Малки истории'13: Щастието е глагол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малки истории'13: Щастието е глагол

Малки истории'13: Щастието е глагол

Даниел Ненчев, водещ на телевизионното предаване "Денят започва с култура" по БНТ

14011 прочитания

Мога да назова хиляда неща, които през 2013 ме направиха нещастен, отчаян и страдащ. Но за да поддържам в изправност акумулатора на личното ми превозно средство, марка "Надежда", реших да се сетя за поне 50 неща, които са ме зарадвали, замислили, учудили, възхитили или доближили до илюзията, че съм щастлив през 2013.

Видях най-светлите умове на моето време, обединени, да настояват за морал, чистота и истина.

Чух отблизо артист, променил света – Роджър Уотърс: "Хората търсят своя спасителен сал в морето на глобализацията." Този сал според логиката на Уотърс е музиката. Създателят на "Стената" на Pink Floyd не направи просто шоу за носталгици. Той дойде и с позиция за бъдещето: "Образованието с квалифицирани преподаватели, мислещи и общуващи деца. Това е едно от решенията. Това е пътят към промяна."

Поуспокоих се за бъдещето на образованието, когато се запознах с работата на "Заедно в час", "Националната мрежа за децата", Центъра за образователни инициативи, Wishbox.org, Ucha.Se.

Запалих се пак да чета комикси. Разбрах, че у нас има невероятни комикс художници освен тези в списание "Дъга". Свалих шапка на Антон Стайков, който организира първата национална изложба на българския комикс и написа книгата със стотици картинки "Кратка история на българския комикс".

Терапевтично иронизирах финансовата криза и окупирах Wall Street, като яздих бик на фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary в инсталацията на Самуил Стоянов пред БНБ.

Вдъхнових се от хумора, лекотата и таланта на Самуел Финци в спектакъла му "Една нощ в киното" с филмова музика и истории от Чарли Чаплин до Дейвид Линч, на откриването на "Световен театър в София".

Бях съпричастен на успеха на филма "Отчуждение", като заедно с режисьора Милко Лазаров и неговия екип бях на 70-ото издание на най-стария кинофестивал в света - този във Венеция. Там филмът спечели две престижни награди. Разбрах, че оригиналният и въздействащ киноезик e универсален код за общуване.

Видях бъдещето в проекта на младия учен Георги Чипов, който е конструирал първата в света протеза за хора изгубили ръцете си.

Убедих Destructive Creation (авторите на "В крак с времето" върху паметника) да дадат за първи път интервю по телевизията. "Родителите ни са искали да постигнат "светлото бъдеще". Надяваме се ние да сме светлото настояще."

Диригентът Максим Ешкенази, създател на фестивалите "Фортисимо", и пианистката Мария Каракушева с Classic in the house и Classic in the jazz ми върнаха интереса към класическата музика. Често слушах Classic FM в слушалките си и така всичко наоколо се превръщаше в декор.

Поклоних се дълбоко на всички доброволци от timeheroes.org

Изгледах сериала "Четвърта власт", говорих със създателите му, повярвах, че журналистиката и киното могат да функционират като пробиотици за самозащита на обществото.

Разревах се, докато слушах речта на Георги Господинов за 24 май. После му пратих SMS, че фразата от "Невидимите кризи" – "Всяко черешово топче е една неосъществена череша", за мен е това, което е Imagine на Джон Ленън за англичаните.

Зададох си безброй въпроси за смисъла на изкуството и приятелството, докато гледах два пъти постановката "Арт" по пиесата на Ясмина Реза - първо с Владо Пенев, Атанас Атанасов и Иван Петрушинов в "Зад канала", после с Владо Карамазов, Захари Бахаров и Юлиян Вергов в "Сатирата".

Заедно с проф. Георги Янков и катедра "Плакат" на Националната художествена академия създадохме "Галерия БНТ" в студио 5 на БНТ. Там открихме 7 изложби на плакати, фотографии и комикси. И една акция - "Пишете на българска кирилица"!

Заслушах се в текстовете на Генерал Йогурт, новото артистично алтер его на Ерол от "Уикеда": "От будката купувам си вестник/ набързо убит вестоносец./ А дали по-малкото зло/ е наистина по-".

Общувах с архитектите манекени от Dont Do It Yourself Architects - Христо, Стефан и Светослав, които доказват, че около нас могат да се изграждат естетически издържани пространства като тези от списанията.

Посетих фотографски изложби, които ми разказаха десетки вълнуващи истории - на Хари Бенсън в Art Hall, Любомир Атанасов в галерия "Ластици" и изложбата "Фашон" във "Фотосинтезис" на най-добрите български модни фотографи. И новия сайт за съвременна българска фотография.

Видях как може да се прояви достойнство, когато група артисти се извиниха на чехите за нахлуването ни заедно със съветската армия в Чехия през 1968.

Пак повярвах в киното с "Най-добрата оферта" - новия филм на Джузепе Торнаторе, режисьора на "Ново кино парадизо" - с великолепния Джефри Ръш.

Бях на концерти на любимите ми групи - "Остава" и Depeche Mode и пях с тях новите им песни - "Бесен" и Heaven. Свилен: "Мистър, министър, спри до мен и чуй сърцето ми бие, а тялото изпълва се с адреналин."

Гледах страхотни късометражни филми от платформата "Кинематограф.бг".

Разбрах кои са еднаквите думи в балканските езици и събрах артисти, които ги изписаха върху фасадата на инкубатора за идеи Betahaus в София с акцията "Графонетика" на Sofia Design Week.

Измислих езиковата закачка - непротивоkunstитуционствувателствувайте, с която възнамерявам в бъдеще да събера още артисти.

Разговарях с легендата на киното Тери Гилиъм и бъдещото на киното Джеймс Франко и разбрах, че е възможно възрастните да имат по-голяма фантазия от младите.

С още 15 човека облечени като идиоти танцувах "Харлем шейк", докато умирах от смях.

Гледах филма "Джулай" на тревата в Борисовата градина на откриването на "Пътуващо лятно кино" на БНТ, което отиде лично до 55 градове и 9 села, за да покаже над 16 български филма пред повече от 45 000 зрители, повечето от които никога не са гледали кино.

Харесах България чрез проекта на берлинчанина Николай Тонков "Like. Bulgaria".

Архитектите "Трансформатори" култивираха в мен здравословно отношение към паметниците и уважение към авторството им. Те инициираха още една дискусия за паметника пред НДК с атрактивни прожекции върху него.

Дадох наградата за "Културно събитие на годината" на Веселина Сариева за "Нощ на музеите и галериите – Пловдив". Фестивалът стана още "Събитие на годината" и "Фестивал на годината" на наградите Eventex, а над 60 хиляди души бяха в Пловдив за "Нощта".

Дадох си сметка, че имам привилегията да живея във време, в което да мога да говоря, пиша и общувам свободно, след като гледах филма "Накаран на замлъкне - Георги Марков и убийството с чадър" и филми от архивите на ДС, извадени от журналистката Диана Иванова и изкуствоведката Весела Ножарова.

Подарих няколко подаръка с емоционална стойност. Резултатът ме убеди да правя само така.

С голям кеф работих като галериен работник за първата офлайн изложба на онлайн галерията plakatkombinat.com, която събра работи на водещи плакатисти.

Припомних си музиката на Енио Мориконе от любимия ми сериал в детството - "Октопод".

Гледах новия филм на братя Коен "Истинският Люин Дейвис" преди американската му премиера.

Задължих се да работя повече, след като спечелих заедно с колегите ми от "Денят започва с култура" на БНТ наградата на Столичната община за ярки постижения в културата чрез журналистиката.

Видях утробата на изкуството, изобретена от Кристо - "Големият въздушен пакет" в Оберхаузен.

Купих си преиздадената първа книга на Калин Терзийски "13 парчета от счупеното време", на която бях редактор и с която той преди време успя да излезе от дупката на алкохола. Зарадвах се на продуктивността и популярността му.

Танцувах на песента Loose yourself to dance на Daft Punk до Панчаревското езеро и се срещнах с една лисица. Още разсъждавам над това какво искаше да ми каже.

Участвах като езиков консултант на проекта "Анатоми-идиоми" в международния Арт фест "Водна кула". В него потърсихме българския еквивалент на английски идиоматични изрази. Съотнасянията между: It’s a piece of cake - "Фасулска работа", A bad apple - "От лошо тесто съм замесен" и Bring home the bacon - "Печеля си хляба" - получиха своите плакатни визуализации. Беше голяма радост да открием разликите между британската и българската култура, само на основата на тези идиоми свързани с храната.

Видях създаването на информирана и сплотена общност от активисти и артисти, способна да критикува властта и да посочва проблемите така, че всички да видят. Чух режисьорът Стоян Радев да казва: "Трудно се яхва кон, на чието седло вече има някой добър ездач."

Лятото в Испания ядох повече сочно манго, отколкото през всички останали лета досега.

Подкрепих с чисто сърце издателство "Точица", които издават прекрасни книги за деца.

Гледах едни от най-добрите и награждавани филми от големите фестивали малко след награждаването им – на "София филм фест" и So Independent Film Festival. Срещнах се с Антонио Бандерас и Карлос Саура. Казах си, че май за това влязохме в ЕС. Разбрах, че планират заедно биографичен филм за Пабло Пикасо.

Говорих с най-добрия български оператор Емил Христов малко след като престижното киносписание Variety го включи в селекцията "Десет европейски режисьори" заради филма му "Цветът на хамелеона". Той ми каза: "Два лева да имаш - в голямата сладкарница да отидеш." И още: "Искахме да направим филм от чест. Да не ни е срам от децата ни."

Срещнах архитектурните гении на Антонио Гауди и Жан Нувел в Барселона.

Купих си работа на вероятно най-купувания и показвания по света български художник Недко Солаков, и то не защото е "инвестиция", както ми каза Лъчезар Бояджиев, а защото е страхотна. На син фон  самолет завижда на птица.

Фантазирах, докато гледах изложбите с театрални проекти на художника, сценограф и илюстратор на италианския Vogue Чавдар Гюзелев и тази с филмови проекти на Владимир Тодоров, един от художниците на "Алиса в страната на чудесата" на Тим Бъртън.

Станах приятел с невероятни хора.

Плаках от радост, защото на бял свят се появиха Стефан, Богдана и Христо.

Преживях едни най-веселите си вечери, като играх с приятели на Dixit, листчета, думи и футбол.

Чух много пъти думата благодаря. Всеки път ставах по-висок.

Плувах в Средиземно море и Адриатическо море.

Ожених се за най-прекрасното момиче на света.

"Плакат комбинат"
Роджър Уотърс
Destructive Creation
"Галерия БНТ"
"Графонетика"
Кирил Златков
Антонио Бандерас

Мога да назова хиляда неща, които през 2013 ме направиха нещастен, отчаян и страдащ. Но за да поддържам в изправност акумулатора на личното ми превозно средство, марка "Надежда", реших да се сетя за поне 50 неща, които са ме зарадвали, замислили, учудили, възхитили или доближили до илюзията, че съм щастлив през 2013.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    kolyanova avatar :-P
    ръца пръца

    Страхотен Даниел!!
    Респект за динамиката, за вдъхновението, за красотата, за силните думи, за ТЕБ!!!!:)Гордея се, че те познавам

  • 2
    lisco avatar :-|
    lisco

    човек и добре да живее, все някога се жени ;)

  • 3
    kirka80286 avatar :-|
    kirka80286

    Уф, тука концентрацията на арт е повече, отколкото може да се понесе...

  • 4
    izabell avatar :-|
    izabell

    -Аз срещнах рок-легендата Кирил Маричков и се поздравихме;
    -"Изгоних Надето от църквата" както преди години заради нея гонеха посетители че било претъпкано;
    -Написах писмо на приятел и смятам че ме рзбира.
    Да щастлива съм на моменти и това ми стига;)

  • 5
    jana2003 avatar :-|
    jana2003

    Лисицата не е искала да каже нищо. Затова не е казала "нищо".

  • 6
    kamatnaisura avatar :-|
    suroIkamatno

    "….загърбих комплексите, спрях да бъда толкова "специален" и станах отново нормален човек. Олекна ми…" Подозирм, че зад толкова глупости май стои някое образование от типа ВИТИЗ. Само там могат да те научат да преиграваш в собствения си живот, имайки шизофреничното усещане, че си центъра на света.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK