Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

© Ася Колева - Стоянова

Стари, но златни

За старостта като бизнес ниша и шанс за преодоляване на демографската криза

9132 прочитания

© Ася Колева - Стоянова


Застаряването на човечеството е факт, зад който обаче се крият разнообразни обществени процеси. На някои места то е просто резултат от напредъка на медицината и възприемането на по-здравословни навици и свързаната с това растяща продължителност на живота. На други то е резултат предимно на демографска криза на раждаемостта и на емиграцията, при която се раждат все по-малко деца, а все повече от родените напускат.

България категорично попада във втората група и това е един от основните дългосрочни проблеми пред страната. По парадоксален начин обаче кризата със стареенето представя и определени възможности за бизнес, които от своя страна могат да доведат до преодоляване на демографската криза, поне в някаква степен. Причината за тази парадоксална възможност е във факта, че начинът на стареене в редица по-развити страни има свои икономически последствия.

Конкретно за страните от ЕС очакванията са след близо половин век, към 2060 г., средната продължителност да живота да доближава 85 години, разликите в това отношение между страните членки да намалеят двойно (т.е. продължителността на живота да нараства сравнително по-бързо в страните, в които тя днес е по-ниска) и броят хора на възраст над 80 години почти да се изравни с броя деца между 0 и 14 години.

След около половин век България ще е една от страните в ЕС с най-високо съотношение на хората над 65 години спрямо хората в работна възраст 66%

Специално за България се очаква в условия на намаляващо население (от 7.5 на 5.5 милиона) средната продължителност на живота да се повиши от почти 74 на над 83 години, процентът хора на възраст над 80 да бъде 12.9, а процентът деца – 13.1. Това ще се случва в условия на непрекъснато намаляващ дял на населението в работоспособна възраст и на дела заети. На пръв поглед тази картина е единствено мрачна. Но тя като всички подобни проекции в бъдещето няма как да отрази възможни непредвидени развития. Едно от тези развития е, че самото стареене може да създаде предпоставки за бизнес активност и растеж, които пък може да се отразят на демографската картина.

Причината за това се крие в наслагването на няколко фактора едновременно, които създават условия за това, което вече придобива популярност като идеята за "икономика на стареенето".

Първият такъв фактор е, че стареенето в развитите страни се характеризира не само с по-дълъг, но и с по-активен живот. Благодарение на подобренията в здравеопазването възрастните водят все по-активен живот и са значително по-подвижни, отколкото в миналото.

Вторият такъв фактор, неразривно свързан с първия, е, че старите хора ще стават не само по-активни, но и по-платежоспособни. Голямата заслуга в това отношение е на основаните на лични спестявания капиталонатрупващи пенсионни системи, които в съчетание с продължаващото нарастване на производителността на заетите ще продължат да дават възможности на хората да спестяват значителни суми за своите старини. Това важи както за очакваната сума за получени пенсии, така и за нивото на финансирани с техните застраховки здравни разходи.

Трети фактор, дължащ се на съчетанието на първите два, е, че все повече обществени ресурси ще се насочват към посрещането на нуждите на старите хора. За следващия близо половин век се очаква общите пряко или непряко свързани със старостта разходи в ЕС да нараснат от над 25% на близо 30% от националния доход (за България проектираното нарастване е от 18% на над 20%).

Накратко, процесът на стареене поне в ЕС ще е свързан с увеличаването на дела хора в общото население, които се характеризират със специфичните нужди на старостта, но които освен това ще са все по-активни, с много свободно време и все по-платежоспособни.

При тази констатация не е особено изненадващо, че вече поне няколко години икономиката на стареенето се развива и като отделен клон на икономическата наука с академични списания, посветени изцяло на тази тема, но и като набор от нови и непрекъснато търсещи бизнес практики. Те целят да насочват обществените ресурси към задоволяване на нуждите на старите хора, като по този начин едновременно разработват потенциал за печалба и подават пазарен сигнал, че тези нужди стават все по-важни.

Диапазонът на тези нови бизнес възможности е много широк, но те могат условно да се обобщят в няколко групи.

Възрастните ще стават все по-активни и все по-платежоспособни.

Първата е приятно прекарване и забавления и включва пътувания, събирания, организация на определени събития. Втората е осигуряване на грижи, включително всекидневни, които с напредването на възрастта стават все по-специфични и изискват определена квалификация. Третата е лечение и поддържане на здравето на старите хора, които по правило имат много повече здравни проблеми и съответно по-интензивни нужди от здравни грижи от по-младите.

Друга група нови бизнес възможности ще бъде разработване на специфични начини на задържане и включване на старите хора в активния икономически живот, често на доброволни начала. Тези подходи ще трябва да се характеризират с голяма гъвкавост, внимателно планиране, координация и съобразяване с конкретни нужди и възможности.

Разбира се, всичко това ще трябва да бъде финансирано, което означава значителни промени и във финансовите системи на обществата, засегнати от процеса на стареене. Финансовата страна на стареенето е от изключително значение, защото старите хора не се очаква да започнат да генерират сериозни доходи и ако имат някаква активност, тя ще е в най-добрия случай спорадична. Поради това все по-ключова ще става способността на финансови посредници да разработят и осигурят спестовни форми и продукти, които да дадат възможност на хората да спестяват по време на трудовия си стаж и да разполагат със значими доходи по време на старостта си. Това донякъде вече се случва с развитието на втория спестовен стълб на пенсионните системи навсякъде в развития свят, но истинското разнообразие от спестовни схеми, прицелени в различни нива на риск, възвращаемост и специфични нужди и предпочитания на отделните хора тепърва предстои.

Този списък може да бъде продължаван дълго, но и тези няколко групи възможни дейности са достатъчни, за да се види ясно как процесът на стареене в съвременните развити общества отваря пространства за специализация, доставяне на услуги и добавяне на стойност. До съвсем неотдавна

процесът на стареене беше разглеждан предимно като проблем и заплаха за съвременните общества и дейностите, насочени специфично към него, са били силно ограничени. Днес вече е ясно, че паралелно с предизвикателствата този процес е огромен извор на бизнес възможности, чийто мащаб непрекъснато се разширява. При това също така ясно се вижда потенциалът за синергии между различните дейности и реализиране на икономии от мащаба при тяхното извършване. С други думи, става въпрос за възникването и разрастването на доставчици на комплексни услуги за старите хора и те далеч няма да се изчерпват само с днес съществуващите старчески домове.

Може да се очаква, че появата на специализиран бизнес, който се възползва от специфичните характеристики на старите хора в съвременните развити страни, постепенно ще трансформира и начина на живот. Така както преди два-три века в тогавашните развити страни (макар и по различен начин и с различни цели) постепенно е изобретено детството, така е много вероятно само след няколко десетилетия и старостта да се превърне в силно обособена, специфична и ясно различима фаза на активния човешки живот, натоварена със свой собствен смисъл и значение. И най-вероятно това ще стане по начини, които днес едва ли дори можем да си представим.

В целия този глобален процес България определено може да намери свое място. Проекциите са след около половин век тя да е една от страните с най-високо съотношение на хората над 65 години спрямо хората в работна възраст (66%) в ЕС (където това съотношение се очаква да е 58%). От една страна, е естествено да се мисли, че това високо съотношение в България ще е свързано с определени трудности. От друга обаче, в светлината на изброените по-горе бизнес възможности тази сравнително по-висока концентрация на стари хора вероятно ще направи икономиите от мащаба при развитието на този тип бизнес в България сравнително по-големи.

С повечко ум и предприемчивост, в ролята на щъркели за България през идните десетилетия могат да влязат именно старите хора на Европа.

Извън сравнително по-големия дял стари хора в страната за позиционирането на България като място и на български бизнеси като успешни в новата глобална бизнес ниша "старост" има поне още няколко благоприятни фактора. Първо, това е сравнително рядката населеност на страната, която я прави привлекателна за възрастни хора от чужбина – нещо, което вече се случва и дори на места вдъхва живот на иначе обезлюдяващи се населени места. Второ, това е красивата, разнообразна и на много места все още запазена природа, която е също толкова привлекателна за чужденци. Трето, това е сравнително ниското ценово равнище, което още е едва малко над половината от средното за ЕС и въпреки че постепенно ще го настига, едва ли скоро ще се изравни с него. Това означава, че фиксираният доход на старите хора, генериран от техните пенсии и от различните споменати по-горе спестовни схеми, ще има още дълго време значително по-голяма покупателна способност в България, отколкото в останалите страни от ЕС.

България има определени слабости. Основна сред тях е системата на здравеопазване, и особено специализирана доставка на здравни услуги, прицелени именно в стари хора, която все още не може да гарантира високо качество. Друга е разработване на инфраструктура, особено транспортна и съобщителна, която да дава възможност за активен живот на старите. Трета област на предизвикателство е наличието на удобни и подходящи за старостта финансови продукти, което е зависимо от архитектурата на пенсионната система.

Ако всички тези слабости и предизвикателства бъдат адресирани и посрещнати по начин, който да ги превърне в силни страни на средата в страната по отношение на нишата "старост", то България има потенциала да стане център на конкурентоспособен клъстер от бизнеси, специализирани в тази ниша. Тя може да стане привлекателно място за старост и да привлече стари хора от чужбина, които да пренесат своята значителна покупателна способност от чужбина в страната и така да създадат значителни възможности за повишаване на националния доход.

Естествено подобни идеи и планове вероятно се въртят в главите на държавници и бизнеси навсякъде в Европа и състезанието за новата и много обещаваща пазарна ниша "старост" ще е интензивно. Но ако българската институционална рамка бъде променена адекватно, за да поправи съществуващи слабости, и българските бизнеси се възползват от наличните сравнителни предимства в страната, те ще имат значителен шанс в състезанието. В резултат, ако се развие този позитивен сценарий, може да се окаже, че старите хора в България ще осигурят бизнес, национален доход, повече житейски възможности и сигурност и оттам, по нормалната и отдавна известна логика на живота, до повече деца. С повечко ум и предприемчивост в ролята на щъркели за България през идните десетилетия могат да влязат именно старите хора на Европа.

*Георги Ганев (1965) е макроикономист, доктор по философия на икономиката (Washington University, St. Louis), възпитаник на Graceland College, Lamoni. Ганев е преподавател в Софийския университет, програмен директор в Центъра за либерални стратегии.


24 коментара
  • 1
    beriya avatar :-|
    beriya

    Тая теза „парите над всичко" е пагубна.

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    Тези прогнози за "по-активни" и "по-платежоспособни" пенсионери са някакви добри, но наивни наивни пожелания. Възникването на такава група пенсионери се обуславя от редица фактори, сред тях - законност и правозащита, стабилна система за обществено осигуряване, високи доходи, модерно здравеопазване, ниско ниво на корупция и пропорционално високи (събираеми) данъци. Някой да забелязва тези фактори в България през последните 24 пост-комунистически години? Струва ми се, че преобладаващия вид "активност" за 90 процента от пенсионерите в България е и още дълго време ще си остане простичката борба за оцеляване още някоя и друга година. Имам предвид онези, чието състояние все още не е тотално съсипано от българското държавно здравеопазване. А застрашителното нарастване на съотношението между работещи и неработещи (пенсионери) в полза на последните е допълнителна индикация, че дори и при някакво нормализиране на икономическото положение в България държавата едва ли ще е в състояние да предоставя нещо повече на пенсионерите от най-занижения минимум.

  • 3
    sinibaldi avatar :-|
    Francesco Sinibaldi

    La virtuosité des sensations.

    Une image
    éblouissante
    m'appelle, dans
    le son d'un oiseau
    solitaire: c'est
    la voix du soleil,
    le chant du matin
    qui donne une
    poésie.

    Francesco Sinibaldi

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#1] от "beriya":

    Обратното също е вярно - яденето преди всичко. Също е погрешно.
    Ако земеделецът вместо да отдели първо пари за оран, сеитба, торене.. първо си отделя за хапване.. после е нормално да се чуди защо няма пари и пари за ядене даже..

  • 5
    arri avatar :-|
    ARRI

    Единствения начин да имаме богати пенсионери, е да си внесем пенсионери от Швейцария.....Няма как нашите баби и дядовци да забогатеят от пенсиите си, или поне да водят нормален и достоен живот....Горките хорица, изнесоха половината комунизъм на гърбовете си и целия криминален преход, и за благодарност им поднесоха мизерно съществуване.....
    И спрете да се занимавате и да мислите как възрастните хора да продължат да работят с памперсите, а вземете да помислите как да създадете работа на младите и да спрат да вазират от България....Мислете креативно, а не подхващайте либералните мантри от сорта - работа до гроб с памперс на гъз*.....

  • 6
    convince avatar :-|
    convince

    До коментар [#2] от "zumz":

    МНОГО греши този, който подценява изборните резултати без да включи гласовете на тази категория хора, която винаги е решавала и ще решава за в бъдеще управлението на всяка модерна съвремена държава.

    За съжаление у нас се мисли за подпомогнат геноцид на населението, което се обръща и срещу самите негови организатори прогнозата за 5.5 милиона население на страната в много близко бъдеще се превръща в много оптимистична и даже непостижима.

  • 7
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#5] от "ARRI":
    Ти остави сегашните баби и дядовци. За времето когато е писана статията няма да ги има.
    Става въпрос за тебе.
    Като остарееш, кви ще ги дръвчиш?
    Отсега е ясно, че държавни пенсии след 20-30г няма да има, или ако има ще са по 5 евро символични.
    Така че кой както си е постлал.

  • 8
    arri avatar :-|
    ARRI

    До коментар [#7] от "k_":

    АЗ осигуровки не си плащам....така че е редно да не взимам пенсия....Ами тези, които се редят чинно на опашката за да си платят осигуровката, защо трябва да го правят....Ми да се разтурва системата и всеки да си къта пачката у буркана........та да няма изненадани след 20-30г. ......

  • 9
    arri avatar :-?
    ARRI

    До коментар [#7] от "k_":

    Притеснен

    И у Швейцария ли ша премахват пенсиите ????

  • 10
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#8] от "ARRI":

    [quote#8:"ARRI"]АЗ осигуровки не си плащам....[/quote]
    Знаем ги таквиз кат тебе. Всичките братчеди от маалата като трябва да плащата - Ааа, них пенсии не щем.
    Сетне са първи на опашката в социалното и вдигат врява до небеста, че всеки им е длъжен. Тоя който се стиска и не плаща на млади години е най-големия вряслю на стари.
    Аз плащам и занам, ченяма да взема.
    А що се отнася до Швейцария - и там ще отмрат, ама доста след нас.
    Въобще тва нешо като пенсията се е появило за кратко в човешката еволюция и върху много малка част на територията.
    Там където поради индустриализацията млдите поколения са отделени във простарнството от старите.
    В глобалния свят нещата се наместват. Младите могат от другия край на света да си говорят всяка вечер със старите и съответно даим осигурят финансова поддръжка за достойни старини, както си е било в продължение на десетки хиляди години човешка еволюция.
    Работоспосбните се грижат за подрастващите и престарелите в рода.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK