Лека нощ, ДС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лека нощ, ДС

@Вихрен Георгиев/ <a href="http://peopleofsofia.com/">http://peopleofsofia.com</a>

Лека нощ, ДС

Весела Казакова, режисьор и сценарист на "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС", иначе прекрасна актриса, за скандала около филма и "натиска на системата"

23878 прочитания

@Вихрен Георгиев/ <a href="http://peopleofsofia.com/">http://peopleofsofia.com</a>


Какво общо има "Лека нощ, деца" с политиката? Може ли един аниматор да бъде враг на режима? Пречи ли на класовата осъзнатост да говориш френски и да гледаш американски филми? Някога да - а сега? За това си говорим с Весела Казакова и Мина Милева, основатели на продуцентската компания "Активист 38". Има го в съвместния им филм "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС". Създателят на най-известната българска анимационна поредица от времето на социализма Доньо Донев е известен. Но аниматорът, раздвижил глупаците, дълги години е непознат за света, познават го само в професионалните среди. Той е Антоний Траянов, аниматор и на "Лека нощ, деца", човекът, художник на Русия Сънчо, създал собственоръчно (лист по лист) някои от най-известните филми на Донев – "Умно село", "Де факто".

Франкофон със силно западно влияние, чичо Тони, както наричат Антоний Траянов, се оказва неудобен за тогавашното статукво, системата го изолира от славата на Донев. За нея Тони е опасен подривен елемент. Преподавал е във ВИТИЗ, но е набързо уволнен, защото "няма висше образование". Професор Димитър Томов, завеждащ катедра "Анимация", дори твърди пред камера, че той никога не е имал лекции там. Но студентите на Траянов (включително и Мина) пазят тетрадките, изписани с неговите уроци. Антоний Троянов напуска анимационната студия в Бояна, защото не му позволяват да направи собствен филм и в продължение на три години лее бетон на строежа на Японския хотел.

Филма си Весела Казакова и Мина Милева правят напук на всички пречки и комисии, с единствената цел да разкажат историята на Тони Траянов. Изненадват ги реакциите, които предизвиква изричането на истината за ролята на аниматора в "Тримата глупаци". "Филмът "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС" бе иницииран с едничката цел да се чуе за твореца, художник и аниматор Антоний Траянов, разказва Мина Милева, която в момента е успешен аниматор и визуален артист в Англия. Тя живее от 20 години с неразказаната история на своя преподавател, на когото дължи най-фините си умения в "тази безумно сложна професия". Лекциите на чичо Тони са/бяха интензивни, почти двучасови занимания със структура на уъркшоп, където се предава "много практическо знание". "Когато после го уволниха и той не идваше вече, си казах: "Хубава работа! Та това беше толкова полезно!", допълва Мина. "Беше известен като Антон Траянов, тъй като в студиата навремето му сменили името понеже "какви са тези италиански имена?"... 

"Студентите, разбира се, го обожаваха и се струпваха в апартамента му на рояци, той на всички раздаваше от кадрите си за помощ в конкретна работа или учебно помагало. Тъй като анимацията е толкова сложна професия, е рядкост да се споделят откритията, а камо ли така безкористно, както го правеше Тони", убедена е Мина. Екипът минава през дилеми дали да не спести на зрителя някои детайли. "Колкото и да махахме и да слагахме, тази история бе изпъстрена с нюанси, от които някой можеше да се обиди. В крайна сметка надделя и отношението на героя ни, какво той би искал да каже на света. Затова не съжаляваме за нищо и имаме усещане за изпълнен дълг", заключава Мина. Оказва се, че филмът все пак е дръпнал неудобни струни и днес създателите му са обвинени в нарушаване на авторски права. Наследниците на Доньо Донев – дъщерите му Вера и Живка Доневи, отричат да са дали писмено съгласие "Тримата глупаци" да бъдат включени. "Капитал Light" се свърза по телефона и с двете, за да представи позицията им, но те отказаха да изложат мнението си. Питаме Весела Казакова за историята зад филма, за радостите и трудностите при снимането на една човешка история.

Каква беше реакцията след премиерата на филма?

Дъщерите на Доньо Донев смятат, че името на баща им е поругано, но това е тяхната гледна точка. Те твърдят, че обичат чичо Тони и че никога не са отричали, че той е анимирал филмите на Доньо. Чувстват се засегнати. Хората, които много защитават Доньо, са неговите близки и наследници. Обаче аз не виждам във филма нищо, което да ги засяга. Това е големият скандал в момента. Нашата авторска позиция и това, което навсякъде казваме, е, че не отричаме авторството на Доньо Донев, неговото място в тази слава. Ние просто даваме път на един друг човек, който е бил до него. Двамата са правили тези филми, както каза и аниматорът Велислав Казаков пред камерата ни. Колегата им Георги Думанов заяви: "Доньо, Тони и хубав сценарий - това правеше нещата големи." Всъщност това е филм за един човек, който има принос за успеха на тези анимации.
Писмено съгласие се дава, когато архивът се ползва безвъзмездно. Ние сме получили потвърждение от "Филмаутор", че наследниците на Доньо Донев разрешават да използваме кадрите от филмите, които чичо Тони изцяло е анимирал. Иначе филмът изобщо нямаше да може да излезе на екран. Това е процедурата - от "Филмаутор" се обаждат по телефона на наследниците, искат потвърждение и после разрешават филмът да излезе по кината. Ако ни обвиняват в уронване на авторитета, да не го правят чрез авторски права.

Наследниците са засегнати и се опитват да разрушат някои договори за права върху анимациите, използвани във филма. Тези документи обаче вече са факт и са отпреди премиерата. Искат да си върнат обратно съгласието, при положение че сме говорили с тях две седмици преди премиерата. След като чуха заглавието, те се обидиха, затвориха ни телефона, наложи се да се обясняваме по имейли. Казахме им за какво е филмът - че представя една система, при която едни хора са с привилегии, а други не. Това е, не искаме да правим някакви сензации - това е нашата авторска позиция и нищо повече. Ако те имат своя, нека да я изложат. А иначе във филма Доньо е един много симпатичен персонаж. А и тандемът им, както казва аниматорът Стоян Дуков, си е една "божа работа". Казват, че великите неща стават от двама души - и това е наистина така. 

"Където са двама, там съм и аз" – нали така казва Христос?

Така е! Отношенията на Доньо Донев и чичо Тони са били изградени на голямо взаимно доверие. И много чувство за хумор - чичо Тони никога не говореше сериозно, Доньо Донев никога не е говорил сериозно - те просто са били такива хора.

Датите на следващите прожекции са:

1 февруари, 14:00 ч., Евро Синема
4 февруари, 15:00 ч., Дом на Киното
4 февруари, 17:15 ч., Одеон
6 февруари, 14:30 ч., Евро Синема

Трудно е да се приеме, че има такъв смирен и несуетен човек като чичо Тони. 

Някой каза, че той вбесявал с добротата си. Не сме мислили, че ще вбесим някого. Ние искаме диалог с наследниците на Доньо и им благодарим за съдействието във всяко отношение. Има много аниматори, които са работили по филмите му, но има няколко филма, направени изцяло от чичо Тони. От - до. Това са "Умно село", "Де факто", "Музикално дърво", "Тримата глупаци и автомобилът". Доньо Донев и чичо Тони са били един тандем, който си струваше да бъде показан - най-вече заради работата на чичо Тони, заради целия труд, цялата отдаденост и знание за кино. Неслучайно учениците му толкова много го обичат.

На вас преподавал ли ви е?

Аз нямам нищо общо с анимацията, но тази история ме запали от самото начало. И ние с Мина сме един тандем. Чичо Тони ме спечели още в първата минута, когато се запознах с него, за да снимаме филма. Може би не случайно е станало така, че ние да разкажем неговата история. Той искаше думата му някак си да бъде чута, но не е човек да тръби. В наше лице явно бе видял хора, на които може да се довери. Не беше конфликтен човек, а Системата е била чудовищна! Днешните млади хора трябва да знаят, че има едни неща, които са много дълбоко вкоренени в нашия начин на живот, във всички области на държавата ни. Нашата позиция, или по-скоро тази на учениците му, е, че името на чичо Тони не е защитено. Ние не се и намесваме много с мнението си. Във филма става ясно защо анимациите на чичо Тони са успешни - защото зад тях стои едно голямо знание. Естествено, важна е и съвместната работа, не само ролята на Доньо Донев - важни са типажът, режисурата, идеите, сценарият (на Анастас Павлов). Въпросът е, че когато аниматорът седне пред белия лист и ти направи цялата сцена, ти виждаш киното пред очите си и можеш само да му свалиш шапка. Просто Доньо Донев много е разчитал на чичо Тони и му е имал пълно доверие, че ще се получат нещата. Даже е забранявал да се преправят рисунките му, защото ги предавал на паус, а после се минавали от екип колористи. 

Но първия му филм са преправили - подострили са обувките на героя.

Преправили са го, защото е имало друга стилистика в киното - така наречената "остра стилистика", различаваща се от "Дисни" школата. Доньо Донев и чичо Тони обаче, общо взето са предпочитали кръглите форми - носове, обувки, шкембенца, три косъма на главата - затова и много са си допаднали. 

Факт е, че Тони Траянов е анимирал тези филми - вижда се дори във филма, че има стотици кутии с рисунки от тях.

Да, това е изключителен момент, че тези кутии са запазени. Факт е, че Доньо Донев е бил галеник на съдбата, за да има тази кариера. И той си я заслужава. Нашият филм обръща внимание на един човек, който също е допринесъл за успеха на тази анимация, и то безспорно - може би най-успешните филми на Доньо Донев са работени в тандем. 

Как се роди идеята да направите филма?

Когато с Мина основахме продуцентската си компания, направихме първия си съвместен филм - "Заради леля Снеже", посветен на майка ми, която е актриса. Не е кой знае колко сериозна работа, но пак е нещо, което се прави с благодарност. Общо взето, всичките ни филми са направени с благодарност към някого. Помолих Мина да направи анимацията във филма, защото много харесвам стила й. Мина е много висока топка аниматор - включително и заради школата на чичо Тони. Малко хора дори в Англия могат да стъпят на малкия пръст на знанията й. Анимацията е занаят, и то много сериозен, математически занаят. Трябва не само да рисуваш, но да знаеш и киното. Да го познаваш в такава дълбочина, че да можеш да го направиш интересно за окото на зрителя. 

Беше много трудно, защото нямахме средства за филма и нямаше как да стане. Освен това темата изисква архивен материал от епохата, няма как да се мине без това. Тогава Боряна Пунчева и управителният съвет на БНТ подкрепиха проекта. Те обещаха да копродуцират този филм, не с пари, а с архивен материал. Това много ни помогна. Едва тогава вече сериозно повярвахме, че този филм ще стане реалност. После кандидатствахме три пъти в Националния филмов център, но не можахме да се преборим за финансиране. В тях имаше известен страх, че може би ще стане някаква патаклама. Историята на чичо Тони в аниматорските среди се знае от години. Но документалистите например не я знаят, а също и игралната гилдия. Така че историята му беше на ръба да бъде потулена завинаги. А нямаме друг човек в киното, който да е работил на Японския хотел. Нямаме човек, който просто да каже: "Добре, аз тогава не участвам, каквото искате правете - уволнявайте ме дисциплинарно, аз си отивам!" Ако може някой друг режисьор да ми се похвали, че е отишъл да лее бетон, да ми се обади!

Ние просто представяме една система, при която те двамата с Доньо Донев са работили. Във филма си личи, че са били много близки. Чичо Тони казва: "Доньо мен ме е защитавал, горе са имали явно някаква причина аз да не бъда допускан да правя филми." И после тези горе са изплашили Доньо. Но е факт, че се опитахме да намерим интервю на Доньо Донев в архивите, в което да казва: "Моят колега и съратник Антон Траянов е аниматорът на моите филми." 

Всичко изгледахме. И досие видяхме - на Доньо, неговите доноси. Всичко видяхме, опитахме се да намерим подобни думи на Доньо Донев - нещо, една дума. Нямаше такова нещо, а щяхме да го включим, даже искахме и много се молихме да намерим нещо, защото това щеше да бъде много добре за филма и за техните отношения. Факт е, че Доньо не говори за аниматорския процес никъде, в нито един филм, нито един архивен материал, нито едно интервю. Да, той е авторът на "Тримата глупаци" и това е факт, никой не го оспорва. Но той благодари на Татяна Лолова, че му е озвучила глупачката, благодари на Борето Карадимчев, че му написал музиката, благодари на този и онзи актьор за звуците във филма, на учителите си... Но не и на чичо Тони. Наистина никъде. Но също е факт, че те двамата много са се обичали. Между тях е имало нещо много дълбоко и много са си допадали. А и чичо Тони не е бил лесен за работа. За да си хване чуковете и да си тръгне от Бояна, значи не е бил съвсем "Мека Мара". Все пак е успял да си издейства да направи няколко режисьорски филма, на които никакъв път обаче не е бил даден. Надявам се да направим прожекция на неговите филми - детски, много симпатични, които никой никъде не е видял, естествено.

Като че ли най-обидната е сцената, в която се вижда, че Доньо Донев лъже как му е дошла идеята за простреляните бурета с вино в "Умно село".

Нито чичо Тони казва "той лъже", нито ние го казваме. При геговете нещата стоят особено - гегът е нещо, което както Доньо Донев, така и чичо Тони, така и много други са заимствали от велики филми от американското и европейското кино. Обаче, както чичо Тони казва, трябва да го пречупиш през себе си. Не знаем къде е истината.

Много ми хареса сцената с Георги Думанов-Думата, който, като разбира, че Донев е бил агент, скита се три дена по плажа и накрая му праща телеграма: "Доньо, аз ти прощавам."

Да се прощава е много важно. Затова и сме изненадани от всичките тези нападки, обиди и писма срещу нашия филм. И се убеждаваме, че може би тези хора продължават да мислят, че могат да изнудват институции с правотата си, а аз не виждам с какво филмът ги засяга. Просто не мога да видя от какво е провокирана цялата тази обида. Ние просто разказахме тази история и, слава Богу, че я разказахме, защото чичо Тони си отиде малко преди филмът да излезе, по време на монтажа. В същото време пък не искаме да се "изпишем" като герои, защото не е такъв случаят. Искахме да заявим авторската си позиция - и Мина като ученик на чичо Тони, и аз като човек, който работи с нея. Ако и от това поколение не говорим за тези неща, какво ще стане? Дошло е времето да се говори. Без да се осъжда - никой не е праведен. Както казва Исус: който е най-праведен, да хвърли камъка. В последните години наистина се стремя към някаква конкретика и истинност на нещата, които казвам. Нека да си кажем: беше така. 

Чичо Тони успя ли да види кадри от филма?

Да, той видя монтиран материал - на доста по-ранен етап естествено, но беше много доволен. Защото видя ритъма вътре, а той обича киното да може да се гледа, да не доскучава. Просто в един момент разбра, че както той прави интересни филми, така иска и филмът за него да бъде интересен. Нашият филм задържа вниманието през цялото време, затова и чичо Тони си отиде спокойно.Историята на чичо Тони е вълнуваща. Ние не съжаляваме за нищо, спим спокойно и сме благодарни на чичо Тони, както и на съдбата, че направи така, че да разкажем историята му. А и че хората също го харесват този филм и не осъждат, не хвърлят камъни в другата градина.

Във филма има повече от един сблъсък между двама автори. 

Много се радвам, че така сте го разчели. Защото тези негови студенти казват, че той ги е "бутал", пращал ги по фестивали, искал е да им помогне, не ги е осъждал. Винаги когато му отивахме на гости на Антоновден, гледахме "Чип и Дейл". Е, гледа ли човек на 75 години "Чип и Дейл"? (смее се) И само казва: "Гледай сега какво прави - оправя си тирантите, а няма тиранти!" Заглеждаше се в такива гегове и после си ги обработваше в главата - как може това да се случи. Той е цар на така наречения slapstick в киното, на смешката от нямото кино. 

Друга интересна тема на филма е животът на твореца изобщо - как не са спали, ставали са в 4:00 сутринта.

Доньо става в 4:00 ч., а чичо Тони не спи по цяла нощ. Темата на филма не е кой от двамата е по-велик. Чичо Тони е с перфектен френски, завършил е френски колеж и графика в Художествената академия в Белград – той е човек със западно влияние, изгледал е цялото европейско и американско кино, може да чете френски книги – забранени или не, разбира за какво става дума. Такива хора не трябва да бъдат на висока позиция в обществото, каквото и да става. Те са наблюдавани много внимателно. Все си мисля, че чичо Тони беше абсолютен параноик заради наблюдаването. Винаги когато говореше за по-драстични неща, леко снижаваше тон и свеждаше глава. Така е и във филма – на моменти говори като "под сурдинка". Защото е факт, че "стените имаха уши", както казваха родителите ни и ние не можехме да повярваме.

Моята майка още затваря вратата към антрето по навик.

Това е един страх, с който е израснало нашето общество и който все още съществува, щом и нас ни хвана страх, когато искаха да ни сменят заглавието - "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС". А заглавието е страхотно, с чувство за хумор по американско-английската школа както например е "Добрият, лошият и злият". Във филма имаш три неща – човекът, работата му и средата, в която я е вършил. Те са свързани и зрителят разбира постепенно кой е чичо Тони, как се създава това изкуство и системата, при която е правено. Макар че много държахме на това заглавие и разпитахме приятели, един момент бяхме наистина склонни да го сменим, за да има мир, за да не сме скандални и да не изглежда като евтин пиар, в какъвто ни бяха обвинили. Факт е, че този филм нямаше нито един плакат и нито едно интервю преди премиерата, за да не се злоупотребява с това. Защото няма как да говориш на хората за даден филм, без да са го гледали. В един момент то се завихря и става голяма измишльотина.

А не е ли всъщност най-нормалното нещо, когато човек направи един филм, да говори за него? Както и за всяко нещо, което правиш – когато издадеш книга, когато създаваш музика, в театъра също. Става дума за индустрия – правиш реклама, промотираш продукт, представяш го на публиката и това е. А защитниците на Доньо казват, че си правим пиар на гърба на някого. Затова и сме дали толкова малко интервюта, нямаме плакати, не правим пиар.

Къде и как ще може да се гледа филмът отново?

Живот и здраве, като мине известно време, може вече да се направи онлайн платформа, на която филмът да може да се гледа срещу минимално заплащане, може би по SMS или нещо подобно. Но за това трябва вече да мине малко време. Филмите си имат път - първо по кината, после по телевизията, после по света. Пуснали сме го по фестивали, но още чакаме отговор, така че нищо не се знае още. Но формата, в която беше на премиерата, не подлежи на промяна независимо от натиска. Тази цензура, която в момента се опитва да се наложи върху филма ни, използва точно тези остарели комунистически методи - да се махат парчета от филма. Става дума за анимациите на Доньо Донев - тъй като наследниците искат да се откажат от съгласието s. Филмът ще си бъде завършен и без анимациите, въпросът е, че тогава би бил много по-скандален. Щом наследниците на Доньо Донев казват, че много обичат чичо Тони, и признават неговата работа, тогава нека оставят и този филм да съществува.

Фотограф: Активист 38

Какво общо има "Лека нощ, деца" с политиката? Може ли един аниматор да бъде враг на режима? Пречи ли на класовата осъзнатост да говориш френски и да гледаш американски филми? Някога да - а сега? За това си говорим с Весела Казакова и Мина Милева, основатели на продуцентската компания "Активист 38". Има го в съвместния им филм "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС". Създателят на най-известната българска анимационна поредица от времето на социализма Доньо Донев е известен. Но аниматорът, раздвижил глупаците, дълги години е непознат за света, познават го само в професионалните среди. Той е Антоний Траянов, аниматор и на "Лека нощ, деца", човекът, художник на Русия Сънчо, създал собственоръчно (лист по лист) някои от най-известните филми на Донев – "Умно село", "Де факто".

Франкофон със силно западно влияние, чичо Тони, както наричат Антоний Траянов, се оказва неудобен за тогавашното статукво, системата го изолира от славата на Донев. За нея Тони е опасен подривен елемент. Преподавал е във ВИТИЗ, но е набързо уволнен, защото "няма висше образование". Професор Димитър Томов, завеждащ катедра "Анимация", дори твърди пред камера, че той никога не е имал лекции там. Но студентите на Траянов (включително и Мина) пазят тетрадките, изписани с неговите уроци. Антоний Троянов напуска анимационната студия в Бояна, защото не му позволяват да направи собствен филм и в продължение на три години лее бетон на строежа на Японския хотел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    frequentflyer avatar :-|
    frequentflyer

    past never past

  • 2
    vis avatar :-|
    вис

    браво!

  • 3
    chichi01 avatar :-|
    Чичи (Ice Man's fan)

    Много добра статия и браво на Весела!

  • 4
    ladin avatar :-|
    ladinn

    Браво на тези млади жени! При първа възможност ще гледам филма.

  • 5
    bobib avatar :-|
    Божидар Божков

    По-скоро проблемът е, че освен БНТ, никоя друга българска телевизия не излъчва такова кино. бТВ зомбира с турски сериали и американски хтъпни, Нова - също. Само едната БНТ остава, уви.

  • 6
    milenik avatar :-|
    milenik

    Много интересна тема, наистина си заслужава да знаем повече за талантливите и широко скроени хора като Антоний Траянов. Това е и целта на киното, да разказва хубави истории. И наистина дори да има скандали около този филм и да се говори за него ще е добре; на всички хора по света са ни са омръзнали Холивудските звездички с техните жалки проблеми.

  • 7
    kitenik avatar :-|
    Натътрузен десебар, слуга на БСП

    Браво!

  • 8
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Много ме заинтригува написаното, чакаме филма.

  • 9
    haflinger avatar :-|
    Haflinger

    Прошка трябва да има, само след покаяние. Иначе е малодушие.

  • 10
    fiona avatar :-|
    fiona

    Браво на авторките! Тази неща не само бяха, а си остават част от живото ни. Нека младите да гледат и да знаят. Крайно време е да ги разчистим.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Another Click In The Wall

Another Click In The Wall

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK