С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

12 18 окт 2013, 16:16, 11178 прочитания

Има смисъл

Българската правозащитничка Марияна Кацарова за борбата срещу насилието над жените във време на война, свободата на медиите и личните си каузи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Суровата истина

Каузите на Малала Юсуфзай и останалите носителки на наградата "Анна Политковская"

18 окт 2013

Кръв и смелост

Част от есето Blood and Bravery, публикувано в книгата "Отпечатано с мастило" (Ink Stained, 2013)*

18 окт 2013

Сънувам Павлово, събуждам се в Лондон

Марияна Кацарова работи в централата на Amnesty International в Лондон от пет години. Преди това е учила в Колумбийския университет в Ню Йорк. Още малко преди това е била репортер в първия екип на в. "Демокрация".

7 яну 2000


Марияна Кацарова е на 17, когато през един далечен 8 декември изпява Imagine и после декламира свое стихотворение за Джон Ленън пред съучениците си на стената на Нотариата в София. Привикват я, обвиняват я в "буржоазна пропаганда". След няколко години тя ще e сред основателите на в. "Демокрация", след спечелен конкурс ще бъде първата българка, завършила журналистика в Колумбийския университет (J-School) в Ню Йорк.

С всяко нещо, което правим в света, всъщност лекуваме себе си. Аз по някакъв начин помагам на себе си, за да държа своята вяра будна - че си струва да се занимаваш с тези неща, да си гражданин. да говориш, да не те е страх
Повече от две десетилетия Марияна е правозащитник и международен експерт в областта на правата на човека, работила е за ООН като съветник на върховния комисар по правата на човека в Женева и за "Амнести интернешънъл" в Лондон, за Адвокатския комитет по правата на човека в Ню Йорк и за Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа във Варшава. Една среща в двора на московския музей "Сахаров" през пролетта на 1996 г. променя живота й. Към нея се приближава стройна светла жена с големи слънчеви очила и гневно й казва, че истината няма две страни, както си мислят бюрократите от "Амнести". Анна Политковская. Говори за убийството на колежката си Надя Чайкова в Чечения.

За Марияна Кацарова истината за изнасилените и подложените на преследвания жени правозащитнички и журналистки във военни конфликти (Чечения, Босна, Косово) става лична кауза. През 2006 г. в Лондон тя основава организацията RAW in WAR (Reach All Women in War), която връчва около 7 октомври, датата на убийството, годишната награда "Анна Политковская" за доблест и принос в областта на защитата правата на човека във войни и военни конфликти.


"Откъде намира сили тази жена?" Това е главният въпрос, който кънти в главата ми, докато слушам как Марияна ми разказва за разследванията си на мъчения, изнасилвания, убийства и множество други непредставими за европееца жестокости. Мисля си, че никога не съм имала толкова тежко интервю, докато преглъщам сълзите си и се опитвам да следя разговора. Накрая все пак не издържам и Марияна ме пита с разбиране: "Да спра ли?"

Ако прочетете биографията на Марияна, всъщност едва ли може да си представите живо какво стои зад нея – колко много мъка, сила и вяра. Само когато я срещнете на живо, ще усетите как твърдостта и човечността й вървят ръка за ръка в името на една почти непосилна кауза.

Защо решихте да основете награда на името на Анна Политковская?
С Анна бяхме колеги, бяхме приятели. Аз отговарях за Русия в Международна амнистия (Amnesty International) в Лондон, докато тя беше журналист в "Новая газета". Често разследвахме едни и същи случаи в Чечения, помагахме си, тя ми съобщаваше за ситуации, в които Международна амнистия се включваше и правеше разследвания и кампании. Когато тя беше убита през 2006 г., реших да основа награда. Защо? Защото вече седем години не са намерени убийците на Анна, въпреки че има толкова доказателства, включително и камера, която е заснела престъплението. Да не говорим за поръчителите на убийството - няма абсолютно никаква справедливост, никой не е намерен. Исках името й да остане, да се превърне в един символ. Има толкова много други жени като Анна, които правят нещо за другите хора, за жертвите по време на военните конфликти по света, че ние от Европа, от Лондон, имаме възможност да им помогнем, да им дадем платформа, за да могат техните искания да бъдат чути. Затова беше основана наградата.

Когато човек навлезе с подробности в живота на един правозащитник, първият логичен въпрос е как оцелявате? Каква емоционална хигиена спазвате? Не ви ли е трудно?
Трудно е, да, много е тежко. Но знаете ли какви бяха последните думи на Мари Колвин (бел. ред. американска военна кореспондентка, убита миналата година в Сирия)? Линдзи Хилсум, друга от водещите кореспонденти в Лондон за Channel 4 News на ITN, се опитала да я убеди да не ходи в Хомс, където я ликвидираха. Мари Колвин отговорила: "This is so anger making – толкова се ядосвам, като чуя, че убиват цивилни, че си струва да отида в този град и да напиша как всичко това се прикрива."
Толкова неща стават в момента в света, че те е яд, че се случват, и наистина си струва да отидеш и да говориш. Малцина са хората във всички времена, които са събудени достатъчно, за да будят и останалите. Това са хората, които ме интересуват – много ми се иска да ги намирам и да им помагам.
По този начин с всяко нещо, което правим в света, всъщност лекуваме себе си. Аз по някакъв начин помагам на себе си, за да държа своята вяра будна - че си струва да се занимаваш с тези неща, да си гражданин, да говориш, да не те е страх. Където има светлина, веднага се събират всички облаци и сили, за да я загасят. Ако видите свещичка да свети или човек да свети, моментално се намира някой да влезе в детски автобус и да го расзтреля, да отиде пред жилището на Анна и да я разстреля. Това важи и на чисто човешко равнище. Ако правим добри неща, веднага се събират някакви зловещи сили, които пречат.



Вярата ми се увеличава. Колкото повече давам в това, което правя, толкова повече ми се връща - вяра и някакви сили, за да продължа да го правя.

И все пак, като чете човек есето ви, има усещането, че тези усилия са като капка в морето.
Когато започнах работа в Amnesty International през 1995 г., бях първата българка там. И първото, което направих, бе да напиша 105 страници доклад за мъченията в затворите на Русия. Нямаше такъв дотогава за всички видове мъчения. След това си дадох сметка, че абсолютно ясно съм вярвала, че с написването на доклада мъченията ще спрат. Звучи наивно, но имах вътрешна убеденост, че като извадя тези факти от тъмното на светло, хората ще разберат и толкова ще се потресат, че ще спрат тази безчовечност. Разбира се, че нищо не стана, но хората знаеха повече. С течение на годините се убедихме, че няма толкова лесно да променим нещата към по-добро.
Това, което можем да променим и което сме длъжни според мен, е самите себе си. Цял живот се занимавам със света по някакъв начин и все повече си давам сметка, че онова, което можем да променяме към по-добро, е онова, което е непосредствено около нас и в самите нас, защото тази работа всеки един я върши върху себе си и трябва да върши - отвътре навън. Аз ужасно много се зареждам и ужасно много уча от всички тези жени, носителки на наградата. И това е част от моята вътрешна работа.

Вие се занимавате с правозащитна журналистика, тоест журналистика, която участва и променя нещата. Но не е ли редно всяка журналистика да е такава?
Много хубав въпрос. Смятам, че цялата журналистика трябва да е правозащитна, но понеже съм завършила Колумбийския университет, създаден от Пулицър в Ню Йорк – там ни учеха на тази прословута обективност, според която ние само отразяваме, само наблюдаваме като журналисти. А мен цял живот ме е интересувала журналистиката с гражданска позиция – тази, която променя, която участва, защото всяка журналистика участва, въпросът е как участваш. Участваш ли като Ана Политковская, както Наталия Естемирова, Мери Колвин? С всичките си сетива или с отговорността си?
Когато работех в Босна по време на войната, си спомням, че идваха разни журналисти в бежанския лагер и задаваха редовния въпрос: "Има ли някой тук, който да говори английски и да е бил изнасилен?" Наистина беше така. Надявам се, че не всеки журналист трябва да рискува живота си, но както казваше Анна, рискът е част от професията ни, а не от тази на лекаря или на художника. Този риск се предполага и подразбира, ако добре си вършиш работата. Защото пишеш некомфортни неща за властимащите.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Вещи в повече 5 Вещи в повече

Няколко проверени идеи за това как да се освободим от непотребните вещи в дома си по човечен и щадящ околната среда начин

2 ное 2018, 35125 прочитания

Принтирано небето, принтирано морето Принтирано небето, принтирано морето

3D отпечатани дрехи, шоколад, биомимикрия, протези – какви възможности дава все по-достъпната технология тук и сега

25 окт 2018, 20578 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Суровата истина

Каузите на Малала Юсуфзай и останалите носителки на наградата "Анна Политковская"

От евтин бензин до смяна на системата

Кой какво се надява да постигне с участието в протестната кампания срещу управлението

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете