– откакто водя сина си на детска градина в безумно ранния за мен час от около осем - осем и нещо, започнах да ходя всяка сутрин в Costa Coffee на кьошето на ул. "Кракра" и ул. "Шейново" – заради стечение на обстоятелствата се оказах за първи път от години с лично време, с възможност да претакам мислите си, да изпиша тревогите си и да събера силите си – кой би предположил, че ранното ставане е благословия

– и покрай стаята на "Хенди", и заради това, че е прелестен идиот, се сближих с Иван Москов – един от най-смешните и всеотдайни хора около мен

– с Васил Петраков, с когото всеки ден тъчем на стана на дидибито, си направихме експеримент и сме горди собственици на "Искам допълнително, защото много ми хареса" ООД – нещо като министудийце, намиращо се в апартамента на майка ми, където двамата искаме да правим неща след работа, за кеф и за без пари

– най-сетне запретнахме ръкави и през 2013 успяхме да създадем българското изчадие на Tribal Worldwide – място, където вярата в правенето на добронамерена комуникация не за, а със сходномислещи хора и компании, е толкова силна, че чак е плашещо

– с Христо, моя арсеналски партньор, отидохме до Дортмунд, за да гледаме победата на "Арсенал" над иначе полувездесъщата "Борусия" – оттогава, в дните, когато "Арсенал" играят, се будя с усмивка, а не със свити на кълбо нерви от предстоящото

– заради една книжка, дори заради едно конкретно стихотворение на Георги Белев, издадени от Манол Пейков и "Жанет-45", поезията ми стана наистина, а не само повърхностно интересна – след трийсет и две години опити да разбера прелестта и смисъла на жанра, изведнъж нещо ме осени. Kой знае, може би догодина ще разбера операта или поне бирата – две човешки изобретения, които до ден днешен не мога да прегърна

– тази година загубихме (или не спечелихме, зависи от гледната точка) конкурсът за обслужване на бирите "Пиринско" и "Шуменско" – работата за конкурса обаче ме накара да се щипя по ръцете, за да съм сигурен, че не сънувам, че съм с толкова интересни хора на едно място и че имаме обща цел – събирането на екип с общ критерий е много дълга и подценявана работа, но, ако се получи, е вълшебно (между другото, търсим дизайнер)

– осъзнах колко много ме потиска тесногръдият ми поглед върху рекламната индустрия в България и как, ако една работа не е наша,  тя е тъпа, сгрешена, недовършена или безсмислена – истината е, че има много добри рекламни работи в България накъдето и да се обърнеш – към Noble Graphics, към Saatchi, към reforma, към NEXT-DC, към New Moment, към Ogilvy, сигурно и към други – накъдето погледнеш, ако искаш да търсиш цялото, смисленото, завършеното, а не амебевското, ще го намериш

– тази година на няколко пъти с различни компании осъмвах на кино у режисьора Драго Шолев и прекрасната му Нели – светът там не е като

света другаде, всичко има повече цвят, повече текстура и повече искреност

– и тъй като годината още не е свършила, последното от личния ми топ десет е в бъдещето – след седмица група приятели чакаме завръщането на Делян Ганев в България – Делян е от хората, с които в моментите, в които си мълчите, разбираш колко е важно светът да не крещи постоянно.