А бяхме славни момчета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

А бяхме славни момчета

А бяхме славни момчета

Kак носталгията по едно златно минало постепенно се превърна в настроение на съвременността.

5532 прочитания

Във филма на Жулиен Дювивие Pépé le Moko от 1937 г. има сцена, в която една от героините казва на Жан Габен: "Quand j'ai trop le cafard, je change d'époque." ("Когато съм унила сменям епохата") и пуска грамофонна плоча. Въпреки че акцентът е върху носталгия по дома, фразата някак се измъква от полето на филма и заживява свой живот.

Обръщането към миналото е потребност, която често обясняват като следствие на екзистенциална тревога. Подобна тревога съпътства всяка епоха. Винаги обръщаме поглед назад, когато това, което виждаме пред себе си не ни е достатъчно. Френетичният ритъм на времето, в което живеем, ни оставя с усещането за още по-голяма празнота. И естествено е да се обърнем към миналото, за да запълним липсите.

Нещата се възприемат като ценни, когато са отлежали, когато са издържали теста на времето. Понятието vintage неслучайно е любим маркетинг термин. Винтиджът изведнъж се превърна в нарицателно за мироглед (лайфстайл, ако предпочитате) и освен първоначалното си значение, се сдоби и с нов смисъл и функция – стана атрибут на съвременния стремеж да остойностяваш живота си, заобикаляйки се от ценни предмети, които остаряват красиво и в този смисъл се/те докосват до "безсмъртието".

Британецът Ник Клемънтс (Nick Clements) работи като издател и фотограф от 70-те г. Това е човекът, който стои зад The Curator и Men’s File. Първото е магазин и кафетерия, намиращи се в английския град Девън, в които се залага на качествените продукти, независимо дали са vintage, bespoke (ръчно изработени) или second hand. Men’s File e "модерн(истк)о списание", което, според създателя си "търси корените на стила".

Работейки над много неща едновременно, Клемънтс успява да систематизира интересите си в поредица от книги, представяйки една завършена житейска философия, на чиито разнообразни проявления е ставал свидетел през годините.

Последната му книга, която бе издадена през пролетта на 2013 г., носи многозначителното заглавие "The Revivalists". Съдейки по корицата, човек остава с впечатление, че в нея ще става дума за елегантни мъже и техните стилни машини (коли, мотори, велосипеди). Смисълът на нещата обаче е по-дълбок.

Клемънтс хвърля светлина върху разликата между понятията vintage и heritage, които според него са преди всичко маркетинг термини. Той избира семплото и много по-разбираемо revival. Наследството отлежава, осмисля се и отново заживява. Наследниците са the revivalists – субкултура с конкретни очертания, отбор индивидуалисти, които са "възрожденци", не имитатори. Според автора това са хората, които издигат модата от средата на 20-и век на пиедестал, противопоставяйки стила на тенденцията. Тази контрареакция сама по себе си е тенденция, но вместо да се появи и изчезне, тя се вмества в субкултура и не отмира. Спасява я това, че се е облегнала върху легенди, икони, превърнали се в класика герои и вещи.

Ако съвременният човек живее забързано, консумирайки бясно, the revivalist се наслаждава, забавя времето, той своѝ и не изхвърля, колекционира, рециклира. Отнася се към вещите с уважение, тогава, когато вещите са направени така, че да уважават самите себе си (дърво срещу пластмаса, шито по мярка срещу конфекция).  И прави разлика между ерзац и реплика.

Книгата на Клемънтс е резултат на дългогодишно проучване. Написването й му отнема 25 години, през което време той търси, снима, разговаря с различни хора, в които привижда фигурата на the revivalist. Тъкмо защото тези хора не копират, а вдъхват нов живот, те могат да бъдат част от онази Лига на необикновените, която се свързва с поддръжниците на т.нар ivy style.

Обособила се през 50-те години, тази тенденция бързо оформя една култура – колежанският начин на обличане, в който момчета от заможни семейства и обикновени млади мъже се вдъхновяват взаимно за гардероба си. Брус Бойер, един от големите познавачи на американския стил в облеклото, намира основите на този моден феномен в старите пари на източния елит в САЩ (т.нар. WASP). Да се обличаш ivy е равнозначно на висок социален статус (наследените пари), който трябва да бъде подчертаван именно в колежа.

Днешните revivalists надграждат това наследство. Те заменят потеклото с дисциплина и неотклонно следване на принципите си. Когато всички носят потници, нашите момчета са със съвършен уиндзор** на копринената си вратовръзка и изглеждат сякаш са родени с нея. Излъчват стил и комфорт, облеклото за тях е втора кожа. The revivalists са олицетворение на онова, което италианците наричат sprezattura ***. Колкото по-уверено, толкова по-естествено, а колкото по-естествено, толкова по-убедително.

Пълното заглавие на книгата на Клемънтс е: The Revivalists. Key Stylists in Revival Subcultures – албум, в който авторът е събрал на едно място срещите си с чаровни индивидуалисти. Колекционери на стари автомобили, джаз музиканти, актьори, всички те неотменно диктуват един начин на живот, който няма за цел да стане масов. Потребността не се изражда в тенденция, защото тенденциите са обречени още в зародиш, а истинските неща са неподвластни на времето. Стареенето е красиво, то не значи смърт, а нов живот, вечен живот.

"The Revivalists" всъщност се явява част от The Style Chronicle Series, над която работят от Men’s File. Като отпор срещу мейнстрийма, който изяжда всяка оригиналност в една идея, книгата е издадена само в 1000 лимитирани бройки на цена от 25 британски лири.

*С тази фраза завършва новелата "Добри момчета" от 1982 г. на френския писател Патрик Модиано, която чудесно улавя носталгията и тъгата по изгубеното златно време на младостта.Бел. авт.

**Един от най-разпространените възли за връзване на вратовръзка. Бел. авт.

*** Преднамерена и търсена небрежност във външния вид. Бел. авт.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    izabell avatar :-P
    izabell

    Да окрасиш живота си и всичко да е подбрано за случая, даже мига се отбелязва с жест или намигване;)

  • 2
    tolevi avatar :-|
    Марчела Топлева

    украса,не Окраса.До коментар [#1]

  • 3
    zumz avatar :-|
    zumz

    1 и 2 изкоментираха сърцевината на статията. За мен не остана.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK