На гости на арменски сладки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На гости на арменски сладки

На гости на арменски сладки

Новият ресторант "Ереван" със своята стара слава на едно от най-вкусните места в града

11428 прочитания

© Станимир Врачев


Денят по улица "Отец Паисий" тъкмо се пробужда в ранната ноемврийска сутрин, а Харотюн Тутян–Арто, собственикът на ресторант "Ереван", пристига в заведението, за да отвори вратите му за първите посетители. Така, както го прави вече девет години. С единствената разлика, че сега "Ереван" се помещава в ново, по-просторно място с двор, няколко метра по-нагоре от сградата, в която започва дейността си през 2004 г. Да кажеш за новия "Ереван", че лежи на старата си слава, в този случай не носи негативна окраска. Даже напротив – познат като едно от местата с наистина добра и вкусна храна, ресторантът се стреми да запази доброто си име и по всичко личи, че успява. Няма как да е иначе, след като Арто взима лично и дейно участие във всяка една брънка от дейността на заведението. Като сега пред мен – докато персоналът подготвя ресторанта за работата му с клиентите, той разтоварва пресните провизии, които сам е подбирал рано-рано и с които днес ще приготви някои от характерните за мястото ястия.

Началото

Мястото, където първоначално се помещава ресторантът (ул. "Отец Паисий" 29), е собственост на арменската църква и носи името "Ереван" още от соцерата, когато е функционирало като клуб за забавни игри на възрастни арменци в Пловдив. През 2004 г. Арто го превръща в ресторант, запазвайки името, защото, както сам се определя, е традиционалист и иска да съхрани духа му такъв, какъвто е бил през годините. Залага на изпитани, дългогодишни рецепти от националната кухня, които е наследил от баба си и внася специфичното отношение в приготвянето на храната, което е отличавало предците му като кулинарни майстори. Автентичността на кухнята е основна цел на Арто от тогава до днес и за да я поддържа, не прави компромиси с трудоемките рецепти, още по-малко с количеството и качеството на използваните продукти.

Разказва, че във времето, когато наема мястото, то не е нищо повече от една неугледна дупка, на която вдъхва нов живот. В първоначалното компактно помещение на номер 29 "Ереван" отстоява позиции в гастрономическата карта на Пловдив точно осем години. През лятото на 2012 г. нуждата от повече простор и хубав двор го отвежда няколко метра по-нагоре по пловдивска улица, където днес посреща клиенти с над 100 места на закрито и в приятна лятна градина.

Философията

През всичките тези години движеща сила за Арто е всеотдайността към делото, с което се е захванал. Основното ядро на персонала го следва неотлъчно в работата и той разчита на него толкова, колкото и на дясната си ръка. Казва, че хората са най-ценният ресурс, който е залог за успешен бизнес. Отвъд това ресторантът е ежедневието на Арто – в него той прекарва по 14-15 часа на ден и работи наравно с останалите. Контролира работата в кухнята и приготвя сам голяма част от ястията. Убеден е, че целите в живота се постигат със здраво бачкане и лесен успех няма.

Арто е наследник на стар арменски род, дошъл по българските земи от север. За себе си казва, че преди всичко винаги се е чувствал пловдивчанин и обича родния си град. Не намира смисъл да се задълбава повече в миналото, но с тъга отбелязва, че от 15 000 някога, арменците в Пловдив сега едва наброяват 6000, защото емигрират. Питам го къде ходи и как разнообразява времето си. Отговаря ми, че само по Нова година пътува някъде за 2-3 дена, а през останалото време е в ресторанта. И работи.

Кулинарията вълнува Арто открай време, още от детските му години, а любовта към нея в голяма степен дължи на баба си Ахавни (Гълъбица). "Бабите в арменската общност винаги са играли основна роля за укрепване на семейството, и то във времена, когато фамилиите са били многолюдни и под един покрив са съжителствали няколко поколения. Най-възрастната жена в семейството имаше грижата за домакинството и възпитанието на децата. Така беше и у дома."

Градът

"Това, което ме ядосва и разочарова много, са решенията на градската управа за промяна облика на града. Особено в старата градска част. Не може да се бутат знакови сгради в центъра и да се правят някакви дивотии на техни места. Чужденците затова идват в този град, за да видят нещо автентично, свързано с историята. А намират един модернизиран град, който все повече се отдалечава от същността си – като започнеш от настилката и новопостроените сгради по Главната, та до една от емблемите на Пловдив, "Тримонциум", с който позволиха да се случат ужасни неща. Старият град също е в пълна разруха", твърди Арто. Признава, че е човек, на когото носталгията по миналото не е чужда – липсват му най-вече някогашните отношения между хората, защото днес всички са забързани, изнервени и мрачни. "В това отношение не съм изневерил на навика си да поздравявам лично своите клиенти и да намирам време, за да разменя по две приказки с всеки", допълва той.

"Ереван" е предпочитано място от артистите и творците, известни пловдивски бохеми са негови редовни посетители. Арто разчита на личния контакт с клиентите си и е благодарен, когато някой от тях освен похвали му отправи и критика. Най-често заради експерименти в кухнята, към каквито, сам се е убедил, не е добре често да се прибягва. Не и на място като Ереван, където клиентите са с формирани вкусове и очаквания. Със задоволство уточнява, че ценителите на добрата кухня биха го последвали навсякъде, защото знаят, че в този ресторант храната се приготвя по специален начин. Дори в традиционните гозби Арто добавя по нещо от себе си, за да са различни и вкусни като никъде другаде.

Времето напредва, а на собственика му предстои да се погрижи за обедните ястия. Хвърлям поглед на масите наоколо – първите клиенти вече са изпили сутрешното си кафе. Менюто за днес, както обикновено, включва няколко вида супи, основно и десерт. Арто бърза да започне с карнъйарък, който се приготвя от патладжани и крехко телешко месо, но като цяло изисква повече време за подготовка. Стреми се едно ястие да се повтори максимум два пъти в месеца и за целта планира всичко отдалеч. Силата му е в готвените неща, десертите обикновено поверява на друг в кухнята. Уверява, че всички сладки изкушения са на ниво, но изтъква най-предпочитаните от клиентите ануш-абур (сладка супа), приготвен от жито и розова вода, и млечния кадаиф, полят с мляко и сметана.

За финал уточнява, че в този бизнес, където конкуренцията вече е убийствена, не си ли си на мястото, няма как да вървят нещата. "За да издържиш на трудностите и предизвикателствата, първо трябва здрава психика, второ – да има огън, и то от този огън, дето не може да се изгаси."

ресторант "Ереван" е на ул. "Отец Паисий" 15

Денят по улица "Отец Паисий" тъкмо се пробужда в ранната ноемврийска сутрин, а Харотюн Тутян–Арто, собственикът на ресторант "Ереван", пристига в заведението, за да отвори вратите му за първите посетители. Така, както го прави вече девет години. С единствената разлика, че сега "Ереван" се помещава в ново, по-просторно място с двор, няколко метра по-нагоре от сградата, в която започва дейността си през 2004 г. Да кажеш за новия "Ереван", че лежи на старата си слава, в този случай не носи негативна окраска. Даже напротив – познат като едно от местата с наистина добра и вкусна храна, ресторантът се стреми да запази доброто си име и по всичко личи, че успява. Няма как да е иначе, след като Арто взима лично и дейно участие във всяка една брънка от дейността на заведението. Като сега пред мен – докато персоналът подготвя ресторанта за работата му с клиентите, той разтоварва пресните провизии, които сам е подбирал рано-рано и с които днес ще приготви някои от характерните за мястото ястия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    solingen007 avatar :-|
    Solingen007

    готвят вкусно, но откакто се преместиха на новото място вече не обслужват хората от семейството на Арто, който само по себе си е голямо дърво -две приказки не може да обели. наеха някакви кисели сервитьорчета, които явно смятат, че само временно са обслужващ персонал и се държат все едно клиентът им е длъжен.
    в стариу арменски клуб имаше атмосфера.
    освен това педи 7 години,когато стартира ресторантът, Арто имаше на партия един по-възрастен арменец - Абро, който беше фантастичен комуникатор. Арто готвеше, а Абро сервираше с финес, заиграваше се и пускаше ту шеги, ту лафове, ту стари разкази. беше страхотно. После нещо работат им се разпърдя и Абро излетя, а с него и прекрасното обслужване.

  • 2
    boris_ivanov avatar :-|
    boris_ivanov

    Новото място наистина е по-голямо, но липсва естествена светлина, а обзавеждането е наследено. В стария ресторант с прозорци към "Отец Паисий" наистина имаше атмосфера. Отношението на сервитьорите също се промени към по-зле. Храната продължава да е вкусна, а цените умерени.

  • 3
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Много съжалявам, че никога не съм сядала в стария ресторант, който ме привличаше с атмосферата си на отминали времена. Точно, когато се наканих да го посетя, бяха започнали да го ремонтират и го превърнаха в стерилното безличие, на което сме свидетели в почти всички заведения. В Пловдив може би само Найлонът се спасява все още от 'модернизацията'.

  • 4
    kamatnaisura avatar :-|
    suroIkamatno

    И старото и новото място си имат своите предимства. Храната е наистина добра, цените умерени, имат и обедно меню. Обслужването е добро. Препоръчвам това място. Нещото, което най-много ми харесва е че мога да хапна нещо традиционно арменско. Естествено в менюто присъстват и типично българските неща, салати, ракийки и т.н.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.