Жълто небето, черно-бяло морето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Жълто небето, черно-бяло морето

Жълто небето, черно-бяло морето

За вечното дерби на Пловдив - "Локомотив" и "Ботев". Животът между любовта, омразата и историческите факти извън стадиона според няколко привърженици на двата емблематични местни отбора

14326 прочитания

Ти от "Ботев" или от "Локото" си? Ако зададете този въпрос на произволен пловдивски мъж, почти сигурно е, че още преди да сте го завършили, ще получите категоричен отговор. Не съществува друг град в България, в който футболните фенове да са така безрезервно и завинаги отдадени на един от двата местни отбора. Въпрос на страст и колорит, облик, който създава имиджа на града. Както се шегува техен привърженик: "Много често се е случвало фенове от друг град да питат – ти от кой отбор си, аз му отговарям – от "Локо" (Пловдив), а той казва – а от софийските?"

Те са хора на различна възраст, с различни политически възгледи, музикални вкусове и личностни характеристики. Принадлежността към единия или другия отбор се обуславя от израстване в определен квартал, предаване на правата вяра от баща на син и идентификация с определени ценности. "Това е краста, тръпка, идея, любов", отсичат всички. За футболните почитатели си или "канарче", или "смърф".

Двубоят между отборите не отстъпва на вечното национално дерби ЦСКА и "Левски" София и дори го превъзхожда – смята се, че феновете на двата пловдивски тима са най-организираните и отдадени в България. Как се събират, на какво се дължи любовта, какво поддържа духа жив – говорим с няколко представители на "Локомотив" и "Ботев" (Пловдив).

Важно уточнение е, че и в двата фен клуба съществуват няколко течения, различни фракции и поколения и мненията на посочените по-долу последователи не са представителна извадка. Историческите данни са извадени от преки цитати на някои от тях.

"В Пловдив родени сме, черно-бели горди синове,

за "Локо" (Повдив) ний живеем - това е наща съдба,

да бъдем със Локо дори след смъртта."

С няколко привърженици на "Локомотив" се срещам в един от новите барове в града, т.нар. "Френското". Тук те се събират почти всеки ден – идват, когато могат, и винаги намират сродна душа. Учудвам се от фиксираното място за среща – стилният централен вино бар с приглушено осветление и нежна музика не се вписва в представата ми за разпалено обсъждане на нова хореография по трибуните. Събеседниците ми обаче стоят естествено в средата – един от тях е самият собственик на бара – Борис от Берлин (живял дълго в германския град), Владо Пешев-Художника, Ангел Ангелов – психолог (на срещата ни той е в качеството си единствено на летописец на историята на клуба, но за това по-късно). "Ние сме представителната извадка на клуба, смеят се те. Не, не искаме да се окачествяваме по подобен начин, само може да ти посочим няколко примера."

Започват да ме заливат с исторически подробности. Според тях "Локомотив" събира интелигенцията на града и за подобно твърдение има основание. Клубът е създаден в подножието на Стария град от еснафи като контрапункт на армията и милицията. През 60-те футболът избуява паралелно с изкуството – тогава се появява групата на пловдивските художници като Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков и др. По същото време се развива театърът, който пък е контрапункт пък на софийската мейнстрийм сцена в лицето на Любен Гройс, Стефан Мавродиев, Катя Паскалева. "Всички те са бяха "локомотивци". Нито една от знаковите фигури на пловдивската култура няма от "Ботев".

Ангел Ангелов е проследил историята на клуба в епохален труд. Разбирам го буквално по тежестта му – цели пет килограма се стоварват върху ръцете ми, когато ми връчва макета на "Оттук започва любовта. Хроники на Пловдивския любимец". Първа част от него е издадена пред декември на миналата година (тежи малко над килограм и 300 г) Цялостното изследване отнема на него и съавтора му Владимир Владимиров седем години. Започва от лежерната идея да направят три страници за юбилея на "Локомотив" през 2006 г., но след като се разравят, намират "огромна пропаст под айсберга" и най-вече  откриват, че това, което е лансирано като ранна история на клуба, не отговаря на истината, фактите са манипулирани, а именно – той е представен за железничарски клуб, основан през 1936 г. "А началото му е било поставено 10 години по-рано и към 1944 г. е бил най-многобройният клуб в България."

"Феновете са реално част от нас, но те не могат да направят тази организация, не са на всеки мач, идват самостоятелно на стадиона. Фенът идва на мач и си тръгва, докато ние живеем цял месец с идеята"

Несъответствието ги провокира да прегледат огромно количество информация от Държавния архив, тогавашната преса (пресниманите с фотоапарат статии възлизат на повече от 25 хил. кадъра), разговори с много хора. Изследването на Ангелов показва, че "Локомотив" е схващал мисията си не само като спортна, но и като културно-просветна организация, бил и е школа за нравствено възпитание. Проф. Балабанов и писателят Антон Страшимиров са изнасяли лекции по теми като съвременната жена, бракът, обществото и др. Всеки спортен клуб (както и "Ботев", уточнява той) е организирал т.нар. народни университети. През 30-те години "Ботев" е имал традиция за организиране на т.нар. Коледни елхи за сираците от войните, чиито бащи са загинали на фронта, за снабдяването им с топли дрехи, обувки, храна и дарения. Питам го кой е днешно време би се интересувал и потърсил това издание. "Всеки, който иска да научи повече за обществото от 20-те и 30-те години, преди 9 септември, смята авторът. Историята трябва да се помни, да има доблестните примери!"

Ангелов говори само и единствено за книгата, не иска да коментира злободневието. Останалите ми събеседници също се пазят от крайни изказвания, противопоставяния и разграничения. "Дали има омраза между двата отбора? Всички обобщения са грешни", казва Владо Пешев. Според разказите на феновете до средата на 60-те съперничеството между "Локото" и "Ботев" се движи в рамки, докато не се стига до един мач на 3 април 1966  г., преди който Окръжният комитет на БКП нарежда на "Локомотив", понеже е по-силният отбор и "Ботев" ще изпадне от групата, двубоят да завърши наравно. За целта дори взимат най-опасния нападател Гочо Василев в запас. В крайна сметка от другия отбор се отмятат и в 74-ата минута "Ботев" вкарва гол. От тогава този мач е наречен лъжливото овчарче и именно от него може да се смята, че пътят на враждата е посят.

Другият момент за зараждането на враждата е мач, състоял се на 8 септември 1974 г. Ден преди сакралния за БКП празник 9 септември отборът на армията е на път да преживее непоправимо унижение. "Локо" повежда със 7:1 и двуцифрената загуба на фуражките е съвсем близо. Тогава първата секретарка на ОК на БКП Дража Вълчева, любимка на Тодор Живков, заповядва на шофьора си по време на мача да отиде при треньора на черно-белите Иван Манолов-Орела, който да нареди на футболистите си да не вкарват повече голове. По-старите поколения още разказват как Градския стадион избухва в смях, когато бай Орел излиза на пистата и започва да ръкомаха с викове: "Стига, стига!"

През 2008 г. "най-глупашкото и популистко решение" на пловдивската управа през годините е решението на тогавашния кмет Славчо Атанасов да се дадат по 75 000 лева на фен клубовете, с които да се закупят билети за мачове – своеобразна пиар акция. "Жълтите" си ги прибират, а "Локото" казва – не ги искаме за нас, направете едно игрище за децата. Сега то е факт. Локомотивци отказват да наемат и стюарди с аргумента, че "парата влезе ли веднъж между нас, ние се унищожаваме като общност, а и няма да си бием феновете", твърдят събеседниците ми.

Благотворителността е сред основните им приоритети.

"Ето един човек, който с един замах може да каже много неща", представят ми новодошлия Велин Терзиев-Нежния. Велин е част от ръководството на фен клуба, а отскоро и част от сдружението "Бъдеще за "Локомотив". Той е един от лидерите на ултрас движението. Ако има човек, който знае най-много за днешния живот на "смърфовете", това е мъжът на 39 години, явно отдаден на тренировките, с дънкова риза. Занимава се с частен бизнес и търговия.

Интересувам се какво стои зад определението ултрас, което го отличава от обикновения фен. "Разликата е, че ние изповядваме фенството като религия. Ултрасите са малко по-крайни, посещават всеки  мач на отбора. Крайността не се изразява в чупене и бой, обяснява Велин. Има си начин на живот. Всеки мач се придружава от ритуал. Дали ще се направи хореография, дали ще се запалят факли, всичко, което виждате по големите стадиони, има нужда от някаква организация. По-крайните фенове се занимаваме именно с това." Решенията не са от днес за утре. Една хореография се подготвя с месеци, зависи какво се смята да се направи – събират се пари между привържениците, изчисляват колко ще струва всичко, отделя се много време. "Феновете са реално част от нас, но те не могат да направят тази организация, не са на всеки мач, идват самостоятелно на стадиона. Фенът идва на мач и си тръгва, докато ние живеем цял месец с идеята."

Велин е отдаден на този начин на живот от "любовта към отбора" и заради общността. Като не са доволни от любимците си, страдат, но продължават да ги подкрепят. Разказва ми, че един от последните транспаранти, които са направили, е посветен на Марешки. "Бизнесменът Веселин Марешки обеща, че ще построи трибуна за феновете, но се отметна от думите си и ни излъга. Твърдеше, че не иска нищо, условието му беше само на самата трибуна да бъде изписано "Дарение от г-н Марешки на феновете на "Локомотив". И съответно, когато това не се случи и той се измъкна, ние написахме един транспарант, който стои на мястото на липсващата трибуна "Благодарим ви за трибуната, г-н Магарешки". Ето – иска да му се пише името – пише го. Така ние защитаваме цялата локомотивска общност и заявяваме да не ни лъжат."

"Нека и аз да кажа нещо от по-различен ъгъл", намесва се Борис. "Има хора като мен, които може би често губят интерес към спортния аспект, но пък за сметка да това появилата се динамика през годините във фенската среда, в общността, която се образува и сраства, ги интересува живо. Например имаме обединение на привърженици, което действа на гражданска тематика." В един и същ момент двамата с Ангел вадят книжка във формата на блок за оцветяване – оказва се точно такъв. Детският албум със сюжети от историята на града с Хеброс, Античния театър и др., в който "смърфовете" са облечени в екипа на "Локомотив", се раздава на децата в града безплатно.

"Когато живееш в един град, има два големи отбора и се получи дерби, и когато единият от отборите е спечелил, феновете на другия се срамуват да излязат. Чест! Тя е важна и това е закачката.

Ядосват се, че не се обръща достатъчно внимание на позитивните инициативи като тези, а са въвлечени в отрицателни сюжети, особено напоследък. На следващия ден представители на фен клубовете на големите отбори се готвят да участват в пресконференция, за да представят позицията си. "Това го правят нашите политици, обяснява Терзиев – те изкараха и студентите, че са наркомани и взимат пари. Същото правят и с нас от много години. А ние сме хора. Преди всичко ние сме граждани. Но тях ги плаши, че сме донякъде организирани и че може да излезем масово и искат да създадат тази интрига между нас." "Футболът е социален феномен, може да акумулира една минимална критична маса сподвижници, допълва Борис. И като има подобни събития, тези привърженици се превръщат в активно цяло. На някои политици им е неизгодно да има такова и ни вкарват в подобни клишета на ултраси, лумпени и т.н., насаждат негативно обществено мнение". "Те се опитват да го направят при всяка общност, така че в нея да се развият съмнения. Политиците си играят много хитро с народа, това го няма в никоя друга държава. Но ние никога не сме казали – заставаме зад еди-кой си. Ние сме против това, което става", твърди Нежния.

Споделям с тях разговор с галеристката Веселина Сариева, която миналата седмица ме е запознала със случая – през лятото се състояла кино прожекция с гей тематика и фенове на футболните отбори нападнали някои от присъстващите там. "Да, сещаме се, че имаше нещо такова, но не знаем подробности. Само бих могъл да кажа, че съм против това. Всеки осъзнат човек може да бъде какъвто си иска.", твърди Нежния.

Според него агресия сред ултрасите има, но той не застава зад нея. "Моят дядо казваше – човек трябва да опита от всичко, за да разбере какво става. Нормално е, човек живее и греши. Някой решават да живеят и така."

За последно отново ги връщам към темата за вечния съперник – "Ботев". Събеседниците ми обаче казват, че ще покажат морално превъзходство и ще предпочитат да говорим за приликите между двата отбора, а не за разликите. "За омраза с "Ботев" не може да се говори. Може да има една по-крайна вражда по време на мачове, която не мога да кажа, че прераства в омраза. Аз имам приятели от "Ботев", но имам и неприятели", обяснява Велин. Настоявам обаче да намеря рационалната обосновка зад враждата. "Всичко е една спортна злоба. Когато живееш в един град, има два големи отбора и се получи дерби, и когато единият от отборите е спечелил, феновете на другия се срамуват да излязат. Чест! Тя е важна и това е закачката." (През септември голмайсторът на "Локомотив" Мартин Камбуров казва в интервю: "И после поне до другия мач да можеш да ходиш гордо из Пловдив. За загубилия остават неприятните подмятания.") "Всъщност съществуването на два големи клуба в град като Пловдив е начин взаимно да се стимулират и конкуренцията им е много важна. Единият отбор нямаше да е толкова голям, ако го нямаше другия", заключва Борис.

Ти от "Ботев" или от "Локото" си? Ако зададете този въпрос на произволен пловдивски мъж, почти сигурно е, че още преди да сте го завършили, ще получите категоричен отговор. Не съществува друг град в България, в който футболните фенове да са така безрезервно и завинаги отдадени на един от двата местни отбора. Въпрос на страст и колорит, облик, който създава имиджа на града. Както се шегува техен привърженик: "Много често се е случвало фенове от друг град да питат – ти от кой отбор си, аз му отговарям – от "Локо" (Пловдив), а той казва – а от софийските?"

Те са хора на различна възраст, с различни политически възгледи, музикални вкусове и личностни характеристики. Принадлежността към единия или другия отбор се обуславя от израстване в определен квартал, предаване на правата вяра от баща на син и идентификация с определени ценности. "Това е краста, тръпка, идея, любов", отсичат всички. За футболните почитатели си или "канарче", или "смърф".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 2
    dinamit1 avatar :-|
    dinamit1

    Разбира се, типичните локомотивски лъжи и комплекси! Ще ги оставя без коментар. А това за безплатните билети за мачове е предложение, не на Славчо Атанасов, а на Георги Титюков, зам-кмет по спорта и сега отново зам-кмет и при Иван Тотев.

  • 4
    rudel avatar :-|
    Vasil Grozdanov

    Локомотив е отборът на народа, а Ботев на партията и властта, а колкото до правото на някой да се кичи с имената на Ботев и Левски, оставям на всеки да прецени сам дали е правилно

  • 5
    skch avatar :-|
    skch

    Коментарите отдолу абсолютно "потвърждават" изказаните мнения в статията, че никой не мрази другия :)

  • 6
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    До коментар [#4] от "rudel":

    Е нали сте отбора на интелигенцията, а сега пък отбора на народа, тва се две изключващи се неща.....Моята социология е кристална и съм сигурен, че ако се екстраполира в общоградски мащаб пак ще е вярна ...от смислените хора които познавам в Пловдив не повече от 20 процента са локомотивци, сигурен съм че ако се направи едно социологично проучване на посетителите на чалгабаровете в пловдив резултатите ще са потресаващи, обърнете внимание на флагчетата, които висят по паркираните пред чалга заведенията автомобили, резултатите пак ще са потресаващи за локо-интелигенцията на Пловдив!

  • 7
    bultras avatar :-(
    bultras

    Локомотив е отборът на пловдивските парвенюта. Неслучайно си пренаписаха историята.

  • 8
    ajsayder avatar :-P
    Simo Petkov

    1.Вярно ,че всъщност 4 отбора в България си имат публика и фенове - това го разбрах в казармата .. Бяхме си от "Левски", ЦСКА, "Ботев" и "Локото" .. други - нямаше!
    Не казвам нищо, ,може да има и слависти, и някакви други , но просто в живота си не съм попадал на тях ...
    Иначе - като съм бил при мои приятели из България и те бяха невероятно учудени, как аз - дето се интересувам от футбол, не тичам да гледам по телевизията "Левски"-ЦСКА и не съм от никого от двата "гранда" ...
    2.Типични фенове от Локото ....
    http://www.youtube.com/watch?v=qNRkaneJmWQ

  • 9
    kamatnaisura avatar :-|
    suroIkamatno

    Според мен е вярно, че интелигентните пловдивчани са от "Локото", а не от "Ботев". То е като в София - истинските софиянци са от Левски, а "столичани в повече" са от ЦСКА. Затова и Локото и Левски са си партия...щото представляват гъзарите в двата града.

  • 10
    kamatnaisura avatar :-|
    suroIkamatno

    Забравих, другото очевидно доказателство за казаното е, че очевидно феновете на "Ботев" не четат капитал. Те не се занимават с такива неща, или са на кръчма, на чалга или нещо такова, или си правят поредния малоумен татус.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

АфроБългария

АфроБългария

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK