С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

3 15 ное 2013, 15:17, 5218 прочитания

Естествен процес

Цялото прегрято съпровождащо усещане, че ние стареем и си отиваме, е една свръхдраматизация на модерното време, твърди Стефан Попов

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Част от софтуерния бизнес подкрепи студентските протести

Директори на компании от бранша призоваха за незабавна оставка и подкрепа от останалите

18 ное 2013


Стефан Попов (56 г.) e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research и изпълнителен директор на фондация "Риск Монитор". Абсолютен "соросоид". Най-малкото защото е бил председател на настоятелството на институт "Отворено общество" (2000 - 2006). Има едногодишни специализации по международни наказателни трибунали (Виена, 1994), международни режими за сигурност (Вашингтон, 1999), конституционна политика (Фрибург, 2003), глобални метафори в публичната политики (Виена, 2011-2012). Автор е на "Витгенщайн: Аналитика на мистическото" ("Алтера", 2008).

Темата на разговора е застаряването на населението и остаряването на индивида. Разсъждаваме трябва ли хората да живеят вечно, манията да сме млади и какво ще се случи в обществото, когато и баба ми внезапно разбере, че ще живее още 20 години и иска да има право на глас за своето бъдеще. Стефан Попов се опитва да ми обясни философските парадокси на вечността и защо тя е невъзможна. Той е суеверен и не се страхува толкова от смъртта, колкото от невъзможността да остарее качествено. Спортува поне три пъти седмично, вегетарианец е и е на път да стане веган. И искрено се забавлява със забележката на един от прочутите професори по "Уши, нос, гърло", който го посъветвал да не яде свинско със зеле след 22:00 ч. вечерта.

През 1989-1990 г. се вдъхновявах много повече и не знаех какво искам да става. Сега по-малко се вдъхновявам и много повече знам какво трябва да стане в сферата на управлението, на правителствените политики.
Проблем ли е увеличаването на средната възраст в света?
Аз мисля, че драматизацията с остаряването е малко пресилена. Темата със стареенето и остаряването, не само в личен план, е тема на модерността, тоест от ХVІІ - ХVІІІ век насам. Особено силно започва да се усеща през ХІХ век, когато процъфтяват теории за историческия прогрес, една силна догма на модерното мислене. Светът започва да се измерва във всяко отношение, самото време започва повече да се измерва, отколкото преживява, възникват еволюционните теории за света - най-популярната, най-забавната, като монотонен сериал, както и най-неправдоподобната от които е тази на Дарвин. Тогава обществата започват да се виждат като дългосрочно развитие. И някъде в тази социологическа парадигма, главно след средата на ХІХ век, започва да се мисли за развитието и през ъгъла за остаряването, застаряването става проблем. Тогава и корелацията "младост - старост" влиза в центъра на общественото внимание. По-късно, след Втората световна война тя стига до такива ексцесни форми, при които цели списания, медии, гигантски индустрии, институти започват да се занимават с това "как да остана вечно млад", и то "млад" по един буквален начин. Не само в личен, а също и в обществен план.


Тези процеси очевидно ще имат и икономическо измерение?
Да, когато тази двойка "младост - старост", и изобщо процесът на стареене, започва да се измерва в институционално значими параметри - застраховане, пенсионни фондове, икономика, социална сигурност, при които една част от населението издържа цялото... Там някъде възникват въпроси, които будят тревога и се замислят мерки за справяне. В тази перспектива цялостното застаряване на населението, особено в определени зони на света, започва да се плаши, защото сметката престава да излиза. Виждат се дългосрочни, в очите на черните футуристи доста мрачни прогнози за обедняване, дори катастрофални сценарии. Това е несъмнена и обоснована тревога. Но цялото прегрято съпровождащо усещане, че ние стареем и си отиваме, е една свръхдраматизация на модерното време. Модерността издига в култ развитието, оттам представите за сили и енергии и така накрая неизбежно вижда двигателите на развитието в младостта.

Но все пак има някакви показатели, по които е очевидно, че населението застарява, и това не е пресилена прогноза. Средната възраст, която се увеличава, индустрията, която се подчинява на това да изглеждаме вечно млади, не може да се обясни само със свръхдраматизация.
Това че активната възраст се премества напред, че хора над 60 са в добра кондиция, че хора на 90 години бягат в световните маратони с едно сравнително добро време от 3-4 часа или 73-годишна жена изкачва Еверест, или връстниците Джордж Сорос и Уорън Бъфет на 84 години удвояват богатството си в десетки милиарди долари, не се връзва много с налаганата масово календарна представа за възрастния човек. И не е редно. Тези хора са в силите си, живеят пълноценен живот и техният принос към общественото благо е много, много висок. Бих казал много по-висок, отколкото на една объркана младеж с буйни, но разсеяни енергии.

Но те все пак са образец на подражание.
Има една група с много високо качество на живеене, която е далеч отвъд тези възрастови разграничения, в които може да бъде наречена старееща. По-тежкият въпрос е, когато държим лупата върху такива обществени единици, при които имаме измеримост, не толкова качество на индивидуалният живот. Там имаме големи множества и там се появява думата население. Не отделни хора и дори групи, а тази маса, която има директна връзка с управлението. Там хората не са граждани, бизнесмени или артисти, те са някаква бройка. Сведени до такава бройка, която наричаме население, те са обект и грижа на управлението. Тази бройка има директно отношение към пенсионните фондове, към икономиката, общественото здравеопазване, осигуряването и изобщо има множество стопански измерения. Това, което основателно плаши глобални институции като Световната банка и МВФ, са именно големите числа и те при населенията са тревожещи. Има едно очакване, че застаряването може да доведе до обратно обедняване и дълбока диференциация в големи мащаби. Това е нежелателно и плашещо.



Статистиците преместиха златната възраст за мъжа от 40 на 54 години. Какво означава това?
40-годишната възраст е златна възраст на гръцката античност, тя се нарича "акме". Средната възраст на цялата общност е била ниска, но качествената възраст е била 40. В древна Гърция класическият идеал е осъществен в баланса на знание, социален статус и физически сили. Това, че днес са "вдигнали" златната възраст, е хубаво нещо, успокоително някак.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Вещи в повече 5 Вещи в повече

Няколко проверени идеи за това как да се освободим от непотребните вещи в дома си по човечен и щадящ околната среда начин

2 ное 2018, 31891 прочитания

Принтирано небето, принтирано морето Принтирано небето, принтирано морето

3D отпечатани дрехи, шоколад, биомимикрия, протези – какви възможности дава все по-достъпната технология тук и сега

25 окт 2018, 20458 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Стари, но златни

За старостта като бизнес ниша и шанс за преодоляване на демографската криза

Последната гръцка банкова сватба

Пощенска банка обяви, че придобива българското поделение на Piraeus за 75 млн. евро

Бюджетният излишък: Милиард и едно излишни желания

За трета поредна година държавните финанси са на огромен плюс, а дебат как тези пари да се упарвляват смислено липсва

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Андалусия: една добра седмица

Жега, история и гамбас в Южна Испания

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете