Войната в класната стая
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Войната в класната стая

Войната в класната стая

От военното обучение има смисъл. Но не в този му вид

Ваня Ефтимова
6057 прочитания

© Инна Павлова


Карл фон Клузевиц отново се оказа прав. Ако се сещате за прословутата му фраза, че войната е продължение на политиката с други средства, няма как да не сте я свързали тези дни с идеята за завръщане на военното обучение в българските училища.

Естествено, че не става дума за най-крайното тълкувание на фразата, за екстремна политика или предизвикване на кръвопролития. Онова, което пруският военен теоретик формулира преди близо двеста години, е простата, но дълбоко проникновена теория, че в своята същност войната и военното дело имат дълбоко политически характер. Начинът, по който един конфликт е подготвян, воден и дори загубен, произлиза директно от политическите процеси в дадената страна. В модерното време, когато вече няма ясно изразени фронтове и самата дефиниция за война е силно размита, това пък се превежда в още по-сложни политически зависимости.

Анализатори твърдят, че международният тероризъм например представлява корено нов начин за водене на война и затова класическата теория е загубила смисъла си. Пропускайки, че с планирането на атентати срещу политически символи и метрополии терористите целят същото, което и всеки военен командир от Давид насам – с ограничените си ресурси да постигнат максималното. Като показател пък на това в какви политически реалности живеем целите на военната стратегия в мнозинството западни държави парадоксално са всъщност за избягване от въвличането в конфликт. Държавници използват добре тренираната и екипирана професионална армия, за да сплашат чужд диктатор (но тайно се надяват да не им се налага изпращането й, защото ще им струва вътрешнополитически).

Политиците вярват, че чрез въвеждане на общо военно обучение в училищата ще преодолеят дълбокото съмнение в тях самите, а и в обществото, че нямат истинска стратегия как да навигират страната в сложния глобален дизайн на модерния свят

Или когато родните политиците вярват, че чрез въвеждане на общо военно обучение в училищата ще преодолеят дълбокото съмнение в тях самите, а и в обществото, че нямат истинска стратегия как да навигират страната в сложния глобален дизайн на модерния свят. За хилядите българи, изразили мненията си в социалните мрежи под общия знаменател "цялата Мара втасала, че военно обучение" и "пак намериха работа на старшините", констатацията, че идеята също е чисто политически акт, може и да е очевидност. Преди обаче да махнете с ръка, имайте малко търпение, защото, когато става дума за войната (пак по Клаузевиц) нищо не е просто или лесно.

Когато служи само 1%

Освен жизненоважни за отбраната на една държава въоръжените й сили са плод на столетни традиции и натоварени с тежки исторически символи. Особено в епохата на националните държави те са смятани за ковачницата на единството, патриотизма и гражданското съзнание на едно общество. От края на XX век обаче живеем в свят, в който националните граници и съзнание все повече загубват силата си, международните съюзи създават сложен отбранителен дизайн, а технологията на войната прави големите масови армии излишни.

Не всеки се чувства удобно в новите реалности, нито повдигнатите въпроси около тях са плод на напълно нерационални емоции и лишени от логика. В България промяната към модерна, но малка професионална армия и отмяната на донаборната служба дойде твърде бързо и без истински дебат за широки кръгове от обществото. С право или не, част от старото поколение виждаше казармата като време, когато характерите се пречупват, момчетата порастват и научават горчивите истини на живота. Недоволството им обаче намери израз като че ли само във вицовете, че сега цялата българска армия може да се побере на стадион "Българска армия".  

Несигурност около това, че националната защита е оставена на малък професионална контингент и какво ще последва за страната и обществото, не се ограничава и само до нашата страна. Дори в САЩ, страна вече четири десетилетия прилагаща модела и със сравнително големия контингент от 1.4 млн. активно служещи, темата си остава щекотлива. Ще откриете различните аспекти на дебата в американките медии под общата формула "какво се случваq когато само 1% служи, а 99% си няма представа от войната". В действителност числата са по-скоро символични, защото населението на страната е 314 млн. души, т.е. въоръжените сили дори с 850-те хиляди в запаса са по-малко от процент.

Сред гражданското общество особено начинът, по който започна интервенцията в Ирак през 2003 г., а после забуксува заедно с тaзи в Афганистан, засили усещането, че то трябва да поеме по-сериозно политическите си отговорности. Опасението, че малка професионална армия се изпраща по-лесно на война, защото останалата голяма част от нацията остава незасегната и незаинтересувана, далеч не е лишено от логика.

Така се роди спонтанно, но все по-осезаемо движение за разбиране и изучаване на войната. Допреди десетилетие военната история например бе замираща дисциплина, доминирана главно от професори на средна възраст, повечето пенсионирани военнослужещи, разпръснати из университети предимно в южните щати и Средния запад. Големият Джон Лин сериозно се тревожеше през 1997 г. в специално написана по темата и широко цитирана статия, че след неговото поколение няма кой да поеме щафетата.

Случи се точно обратното. Личните ми наблюдения от последните две конференции на Обществото за военна история (Society for Military History) например са, че събитията са пълни с млади научни сътрудници и професори и жените определено не се броим на пръстите на едната ръка. Обхватът на темите е невероятно широк, защото вече не се изследват само биографията на поредния генерал или битка, а как държавите, обществото и отделните личности, изправени на ръба на живота и смъртта, реагират, преживяват травма и се променят. Университет след университет предлагат специализирани класове, някои явно под натиска на растящия брой млади ветерани, използващи правото си на държавна стипендия (т.нар. GI Bill) след края на службата си. Те както и цялото поколение американци, израснало във времената на глобалната война срещу тероризма и опитващо се да подреди късчетата от пъзела на собствения си живот, имат много въпроси какво се случи и каква е поуката от продължителните конфликти.

Войната в класната стая

Процесът на образование в най-общия смисъл продължава надолу по веригата, където учителите по история и социални науки (social science) усещат съвсем реално нуждата да обсъждат темата в часовете си. Една трета от колегите в моята магистърска програма в Norwich University например бяха преподаватели в средните училища.

В този смисъл идеята на българското правителство за въвеждане на военно обучение се основава на правилен импулс. Когато мнозинството вече няма непосредствен военен опит, подрастващите граждани трябва да бъдат научени да анализират взаимоотношенията между държавата и един от най-важните й инструменти. Без значение дали насилието на войната ни харесва или не, то определя миналото и настоящето ни и затова обществото трябва да изучава неговата същност. Помислете си например не само как участието в двете световни войни промени историята на България, а после и как даването на въздушен коридор през 1999 г. ни отвори вратите към НАТО с всички вътрешно- и външнополитически последици от това.

Наблюдателният читател обаче вече е забелязал голямата разлика с американския пример – там интересът идва от самите учители вътре в образователната система, част е от толкова важното гражданско образование и затова се възприема като органичен процес, а не спусната отгоре идея без истинско обсъждане.

Наистина заявената българска програма включва по-широки цели от дебатите за обществото и войната като подготовка за и оцеляване при терористични акции и бедствия. Очакванията са, че това ще е по-интересната част от военното обучение и може би полезната някой ден на подрастващите при реален риск. За съжаление и тя носи същия набързо подготвен почерк без зачитане нито на модерните военни, нито на обществените реалности. За сравнение - когато в САЩ се заражда идеята за общо военно обучение по време на студената война, първо има проучвателна комисия, а после Конгресът обсъжда цяла година. Дългите дебати, обърнете внимание, се случват въпреки параноята от съветска инвазия. Накрая страната се отказва с мотива, че милитаризацията на обществото е неамериканска и неефективна.

"Войната е твърде важна, за да бъде оставена на генералите." Мисълта не е на Клаузевиц, а на френския журналист и държавник Жорж Клемансо, но има в основата си същия принцип, че войната и военното дело не са и не бива да се разглеждат като самоцелни и изолирани занятия. В родния случай би трябвало и да допълним, че не бива да се оставя и на политиците.  

България е сравнително малка държава, член на силен, но загубил посоката си алианс (НАТО) и близо до тлеещи огнища на напрежение, някои от тях бурно горящи в момента. За съжаление външната и отбранителната ни политика е като шамандура, носена от приливи и отливи. Когато стане дума за участие във военни мисии, политическият дебат се изчерпва със "защото имаме задължения към партньорите от НАТО". В състоянието на липсваща посока най-лесното е да се прегърне удобството на изтърканото минало.

В този смисъл военното обучение е и израз на същата безидейна политика, управляваща страната. Най-лесно е да се повярва, че пет учебни часа ще заместят създаването на стратегически дизайн и действащи институции за отбрана. Самозаблудите обаче не решават нито проблемите на войната, още по-малко на политиката.   

*Освен журналист, авторът е и военнен историк с магистратура от американския военен Norwich University (Cum Laude). Член е на Обществото за военна история (Society for Military History) и е представяла научни изследвания на годишната му конференция. В момента е част от голям международен проект за изследване на личния архив и ръкописи на Мари и Карл фон Клаузевиц.   

Карл фон Клузевиц отново се оказа прав. Ако се сещате за прословутата му фраза, че войната е продължение на политиката с други средства, няма как да не сте я свързали тези дни с идеята за завръщане на военното обучение в българските училища.

Естествено, че не става дума за най-крайното тълкувание на фразата, за екстремна политика или предизвикване на кръвопролития. Онова, което пруският военен теоретик формулира преди близо двеста години, е простата, но дълбоко проникновена теория, че в своята същност войната и военното дело имат дълбоко политически характер. Начинът, по който един конфликт е подготвян, воден и дори загубен, произлиза директно от политическите процеси в дадената страна. В модерното време, когато вече няма ясно изразени фронтове и самата дефиниция за война е силно размита, това пък се превежда в още по-сложни политически зависимости.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    fred avatar :-|
    Fred

    Така и не разбрах какво иска да каже авторката. Може би защото и тя не знае.

  • 2
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#1] от "Fred":
    Че война се подготвя, води и печели с икономика, която да поддържа науката на необходимото ниво, а не с "военно обучение" и "разглобяване на калашник за норматив" в училища и университети. Например, в момента ревът от дронове тези, дето си учат децата от мънички да играят с АК и гранати...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK