С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

3 8 ное 2013, 11:41, 5328 прочитания

А бяхме славни момчета

Kак носталгията по едно златно минало постепенно се превърна в настроение на съвременността.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Във филма на Жулиен Дювивие Pépé le Moko от 1937 г. има сцена, в която една от героините казва на Жан Габен: "Quand j'ai trop le cafard, je change d'époque." ("Когато съм унила сменям епохата") и пуска грамофонна плоча. Въпреки че акцентът е върху носталгия по дома, фразата някак се измъква от полето на филма и заживява свой живот.


Обръщането към миналото е потребност, която често обясняват като следствие на екзистенциална тревога. Подобна тревога съпътства всяка епоха. Винаги обръщаме поглед назад, когато това, което виждаме пред себе си не ни е достатъчно. Френетичният ритъм на времето, в което живеем, ни оставя с усещането за още по-голяма празнота. И естествено е да се обърнем към миналото, за да запълним липсите.

Нещата се възприемат като ценни, когато са отлежали, когато са издържали теста на времето. Понятието vintage неслучайно е любим маркетинг термин. Винтиджът изведнъж се превърна в нарицателно за мироглед (лайфстайл, ако предпочитате) и освен първоначалното си значение, се сдоби и с нов смисъл и функция – стана атрибут на съвременния стремеж да остойностяваш живота си, заобикаляйки се от ценни предмети, които остаряват красиво и в този смисъл се/те докосват до "безсмъртието".






Британецът Ник Клемънтс (Nick Clements) работи като издател и фотограф от 70-те г. Това е човекът, който стои зад The Curator и Men’s File. Първото е магазин и кафетерия, намиращи се в английския град Девън, в които се залага на качествените продукти, независимо дали са vintage, bespoke (ръчно изработени) или second hand. Men’s File e "модерн(истк)о списание", което, според създателя си "търси корените на стила".

Работейки над много неща едновременно, Клемънтс успява да систематизира интересите си в поредица от книги, представяйки една завършена житейска философия, на чиито разнообразни проявления е ставал свидетел през годините.

Последната му книга, която бе издадена през пролетта на 2013 г., носи многозначителното заглавие "The Revivalists". Съдейки по корицата, човек остава с впечатление, че в нея ще става дума за елегантни мъже и техните стилни машини (коли, мотори, велосипеди). Смисълът на нещата обаче е по-дълбок.




Клемънтс хвърля светлина върху разликата между понятията vintage и heritage, които според него са преди всичко маркетинг термини. Той избира семплото и много по-разбираемо revival. Наследството отлежава, осмисля се и отново заживява. Наследниците са the revivalists – субкултура с конкретни очертания, отбор индивидуалисти, които са "възрожденци", не имитатори. Според автора това са хората, които издигат модата от средата на 20-и век на пиедестал, противопоставяйки стила на тенденцията. Тази контрареакция сама по себе си е тенденция, но вместо да се появи и изчезне, тя се вмества в субкултура и не отмира. Спасява я това, че се е облегнала върху легенди, икони, превърнали се в класика герои и вещи.

Ако съвременният човек живее забързано, консумирайки бясно, the revivalist се наслаждава, забавя времето, той своѝ и не изхвърля, колекционира, рециклира. Отнася се към вещите с уважение, тогава, когато вещите са направени така, че да уважават самите себе си (дърво срещу пластмаса, шито по мярка срещу конфекция).  И прави разлика между ерзац и реплика.



Книгата на Клемънтс е резултат на дългогодишно проучване. Написването й му отнема 25 години, през което време той търси, снима, разговаря с различни хора, в които привижда фигурата на the revivalist. Тъкмо защото тези хора не копират, а вдъхват нов живот, те могат да бъдат част от онази Лига на необикновените, която се свързва с поддръжниците на т.нар ivy style.


Обособила се през 50-те години, тази тенденция бързо оформя една култура – колежанският начин на обличане, в който момчета от заможни семейства и обикновени млади мъже се вдъхновяват взаимно за гардероба си. Брус Бойер, един от големите познавачи на американския стил в облеклото, намира основите на този моден феномен в старите пари на източния елит в САЩ (т.нар. WASP). Да се обличаш ivy е равнозначно на висок социален статус (наследените пари), който трябва да бъде подчертаван именно в колежа.

Днешните revivalists надграждат това наследство. Те заменят потеклото с дисциплина и неотклонно следване на принципите си. Когато всички носят потници, нашите момчета са със съвършен уиндзор** на копринената си вратовръзка и изглеждат сякаш са родени с нея. Излъчват стил и комфорт, облеклото за тях е втора кожа. The revivalists са олицетворение на онова, което италианците наричат sprezattura ***. Колкото по-уверено, толкова по-естествено, а колкото по-естествено, толкова по-убедително.

Пълното заглавие на книгата на Клемънтс е: The Revivalists. Key Stylists in Revival Subcultures – албум, в който авторът е събрал на едно място срещите си с чаровни индивидуалисти. Колекционери на стари автомобили, джаз музиканти, актьори, всички те неотменно диктуват един начин на живот, който няма за цел да стане масов. Потребността не се изражда в тенденция, защото тенденциите са обречени още в зародиш, а истинските неща са неподвластни на времето. Стареенето е красиво, то не значи смърт, а нов живот, вечен живот.


"The Revivalists" всъщност се явява част от The Style Chronicle Series, над която работят от Men’s File. Като отпор срещу мейнстрийма, който изяжда всяка оригиналност в една идея, книгата е издадена само в 1000 лимитирани бройки на цена от 25 британски лири.

*С тази фраза завършва новелата "Добри момчета" от 1982 г. на френския писател Патрик Модиано, която чудесно улавя носталгията и тъгата по изгубеното златно време на младостта.Бел. авт.

**Един от най-разпространените възли за връзване на вратовръзка. Бел. авт.

*** Преднамерена и търсена небрежност във външния вид. Бел. авт.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 8503 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3538 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Упражнения по стил

Време е да се гримираме, време е да се костюмираме, време е да започнем... централните новини

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10