

Манол Пейков

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
I част Обичайното рекламно изречение за Пловдив задължително минава през "хилядолетната му история", най-стария жив град в Европа и прочее, седемте тепета, Античния стадион, Амфитеатъра, калдъръма и еркерите на Стария град, а също и обичайното клише "Културната столица на България".
За мен притегателната сила на Пловдив е съвсем другаде – в детските спомени, които създават невидима и неразрушима връзка с едно място. Дори и днес е достатъчно да затворя очи, за да изчезнат грозните и неканени панелни чудовища, "глътнали" моята махала в средата на осемдесетте, и да се появи кварталът от моето детство. Двата реда каваци, край които минаваха всичките ми сутрини и всички следобеди. Игрите на ръбче (по нашата улица минаваше приблизително по една кола на всеки половин час), на джàмини и на мижидарка. Задължителното спане от два до четири, когато ясно чувах детския глъч на улицата и мразех целия свят. Двете големи липи пред двете ни съседни къщи, които ритуално разкопавахме и поливахме през ден с моя най-добър приятел Вальо. Първата ми прочетена книга на три години и половина. На пет – песните от "Илиада", които майка ми ми четеше, докато учеше за изпити, за да не й се качвам на главата (после тя си взе изпитите и аз карах баща ми да ми ги дочита). Първият ми (и единствен засега) "роман", който написах някъде на седем – на тетрадка от 12 листа, с недвусмисленото заглавие "Битката, която ставаше", той приличаше по-скоро на наръчник по статистика с безкрайно изреждане на броя убити, ранени и оцелели, отколкото на художествено произведение.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
15 коментара
всичко казано или написано за Пловдив е прекрасно!
Еее от жената днес бяха най-яките фунийки, и в Тракия му викахме калеми, а не калами ;)
Здравейте, все едно чета моята история. Кичука, калемие, джамините... Дядо беше от Локото и си правеше дневници за всеки шампионат. Изрязваше статии от вестниците и ги лепеше в едни огромни тетрадки с такова старание. Един ден ме запозна със Зума...Чак като пораснах осъзнах кой е бил той.... , но дядо го нямаше вече....
Публикувано през m.capital.bg
един от любимите ми маршрути - през градината,по "Гладстон" и от там в Търговската гимназия,в която учех,беше много отдавна,но и днес,когато съм в любимия Пловдив,този път непременно го минавам, а другата "дестинация"...Стария Пловдив,прекрасен,тих,с много котки ,с чудесни къщи по на 100 години, с красиви гледки към града,там,долу...
До коментар [#1] от "ana_ni":
Дано този, който ви е сложил минусче, да се объркал. Аз Ви слагам 1000 плюсчета!
Нека го кажем така - всички искат да живеят в Пловдив, но много искат да работят в София, заради доходите.
Но животът в Пловдив, качеството на общуването, стила на високомерното, но все пак уважение към другия, липсата на дребнавост и примитивна агресия е това, което ни влюбва в Пловдив.
Много интересни бяха мненията на тези, които са дошли да живеят в Пловдив наскоро.
Пловдив трябва да е ЗАЕДНО!
До коментар [#6] от "salinarka":
Абсолютно точно.
[quote#2:"maka"]Еее от жената днес бяха най-яките фунийки, и в Тракия му викахме калеми, а не калами ;)[/quote]
..Оформяха се между езика и горните 2 зъба за да не се разлепят ! :) ..и се забучваха в косата или на калемите направени от 16 мм. сива ПВЦ тръба , понякога на двуцевка или дори трицевка :О с дължина между 50-75 см...:)
Няма как като пловдивчанин да не се радвам на вниманието, оказвано на моя град в Капитал през последните дни. А специално тази, като писана от локомотивец, ми е два пъти на сърце :)
Много хубав спомен-разказ, разчувствах се... И ми стана мъчно като на всеки пораснал човек за безгрижното детство от онези години...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.