Животът – начин на употреба

За предметите и техните хора

Тъмно е. 5 часа сутринта. От няколко дни съм на 50, боли ме стомах, щрака дясната ми ръка, но съм щастлива. Особено през последните десет години. Остарявам ли? Хм, щом ми пука, значи все още не. Който остарява – живее, а животът е... начин на употреба.  Присвоявам си заглавието от романа на Жорж Перек. Присвоявам си и решението да съставя списък, пъзел от предмети, вещи, с които да сглобя картина. Или щрихи, в които най-нетрайното се оказваме ние – хората. 

Дамска чанта от змийска кожа

Запазена, с протрити ръбове, хастар от креп марокен, вътрешни джобчета с червен кант от изкуствена кожа. Закопчалка – метален клипс с пъпковидно копче и езиче. От вътрешната страна на чантата са видими два печата – различни, неясни, вероятно от търговеца. Приблизителна дата – 30-40-те години на XX век. Сегашен притежател – Емилия Миразчийска, издател: "От баба ми е, имам още една нейна чанта. Големият й сервиз от немски порцелан също сега е мой. В последните месеци от живота си тя специално ми подари и личното си ножче със седефена дръжка. Баба ми е била от заможно семейство, а дядо ми е работил в магазин за галантерия и мода. Залюбват се и той й купува скъпо кожено палто за сватбата. Бащата на баба ми толкова се ядосал на любовното прахосничество на дядо ми, че заповядал моментално да върнат скъпото палто. Баба ми дълго била сърдита на баща си заради палтото. За чантата от змийска кожа е имала обувки, специална поръчка, с които е танцувала румба заедно с дядо ми. Бяха щастливи заедно. Често си мисля за тях. Всъщност в много неща приличам на нея. Тя ме обичаше... и аз нея."

Чук и наковалня

Наковалня от стомана, желязна, тегло 40 кг. Боядисана с червена боя. Чук с дървена дръжка, тегло 2 кг. Използвани, но запазени инструменти. Вероятна дата – 20-30-те години на XX век. Сегашен притежател – Сава Стоименов, скулптор: "Дядо ми е роден през 1901 г. Отива да учи в занаятчийско училище в гр. Горна Оряховица и след две години се прибира в родното си село като майстор-бъчвар. Жени се за баба ми. През Втората световна война е в запас на остров Тасос, Гърция, но никога не е участвал в реални сражения. Военният му сандък сега е ракла в апартамента. В селото имаше още един бъчвар и един друг, който правеше мебели. Имаше и един ковач, викахме му дядо Чукче. Вечно беше подпийнал, без зъби, голям добряк. Позволяваше ми да скачам върху меха на духалото. Аз бях нещо като куриер между дядо ми и дядо Чукче. Дядо имаше много хубав дървен тезгях, но нашите го продадоха. Тогава да съм бил първи курс в художественото в Пловдив. Кой е предполагал... Иначе съм кръстен на другия си дядо, но той разбираше от коне."

Моливи и острилка

Кутия с моливи на фирма Tradition, J.S.Staedtler. Моливи с етикет "Девеко Моливна фабрика" – Бургас – 12 на брой. Моливи L&C Hardmuth, три са фабрично наострени. Острилка Stabilo, метален корпус с чекмедже за стружки, видими инициали на латиница. Запазена, действаща, леко разхлабена пружина на механизма. Сегашен притежател – Георги Сардарев, съсобственик и управител на фирма "Перото": "Имам още моливи, останали са от книжарницата на дядо ми. Била е на ул. "Леге", в центъра на София, но след национализацията към 1946 г. му я взимат. Помня дядо си винаги изгладен, сресан, с перфектна визия и стойка. Всяка вещ си имаше място и наставаше буря, ако съм разместил пепелника му, за да си поиграя на масата. Помня го с вечната цигара и захарницата на масата, от която си хапваше захар с малка лъжичка; с това как се грижеше за стария си москвич, от който не слизаше и не признаваше ходенето пеш; с малкото дюкянче за продажба на обувки на ул. "Жданов" (сега ул. "Пиротска") срещу църквата "Св. Николай" и как след училище отивах дотам. Взимахме горещ ръчен хляб от близката фурна, след това палеше колата и ме прибираше у тях. Понякога разказваше за магазинчето на "Леге" и винаги ми даваше моливи, перфектно заострени и готови за драскане и рисуване. Иначе беше труден характер, на баба не й беше никак лесно с него, а и ние се страхувахме от него. Нося името му – Георги Петров Сардарев."  

Ръчно тъкана престилка и кърпа за лице

Престилка без вързалки, 100% вълна, естествени багрила, цветни ивици на черен фон, запазена, неупотребявана, лек мирис на мухъл. Продълговата кърпа от плат на вафлички, в двата края с дантела, неупотребявана. Сегашен притежател – Галина Василева, фотограф:

"Престилката е тъкана от баба ми. Кръстена съм на нейното име заедно с една моя братовчедка. Винаги съм се чудила защо нашите не са проявили повече въображение в избора си на име. Иначе аз приличам най-много на баба си. Тя беше висока, слаба. Беше облечена винаги в черно, със забрадка на главата. Тайно я наблюдавах как сресва дългата си гъста коса, седнала на пода в кухнята. Аз такава коса нямам. А кърпата е дар от сватбата на вуйчо на майка ми. Всъщност исках да намеря едно одеялце, което е тъканo от баба ми. С него е кръщавана майка ми, след това брат ми, после съм аз, после и трите деца на брат ми. Търсих го, но не го открих. Имам и един двуобективен руски фотоапарат "Старт" от татко. Не знам от моите дигитални снимки ще остане ли нещо?"            

Още от Капитал