Малки истории'13: Десет напълно-еднолично-вълнуващи-ме неща
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малки истории'13: Десет напълно-еднолично-вълнуващи-ме неща

Малки истории'13: Десет напълно-еднолично-вълнуващи-ме неща

Йордан Жечев, криейтив директор на рекламна агенция DDB Sofia

10272 прочитания

© Георги Кожухаров


Личният ми (с извадено всичко на тема #оставка) топ десет за годината, неподреден като класация, защото така или иначе няма състезание.

Събирам тези десет напълно-еднолично-вълнуващи-ме неща не с цел да се покажа по хавлия пред света, а защото ми се струва, че някой непознат може да се присети за нещо негово и да му стане по-топло:

– откакто водя сина си на детска градина в безумно ранния за мен час от около осем - осем и нещо, започнах да ходя всяка сутрин в Costa Coffee на кьошето на ул. "Кракра" и ул. "Шейново" – заради стечение на обстоятелствата се оказах за първи път от години с лично време, с възможност да претакам мислите си, да изпиша тревогите си и да събера силите си – кой би предположил, че ранното ставане е благословия

– и покрай стаята на "Хенди", и заради това, че е прелестен идиот, се сближих с Иван Москов – един от най-смешните и всеотдайни хора около мен

– с Васил Петраков, с когото всеки ден тъчем на стана на дидибито, си направихме експеримент и сме горди собственици на "Искам допълнително, защото много ми хареса" ООД – нещо като министудийце, намиращо се в апартамента на майка ми, където двамата искаме да правим неща след работа, за кеф и за без пари

– най-сетне запретнахме ръкави и през 2013 успяхме да създадем българското изчадие на Tribal Worldwide – място, където вярата в правенето на добронамерена комуникация не за, а със сходномислещи хора и компании, е толкова силна, че чак е плашещо

– с Христо, моя арсеналски партньор, отидохме до Дортмунд, за да гледаме победата на "Арсенал" над иначе полувездесъщата "Борусия" – оттогава, в дните, когато "Арсенал" играят, се будя с усмивка, а не със свити на кълбо нерви от предстоящото

– заради една книжка, дори заради едно конкретно стихотворение на Георги Белев, издадени от Манол Пейков и "Жанет-45", поезията ми стана наистина, а не само повърхностно интересна – след трийсет и две години опити да разбера прелестта и смисъла на жанра, изведнъж нещо ме осени. Kой знае, може би догодина ще разбера операта или поне бирата – две човешки изобретения, които до ден днешен не мога да прегърна

– тази година загубихме (или не спечелихме, зависи от гледната точка) конкурсът за обслужване на бирите "Пиринско" и "Шуменско" – работата за конкурса обаче ме накара да се щипя по ръцете, за да съм сигурен, че не сънувам, че съм с толкова интересни хора на едно място и че имаме обща цел – събирането на екип с общ критерий е много дълга и подценявана работа, но, ако се получи, е вълшебно (между другото, търсим дизайнер)

– осъзнах колко много ме потиска тесногръдият ми поглед върху рекламната индустрия в България и как, ако една работа не е наша,  тя е тъпа, сгрешена, недовършена или безсмислена – истината е, че има много добри рекламни работи в България накъдето и да се обърнеш – към Noble Graphics, към Saatchi, към reforma, към NEXT-DC, към New Moment, към Ogilvy, сигурно и към други – накъдето погледнеш, ако искаш да търсиш цялото, смисленото, завършеното, а не амебевското, ще го намериш

– тази година на няколко пъти с различни компании осъмвах на кино у режисьора Драго Шолев и прекрасната му Нели – светът там не е като

света другаде, всичко има повече цвят, повече текстура и повече искреност

– и тъй като годината още не е свършила, последното от личния ми топ десет е в бъдещето – след седмица група приятели чакаме завръщането на Делян Ганев в България – Делян е от хората, с които в моментите, в които си мълчите, разбираш колко е важно светът да не крещи постоянно.

Личният ми (с извадено всичко на тема #оставка) топ десет за годината, неподреден като класация, защото така или иначе няма състезание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK