С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

2 30 авг 2013, 14:11, 14110 прочитания

Писмо от Виена

Поглед в света на българските художници в австрийската столица по повод една предстояща изложба в СГХГ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Александър Пеев, Клоунът, 2012, мрамор, оникс, 68 х 30 х 18 см

Увеличаване

Инфографика

Лазар Лютаков, Чушкопеци, 2006, два чушкопека са инсталирани и ползвани по предназначение, в музей за изкуство, Музей Лентос, Линц

Увеличаване

Инфографика

Михаил Михайлов, 763 см., 2011, намеса в публичното пространство, Rahlgasse 5, Виена

Увеличаване

Инфографика

Михаил Михайлов, 763 см., 2011, намеса в публичното пространство, Rahlgasse 5, Виена

Увеличаване

Инфографика

Адриана Чернин, Portrait Purple (Investigation of the Inside), 2012, акварел, молив на хартия, 67,5 х 101см

Увеличаване

Инфографика

Михаил Михайлов, ICH FERGEBE DIR ("Аз ти прощавам")

Увеличаване



"Как беше Виена?", питат ме. Този въпрос изисква толкова много отговори, и то веднага, че предпочитам да замълча. И в този момент в главата ми зазвучава неистовото "трябва начаса и веднага, на-ча-са-и-вед-на-га да напиша за артистичната вечеря на Генцгасе" на Томас Бернхард*. И аз трябва начаса и веднага да напиша за артистичната си визита във Виена, мисля си.

И, ето ме на, прониквам в мръсната и свята Виена на Бернхард, излегнала се в търбуха на сребрист джип, вперила поглед в капителите на изящното й тяло през кабриолюка. Страх и омраза във Виена - това ме чака тази седмица: взела съм си най-скъпите дрехи, високите обувки и цялата притворност, на която съм способна, за да се запозная с цвета на българските художници в този град.


По пътя с визуалния артист и мой водач из виенските потайности HR-Stamenov обръщаме съвременното изкуство с хастара навън и го връщаме незабелязано в шкафа. Посреща ни небрежен младеж с твърде ярки дрехи и непринуденост, която ми подсказва, че засега мога да оставя маниерите в куфара. Ателието на художника Михаил Михайлов ще е нашата щабквартира.

Мисията ми е да напиша материал за предстоящата изложба "Български художници във Виена. Съвременни практики в началото на 21-и век" от 12 септември в Софийска градска художествена галерия, с куратори Мария Василева и HR-Stamenov. Чакат ме пет дена маратон от ателие в ателие, кое от кое по-невъобразимо, и срещи с осемнадесет творци, кой от кой по-смахнат.

Инсталацията



Всъщност излъгах. Целта на пътуването ми е доста по-артистична. Този брой на Light е част от произведение на изкуството. Аз съм във Виена, защото пожелах да говоря с българския художник Пламен Деянофф. Но тъй като неговото мислене вече толкова се е сраснало с мрежите на изкуството му, интервюто се превърна в творба.

Първо, той отказа да ми даде интервю. "Защо?" е въпросът, който тегне като буреносен облак над цялата ми артистична визита, възможностите са много, оставям херменевтична дупка, която читателят да си запълни сам. Второ, бях пренасочена към куратора Северин Дюнсер, който да говори надълго и нашироко за ролята на Пламен в съвременната артсцена. Трето, след мъчителен ремонт на старата си къща в Арбанаси Деянофф взе кранчето от водопроводната инсталация, боядиса го в златно, после взе старата врата, боядиса я в яркочервено, и изложи тези два предмета в галерията на Емануел Лайер във Виена. (Фотографията на тази инсталация виждате на корицата.) Четвърто - Пламен пожела да му предоставим 500 броя от списанието, които да превърне в произведение на изкуството.

Тук дойде историческата реплика на редакторката Ива Рудникова: "Дора, ние май сме част от инсталация." Представата, която последва в ума ми, разбира се, беше много по-фантастична от действителната творба: видях как Пламен облепва зали с дадаистки изрезки от списанието, в което аз надълго и нашироко обсъждам изкуството му с господин Дюнсер. Или пък как съчинява поема, като разбърква всички думи от всички интервюта във всички броеве. (Някъде там, където ръкописите не горят, тези творби вече съществуват.) Всъщност работата е доста по-проста: 500-те Light-а с произведението на Пламен Деянофф на корицата и интервюто с куратора Северин Дюнсер вътре, ще бъдат оформени като take-away обект в галерията и всеки ще може да си взима по един брой до пълното им изчерпване. Вече виждам ефекта на матрьошката, когато читателите осъзнаят, че са били в списанието, още преди да посегнат към инсталацията.

Пазарът като глина

Пламен Деянофф е учил е в София, Виена, Лос Анжелис и Токио, участвал е в изложби в Ню Йорк, Лондон, Мадрид, Виена, Хамбург, Лайпциг, Кайро. Представял е самостоятелни експозиции в Палацо Дукале в Генуа, Музея за модерно изкуство (MUMOK), Виена, Пале де Токио, Париж, Музея за съвременно изкуство (MOCA), Шанхай. Негови работи са в колекцията на Елизабет и Бернхард Хайнц, която включва 2000 произведения на съвременното европейско изкуство.

Деянофф е нов вид скулптор. Понеже мраморът вече не е актуален, той втечнява пазара и го оформя като изкуство: минимодели на четиридесетте му любими коли от кристал, бронзови прахосмукачки (тук Джеф Кунс се усмихва), Porsche Cayenne с арттунинг по негов собствен дизайн, керамични скулптури на M&M човечетата... Но как в този опасен танц успява да не се изпоцапа целият, как прави разлика между себе си и материала си? Най-лесният път всъщност е да превърне себе си в марка - да се брандира.

Така роденият през 1970 г. Пламен Деянов става бранда Plamen Dejanoff и доста смущава представите за изкуство на европейските критици и куратори.

През 2001 г. прави изложба в партньорство с BMW в Националната галерия за приложно изкуство "МАК" във Виена: пет джанти от чист кристал се реят сред звездите на Млечния път. "Съвсем нормален лукс" е името на проекта, който включва и безплатно BMW за Деянофф. Интересното е, че автомобилът също се води произведение на изкуството, като за творчески принос се смятат всички вдлъбнатини и драскотини, направени по време на употребата му. От "МАК" веднага откупуват колата и даже вместо номер на нея са изписани името на галерията и брандът Plamen Dejanoff.

През 2002 г. самостоятелната му експозиция в музея "Белведере" във Виена е отменена, защото администраторите смятат работите му за твърде реални, за да са изкуство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Рециклиране за напреднали 1 Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

20 сеп 2019, 2759 прочитания

България преоткрива таланти 2 България преоткрива таланти

Илюстрации с портрети на роми от България и света разказват техните непознати истории и постижения в изкуството

30 авг 2019, 2924 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Упадък?

Пристрастно за София

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит