Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

6 15 ное 2013, 16:28, 16133 прочитания

Младост 3

Light се срещна с няколко възрастни дами и господа, за които денят започва с планове за бъдещето. Очаквахме тъга и примирение, вместо това получихме изстрадани рецепти за ежедневно щастие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Илюстрация

Пенка Пенчева, 
80 години
Самоков

"Никога ръцете ми не са почивали. Работа и подаръци. Най-много обичам да правя подаръци и да правя добро."
Пенка цял живот живее през поезията. Диша и мисли стихове – чужди, но понеже поезията е единственото нещо, което никога не забравя, те са се превърнали в автентичен начин на мислене и изразяване. Останалите стожери в живота й са приключения (с перипетии), една неизживяна вечна любов и много раздадени подаръци.

Пенка е едно от децата, които на 16 години с ентусиазъм отиват да строят Димитровград, само за да се върне със "съсипан живот". Това, което й се случва, е като грешно режисиран филм. Прибира се вечер с един час закъснение – не в 20:00, а в 21:00 ч. Изключват я и от комсомола, и от училище. Връща се при родителите си и записва счетоводни курсове. Заради изключването любимият й се усъмнява дали му е била вярна. След като тя му изпраща бележка от преглед при лекар, че съмненията са напразни, дори и сълзите и извиненията му не я склоняват да прости. Така загубва и любовта си, и възможността да следва, въпреки че книгите са това, което най-много я радва в живота. Омъжва се за военен едва на 17 години и с 9-месечен син се озовава на гара Пирин – сама, без ток, без вода, без вътрешна тоалетна, змии, близо до гора и влакови релси. Отглежда така и двете си деца – по гарнизони из страната в "страшна беднотия".


Пенка е неотразима с усмивката и енергията, с която споменава за мизерията. "Такова нещо не е било – три анемии от мизерия и лоши условия съм изкарала, но ми беше спокойно. Не взимах майчинство (5 лева). Как ще взимам пари, като не ходя на работа и ще дърпам от държавата. Така са ме възпитали. Гладувахме, но това ми бяха принципите." Работила е като счетоводител по много места, пенсионира се, но поради ниска пенсия "ходи на картофи – ужасия, много тежка работа", а после е и камериерка в хотел "Рила". Когато кметът я пита дали не я е срам и излиза за първи път отпред да мете, усеща неудобство само докато си припомня, че срамна работа няма. След промяната работи в ресторанти и барове до степен да не може да си свали обувките вечер от умора. Няма драматизъм в разказа на Пенка, колкото и крайни чувства да споделя – всяко състояние предизвиква в нея спомен за стихотворение, а случките от живота хвърлят блясък и веселие в нейните очи. Създава впечатление на жена, която живее на пълни обороти – съзнателно и с много удовлетворение. 

"Толкова съм работлива! През ръцете ми е минала толкова много работа! Никога ръцете ми не са почивали. Работа и подаръци. Най-много обичам да правя подаръци и да правя добро."

И идват поредните изненади, които поднася този път на близките си. На близо 80 години Пенка е способна на опасни приключения – в действителност продиктувани от нужда (пенсия под 100 лв.), но приети с усмивка и силен дух. Измъква се буквално по чорапи от вкъщи преди няколко години, за да отиде в Италия с малък джобен формат речник. За да не я спрат близките, пуска писмо в джоба на сина си, където обяснява, че заминава и ще се обади. Резултатът е много работа на почти 15 места из цяла Ююжна Италия за последните десетина години и спестени средства, с които спокойно и с достойнство да живее и да помага на близките си. 



В момента това, което най-много я занимава, е четене – всеки ден в библиотеката, членуване активно в руския клуб и клуба на антифашистите, покрай които участва в различни чествания, винаги рецитирайки поезия. Безпартийна, отчаяна от политиците и отвратена от нивото на морал на народните представители в България, тя се радва на внуците и правнуците си. "Остаряла съм и всеки ден, който ми е даден, ми е подарък от бога." 

"Най-голяма радост ми носи да чета поезия. Много обичам да чета. Много обичам поезия. Много!" С ефирна паяжина от бродерия, с която на тръгване ни изпраща, знам, че Пенка има тайна – лично нейна, която не мисля, че разбирам изцяло, но е в стихове, подаръци и сладко-горчивия вкус на нещо неизживяно, нещо, което може и да предстои. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 4296 прочитания

Шоуто трябва да продължи, но как 2 Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

22 май 2020, 3244 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Стари вестници

Какво пише във вестниците за възрастни хора

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10