Адрес 4000
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Адрес 4000

Адрес 4000

Активни млади хора разказват защо са избрали Пловдив

20769 прочитания

Илия Ламбов, 33 г.

Скулптор на свободна практика

Какво ви накара да се установите и развивате в Пловдив?

От 10 години живеех в София. Беше ме стегнала шапката от дългото стоене пред компютъра, с наднормено време и допълнителна работа. Изпитвах и носталгия към бохемските нощи. Прекалено програмиран ми беше животът. Може би бях наивен, но се върнах заради възможността да правя авторски проекти. Голямо густо, бе. Първоначално работата бе свързана с интериорния дизайн и църковна дърворезба, впоследствие се включих в общи изложби и във фестивалите "Арт позитив", "Улица "Отец Паисий" и Нощта на музеите и галериите.

Откъде сте родом?

От град Ардино.

Къде сте учили или работили преди това?

В Пловдив завърших средното си образование - специалист по дърворезба и вътрешна архитектура, като успоредно с това ходех на уроци по рисуване в Стария град. Така се подготвих за Художествената академия и след като ме приеха, заживях в София. Завърших бакалавър дърворезба, впоследствие магистратура скулптура. След което направих едногодишен стаж в киното - високополигонално триизмерно моделиране. Работил съм и в рекламна агенция, и в гейм студио.

Какво ви липсва най-много от София?

Купоните. "Ранобудните студенти". Бистрата софийска вода.

Къде искате да отраснат вашите деца?

В Европа.

Избройте няколко разлики в манталитета на пловдивчани и софиянци.

Езикът ни описва най добре. "Аре" vs. "Хайди". Когато софиянци са дръзки, се получава рязко и грубо за разлика от пловдивчани, където е заобиколно и нежно. Майните членуват дори и малките имена Ана - Аниту. Билкова - билковата, съществителните също - "дупиту" и т.н., вероятно е начин да им добавят регионална важност и значимост. "Пиниз бе, майна!" Но по-уникалното е, че често можеш да срещнеш един и същ човек, три пъти за един ден, без дори да си се уговарял с него. Не се отива някъде конкретно, а просто ходят, "гиват по главната"?! Може да седнеш на една маса, на която всеки с всекиго е имал нещо общо - поотделно, но никога всички заедно. Нещо, което в София е невъзможно, защото без предварителна уговорка трудно би срещнал някого, времето не стига и се ходи като по задачи на конкретни места.

Какви са пловдивчаните?

Бавни, еснафи и разделени по касти, но красиви и топли.

Всички казват, че в Пловдив има особен, специален дух – според вас на какво се дължи той, какъв е?

Пловдив е голям град, а в сърцето му можеш да чуеш ударите на собственото си. Сякаш светът е спрял. Това добавя стойност и прави града специален, личен, наситен с чувства и запомнящи се мигове. От другата страна на безвремието в Стария град, кацнал над потока от красиви хора по главната, определено градът е колоритен и многопластов, посвоему интересен.

Кой израз ви е направил най-силно впечатление / ви е любим от пловдивския жаргон?

Шокиращата разлика за мен беше в самото начало. След тридневна неспирна работа следобедът ми беше свободен и по стар софийски навик очаквах допълнителна работа, но на въпроса ми "сега какво да правя" отговорът бе: "Е как какво!? Бутай си густото, бе майна!" И като Сизиф започнах да си бутам густото по тепетата.

Какво е "да бичиш айляк"?

Да бичиш айляк е логично следствие, след като цял ден си "си бутал густо", но обяснение за етимологията на думите не искам да давам. Нека всеки сам се опита да ги изживее. Препоръчвам ви го през лятото!

Как се променихте като човек, откакто живеете в Пловдив?

Спрях да бързам.

Какво бихте променили в Пловдив?

Бих създал ателиета за обмяна на опит с гост-артисти от цял свят, при това във всички области на изкуството. Утопия, а? Но ще го промени.

А какво никога не бихте променили?

Спокойствието.

Кое е най-интересното нещо, което се случва в града?

Трудно мога да кажа, че едно нещо е най-интересното,  но се случват доста интересни неща напоследък. В рамките на Нощта на музеите и галериите например на мен ми е невъзможно да отида на всички интересни събития, затова предварително си ги набелязвам.

Къде обичате да излизате? Кои са любимите ви места?

Обичам да ходя в artnews cafe, което е в непосредствена близост до галерия за съвременно изкуство "Сариев". Там обикновено срещам доста колеги и познати от София. Обичам също да ходя и в центъра за съвременно изкуство "Баня старинна", "Петното на Роршах", "Найлона", "Мария-Луиза", "Би-боп". Но най-любимото ми място в Пловдив е ателието ми в Стария град, особено сутрин в просъница, когато бие камбаната на "Света Неделя", сякаш съм вътре в камбаната и целият кънтя от вибрацията на звука.

Когато сме туристи в Пловдив, какво трябва да посетим задължително?

Археологическите разкопки и историческите забележителности, но и върховете на тепетата, откъдето се разкрива градът като на длан. Ако гледа към София, там човек може да наблюдава уникалния лазур, с който слънцето обсипва небето над Тракийската низина при залез.

Георги Стоев, 38 г.

Макроикономист, управляващ съдружник в Industry Watch

Защо се преместихте в Пловдив?

Търсех по-добър град за живеене от София, като същевременно той не трябваше да е много далеч от столицата и да предлага предимствата на големия град.

Откъде сте? Къде сте учил?

Родом съм от София. Учил съм в Английската гимназия (единствена по онова време), УНСС, университета "Лувен", Белгия.

Какво ви липсва най-много от София?

Някои близки приятели.

Къде искате да отраснат вашите деца?

На този етап със съпругата ми сме избрали Пловдив.

Избройте няколко разлики в манталитета на пловдивчани и софиянци.

В София хората са по-точни, когато спазват уговорка за среща. Пловдивчани не са толкова припрени. Те пият кафето си по-бавно. Повечето харесват града си  за разлика от софиянци.

Какви са пловдивчаните?

Шовинисти, положителни, със самочувствие, отворени към света.

Всички казват, че в Пловдив има особен, специален дух – според вас на какво се дължи той?

Сигурно всичко е свързано с голямата концентрация на изкуство, култура и история.

Кой израз ви е направил най-силно впечатление?

"Тигел на главната" - ходене от единия до другия край на централната пешеходна улица, без цел и видима причина, както и без времева рамка.

Какво е "да бичиш айляк"?

Да релаксираш, да избягаш от напрежението, граничи с медитация, целеустремено нищоправене.

Как се променихте като човек, откакто живеете в Пловдив?

Станах по-спокоен, имам повече време за неща, които обичам. Срещам се с повече хора извън моята професионална сфера и съм щастлив.

Какво бихте променили в Пловдив?

Традицията почти всеки да закъснява за срещи и да очаква и другия да закъснява.

А какво никога не бихте променили?

Нощта на музеите и галериите.

Кое е най-интересното нещо, което се случва в града?

Есенен салон на изкуствата през септември всяка година.

Къде обичате да излизате? Кои са любимите ви места?

Джаз сцената на BeeBop Cafe, галерия U.P.A.R.K., клуб "Петното на Роршах", рок бар Download. Добро място за срещи е "Апартамент 101".

Когато сме туристи в Пловдив, какво трябва да посетим задължително?

Задължителни са разходка в Стария град с пауза на Античния театър. Важни спирки при обиколка на центъра са галерия "Аспект", artnews cafe, вю пойнт на Сахат тепе, Римският стадион.

Джема Барух, 46 г.

частен бизнес

Какво ви накара да се установите и развивате в Пловдив?

Живея постоянно в Пловдив от година и половина. Мигрирах по любов. Преди няколко години се запознах с любимия си мъж и настъпиха бързи и напълно непланирани промени в живота ми. Започнах с постоянни пътувания между двата града. Работата ми беше такава, че можех да я върша от всяка точка по света, и тя доста често се оказваше в Пловдив. С него трупахме общи преживявания, общи грижи по децата ни, че даже направихме ремонт. След това дъщеря ми замина да учи в чужбина, работата ми приключи и аз се преместих при новото си семейство. Животът много закачливо ми намигна, защото, както едни приятели наскоро ми припомниха, често заявявах, че за мен Пловдив и хората му са особени и че по никакъв начин не се виждам в този град.

Откъде сте родом? Къде сте учили или работили преди това?

Родена съм в София. Завърших Френската гимназия, а после и френска филология в Софийския университет. Последната ми прекрасна работа беше в Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа, където отговарях за развитие и подкрепа на граждански инициативи и организации в България и Унгария. Дейността на тръста приключи в края на 2012 г. и това направи решението ми да се преместя в Пловдив по-лесно.

Какво ви липсва най-много от София?

Липсва ми забързаният градски живот, приятелите, роднините. Липсват ми улици, кафенета, софийският въздух, жълтите павета, трамваите, Витоша, която виждах от прозореца си, по-големия избор на културен живот, любимата ми книжарница на "Кристал".

Къде искате да отраснат вашите деца?

Детето ми порасна в София и си мисля, че ако сега беше малка, пак щях да искам да израсне там.

Избройте няколко разлики в манталитета на пловдивчани и софиянци.

Още не познавам манталитета на пловдивчани и не мога да правя изводи. Те определено си харесват града и неговия по-плавен ритъм. Обичат да гледат. Това е нещо, което истински ме впечатляваше в началото. Като седнат някъде например, те не се занимават със себе си, не си говорят толкова помежду си, а наблюдават хората наоколо.

Какви са пловдивчаните?

Пловдивчани се харесват и имат добро, много добро, дори високо мнение за себе си.

Всички казват, че в Пловдив има особен, специален дух – според вас на какво се дължи той?

Пловдив има изключително специфичен градски дух: сгради, улици, които го обикалят и създават впечатление за сравнително големи пространства. Тепетата и Старият град са си пловдивска запазена марка. Духът се дължи на славата на старата бохема, на художници, артисти, на кръг интелектуалци, които са му създали славата. Има много места, където можеш да се вмъкнеш и да ти е приятно, защото общуването се получава лесно. Хората сякаш постоянно флиртуват помежду си.

Кой израз ви е направил най-силно впечатление? Какво е най-специфичното за него?

Има много изрази, специфични за Пловдив. Разбира се, "майна" и "айляк" са най-популярни. "Направо съм бом бок" обаче е един от любимите ми. Около мен хората го употребяват в смисъл "страшно съм уморен", "разсипан съм".

Какво е "да бичиш айляк"?

"Бича айляк" е най-забавният израз. Хем бичиш, което си е работа (режа, цепя трупи, дърва), хем си айляк, което означава, че си почивам, разпускам и хич не ми е до каквото и да било действие. Наскоро ми казаха, че не съм създадена за айляк, т.е. хич ме няма да съм бавна и да нямам какво да правя. Май не беше комплимент.

Как се променихте като човек, откакто живеете в Пловдив?

Не мисля, че съм се променила, откакто живея в Пловдив. Може би не още.

Какво бихте променили в Пловдив?

Понякога ми се иска да променям неща. Например градът да стане по-динамичен, по-ангажиран, по-любопитен и отворен към по-модерни графски форми на живот. Но, от друга страна, не искам да променям нищо. Пловдив е такъв, какъвто го правят хората. Духът му е такъв, защото хората си го създават. Той е едновременно в българското съвремие и в някакво свое минало. Тази симбиоза го прави специален град.

Кое е най-интересното нещо, което се случва в града?

Не мога да кажа кое е най-интересното, което се случва тук. Както и не мога да кажа какво е най-интересното, което се случва в София. Зависи кой какво търси и какво му е интересно, приятно. Може да са концертите в Античния театър, може да е нощта на музеите, клубният живот или пък просто "биченето айляк".

Къде обичате да излизате? Кои са любимите ви места?

Много обичам да се разхождам в "Капана". За мен това е изключително магнетично място. Можеш да се позагубиш, но тъкмо в това му е чарът. Много живо място, макар и пусто понякога.

Когато сме туристи в Пловдив, какво трябва да посетим задължително?

Туристите в Пловдив посещават всеизвестните места, а и те са си за посещение. Но има едни улици, по които, ако минете, ще видите прекрасни къщи. Тук наистина са живели хора с вкус към хубавото. Имам си любими кафенета, любима фурна за хляб, но още си нямам любима книжарница. Може аз да я направя един ден.
Надежда Янковска, 33 г.

служител във фирма

Какво ви накара да се установите и развивате в Пловдив?

Никога не съм подозирала, че някой ден ще живея в Пловдив. Всъщност, преди да се запозная със своя съпруг, бях идвала в града не повече от два-три пъти. Всичко най-важно в моя живот е плод на случайността и не е планирано предварително. Но пък аз много харесвам случайностите в живота си. Така се запознах и с Георги – в интернет. След 10-месечни пътувания по линията София - Пловдив и обратно тестът за бременност се оказа положителен и… решихме да се оженим. Всичко стана много бързо – за по-малко от три месеца. В края на декември 2006 г. се роди първото ни дете – Калоян, а година и половина по-късно се сдобихме и с един Александър.

Откъде сте родом? Къде сте учили или работили преди това?

Родена съм в София. Напуснах столицата и се преместих да живея в Пловдив, когато се омъжих - през 2006 г. По това време бях студент в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Не беше лесно, но пък беше забавно (или поне сега така ми се струва). През 2006 г. бях приета и в Историческия факултет на същия университет със специалност "История". Често пътувах от Пловдив до София.

От десетина години работя във фирма, която се занимава с производство и разпространение на натурална козметика и хранителни добавки. Преместването ми в Пловдив не се отрази на работата ми – продължих да правя същото, което правех и дотогава (благодарение на това, че ангажиментите ми са свързани предимно с разговори по телефона и работа с компютър, което не изисква физическото ми присъствие в София).

Какво ви липсва най-много от София?

Въпреки всичките ми негативи към София напоследък, аз обичам родния си град. Липсват ми роднините, близките, приятелите; липсват ми някои от предимствата на столицата. Иначе - вече като родител, смятам, че сегашната свръхдинамичност и прекомерна натовареност на София не е подходяща за отглеждане на децата ми.

Къде искате да отраснат вашите деца?

В първите години след преместването ми в Пловдив много настоявах, когато децата поотраснат, да се върнем в София. С времето обаче се отказах от намерението си. Наистина се влюбих в Пловдив, в хората, в духа и заряда, които изпълват града. Да, не беше любов от пръв поглед, но някак си се почувствах на мястото си. Така че сега предпочитам децата ми да растат и да се развиват тук. Хаосът, който от няколко години цари в столицата, е неописуем. Чувствам, че Пловдив е по-сигурно място за живеене и за отглеждане на деца.

Избройте няколко разлики в манталитета на пловдивчани и софиянци.

Трудно ми е да говоря за манталитета на софиянци, тъй като по-голямата част от тях все пак не са софиянци. Ще направя сравнение обаче между манталитета на пловдивчани и този на хората, които в момента живеят в столицата. Пловдивчани определено са едни от най-усмихнатите и гостоприемни хора, които съм срещала. Първоначално ме впечатли спокойствието и отзивчивостта им. Мисля, че са родени оптимисти. В София всичко е по-интензивно, по-изнервено, по-сиво. Като цяло хората са по-недоверчиви, преуморени и навъсени.

Какви са пловдивчаните?

Бих дефинирала пловдивчаните като добронамерени хора с открит характер и интелигентна природа. Те са веселяци с изтънчено чувство за хумор.

Кой израз ви е направил най-силно впечатление / ви е любим от пловдивския жаргон? Какво е най-специфичното за него?

А, тук ме хванахте! "Любимите" ми думи са "пекан" и "облякан".

Какво е "да бичиш айляк"?

Предполагам, че е нещо като да практикуваш мързелуване.

Как се променихте като човек, откакто живеете в Пловдив?

Не мисля, че съм се променила особено, откакто живея в Пловдив. Може би животът ми тук ме направи по-спокойна, по-малко припряна. Посещавам по-често културни мероприятия, отколкото когато живеех в София. Там хората нямат много време за това. Пътувам повече.

Какво бихте променили в Пловдив?

Голям проблем тук е ниското заплащане на труда. "Любими" са ми ремонтите на ключови булеварди в най-натовареното време на годината.

А какво никога не бихте променили?

Градът сам по себе си е прекрасен такъв, какъвто е.

Кое е най-интересното нещо, което се случва в града?

Едно от нещата, които така приятно ме изненадаха тук, бяха изпълненията на Пловдивския духов оркестър в центъра на Пловдив през почивните дни.

Къде обичате да излизате? Кои са любимите ви места?

Любимото ни място в Пловдив е Старият град. Живеем на пет минути от него и често се разхождаме по малките калдъръмени улички там. Обикновено прекарваме почивните си дни с нашите кумове. Моята кума обожава Стария град – любовта й към него е наистина заразителна. Обичаме да се разхождаме с децата в Симеоновата градина. Често през лятото посядаме в кафенето на лятно кино "Орфей", след което по инициатива на децата задължително се изкачваме до Сахат тепе. Гледката оттам е вълнуваща. Нина Найденова, 40 г.  

оперен режисьор, директор на Държавна опера Пловдив 

Какво ви накара да се установите и развивате в Пловдив?

Идеята и каузата за възстановяване и развитие на Операта - най-големия културен институт на Пловдив. Това, че в нея работят едни от най-добрите музиканти, събрани в оркестър с голямо историческо наследство, и ентусиазирани колективи за творчество като хор, балет, солисти и технически служби. Всички те, работили в трудните условия на реформи, сливания, съкращения, без сцена през последните 7 години, имаха нужда от визия за бъдещето, от цели и посоки, от творческо самочувствие и увереност, че са необходими и полезни за обществото, че са алтернатива на заливащата децата ни субкултура, предлагайки смисъл на преживяването чрез музикално изкуство, чрез емоции, чувства и различаване на житейски стойности. Това, което можех да направя е да им предложа точно тази концепция, която да ги обединява и предава на работата им значението на мисия, необходима точно сега в този момент. Усещането за "спешност" мотивира и получих подкрепата на много от тях да се явя на конкурс за директор. Усещането, че зад тази кауза стои и по-голям кръг от пловдивската общественост, както и подкрепата на Общината за развитие на Пловдивска опера беше решаващо за мен. Събрах добър екип, поканих Диан Чобанов – пловдивчанин и един от най-добрите млади диригенти на България, работещ в чужбина по това време, и разработихме концепция за развитие на Пловдивска опера. Явих се на конкурс за директор, който спечелих в надпревара с още седем кандидата. Така от 7 октомври съм новият директор  на операта.

Откъде сте родом? Къде сте учили или работили преди това?

Родена съм в Стара Загора. Завършила съм Музикалното училище в София със специалност пиано. Висшето си образование – магистър по оперна режисура, получих в Нов български университет. Специализирала съм режисура в един от най-големите оперни театри "Ла скала" в Милано, както и кинодраматургия в университета ИУЛМ в Милано. Доктор съм в областта на музикалната семиотика. От 18 години работя в Нов български университет като преподавател по оперна режисура, актьорско майсторство, оперна драматургия и музикално-драматургичен анализ. От 2009 г. съм доцент. Работих повече от 15 години като режисьор за Старозагорска опера, като две години съм била и неин главен режисьор. Като режисьор съм реализирала повече от 30 постановки, които се играят на оперните сцени в България, Македония, Украйна. Имам задгранични гастроли със свои постановки в Европа и Америка, които са се играли на престижни големи сцени.

Какво ви липсва най-много от София?

Все още нищо.

Къде искате да отраснат вашите деца?

На спокойно и сигурно място. Да ходи пеша на училище. Да играе на улицата.

Избройте няколко разлики в манталитета на пловдивчани и софиянци.

Софиянци са хиперзабързани, невиждащи покрай себе си, гонещи срокове и планове, трамвая, светофара, шефа... В Пловдив, думата "срок" е широко понятие. Всяка една работа "ще стане…".

Какви са пловдивчаните?

Първите ми впечатления са за някаква странна симбиоза от "спокойни и амбицирани" едновременно.

Всички казват, че в Пловдив има особен, специален дух – според вас на какво се дължи той, какъв е?

Свободата на артиста – човека с артистичен дух, който е навсякъде. Уличният музикант, художникът, продавачът от антикварния магазин, сервитьорите в стария град, младите от университетите... Всички те, създават миниаура – собствена, артистична и завладяваща. Различни са, защото са сред архитектура и история – антична, възрожденска, друга мултикултурна – университетите, училищата по изкуства, театърът, кукленият театър, операта, джамията, църквите, катедралата, калдъръмът, паветата, реката... Фактори, които подсъзнателно формират и тази свобода и артистичност у Пловдивчанина.

Какво е "да бичиш айляк"?

Не съм сигурна, че знам, но думата "айляк" ми е симпатична. Асоциирам я с "маняна".

Как се променихте като човек, откакто живеете в Пловдив?

Нямам време от работа да се променя. Но ми се иска да се заразя от чувството за "безвремие" и че нищо не е "толкова спешно", че да не търпи отлагане.

Какво бихте променили в Пловдив?

Местата за афиши. Представям си кокетни такива, в стилистиката на миналото, малки кръгли, така наречени "гъби" за афиши, с малка пейка до тях и уличен фенер, които биха върнали онази романтика и сантименталност. Оградите на строежите, окичени с портрети на артисти звезди, определено загрозяват артистичния климат на града.

Кое е най-интересното нещо, което се случва в града?

В момента – възраждането на операта. Новите представления на реновираната сцена на Културния дом, новите артисти и фестивални събития на античния театър свързани с оперното изкуство. Виктор Янков, 25 години, 

фестивален директор на "Нощ на музеите и галериите - Пловдив"

Какво ви накара да се установите и развивате в Пловдив? Моля, разкажете каква е вашата история?

При мен големият въпрос никога не е стоял между Пловдив и София, по-скоро имах намерения да живея и работя извън граница. Първоначално се преместих в Пловдив с идеята да завърша политически науки тук, но не предполагах, че ще се завържа толкова време, и дълго планирах заминаване за Берлин. Към момента мисля, че Пловдив е най–подходящият за мен град относно работа и темпо на живот, харесва ми как се развива и лицето, което придобива. 

Откъде сте родом? Къде сте учили или работили преди това? Какво?

Роден съм в Стара Загора, там завърших езикова гимназия "Ромен Ролан", две години водих предаване в БНР - Стара Загора. 

Какво ви липсва най-много от София?

В момента протестите. 

Къде искате да отраснат вашите деца?

Там, където се родят, може би на север. 

Избройте няколко разлики в манталитета на пловдивчани и софиянци.

Аз не намирам особени разлики, по-скоро има задълбочени предразсъдъци. 

Всички казват, че в Пловдив има особен, специален дух – според вас на какво се дължи той, какъв е?

Според мен се дължи на историята и географията на града, препоръчвам Алтернативната карта на Пловдив, тя показва много от духа на града.

Кой израз ви е направил най-силно впечатление/ви е любим от пловдивския жаргон? Какво е най-специфичното за него?

Не съм сигурен, че е пловдивски, но тук го чух за пръв път – бомбог, нещо между scheiße и merde 

Какво е "да бичиш айляк"?

Ето това е едно от нещата, които могат да се променят в Пловдив.

Как се променихте като човек, откакто живеете в Пловдив?

За 6 години се промениха много неща, не знам дали се дължат на Пловдив или по-скоро са индивидуални предпоставки. Определено средата тук променя хората и влияе много, надявам се позитивно. 

Какво бихте променили в Пловдив?

Градският транспорт, Марица, Капана, местата за хранене и кината. 

А какво никога не бихте променили?

Всичко трябва да търпи промени. 

Кое е най-интересното нещо, което се случва в града?

Чувал съм, че е "Нощта на музеите и галериите" през септември. 

Къде обичате да излизате? Кои са любимите ви места?

Определено artnewscafe. 

Когато сме туристи в Пловдив, какво трябва да посетим задължително?

Альоша. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Откакто Пловдив прогледна, вече София и Пловдив са едно и също цяло, неразделно и здраво свързано. В миналото имаше един друг Пловдив, но откакто града реши да поеме по европейския път вече няма това разделение със София. Пловдив е част от София, а София част от Пловдив, двата града заедно са част от Европа.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    eskimos avatar :-P
    Курт Деликуртев 662 галерии плюс X

    За нищо на света не бих сменил Половдив с друг град по света, но и Щутгарт не си го давам!

  • 3
    rhj53394435 avatar :-?
    rhj53394435

    Аз съм от София и съм отраснал там. Бих я заменил с всеки друг град в България! Личният ми списък на топ 3 е:

    1. Пловдив
    2. Велико Търново
    3. Смолян

  • 4
    geordgeo avatar :-P
    geordgeo

    До коментар [#3] от "ivajlo.kirev":

    И други градчета има, и други, особено от по-малките...

  • 5
    bezpartien avatar :-P
    безпартиен

    Предлагам на момчето на 25г от Стара Загора, което иска да емигрира на север, да не се опитва да променя Капана, Марица и каквото и да е друго в града ни. Някак си не му отива, а и ще си удари главата в стената. :)

  • 6
    kamatnaisura avatar :-|
    suroIkamatno

    Мисля, че в България има страхотни локални центрове, които са изпълнени с чар и страхотно настроение. Аз лично съм от Пловдив, но харесвам Велико Търново, Бургас, Копривщица и много други малки градове. Мисля си, че понятието "провинция" е доста измислено в страна, като България, в което всяко населено място е на не повече от 30км. от другото. А и провинция означава извън града, а не "извън столицата". Само да коригирам малко понятията на столичани и тяхното сиво, пост-соц битие и обкържение. Защото тогава провинция са и Ню Йорк, Сидни, Милано, Кан, Санкт Петербург, Мюнхен, Манчестър, Хонк Конг и т.н, да не продължавам, че списъка е дълъг. А и въобще не считам, че българската мръсна столица от блокове и сиви сгради е нещо, с което трябва да се гордеем. Честно казано напоследък забелязвам, че чужденците в момента, в който кацнат на летището и вече са видели блокчетата отгоре, си хващат първия транспорт за някъде и напускат "центъра на света", защото всъщност въобще не са дошли в България заради него. И в заключение си мисля, че колкото повече се дава шанс на малките регионални центрове, толкова повече значението на София ще намалява и тя няма да се превръща в спалня за безработни. Но причината това да е така, е всъщност провинциалното мислене на собствените и обитатели, които с нокти и зъби цял живот се борят да докажат на всички нас къде всъщност е сивия псевдо "център на просветата".

  • 7
    kamatnaisura avatar :-|
    suroIkamatno

    До коментар [#1] от "Offshore Banking": Хаха "откакто Пловдив прогледна как да го разбираме?" Пловдив е най-стария град в Европа ехооо, не му е нужно "да проглежда" с тези 9 културно-исторически пласта. Пловдив винаги е бил и ще си остане Пловдив, без да има нужда да доказва каквото и да е било, защото то просто винаги е било факт, а именно обстоятелството, че е търговски, културен, просветен, адменестративен и социален център, създаден 6000 години преди Христа като селище. Като град датира от 12 век преди Христа, под тракийското наименование Евмолпия. Но да оставим Пловдив настрани, че няма смисъл изобщо да правим сравнения с някакви изкуствено създадени "величия". Копривщица, като културно и бизнес средище от Възраждането след освобождението е наброявала 15000 граждани, а София 3000. По това време столица е Велико Търново. Ок? По Си Ен Ен има една рубрика "без коментар". Та така "за пробуждането" .... стига компелксарщина, в тази малка страна това е вредно и в нея се крият голяма част от проблемите ни. И поздрави от Иван Вазов, който е от Сопот и е прекарал повече от половината си съзнателен живот в Пловдив - и който за Ваша информация е причината София да стане столица! Знаете ли защо? Защото по това време Пловдив е бил столица на Източна Румелия.....и слава богу.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK