We Are Family Ltd.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

We Are Family Ltd.

Цветелина Непочатих, 37 г. и Михаил Михайлов, 33 г. (съпруг и съпруга)<br /> "Нови гранити", внос, търговия, производство и монтаж на декоративни скални материали, от 3 години

We Are Family Ltd.

Запознайте се с няколко семейства с малък бизнес в България, които работят заедно и по много

90671 прочитания

Цветелина Непочатих, 37 г. и Михаил Михайлов, 33 г. (съпруг и съпруга)<br /> "Нови гранити", внос, търговия, производство и монтаж на декоративни скални материали, от 3 години


Blok Shop 

Мариана Иванова, 33 г. и Делян Стефанов, 35 г. (съпруг и съпруга)
Blok Shop, търговия и дистрибуция на облекла, обувки и аксесоари от 5 години

Мариана Иванова, 33 г., и Делян Стефанов, 35 г.

Търговия и дистрибуция на облекла, обувки и аксесоари от 5 години

ПРОЕКТ НA LIGHT И PEOPLE OF SOFIA

Защо решихте да се захванете с този вид бизнес?

М.: Решението взехме заедно с Делян, когато избрахме да се приберем в България от САЩ. Той даде предложението, а аз се съгласих. Да инвестираме всичко, което имаме, в общ бизнес, беше най-рационалното и логично нещо.

Д.: Запален съм по маратонки от дете. В САЩ открих цялата култура, основана върху градския култ към кецовете, в която се припознах. Оттам нататък реших, че това е моето поприще.

Смятате ли, че е нужен дълъг опит в дадена сфера, за да развиваш на нейна база собствен бизнес?

М.: Да, нужен е опит, но най-вече е важно да обичаш това, което правиш, и да си склонен да се учиш и развиваш непрекъснато. В нашия случай се получи, защото имахме правилните познания и контакти, които Делян изгради още докато живеехме в Лас Вегас. Непрекъснатите ни посещения на модни конвенции и преговори. Живота ни в Америка ни помогна много и ни научи на много.

Какво работехте преди това?

М.: Преди да започнем бизнеса си в България, с Делян живеехме в Лас Вегас, където аз работех като сервитьор в един от най-добрите тамошни ресторанти . Тази работа наистина ме научи на много.

Д.: В САЩ съм работил различни неща, но последно бях управител на кафене в мола на Caasers Palace.

Сега повече ли се трудите или преди?

М.: Колкото повече един бизнес се развива, толкова повече и работа има. Така че – да, сега определено се трудим повече.

Д.: Работим повече и имаме много по-големи отговорности. Аз лично не се чувствам добре, ако не работя. Не разбирам седенето по кафета с часове и безделието.

Защо решихте, че искате да се захванете с нещо свое?

М.: Защото според мен, когато дълго време работиш, идва момент, в който имаш идея или мечта, която искаш да осъществиш, и когато намериш подкрепа, нещата се случват. Няма конкретна случка, просто седнахме и решихме.

Д.: Аз имам непреодолимото желание да съм независим и да съм си собствен шеф. Целият ми опит да работя за други хора ме е довел до извода, че не съм човек, който може да бъде щастлив в това положение.

Кой беше най-големият ви риск?

М.: Че се върнахме в България.

Опишете/коментирайте каква е бизнес средата в България според вас?

Д.: В България е евтино, но доходите са много ниски. Държавата упражнява прекалено много контрол върху фирмите, които работят на светло, вместо да насочи апарата си към тези, които заобикалят закона. Липсата на въображение и иновативност също е голям минус на бизнес средата в България. В момента, в който на някого му потръгнат нещата, се появяват още 20, които се опитват да имитират, вместо да измислят собствен успешен проект.

Трудно ли е да имаш малък бизнес тук?

М.: Определено не е лесно, но когато си достатъчно находчив и упорит, нещата се получават.

Какво бихте искали да се промени?

М.: Да се поощрява повече малкият бизнес и да му се помага да расте, а не обратното.

Д.: Хората да се отърсят от разбирането, че държавата трябва да ги подпомага, и да станат по-предприемчиви. В България има страшно много работни места, но много малко квалифицирани хора. Много хора вярват, че държавата трябва да им помага, но това е грешно – всеки трябва сам да си помогне и да се развие, да се образова и преквалифицира, а държавата да не им пречи.

Коя е най-силната ви мотивация да продължавате?

М.: Че правя нещо, което харесвам.

Д.: Свободата, която бизнесът ни дава, и възможността да работим нещо, което обичаме.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате като търговци?

Д.: Неконтролируемото предлагане на ментета, което занижава стойността на истинските продукти. Безумните изисквания на държавни организации като КЗП (Комисия за защита на потребителите), които се прилагат към нас като официални представители на марките, докато тези, които продават ментета на наши продукти, си работят безнаказано и без проблеми. Високите наеми също са проблем, както и практиката складовите помещения да се включват в търговската площ. Пример: 120 кв.м магазин със 120 кв.м мазе се отдава за 240 кв.м търговска площ.

Клиентът винаги ли има право?

Д.: Да.

Пречи ли семейният бизнес на отношенията ви в дома?

М.: Не, естествено има и моменти на разногласия, но те бързо се преодоляват.

Как сте разпределили ролите си?

М.: Важните решения вземаме заедно, Делян не обича документалната част и с това съм се заела аз.

Какво ви взема и какво ви дава в личен план?

М.: Взема ни много от времето, дава ни удоволствието да отидем на хубав ресторант, да си поръчаме хубава бутилка вино и да се насладим на момента.

Какво мислят децата ви за заниманията ви?

М.: Имаме син на 6 години. Много харесва това, което правим, и ни подкрепя. Идва с нас на работа понякога и ни помага. Има собствена колекция от маратонки. Разпознава марките в магазина и сме най-гордите родители на света.

Как разбирате кога бизнесът ви върви и кога – не?

М.: Най-вече по продажбите.

Жените или мъжете са по-добри търговци?

М.: Може би за различните бизнеси е различно. В нашият случай, смея да твърдя, мъжът.

Кой е най-успешният ви продукт?

М.: Най-успешният ни продукт е SUPRA. През годините вложихме много в маркетинг и успяхме да наложим марката на пазара. Естествено за това допринесоха и партньорите, с които работим.

Свобода или сигурност?

М.: Ако трябва да избирам, бих казала свобода. Но тя е нещо, което всеки притежава, само трябва да знае как да я използва.

Д.: Свободата може да съществува само в едно морално общество. При липса на морал се получава това, което имаме в България – изкривена версия на свободното общество. В такова общество и сигурността е нещо много "несигурно".

Какво би означавало успех за вас?

М.: Успехът за мен е това, което вече имам – прекрасно семейство и бизнес, който развивам с удоволствие.

Д.: Съгласен съм с Мариана. Успех за мен е и това да оставя на децата си повече, отколкото съм имал аз, и да мога да кажа, че честно съм го изкарал.

бистро "Комерсиал"

Александър Дерижан, 35 г. и Емилия Витанова, 35 г. (двойка)
Ресторант "Комерсиал" и пекарна "ХлеБар"

Александър Дерижан, 35 г., и Емилия Витанова, 35 г.

Собственици, готвачи и хлебари

ПРОЕКТ НA LIGHT И PEOPLE OF SOFIA

Защо решихте да се захванете този вид бизнес?

Отчасти случайно. Винаги сме се интересували от добра храна и напитки. Започнахме с бар "Медитерани" като чисти аматьори, но с много желание и енергия. 

Смятате ли, че е нужен дълъг опит в дадена сфера, за да развиваш на нейна база собствен бизнес?

Не е задължително, но човек може да си спести много грешки. Много натрупан опит често се оказва и спирачка да се започне собствен бизнес. Както се казва в един филм: "Знам твърде много за ресторантите, за да искам да имам собствен."  

Какво работехте преди това?

Ние стартирахме кариерата в бизнеса си доста рано, на 25 години. Преди това сме работили различни студентски работи, докато следвахме в Мюнхен. Алек работи и в семейната фирма на баща си за кратко.

Сега повече ли се трудите или преди?

Със сигурност сега. В този бранш няма осемчасов работен ден. Когато правим външни събития, работим по осемнайсет часа. 

Каква беше основната причина да се захванете с нещо свое?

Наш приятел дойде в Мюнхен с предложение да отворим заедно бар. Вече мислехме за връщане в България, после момчето се отказа и продължихме сами. Винаги сме знаели, че можем да се грижим сами за себе си, после разбрахме, че трябва да го правим и за хората ни.  

Кой беше най-големият ви риск?

Не познавахме никого в София, не знаехме много за бранша, финансите ни бяха ограничени. На 25 нямахме никакъв управленски опит, но се справихме.

Каква е бизнес средата в България според вас?

Изкривена. Има много мръсни пари, които правят нещата нереални. Създават се очаквания, на които реалният бизнес не може да отговори. Банковата система по никакъв начин не съдейства на младите предприемачи, по-скоро ги задушава. Администрацията е с много нисък потенциал и е неефективна. Имали сме случаи на директно неправомерно вмешателство, което за малко не доведе до фалит.

Трудно ли е да се развива малък бизнес тук?

Никъде не е лесно. Както споменахме, неефективната администрация и безчинстващата банкова система са най-големите пречки. Голям плюс е покачващото се ниво на клиентите. Културата на хранене и пиене прогресира.

Какво бихте искали да се промени?

Ограничението за работно време до 22:00 ч. в центъра е абсурдно и създава предпоставки за неравнопоставеност и корупция в бранша. Някои изисквания на агенцията по храните ограничават по-нестандартните концепции.  

Коя е най-силната ви мотивация да продължавате?

Обичаме истински работата си, доволните клиенти също са голяма мотивация. Ние сме много искрени в работата си и се радваме, че успяваме да променим хранителните навици на много хора.

През последните години предприели ли сте някакви антикризисни мерки, има ли промяна в начина ви на работа?

Има. Станахме по-креативни, по задълбочени.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате като търговци? 

Ниска покупателна способност, има много хора, които биха искали да се хранят качествено навън, но не могат да си го позволят. Ресторантьорите би трябвало да са носители на нова култура на хранене, без никакъв компромис с качеството и чистотата на храната, но това си има своята цена. Не приемаме заведенията, където всичко излиза бързо от пакетче, и не препоръчвам на хората да се хранят там. Друг проблем е законното предлагане на храна от малки, локални производители, които нямат данъчна регистрация или регистрация в агенцията по храните, а имат страхотни, чисти продукти.

Клиентът винаги ли има право?

Клиентът определя дали и другия месец ще отворите врати, дали ще имате възможност за нови инспирации, без него можем да си готвим вкъщи за удоволствие.

За един готвач например е ужасно, когато е мислил, подготвял, вложил сърце в храната и тя остава неконсумирана. Когато хората всеки ден благодарят, че си ги нахранил с честна храна, имаш енергия да продължиш.

Пречи ли семейният бизнес на отношенията ви в дома?

Ни най-малко. Ние обичаме да сме заедно, допълваме се.  

Кой какво прави?

Еми организира целия облик на обектите, поема голяма част от комуникацията с клиентите, води сметките, Алек се грижи за асортимента, качеството на продуктите, нови рецепти, обучение на работниците.

Какво взема и какво ви дава собственият бизнес?

Взема от личното ни време. Понякога не сме сигурни имаме ли такова. Дава ни контакт с много различни и интересни хора. Веднага научаваме резултата от усилията ни.

Как минава работният ви ден?

Ставаме към 7:00 ч., водим сина ни до градината и после сме в обектите. Прибираме се към 19:00 ч., но единият от нас често продължава до късните часове.

Жените или мъжете са по-добри търговци?

Жените, поне в нашия случай. Много по-силна интуиция, много добра комуникация.

Кой е най-успешният ви продукт?

Хлябът с квас, баницата с яйца, сирене и зехтин, прясната паста, сезонните ни предложения.

Свобода или сигурност?

Сто пъти свобода, сигурността не е двигател, а и кое е сигурно?

Какво би означавало успех за вас? 

Да работиш според собствените си стандарти и да можеш да се издържаш от това.

hamali.bg

Станислав Тодоров, 41 г., и Ивайло Тодоров, 36 г.

Преместване в страната и чужбина от 14 години

ПРОЕКТ НA LIGHT И PEOPLE OF SOFIA

Защо решихте да се захванете с този вид бизнес?

Й.: В бранша липсваха добре организирани фирми, а пазарът определено имаше потребност от това. Аз и брат ми усетихме нуждата и възможностите, които тази ниша предлага, и навреме разбрахме, че това е нашият шанс.

Смятате ли, че е нужен дълъг опит в дадена сфера, за да развиваш на нейна база собствен бизнес?

С.: Опитът е от първостепенно значение. Формулата е качество на работа без никакъв компромис и допълнително популяризиране на най-популярния бранд в бранша. Трябва ти и добър партньор.

Й.: Това е любимият въпрос за хора като нас, които са стартирали от нулата. Започва изреждане на позициите, през които сме преминали, и натрупания опит на терен. Да, това е така, но не е достатъчно. За да успееш, ти трябва добър партньор, организационни умения, формиране на добър екип, правилно разпределение на инвестициите, дългосрочна рекламна стратегия и най-важното – поглед в бъдещето! 

Какво работехте преди това?

С.: Пробвах се за малко в разни неща, но без особен успех. По-скоро може да се каже, че нищо друго не съм работил.

Й.: Пробвал съм много неща и почти всяко едно от тях сме правили заедно с брат ми – занимавали сме се с недвижими имоти, търговия и др. През 1998 г. успоредно с преместванията правих и палачинки в една сладкарница - още съм много добър!

Сега повече ли се трудите или преди? 

С.: Ако човек работи повече от четири часа на ден, значи не е добре организиран.

Й.: Създали сме нужната организация и правим неща, за които преди не сме си и помисляли, но и отговорността е по-голяма.

Защо решихте, че искате да се захванете с нещо свое? 

С.: Един познат ми се похвали преди около 20 години, че рекламира подобна дейност. Усетихме потенциала на нишата и година по-късно той вече работеше за нас. Кой беше най-големият ви риск?
С.: Ако не смятаме инвестициите в техника, оборудване, собствен склад за рискови, никога няма да забравя поставянето на ангиограф в болница "Токуда". Никой не искаше да го застрахова, а той струваше 2 млн. евро. Коментирайте каква е бизнес средата в България.
С.: Не е нормална.

Й.: Не е добра и лошото е, че е много бедна на български фирми. Повечето способни и образовани хора работят за чужди компании, а те изсмукват българските и монополизират пазара.

Трудно ли е да имаш малък бизнес тук? 

С.: Много е трудно. Големите те мачкат, малките нямат възможности, а ние искаме не само да оцеляваме. В България 80% от хората единствено се мъчат да оцелеят, което е много тъжно.

Й.: Няма лесен бизнес не само в България, но при нас се получава по-леко, тъй като си познаваме работата до най-малкия детайл и сме чудесен тандем. Малък бизнес в България означава да работиш нонстоп и да си изкарваш една заплата, а среден бизнес почти няма.

Какво бихте искали да се промени?

С.: Да се разбият монополите в търговията и услугите. Да се повиши стандартът на живот на българина.

Й.: Най-много искам да достигнем стандарта на живот на средния европеец. Да се чувстваме защитени и спокойни за децата и старините си.

Коя е най-силната ви мотивация да продължавате?

С.: Не съм сантиментален - ако работя, работя само заради парите.

Й.: О, имам още много идеи, които тепърва ще дават резултат и ще ни радват. За мен всяко ново предизвикателство е едно ново вдъхновение.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате като търговци? 

С.: Преговорите с надъхани второстепенни служители на големи компании, решили да получат златен медал от шефа, че са спестили 100 лева точно оттам, от където не трябва да го правят, за мен са особено изморителни.

Клиентът винаги ли има право? 

С.: Да, винаги. ТОЙ е най-важният!

Пречи ли семейният бизнес на отношенията ви в дома или обратното?

С.: Помага! Остава ми време за доста неща.

Й.: Помага, разбира се. Бизнес успехите са ни и семейни празници.

Как сте разпределили ролите си?

С.: И за двама ни има работа. Знаем силните и слабите си страни и поемаме според конкретния случай.

Какво ви взема и какво ви дава?

С.: Засега само дава.

Й.: Взема ни доста, но виждаме и резултата.

Как разбирате кога бизнесът ви върви и кога – не?

С.: Критерият за успешен бизнес е само един.

Жените или мъжете са по-добри търговци?

С.: Мъжете, защото са по-толерантни. Все още чакам жената шофьор, която да ми даде път, когато се престроявам.

Й.: Много добри търговци съм срещал и от двата пола. Жените ти подават задачата точно, без импровизации, почти не слушат въпросите ти и искат бърза оферта, а мъжете са по-гъвкави и предпочитат да разбереш правилно какво се иска и чак тогава да се ангажират.

Свобода или сигурност?

С.: И двете!

Й.: Опитвам се да ги съчетавам. В свободното време свобода, в работата - сигурност.

Какво би означавало успех за вас?

С.: Успехът не е късмет, а плод на много жертви и усилия, което го прави още по-сладък.

Й.: Цял живот работим и се развиваме заедно с брат ми и се радваме на успехите си заедно. Това само по себе си е най-големият ни успех.

"Нови Гранити"

Цветелина Непочатих, 37 г., и Михаил Михайлов, 33 г.

Внос, търговия, производство и монтаж на декоративни скални материали - гранит, мрамор, варовик и детайли от тях, от 3 години

ПРОЕКТ НA LIGHT И PEOPLE OF SOFIA

Защо решихте да се захванете този вид бизнес?

Натрупан дългогодишен опит в същата сфера и опит в търговията. Една от най-важните за предпоставки за развитие на собствен бизнес е да имаш набор от знания и практични умения, придобити във времето от самия работен процес.

Какво работехте преди това?

Цветелина беше мениджър продажби в компания със същата дейност, a Михаил се занимаваше с търговия с недвижими имоти.

Сега повече ли се трудите или преди?

Ние винаги сме се трудили, сега може би полагаме още по-големи старания, защото всичко зависи изцяло и единствено от нашите усилия. По-голямо е безпокойството и отговорността.

Защо решихте, че искате да се захванете с нещо свое?

Защото решихме да приемем предизвикателството да изградим и да се грижим за нещо свое, да продължим да се развиваме.

Каква беше основната причина?

Търсене на промяна, предизвикателството.

Кой беше най-големият ви риск?

Задълбочаващата се криза.

Kоментирайте каква е бизнес средата в България.

Абсурдна, нездравословна, неистинска, не бизнес ориентирана.

Трудно ли е да имаш малък бизнес тук?

Да, доста.

Какво бихте искали да се промени?

По-малко бюрократична обремененост, по-свободен пазар, повече възможности за инвестиране, повече възможности за кредитиране, по-голяма покупателна способност на клиентите.

Коя е най-силната ви мотивация да продължавате?

Мечтата, че описаните по-горе неща някога ще се случат.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате като търговци?

Монополното положение. Липсата на чуваемост и пари у клиентите. Не можем да продадем под себестойност, нашият продукт е скъп, преминава над 15 вида човешки манипулации. В крайна сметка човешкия труд е най-скъпият, който може да се предложи изобщо, всичко друго е дар от майката природа, важно е да го ценим.

Клиентът винаги ли има право?

Не, но обикновено си длъжен да се съобразиш докрай с желанията му.

Пречи ли семейният бизнес на отношенията ви в дома?

Пречи.

Как сте разпределили ролите си? Кой какво прави?

Допълваме се непрекъснато, аз ям краставиците, той доматите от салатата.

Какво ви взема и какво ви дава в личен план?

Проблеми, които да разрешаваме лесно – при наличието на адекватен събеседник, при наличието на излишна бюрокрация ми иде да се откажа.

Как разбирате кога бизнесът ви върви и кога – не?

Като имаме пари и като нямаме.

Жените или мъжете са по-добри търговци?

Има просто хора, които да продават, и такива, които могат да орат, това качество не зависи от пола.

Свобода или сигурност?

И двете. Искаме да живеем като швейцарците.

Какво би означавало успех за вас?

Пари, с които знам, че мога да си купя, това, което искам, а не това, което ми се налага, и широко лично пространство.

магазин "Ключ"

Люси Чанкова, 55 г. и Калина Чанкова, 30 г. (майка и дъщеря)
Магазин "Ключ", авторски дрехи и аксесоари, от 1 година

Люси Чанкова, 55 г., и Калина Чанкова, 30 г.

Художници и собственици на магазин за авторски дрехи и аксесоари, който след месец става на година

ПРОЕКТ НA LIGHT И PEOPLE OF SOFIA

Майка и дъщеря

Защо решихте да се захванете с този вид бизнес?

Умеем и харесваме това, което което правим, както и колегите от бранша. Това ни мотивира при взимането на решение да отворим малко пространство за изява на български автори.

Смятате ли, че е нужен дълъг опит в дадена сфера, за да развиваш на нейна база собствен бизнес?

Смятаме, че е нужен кураж, силно желание и смелост. За да натрупаш опит, винаги трябва да започнеш отнякъде, тоест има доза риск, но колебанието е по-болезнен процес и губене на ценно време. Нашата формула е с много работа и любов към нея да радваме клиентите си, което ни зарежда обратно с нови сили.

От колко души се състои персоналът ви?

На този етап движим всичко в магазина двете с голяма подкрепа и професионална помощ в сферата на юридическите въпроси и дизайна от близките ни.

Какво работехте преди това?

И двете сме художници на свободна практика. Люси е специалист в керамиката, а аз, Калина, експериментирам с бижута. Другото ни призвание е дългогодишната ни работа с деца в областта на приложните и изящните изкуства. Дълги лета се подвизавах и на един прекрасен морски бар, собственост на най-близките ми приятелки.

Сега повече ли се трудите или преди?

Определено времето ни е погълнато от работата във и около магазина, а почивката винаги е на последен план.

Защо решихте, че искате да се захванете с нещо свое?

Мисля, че мога да направя метафорично сравнение с отглеждането на едно дете - може и понякога да бъркаш във възпитанието му, но си е твое и е най-прекрасното от всички други!  

Кой беше най-големият ви риск?

Очакванията и тяхното евентуално несбъдване!

Коментирайте каква е бизнес средата в България.

Не бих казала,че сме бизнес компетентни. За съжаление в България, изучавайки някакъв вид артистична специалност в образователната програма, не се включва арт мениджмънт, което води до изключителни трудности при задвижването на проекти и продажби. Трупаме опит сами на принципа "проба - грешка".

Трудно ли е да имаш малък или среден бизнес тук?

На мнение съм, че е доста трудно поради ред причини. Главната е липсата на законови облекчения за семейния бизнес и безумните изисквания към продажбата на авторски произведения на изкуството.

Какво бихте искали да се промени?

Бих искала да има по-голям толеранс към артистите, за да имат шанс да превърнат творчеството си в начин на прехрана.

Коя е най-силната ви мотивация да продължавате?

Силно ни мотивира позитивната обратна връзка от клиенти, приятели и колеги.

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате като търговци?

Налагат се много компромиси, за да се задържиш на пазара във времена на криза. Стараем се да съчетаем достъпна цена с добро качество. Хората, които имат духовна потребност от изкуство, обикновено не разполагат с големи финансови възможности тук, но винаги намират начин да отделят малък бюджет, за да се зарадват с нещо стойностно. Бюрократщината в България е непоносима.

Клиентът винаги ли има право?

Мисля, че клиентът е мотивацията да поддържаш ниво и да полагаш старание, но определено не мисля, че винаги е прав. Отношенията са двустранни. Вслушваме се и се съобразяваме какво харесват клиентите ни, но мисля, че е и обратното.

Пречи ли семейният бизнес на отношенията ви в дома?

Мисля, че е трудно да намериш по-точен и отговорен човек от свой близък. За мен работата със семейството ми винаги има положителен знак.

Как сте разпределили ролите си? Кой какво прави?

Ролите при нас са разпределени поравно, взаимно заменяеми сме, защото и на двете всяка част от работата ни е приятна.

Как разбирате кога бизнесът ви върви и кога – не?

Освен от реализираните продажби ние се радваме и когато достигаме до нови клиенти и разширяваме кръга си.

Жените или мъжете са по-добри търговци?

Определено не мисля, че половите различия са в основата на успеха! Или имаш нюх и смелост, или не.

Свобода или сигурност?

Със сигурност свобода.

Какво би означавало успех за вас?

Успех за нас би било да създадем верига магазини "Ключ" в цяла България! А може би и извън.

Горян Тодоров, 44 г., и Ирина Тодорова, 43 г. 

Търговия с плодове и зеленчуци от 15 години Защо решихте да се захванете с този вид бизнес?

peopleofsofia.com

Blok Shop 

Мариана Иванова, 33 г. и Делян Стефанов, 35 г. (съпруг и съпруга)
Blok Shop, търговия и дистрибуция на облекла, обувки и аксесоари от 5 години

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

26 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Браво повече такива семейства да има.За БЪЛГАРИЯ!

  • 2
    tzvethan avatar :-|
    Цветан Дичев

    Мисля, че само семейството, което се занимава с гранит е отговорило искрено на въпроса пречи ли семейният бизнес на отношенията ви в дома или обратното. Успех на всички! :-)

  • 3
    unreal_game avatar :-|
    Салмонела

    Как да ги разбереш такива хора, ако цял живот стоиш като щраус със заровена глава в българската псевдодействителност?...

  • 4
    keana avatar :-|
    keana

    пропуснали сте Гайо Шоколад от Пловдив.

  • 5
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Браво ! На всички започнали свой бизнес .
    По-често бизнесът пречи наистина в семейството.
    Все пак,Успех на Всички !

  • 6
    manu1 avatar :-|
    manu1

    Ник

    Хм, интересно ! Похвално за инициативата ! Аз и моят брат също имаме общ бизнес от години, и никога не съм се замислял върху някои от въпросите повдигнати тук ! Откровено ако си гогорим за нещата, едно такова "роднинско" начинание колкото взема - толкова и дава ! :)

  • 7
    cinnabar avatar :-|
    cinnabar

    Тъкмо щях да попитам чии са яките снимки и видях: People of Sofia :)

  • 8
    tehgruhter avatar :-|
    Pow

    Никога не бих работил с роднини... По-ценни са ми и от бизнеса, и от парите.

  • 9
    sulio_parvi avatar :-|
    sulio_parvi

    В първата страница казват,че ако на някому потръгне бизнеса се появяват още 20 които нескопосно го имитират и се опитват да печелят вместо да измислят нещо ново. Това се нарича измекярщина и е български патент,даже и защото думата е непреводима на чужди езици с изключение на турски (що ли). И е една от главните причини нещата в БГ да не вървят. А причината за измекярщината е турското робство и София като столица. Каква е връзката -всеки са да се сети. 

  • 10
    gimelim avatar :-?
    gimelim

    Поздравления за статията, Капитал. Браво и на всички семейства описани в статията. Надявам се за вбъдеще да се намерят и фирми/бизнеси и идеи за статия, било семейни или не, създадени от млади хора, които се занимават с износа и на добавена стойност, а не са само в обслужващата сфера. Успех занапред на всички описани фирми.

    Като запален човек на тема кецове хвърлих един поглед на сайта на Блок Шоп и освен Ванс и Стутси не открих друга марка, която да съм я чувал, но предполагам впредвид цените, това се дължи с покупателната способност на клиентите на магазина. Стутси е интересна, сигурно собветниците на бизнеса знаят, че по-скоро е била модерна през 1970г. не че сега правят лоши продукти де. Но Ванс и Стутси определено дори сред скейтърите не са нещо сериозно, в момента, си мисля.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

LIGHTEST 2013

LIGHTEST 2013

Айляк гид

Айляк гид

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK