С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

3 15 ное 2013, 15:17, 5330 прочитания

Естествен процес

Цялото прегрято съпровождащо усещане, че ние стареем и си отиваме, е една свръхдраматизация на модерното време, твърди Стефан Попов

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Стефан Попов (56 г.) e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research и изпълнителен директор на фондация "Риск Монитор". Абсолютен "соросоид". Най-малкото защото е бил председател на настоятелството на институт "Отворено общество" (2000 - 2006). Има едногодишни специализации по международни наказателни трибунали (Виена, 1994), международни режими за сигурност (Вашингтон, 1999), конституционна политика (Фрибург, 2003), глобални метафори в публичната политики (Виена, 2011-2012). Автор е на "Витгенщайн: Аналитика на мистическото" ("Алтера", 2008).

Темата на разговора е застаряването на населението и остаряването на индивида. Разсъждаваме трябва ли хората да живеят вечно, манията да сме млади и какво ще се случи в обществото, когато и баба ми внезапно разбере, че ще живее още 20 години и иска да има право на глас за своето бъдеще. Стефан Попов се опитва да ми обясни философските парадокси на вечността и защо тя е невъзможна. Той е суеверен и не се страхува толкова от смъртта, колкото от невъзможността да остарее качествено. Спортува поне три пъти седмично, вегетарианец е и е на път да стане веган. И искрено се забавлява със забележката на един от прочутите професори по "Уши, нос, гърло", който го посъветвал да не яде свинско със зеле след 22:00 ч. вечерта.

През 1989-1990 г. се вдъхновявах много повече и не знаех какво искам да става. Сега по-малко се вдъхновявам и много повече знам какво трябва да стане в сферата на управлението, на правителствените политики.
Проблем ли е увеличаването на средната възраст в света?
Аз мисля, че драматизацията с остаряването е малко пресилена. Темата със стареенето и остаряването, не само в личен план, е тема на модерността, тоест от ХVІІ - ХVІІІ век насам. Особено силно започва да се усеща през ХІХ век, когато процъфтяват теории за историческия прогрес, една силна догма на модерното мислене. Светът започва да се измерва във всяко отношение, самото време започва повече да се измерва, отколкото преживява, възникват еволюционните теории за света - най-популярната, най-забавната, като монотонен сериал, както и най-неправдоподобната от които е тази на Дарвин. Тогава обществата започват да се виждат като дългосрочно развитие. И някъде в тази социологическа парадигма, главно след средата на ХІХ век, започва да се мисли за развитието и през ъгъла за остаряването, застаряването става проблем. Тогава и корелацията "младост - старост" влиза в центъра на общественото внимание. По-късно, след Втората световна война тя стига до такива ексцесни форми, при които цели списания, медии, гигантски индустрии, институти започват да се занимават с това "как да остана вечно млад", и то "млад" по един буквален начин. Не само в личен, а също и в обществен план.


Тези процеси очевидно ще имат и икономическо измерение?
Да, когато тази двойка "младост - старост", и изобщо процесът на стареене, започва да се измерва в институционално значими параметри - застраховане, пенсионни фондове, икономика, социална сигурност, при които една част от населението издържа цялото... Там някъде възникват въпроси, които будят тревога и се замислят мерки за справяне. В тази перспектива цялостното застаряване на населението, особено в определени зони на света, започва да се плаши, защото сметката престава да излиза. Виждат се дългосрочни, в очите на черните футуристи доста мрачни прогнози за обедняване, дори катастрофални сценарии. Това е несъмнена и обоснована тревога. Но цялото прегрято съпровождащо усещане, че ние стареем и си отиваме, е една свръхдраматизация на модерното време. Модерността издига в култ развитието, оттам представите за сили и енергии и така накрая неизбежно вижда двигателите на развитието в младостта.

Но все пак има някакви показатели, по които е очевидно, че населението застарява, и това не е пресилена прогноза. Средната възраст, която се увеличава, индустрията, която се подчинява на това да изглеждаме вечно млади, не може да се обясни само със свръхдраматизация.
Това че активната възраст се премества напред, че хора над 60 са в добра кондиция, че хора на 90 години бягат в световните маратони с едно сравнително добро време от 3-4 часа или 73-годишна жена изкачва Еверест, или връстниците Джордж Сорос и Уорън Бъфет на 84 години удвояват богатството си в десетки милиарди долари, не се връзва много с налаганата масово календарна представа за възрастния човек. И не е редно. Тези хора са в силите си, живеят пълноценен живот и техният принос към общественото благо е много, много висок. Бих казал много по-висок, отколкото на една объркана младеж с буйни, но разсеяни енергии.

Но те все пак са образец на подражание.
Има една група с много високо качество на живеене, която е далеч отвъд тези възрастови разграничения, в които може да бъде наречена старееща. По-тежкият въпрос е, когато държим лупата върху такива обществени единици, при които имаме измеримост, не толкова качество на индивидуалният живот. Там имаме големи множества и там се появява думата население. Не отделни хора и дори групи, а тази маса, която има директна връзка с управлението. Там хората не са граждани, бизнесмени или артисти, те са някаква бройка. Сведени до такава бройка, която наричаме население, те са обект и грижа на управлението. Тази бройка има директно отношение към пенсионните фондове, към икономиката, общественото здравеопазване, осигуряването и изобщо има множество стопански измерения. Това, което основателно плаши глобални институции като Световната банка и МВФ, са именно големите числа и те при населенията са тревожещи. Има едно очакване, че застаряването може да доведе до обратно обедняване и дълбока диференциация в големи мащаби. Това е нежелателно и плашещо.



Статистиците преместиха златната възраст за мъжа от 40 на 54 години. Какво означава това?
40-годишната възраст е златна възраст на гръцката античност, тя се нарича "акме". Средната възраст на цялата общност е била ниска, но качествената възраст е била 40. В древна Гърция класическият идеал е осъществен в баланса на знание, социален статус и физически сили. Това, че днес са "вдигнали" златната възраст, е хубаво нещо, успокоително някак.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пролет в Лангедок и Гаскония Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

19 апр 2019, 1379 прочитания

Фондации канят Фондации канят

Частните арт фондации успешно се конкурират с водещи музеи и галерии в света и привличат все повече публика

12 апр 2019, 2197 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Стари, но златни

За старостта като бизнес ниша и шанс за преодоляване на демографската криза

Как да победим системата

Съветите на "Капитал" как потребителите сами да влияят на алгоритмите в интернет

Алън Мертнер: Алгоритъмът постоянно се променя

Директорът рекламно инженерство във Facebook пред "Капитал"

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа