Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

15 ное 2013, 15:00, 5151 прочитания

Старецът и морето

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Теодор Мусев (1938) е пианист и органист, солист на Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на Васил Стефанов и Александър Владигеров. Изпълнява творби от Бах, Моцарт, Регер, Цезар Франк, Панчо Владигеров, както и всички клавирни опуси от Джордж Гершуин.
Отново съм на море и по всяка вероятност ще преживея поредния злощастен случай на морска тематика. Вече не ми харесва да летувам на море. Всъщност – и това е толкова естествено – напоследък на мен комай нищо не ми харесва истински. Всичко вече е преживяно, изстрадано и изстискано. Познато и омръзнало. А новите неща или не се случват, или, ако все пак се случат, са плашещи и нежелани, или пък изобщо не се забелязват. А това последното е така, понеже съответният процес обичайно протича много бавно, поради което – до някое време – незабелязано. Но само до време. После неочаквано, изненадващо, се превръща в съкрушителна реалност.

Ясно е, че става дума за старостта. Тази възраст има само едно преимущество: човек може да се отдаде на безотговорна леност, без да бъде порицаван, понякога дори от самия себе си. Той и без това не бива да бъде строго съден, защото вече е амортизиран и изчерпан. Телесно и духовно. Каквото било – било. Оттук нататък той няма право (пък и желание!) на мечти и проекти, защото си е ясно – те не само, че не могат да бъдат дори на една десета реализирани, но могат с голяма вероятност да бъдат драстично прекъснати. Той не може да бъде ръководител, дори наставник. Той просто е изсъхнал дънер, който няма друга перспектива, освен безпомощно и безпаметно да чака (в случая) милувката на брадвата на дървосекача, наречен Смърт. (Хайде сега! Коса, брадва – все тая.) Всичко останало са подробности.


Като си помисля само, че всичко, за което съм живял, за което съм се борил, което е било за мен стимул, мечта, удовлетворение и наслада – музика, литература, кариера, слава, жени, гуляи, секс, море, планина и т.н. и т.н. – сега няма никакво приложение, привлекателност и стойност; като си помисля само, че моето тяло, което ми е носило толкова вълнения и наслади, сега става само за подслон на безчислени недъзи и болежки; и като достигна до натрапващия се, неизбежен извод, че смисълът на сегашното ми съществуване се свежда до това да отглеждам и евентуално отчасти да озаптявам болестите си, иде ми да ревна с Иеремиев плач. Но истината е, че вече не съм способен и на това. Защото тъпо и упорито се стремя да запазя самообладание, нещо като достойнство и чувство за хумор. Най-смешното и озадачаващо е, че в повечето случаи успявам да съхраня и демонстрирам едно ведро настроение. Отдавам го на деменцията.

Но вчера ми се случи нещо ново. А, както споменах, новите неща на моята възраст не са от най-приятните. Опитах се за първи път през тази година да вляза в морето. На пръв поглед – нищо ново. Море като море, нормално прибойче, плитко до над глезените дъно, което няма край... Та тръгнах аз по това плитко дъно с идеята да стигна до място, в което ще мога да приклекна и да се потопя поне до шия. (Пак повтарям: морето е загубило в моите очи предишното си изключително обаяние. Сега то ми е нужно само за да успокоява любимия ми псориазис. В случая не съм на ваканция или почивка. Аз съм на работа.) Вървях, вървях, вървях – безкрайно дълго. Най-сетне се доближих до началото на прибоя, където се вдигаше по-висока вълна (няма и метър) и където щях да намеря лелеяното убежище. Само че – колкото бавно и неохотно това да достигна до съзнанието ми – внезапно се оказа, че не само че не мога да се справя с прибойчето, ами то може и да ме удави.

Когато тази новина се намести някак в съзнанието ми, тръгнах унило да се прибирам към брега. И отново вървях, вървях, вървях, вървях... По едно време до съзнанието ми достигна откровението, че аз едва ли ще имам сили да стигна до брега, понеже краката ми едвам ме държат. Но дори и да стигна, ще трябва на мига да си почина. Само че, ако приседна на пясъка (безразлично дали в морето или на брега), няма да мога да стана. А най-близкото капанче е на цели 300 м ходене. По пясъка. Но нали съм си умник, на метър-два от брега, където неочаквано става толкова дълбоко, че може би имаше дори цели 60 см, се изпружих по гръб във водата и след минута-две дори успях да се изправя на краката си, които междувременно бяха отпочинали. Така че понечих да изляза на сушата и тогава ме споходи най-неприятната изненада. Оказа се, че не съм в състояние да преодолея финалната стръмнина, изровена от прибоя. А когато това след свръхчовешки (свръхстарешки) усилия най-сетне (почти) ми се удаде, се започна едно безкрайно залитане, един трагикомичен танц, който вероятно безкрайно много е забавлявал тези, които са имали късмета да го наблюдават.



Никой не ми изръкопляска, да не говорим за възторжените аплаузи, на които съм се наслаждавал във времената на моята младост. Напротив, хората възпитано се правеха, че не са видели този жалък спектакъл. Давам си сметка, че не само в този, но и в много други случаи хората не само се преструват, но и наистина не ме забелязват. Така например преди 30 години жените със сигурност ме виждаха, напрежението се усещаше почти физически. А сега не ме забелязват, за тях съм празно пространство, дори повече от празно, почти вакуумирано. Само дето не са опитвали да преминат през мен. Вероятно все пак смътно забелязват приликата ми с Ботевия Хаджи Михалаки, при когото първо се появява шкембето и чак после неговият собственик. Това не са просто метафори и измислици. Наистина ми се е случвало жени, в непосредствена близост до мен, изцяло в личното ми пространство, на два сантиметра от мен, да си говорят и да си бъбрят и показват една на друга какви чорапогащници и какви други по-деликатни покупки са направили. Мен там ме няма за тях. Но това е само едната страна на срама и унижението. Не по-малко зле е, когато вземат, че ме забележат и започнат млади, хубави жени да стават в тролея, за да отстъпят мястото си на стареца. Когато някой грижовно и съчувствено те държи под ръка, за да не залитнеш, и ти казва да внимаваш къде стъпваш, защото това е бордюр, хлъзгаво или не знам още какво.

На никого не пожелавам да остарее, макар че, от друга страна, старостта е единственият начин да се живее по-дълго. Тук се изправяме пред големия въпрос що за живот е това и защо той трябва да завършва тъй мъчително и безславно. Когато отида на оня свят, няма да забравя да попитам Господ за това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И това ще мине 1 И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

3 апр 2020, 2703 прочитания

Всички в кухнята Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

3 апр 2020, 2980 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Гледам отдалеч

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10