С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

2 25 окт 2013, 15:59, 5809 прочитания

Войната в класната стая

От военното обучение има смисъл. Но не в този му вид

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Случи се точно обратното.

Личните ми наблюдения от последните две конференции на Обществото за военна история (Society for Military History) например са, че събитията са пълни с млади научни сътрудници и професори и жените определено не се броим на пръстите на едната ръка. Обхватът на темите е невероятно широк, защото вече не се изследват само биографията на поредния генерал или битка, а как държавите, обществото и отделните личности, изправени на ръба на живота и смъртта, реагират, преживяват травма и се променят. Университет след университет предлагат специализирани класове, някои явно под натиска на растящия брой млади ветерани, използващи правото си на държавна стипендия (т.нар. GI Bill) след края на службата си. Те както и цялото поколение американци, израснало във времената на глобалната война срещу тероризма и опитващо се да подреди късчетата от пъзела на собствения си живот, имат много въпроси какво се случи и каква е поуката от продължителните конфликти.
 
Войната в класната стая
 
Процесът на образование в най-общия смисъл продължава надолу по веригата, където учителите по история и социални науки (social science) усещат съвсем реално нуждата да обсъждат темата в часовете си. Една трета от колегите в моята магистърска програма в Norwich University например бяха преподаватели в средните училища.
 
В този смисъл идеята на българското правителство за въвеждане на военно обучение се основава на правилен импулс. Когато мнозинството вече няма непосредствен военен опит, подрастващите граждани трябва да бъдат научени да анализират взаимоотношенията между държавата и един от най-важните й инструменти. Без значение дали насилието на войната ни харесва или не, то определя миналото и настоящето ни и затова обществото трябва да изучава неговата същност. Помислете си например не само как участието в двете световни войни промени историята на България, а после и как даването на въздушен коридор през 1999 г. ни отвори вратите към НАТО с всички вътрешно- и външнополитически последици от това.

Наблюдателният читател обаче вече е забелязал голямата разлика с американския пример – там интересът идва от самите учители вътре в образователната система, част е от толкова важното гражданско образование и затова се възприема като органичен процес, а не спусната отгоре идея без истинско обсъждане.
 
Наистина заявената българска програма включва по-широки цели от дебатите за обществото и войната като подготовка за и оцеляване при терористични акции и бедствия. Очакванията са, че това ще е по-интересната част от военното обучение и може би полезната някой ден на подрастващите при реален риск. За съжаление и тя носи същия набързо подготвен почерк без зачитане нито на модерните военни, нито на обществените реалности. За сравнение - когато в САЩ се заражда идеята за общо военно обучение по време на студената война, първо има проучвателна комисия, а после Конгресът обсъжда цяла година. Дългите дебати, обърнете внимание, се случват въпреки параноята от съветска инвазия. Накрая страната се отказва с мотива, че милитаризацията на обществото е неамериканска и неефективна.
 
"Войната е твърде важна, за да бъде оставена на генералите." Мисълта не е на Клаузевиц, а на френския журналист и държавник Жорж Клемансо, но има в основата си същия принцип, че войната и военното дело не са и не бива да се разглеждат като самоцелни и изолирани занятия. В родния случай би трябвало и да допълним, че не бива да се оставя и на политиците.  
 
България е сравнително малка държава, член на силен, но загубил посоката си алианс (НАТО) и близо до тлеещи огнища на напрежение, някои от тях бурно горящи в момента. За съжаление външната и отбранителната ни политика е като шамандура, носена от приливи и отливи. Когато стане дума за участие във военни мисии, политическият дебат се изчерпва със "защото имаме задължения към партньорите от НАТО". В състоянието на липсваща посока най-лесното е да се прегърне удобството на изтърканото минало.


В този смисъл военното обучение е и израз на същата безидейна политика, управляваща страната. Най-лесно е да се повярва, че пет учебни часа ще заместят създаването на стратегически дизайн и действащи институции за отбрана. Самозаблудите обаче не решават нито проблемите на войната, още по-малко на политиката.   
 
*Освен журналист, авторът е и военнен историк с магистратура от американския военен Norwich University (Cum Laude). Член е на Обществото за военна история (Society for Military History) и е представяла научни изследвания на годишната му конференция. В момента е част от голям международен проект за изследване на личния архив и ръкописи на Мари и Карл фон Клаузевиц.   


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 8283 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3527 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
А бяхме славни момчета

Kак носталгията по едно златно минало постепенно се превърна в настроение на съвременността.

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10