Естествен процес

Цялото прегрято съпровождащо усещане, че ние стареем и си отиваме, е една свръхдраматизация на модерното време, твърди Стефан Попов

Стефан Попов (56 г.) e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research и изпълнителен директор на фондация "Риск Монитор". Абсолютен "соросоид". Най-малкото защото е бил председател на настоятелството на институт "Отворено общество" (2000 - 2006). Има едногодишни специализации по международни наказателни трибунали (Виена, 1994), международни режими за сигурност (Вашингтон, 1999), конституционна политика (Фрибург, 2003), глобални метафори в публичната политики (Виена, 2011-2012). Автор е на "Витгенщайн: Аналитика на мистическото" ("Алтера", 2008).

Темата на разговора е застаряването на населението и остаряването на индивида. Разсъждаваме трябва ли хората да живеят вечно, манията да сме млади и какво ще се случи в обществото, когато и баба ми внезапно разбере, че ще живее още 20 години и иска да има право на глас за своето бъдеще. Стефан Попов се опитва да ми обясни философските парадокси на вечността и защо тя е невъзможна. Той е суеверен и не се страхува толкова от смъртта, колкото от невъзможността да остарее качествено. Спортува поне три пъти седмично, вегетарианец е и е на път да стане веган. И искрено се забавлява със забележката на един от прочутите професори по "Уши, нос, гърло", който го посъветвал да не яде свинско със зеле след 22:00 ч. вечерта.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал