Човек е млад, докато се чувства полезен и значим

Остаряването не е радост независимо с какви "подсладители" се съпровожда. Това да се усещаш полезен и значим е важно, но по-важно е в процеса да се запази елемент на достойнство, който да бъде усещан и зачитан от околните. А достойнство се запазва, когато човек се вслушва във вътрешните си усещания и не се прави на това, което не е. На всеки, предполагам, му се е случвало да усеща, че играе някаква роля - самоналожена или наложена от обществото/обстоятелствата, но всъщност не това, каквото е вътрешното му усещане. А такова противоречие е пагубно независимо от възрастта. Обаче когато си млад - разполагаш със сили да превъзмогнеш последствията му. Физическата активност, радостта от успехите на деца/внуци, оптимистичният подход и други подобни посочени в интервюто фактори са простички, но ефективни начини човек да не се усеща безполезен и ненужен в залеза на живота си.