Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

2 15 ное 2013, 14:13, 4158 прочитания

Финална точка

Елегия за Лиз, любимата ми американска баба

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Лиз е бабата, която винаги съм искала да имам. Образована и елегантна, някой, с когото можеш да обсъждаш теми от Емили Дикинсън през Хилъри Клинтън до историята на ирландските имигранти в Америка. Маникюрът на Лиз винаги е перфектен (за разлика от моя), а панталоните с мъжка кройка ала Марлене Дитрих още подчертават някогашната й атлетична фигура.
 
Когато я срещнах преди шест години заедно с останалата част от американското семейство на тогава бъдещия ми съпруг, между нас двете симпатията бе мигновена. Лиз тогава бе на деветдесет, аз на двайсет и девет. Един от любимите ми спомени е как на поредното семейно тържество двете пресушихме заедно две бутилки "Просеко". Лиз изглеждаше вечна.

Статистиката и икономистите оглушително повтарят, че с обръщането на възрастовата пирамида в развития свят, т.е. по-малко работещи, издържащи по-голям брой пенсионирани, досегашната система на социално осигуряване е на път да колабира. При това скоро.
От едно десетилетие тя живееше в т.нар. assisted living, апартаментни комплекси, където обитателите имат самостоятелно ежедневие, но им се предлага хранa, почистване и медицински грижи. Лиз обитаваше малък, но уютен двустаен дом, пълен с книги, а нарисуваните от нея маслени платна висяха по стените. Очевидно мястото бе недостатъчно за всичките спомени и красиви предмети, натрупани от един дълъг живот. Лиз обаче някак си беше успяла да събере най-важното и винаги с гордост подчертаваше, че цени самостоятелността си. На звънеца пред врата на сградата не беше просто изписано името й, а имаше едно старомодно "Мисис" пред него. Когато отивахме да я видим, носехме и един стек от любимата й бутикова бира Sam Adams. През ден Лиз се качваше в малкия си зелен "Фолксваген" и отиваше да играе голф.
 
От миналото лято тя вече не може да живее самостоятелно, защото деменцията бързо и необратимо ограби независимостта й. Лиз още може да разказва къде съпругът й е бил разпределен по време на Втората световна война и колко е бил наемът на апартамента им в Ийст вилидж през 1950 г., но не може да си спомни да си взима хапчетата три пъти на ден. Тя може да изброява подробности от всичките рождени дни на децата си, но е загубила концепцията си за време. 


В друго време и друго общество едно от семействата на трите й деца щеше да поеме грижата за нея. В мобилна Америка в нашето време, когато фамилиите живеят на десетки, а понякога стотици мили едни от други и двамата съпрузи имат кариери, това е все по-рядка възможност. Лиз се нуждае от постоянна и качествена 24-часова грижа и тъжната реалност е, че никой от порасналите й деца или внуци има възможност да я поеме. Наемането на квалифициран гледач или медицинска сестра у дома е твърде скъпо решение, особено щом годините в assisted living апартамента са стопили голяма част от спестяванията на Лиз. По-скоро заблуда е и че американската здравноосигурителна система поема всички разходи по 24-часовата грижа за възрастни. За да се квалифицират за държавно съдействие, техните собствени спестявания трябва да са паднали под минимален праг. 

Старческият дом си остава единственото решение за качествена грижа без да бъде натоварено семейството с тежко финансово бреме. Сега Лиз живее в един такъв с голяма ливада отпред и широки прозорци, с 24-часова грижа, с рехабилитатори и психолози, с литературен клуб и кръжоци по приложни изкуства. Стените в стаите на обитателите са украсени със снимки на семействата им, а мебелите са старателно подбрани да не изглеждат като болнични. В сравнение с едно подобно място в София, в което бях влизала случайно преди години, е истински лукс. Домът на Лиз даже си има собствена звезда или по-точно майката на една такава – популярен някогашен професионален бейзболист и настоящ треньор на отбор от националната лига на САЩ. Другите посетители редовно преглеждат страниците на книгата за записвания, за да видят дали той случайно също не е на посещение в този ден. Когато бейзболната звезда наистина пристигне от Маями, по коридорите на старческия дом се щурат запалени фенове от всички възрасти в очакване да взимат автографи.  

Ако никога не сте имали роднина в  нужда, старческите домове и хосписите изглеждат толкова далечни и нереални. Особено в западния свят медиите и популярната култура обичат да ги обрисуват като симпатични малки общности от независими и още жизнени хора, които сега се наслаждават на последните си безгрижни години. Една от най-запомнящите се реклами по време на миналогодишния Супербол в Америка например бе на Taco Bell, представяща точно група луди пенсионери, измъкващи се посреднощ от старческия дом, за да обикалят клубовете и празнуват.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Широко затворени очи Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

29 май 2020, 730 прочитания

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 4753 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Човек е млад, докато се чувства полезен и значим

Д-р Евгений Генчев за това колко важен е талантът да намираш смисъл

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10