С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

12 18 окт 2013, 16:16, 11986 прочитания

Има смисъл

Българската правозащитничка Марияна Кацарова за борбата срещу насилието над жените във време на война, свободата на медиите и личните си каузи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Бяхте ли на протестите?

Да, аз се радвам, че има протести, но това, което ме шокира, е, че за 24 години лозунгите не са се променили. Те са същите, които ние викахме през 90-те – все едно времето е спряло. Потресена съм, че има вече трети месец протести и това правителство не реагира на тях – като две паралелни реалности. Няма предложения за диалог, за срещи. А все пак една част от населението, и то главно младата и образованата, е на улицата. Много се надявам този финансово-олигархичен механизъм, тази машина, която ни управлява вече 24 години, да се пропука – не ми е ясно как това ще стане, след като ние упражняваме правото си на глас и отиваме на избори, за да гласуваме за другата глава на змея, една от главите му. На практика нямаме избор. Много е страшно, че фашистката партия в България определя дали ще има съвещание на парламента – това е много страшно за една европейска държава в XXI век.

Аз все пак съм оптимист, защото видях едни прекрасни лица на тези протести - образовани, европейски – тези лица може да ги видиш и в Париж, и в Лондон. Наистина вярвам, че хората на двадесет и няколко години няма да им се живее в това безвремие – те ще поискат да живеят в една нормална държава.


В "Амнести интернешънъл" сте била отговорна за Русия в продължение на 10 години – вероятно знаете отговора на прословутия въпрос "КОЙ предложи?"
Да, руските финансови интереси са тук и не са преставали да бъдат. Но за всичките тези години израснаха и забогатяха от източване ресурсите на страната и мощни български финансови кръгове, от които зависеха ключови позиции в управлението на обществото. Но мисля, че това поколение, което е на 23 години – това са хората, които трябва да решат в каква държава искат да живеят - вашето поколение. А ние можем да ви съветваме и да бъдем с вас в този опит да си върнем България – вие го измислете, а ние ще ви дадем по едно рамо.

Затова ни трябват събудени, будни хора. Такива като Анна, като Малала, само че тук – в България. Защото много хора се движат като сомнамбули. И не говоря за обикновените хора, които са измъчени от това, че не могат да си платят парното. Движат се като сомнамбули хората с власт, движат се като сомнамбули хората с пари, мултимилиардерите в България. И, знаете ли, аз не виждам някой да дава за благотворителност в тази държава.

Напоследък има благотворителни акции за бежанците – събират се дрехи, строят се центрове за децата. Но все пак хората се боят от хуманитарна криза.
Нормално е в една бедна - обеднена от собствените си управници - държава хората, които нямат пари да изкарат месеца, да се страхуват, че всеки чужденец, всеки, който идва като сирийците, може би ще ни ощети още повече. От една страна, цяла Европа се страхува от чужденците и аз мисля, че България в момента върши една добра работа на обединена Европа. Защото вероятно обединена Европа не би искала да получи тези същите сирийци на Шан-з-Елизе. Та вероятно това е подтекстът на това, че България в момента, една бедна европейска държава, която няма пари за собствения си народ, поема цялата тежест на сирийската криза на границата на Европа. Ние охраняваме тази граница.



Не знам как да убедим своя собствен народ обаче, че това, което правим, е солидарност с едни хора, които можехме да бъдем и ние самите. Които бягат, бягат за живота си, бягат от една зловеща война, в която наистина населението беше на прицела на собственото си правителство и на собствения си президент. От нас се иска само да проявим състрадание и милост към тях и да им протегнем ръка – ни повече, ни по-малко.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лекари на ръба на нервна криза 1 Лекари на ръба на нервна криза

Хората в помагащите професии са най-застрашени от "прегаряне", затова грижата за психичното здраве е от полза за всички

7 юни 2019, 6795 прочитания

Какво е да си писател в днешна Русия Какво е да си писател в днешна Русия

Страховете и надеждите на Дмитрий Глуховски и Мария Степанова

5 юни 2019, 3206 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Суровата истина

Каузите на Малала Юсуфзай и останалите носителки на наградата "Анна Политковская"

Да избягаш от Венецуела - но накъде

Все повече венецуелци бягат от страната си и откриват, че границите на съседните държави са залостени за тях.

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас