С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

2 25 окт 2013, 15:59, 5797 прочитания

Войната в класната стая

От военното обучение има смисъл. Но не в този му вид

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Карл фон Клузевиц отново се оказа прав. Ако се сещате за прословутата му фраза, че войната е продължение на политиката с други средства, няма как да не сте я свързали тези дни с идеята за завръщане на военното обучение в българските училища.

Естествено, че не става дума за най-крайното тълкувание на фразата, за екстремна политика или предизвикване на кръвопролития. Онова, което пруският военен теоретик формулира преди близо двеста години, е простата, но дълбоко проникновена теория, че в своята същност войната и военното дело имат дълбоко политически характер. Начинът, по който един конфликт е подготвян, воден и дори загубен, произлиза директно от политическите процеси в дадената страна. В модерното време, когато вече няма ясно изразени фронтове и самата дефиниция за война е силно размита, това пък се превежда в още по-сложни политически зависимости.
 
Анализатори твърдят, че международният тероризъм например представлява корено нов начин за водене на война и затова класическата теория е загубила смисъла си. Пропускайки, че с планирането на атентати срещу политически символи и метрополии терористите целят същото, което и всеки военен командир от Давид насам – с ограничените си ресурси да постигнат максималното. Като показател пък на това в какви политически реалности живеем целите на военната стратегия в мнозинството западни държави парадоксално са всъщност за избягване от въвличането в конфликт. Държавници използват добре тренираната и екипирана професионална армия, за да сплашат чужд диктатор (но тайно се надяват да не им се налага изпращането й, защото ще им струва вътрешнополитически).
Политиците вярват, че чрез въвеждане на общо военно обучение в училищата ще преодолеят дълбокото съмнение в тях самите, а и в обществото, че нямат истинска стратегия как да навигират страната в сложния глобален дизайн на модерния свят

Или когато родните политиците вярват, че чрез въвеждане на общо военно обучение в училищата ще преодолеят дълбокото съмнение в тях самите, а и в обществото, че нямат истинска стратегия как да навигират страната в сложния глобален дизайн на модерния свят. За хилядите българи, изразили мненията си в социалните мрежи под общия знаменател "цялата Мара втасала, че военно обучение" и "пак намериха работа на старшините", констатацията, че идеята също е чисто политически акт, може и да е очевидност. Преди обаче да махнете с ръка, имайте малко търпение, защото, когато става дума за войната (пак по Клаузевиц) нищо не е просто или лесно.
 
Когато служи само 1%
 
Освен жизненоважни за отбраната на една държава въоръжените й сили са плод на столетни традиции и натоварени с тежки исторически символи. Особено в епохата на националните държави те са смятани за ковачницата на единството, патриотизма и гражданското съзнание на едно общество. От края на XX век обаче живеем в свят, в който националните граници и съзнание все повече загубват силата си, международните съюзи създават сложен отбранителен дизайн, а технологията на войната прави големите масови армии излишни.


Не всеки се чувства удобно в новите реалности, нито повдигнатите въпроси около тях са плод на напълно нерационални емоции и лишени от логика. В България промяната към модерна, но малка професионална армия и отмяната на донаборната служба дойде твърде бързо и без истински дебат за широки кръгове от обществото. С право или не, част от старото поколение виждаше казармата като време, когато характерите се пречупват, момчетата порастват и научават горчивите истини на живота. Недоволството им обаче намери израз като че ли само във вицовете, че сега цялата българска армия може да се побере на стадион "Българска армия".  

Несигурност около това, че националната защита е оставена на малък професионална контингент и какво ще последва за страната и обществото, не се ограничава и само до нашата страна. Дори в САЩ, страна вече четири десетилетия прилагаща модела и със сравнително големия контингент от 1.4 млн. активно служещи, темата си остава щекотлива. Ще откриете различните аспекти на дебата в американките медии под общата формула "какво се случваq когато само 1% служи, а 99% си няма представа от войната". В действителност числата са по-скоро символични, защото населението на страната е 314 млн. души, т.е. въоръжените сили дори с 850-те хиляди в запаса са по-малко от процент.
 
Сред гражданското общество особено начинът, по който започна интервенцията в Ирак през 2003 г., а после забуксува заедно с тaзи в Афганистан, засили усещането, че то трябва да поеме по-сериозно политическите си отговорности. Опасението, че малка професионална армия се изпраща по-лесно на война, защото останалата голяма част от нацията остава незасегната и незаинтересувана, далеч не е лишено от логика.
 
Така се роди спонтанно, но все по-осезаемо движение за разбиране и изучаване на войната. Допреди десетилетие военната история например бе замираща дисциплина, доминирана главно от професори на средна възраст, повечето пенсионирани военнослужещи, разпръснати из университети предимно в южните щати и Средния запад. Големият Джон Лин сериозно се тревожеше през 1997 г. в специално написана по темата и широко цитирана статия, че след неговото поколение няма кой да поеме щафетата.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3342 прочитания

Безмесни избори 1 Безмесни избори

Вегетарианството и новите тенденции като веган ресторанти, хотели и продукти

27 сеп 2019, 4303 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
А бяхме славни момчета

Kак носталгията по едно златно минало постепенно се превърна в настроение на съвременността.

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Повече прозрачност в общинския съвет

Основните политически групи единодушно се ангажират с промени в досегашния начин на работа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10