уточнява тя.

Ник, Тодор и Дани He

Място от миналото

"Оазис беше нашето място. Стари раздрънкани соцбунгала с мижави условия, но все пак с баня и топла вода, с легла – пружини, в които потъваш, с малка тераска пред всяко и велик изглед към морето. С пристигането внасяхме комфорт и стил във всяко бунгало – от завесите, през свещите и посудата. После се намъквахме в късите панталони и не ги сваляхме до края на почивката.

Беше просто, но имаше дух. Бяхме като в "Синьо лято" - случваха ни се неща, имахме си смешки, забавлявахме се, готвехме си, имахме си аперитив всяка вечер, приказвахме до зори и се хилехме на глупости. Стана си нашето място заради огньовете на брега, килограмите риба, които изпичахме, картофите, които ровехме в жарта, нудиските плажове, сутрешните дълги кафета и споделянето на всякакви неща - включително кой кога и как се е представил в тоалетната например... / Рунди

До един са единодушни: най-трудното нещо е напасването на летните отпуски на всички по едно и също време, а напоследък и с по-различния фокус - със/без деца. "После се започва кой, къде, с кого, в крайна сметка аз съм на допълнителното легло, а кучето Нара хърка до главата ми", смее се Тодор, а Дани допълва: "Идеята бързо идва обаче оттам нататък, всеки има неща, които са задължителни, за да се чувства комфортно, и всеки един от нас уважава това. Естествено правят се и много компромиси в името на общото благо."

Точно така прекарват и деня на брега – всеки е свободен да прави каквото пожелае. Сутрин стават около 9 – 10 ч. и обикновено се скупчват с чаша кафе пред едно от бунгалата и се разпределят на групички в зависимост от това кой и къде иска да плажува. Към 16:00 ч. представител на компанията купува следобедни питиета за останалите – от мента с тоник до южноамериканско шампанско. Общото е желанието да стоят до късно на плажа, докато не се скрие и последният слънчев лъч. Едва тогава хавлиите се вдигат. Подготовката за вечеря (душ, пиене на мента или бадемов аперитив, леки тоалети) и самата вечеря е ритуал, който увенчава достойно финала на един "пореден вълшебен морски ден" и бележи началото на вечер изпълнена със смях, мохито и комари, с огньовете с паламуд край морето, хубави вина, картофено пюре и "леките приказки за това кои сме, какво ще правим и какви искаме да сме като пенсионери".

Предпочитат нудистките плажове. Обичат да четат и да си говорят за това, което са прочели. "Колкото и претенциозно да изглежда, в тази компания сме си говорили и на изключително философски теми - за смисъла на живота, за желанието да си индивидуалист, за значението на успеха", споделя Мария.

Ник и Рунди

Приятелите описват морската си ваканция заедно като пълно спокойствие, в което гледат морето, почиват и пият питиетата си без напрежение. "Всички сме много различни като кариерно развитие и в общи линии работните ни навици не издават колко еднакви можем да бъдем през лятото. Общото е, че през годината всички работим много интензивно и имаме достатъчно разнообразен социален живот. По време на отпуската си не ни съблазнява т.нар. интензивна почивка – безкрайни купони и изследователски експедиции. Придържаме се към по-лежерни занимания – дълъг плажен ден, следобедни коктейли, дълги вечери със или без продължение", казва Ник.

Сегашното място

Хисаря – една къща и красиво място, направено с много труд и любов. Място, на което можем да се смеем, да си мълчим, да преяждаме, да си пийваме, да четем, да си говорим, без да споделяме тези си емоции с други хора.

А ако се случи да се скарат понякога, е за битови неща. Но тези "скандали" минават бързо, защото всичко се казва в очите и през смях. "Разправяме се за много неща, шегува се Тодор – за това, че Дани не ми дава да й пробвам очилата, Рунди ме кара на плажа да си нося покривка и прибори, Магда пее мантри на висок глас, Николай прави архитектурен план за разпъването на чадърите и положението на хавлиите, а Йордан през 2 минути ми прекъсва четенето с: "Абе, чакай да те питам нещо."

Сигурни са, че е напълно възможно всички от компанията да са доволни и никой да не бъде обиден на другия в края на почивката. "Ако някой дразни другия с нещо, гледаме да го кажем направо, без да задържаме лоши мисли у себе си, защото това създава напрежение, казва Йордан, но ние сме се научили да нямаме очаквания от околните и да ги оставим да се наслаждават на свободата на лятото. При нас всеки се чувства свободен да прави това, което му е на сърце, със или без другите."

 

Спомени

"Една година аз и Дани решихме да отидем първи на плажа на Аркутино. Той беше млад шофьор и съответно ужасно предпазлив. И двамата имахме огромни сламени шапки. Седнахме в стария малък червен опел на Ники, натоварихме и кучето Нара и тръгнахме. Приличахме на средностатистическо българско социалистическо семейство, което подготвено, разумно и с всичко необходимо, е тръгнало на плаж. Оттогава си викаме Георгиеви… И днес, като правим нещо заедно, току някой се сети и вика: "Георгиеви пак тръгнаха…" / Рунди

"Първо ми хрумва едно трагикомично лято в Шкорпиловци – груба грешка откъм избор на място, която превърнахме в луд купон. Та, пристигаме полумъртви от умора в един пуст къмпинг с бунгала – идеално – и блажено лягаме да спим... за да ни събуди тътен от чалга, която сякаш извираше изпод леглата ни. Оказа се, че на метри от нас същата вечер откриват чалга клуб. Няма да забравя на какво приличахме, като се видяхме пред бунгалата на сутринта – торбичките под очите ни се влачеха по пясъка. Счупихме се от смях, де." / Магда

"Няма да забравя 2006 г. За мен беше много тежка година – разведох се през март, майка ми почина през юни, а през август бяхме на морето всички. Дани и Ники бяха до мен, когато намерих майка ми мъртва в дома й. Цялата група беше до мен след това, за да ме извади от ступора и да ме върне към живот. Смехът, разговорите, шегите, малките споделяния, докато сме по хавлиите на плажа - тези неща ме спасиха. Затова Дани и Ники и до днес са ми най-близките приятели." / Рунди

"За кратко загубих съзнание по време на вечеря в приятен ресторант за морски деликатеси в Приморско. Нищо сериозно - ниско кръвно, възстанових се за 2-3 мин. Очевидно гледката на кроткото ми полягане в току-що сервираните миди във винен сос е била доста обезпокоителна за останалите. Бях насилствено отведен в Спешна помощ, където дежурният лекар най-безцеремонно ми заби стимулираща инжекция и ме инструктира да не прекалявам с чесъна." / Ник

 

Страшни смешки

Аделина и Ангел Каспарянови,

Мила Панайотова и Симеон Лозанов–Monyx Ташо Колев и Адриана Христова
Ерсин Мустафов и Гергана Нойкова Вера Борисова и Любомир Петков-Любака

Милен Симеонов-Мимо

Вера, Ташо, Симеон и Мила

Мъжете в тази компания са музиканти, приятелките им – млади жени с обувки на равни подметки и вкус към красивите детайли. Почти всеки ден са скупчени заедно в сборната им точка "Радио Кафе", смеят се високо и обсъждат нещо. Някои от тях се познават отдавна – от "100 години", други от по-отскоро, но в този състав са от около 2005 г. Онова, което основно ги държи през годините, е музиката (плюс социалната среда и общи интереси). "Музиката ни събра и по един или по друг начин сме свързани с нея", казва Ташо. "С Ерсин (заедно са в група Jeremy?) сме заедно от деца и се преместихме от родния си град Каварна, за да се срещнем с тези истински приятели в София и да правим това, което обичаме."

 

Традицията

палатки на яз. "Широка поляна"

ядене на мидена и рибена чорба "При Бъдама" в Каварна.

Първата им съвместна почивка е непланирана – "Градина" събира всички заедно и в следващите години посещението на къмпинга се превръща в традиция, но малко по-късно е заменено с Каварна и Северното Черноморие. Мястото, което обаче наричат свое, се намира сред планината – язовир "Широка поляна" в Родопите. "Предложението дойде от Мони – разказва Вера. Когато отидох за пръв път лично аз имах известни резерви относно почивката. В крайна сметка реших да се доверя на преценката на останалите и вече 4 години не съжалявам за решението си. Там си в Рая." "Да, там е наистина приказно! – съгласява се Ташо. В момента, в който стигнахме за пръв път, времето спря, грижите ги нямаше и разбрахме, че това е нашето място." До един са съгласни – там природата е невероятно красива, спокойно е и си далеч от света и обичайното ежедневие. Затова вече пет години са там през юли месец минимум за седмица.

Единодушни са и по въпроса кой е човекът, който поема организацията в ръце - Симеон. "Don’t ask Google, ask Mony – смее се Ташо. Мони винаги е бил човекът, който поема планирането на почивките. Той е толкова оргaнизиран, че подготовката за "Широка поляна" започва 3-4 месеца по-рано, за да може всичко да е изпипано до последния детайл."

 

Лафове

Всяка година са различни. Сещам се една сутрин, някъде към 7:30 – 8:00 ч., мъж и жена продаваха дини и пъпеши, движейки се с каруца с кон. Мъжът с внушителен глас крещеше с пълна сила: ДИНИ…. ПОПЕШИИИ! Всички изпаднахме в нечовешки смях и след това "попеш" се превърна в нарицателно за всичко. / Ташо

Сред гората приятелите спят на палатки. Ташо споделя, че спането на "Широка поляна" винаги е било страшно за него. "През нощта дори с отворени очи мракът е същият като със затворени. Веднъж оставих палатката отворена, за да влиза светлина, но на сутринта бях умрял от студ, схванат и за финал нахапан от насекоми и обект на забавление за всички." И все пак най-големият проблем в планинската почивка според него е намирането и цепенето на дърва. "Доброволците винаги липсват!", оплаква се той.

Техните почивки "винаги са много яки" – карат кану-каяк, играят тенис на маса, ходят на риболов и, разбира се, носят тестета карти за белот.

След "Широка поляна" през лятото компанията задължително минава и през Каварна – другото любимо място. "Денят минава безгрижно. Ставаме към обяд, закуско-обядваме в ресторанта на Ташо мидена или рибена чорба (най-добрата в България). Kъм 13:00 – 14:00 ч. отиваме на плаж докъм 19:00 ч., след което се прибираме да се къпем и облечем. За вечеря се отива пак в същия ресторант и се завършва с парти на верандата на "Бараката" на кея", разказва Симеон.

За приятеля си Ташо си спомня: "Няма да забравя първото ни идване заедно, когато Мони гледаше плажа (който впоследствие му стана любим) в продължение на няколко минути с отворена уста – спомня си Ташо. Първото нещо, което каза: "Копеле, това е раят!" На този плаж прекарваме повечето време, пиейки мента и създавайки бъдещите хитове. След това може би най-доброто място е бараката на пет метра от морето, където всички приятели се събираме, говорим си до зори за какво ли не, посрещаме изгрева и след това започваме всичко отначало."

"Готиното на нашето приятелство е това, че често мислим еднакво и това ни свързва все повече. Всичко, което правим, го правим заедно", казва Ташо.

 

Спомени

"Преди две години през целия престой рибата не вървеше добре. За една седмица едва напълнихме живарника. И когато решихме да ги хапнем, някой ги беше откраднал. Имаше и стадо крави, които ни нападнаха кемпа, но Мила ни спаси" / Симеон

"Първото ни влизане с каяци беше с намерение да хванем изгрева, обаче стана точно обратното. Вместо да усетим магията на изгрева, усетихме силния вятър и бурното море. Така първото ни каране стана легендарно. След тази случка няма нищо, което да ни изплаши." / Ташо

"Винаги когато ходим на палатки на яз. "Широка поляна", Мони носи лодка. С нея обикновено влизат да ловят риба, но си правим и разходки из язовира.

Преди две години наш приятел – Явор, дойде с нас на "Широка поляна" за пръв път. Той е силно пристрастен към фотографията и всяка сутрин ставаше много рано преди всички и излизаше да снима. Най-често вземаше лодката и обикаляше язовира. След една такава негова разходка, следобед с Вера решихме двете да вземем лодката и да се поразходим с нея из язовира. Най-спокойно се натоварихме с нея вътре, екипирани с фотоапарати, вода и слънцезащитни кремове, с идеята да се попечем на слънце, оставяйки се на течението на водата. Тръгнахме плавно да гребем и се отправихме към средата на язовира. В един прекрасен момент Вера забеляза, че дъното на лодката е прекалено меко. Настана паника. Разбрахме, че лодката е спукана. Като едни истински женки се паникьосахме и започнахме да крещим на момчетата да идват да ни спасяват, но след две минути осъзнахме, че това няма как да стане, и започнахме усърдно да гребем към брега. Слава богу, стигнахме без проблем. Оказа се, че сутринта Явор, вадейки лодката на брега, е раздрал дъното на камъните и то е започнало да спада сериозно." / Мила

Любов към свободата и истинското приятелство

сем. Сланеви – Станислав-Стенли, Людмила-Локо и дъщеря им Никол


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    както казваше баба ми: "Мешайте се":)

  • 2
    sulio_parvi avatar :-|
    sulio_parvi

    Минути за безплатна реклама на наши хора...

  • 3
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    Такива случки има с хиляди, на хиляди хора са се случвали... Ама щом казвате...

  • 4
    stream avatar :-|
    Stream

    Браво!
    И нека се разбере, че истинската почивка, започва от границата на комфортното и ежедневното!

    Похвално!

  • 5
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    Или защо хипарията стана от опиум за маргиналите в общоприет лицемерен и снобарски начин за заявяване на социален статус... Айде честит ви длужай морнинг утре и не спирайте да се борите за световния мир!

  • 6
    jlz21307374 avatar :-P
    jlz21307374

    До коментар [#5] от "vasil_jordanov":

    Ти пък какво се опита да кажеш? :)

  • 7
    tuj_to avatar :-|
    tuj_to

    До коментар [#6] от "jlz21307374":

    Абе, хубаво го е казал, а и ти си го разбрал(а) правилно, иначе нямаше да коментираш ;)

  • 8
    motochristo avatar :-|
    motochristo

    Capital Light -> Capital Hollow

  • 9
    buzzjn avatar :-|
    Imeto mi

    ОмрЪзна ми

  • 10
    kakao avatar :-|
    kakao

    Еее, голямо мрънкане!
    Много приятна статия, прочетох я с интерес :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

LIGHTEST 2013

LIGHTEST 2013

Айляк гид

Айляк гид

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK