На гости на арменски сладки
Новият ресторант "Ереван" със своята стара слава на едно от най-вкусните места в града


Петя Тодорова

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Денят по улица "Отец Паисий" тъкмо се пробужда в ранната ноемврийска сутрин, а Харотюн Тутян–Арто, собственикът на ресторант "Ереван", пристига в заведението, за да отвори вратите му за първите посетители. Така, както го прави вече девет години. С единствената разлика, че сега "Ереван" се помещава в ново, по-просторно място с двор, няколко метра по-нагоре от сградата, в която започва дейността си през 2004 г. Да кажеш за новия "Ереван", че лежи на старата си слава, в този случай не носи негативна окраска. Даже напротив – познат като едно от местата с наистина добра и вкусна храна, ресторантът се стреми да запази доброто си име и по всичко личи, че успява. Няма как да е иначе, след като Арто взима лично и дейно участие във всяка една брънка от дейността на заведението. Като сега пред мен – докато персоналът подготвя ресторанта за работата му с клиентите, той разтоварва пресните провизии, които сам е подбирал рано-рано и с които днес ще приготви някои от характерните за мястото ястия.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
4 коментара
готвят вкусно, но откакто се преместиха на новото място вече не обслужват хората от семейството на Арто, който само по себе си е голямо дърво -две приказки не може да обели. наеха някакви кисели сервитьорчета, които явно смятат, че само временно са обслужващ персонал и се държат все едно клиентът им е длъжен.
в стариу арменски клуб имаше атмосфера.
освен това педи 7 години,когато стартира ресторантът, Арто имаше на партия един по-възрастен арменец - Абро, който беше фантастичен комуникатор. Арто готвеше, а Абро сервираше с финес, заиграваше се и пускаше ту шеги, ту лафове, ту стари разкази. беше страхотно. После нещо работат им се разпърдя и Абро излетя, а с него и прекрасното обслужване.
Новото място наистина е по-голямо, но липсва естествена светлина, а обзавеждането е наследено. В стария ресторант с прозорци към "Отец Паисий" наистина имаше атмосфера. Отношението на сервитьорите също се промени към по-зле. Храната продължава да е вкусна, а цените умерени.
Много съжалявам, че никога не съм сядала в стария ресторант, който ме привличаше с атмосферата си на отминали времена. Точно, когато се наканих да го посетя, бяха започнали да го ремонтират и го превърнаха в стерилното безличие, на което сме свидетели в почти всички заведения. В Пловдив може би само Найлонът се спасява все още от 'модернизацията'.
И старото и новото място си имат своите предимства. Храната е наистина добра, цените умерени, имат и обедно меню. Обслужването е добро. Препоръчвам това място. Нещото, което най-много ми харесва е че мога да хапна нещо традиционно арменско. Естествено в менюто присъстват и типично българските неща, салати, ракийки и т.н.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход