С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

23 31 яну 2014, 15:02, 22810 прочитания

Лека нощ, ДС

Весела Казакова, режисьор и сценарист на "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС", иначе прекрасна актриса, за скандала около филма и "натиска на системата"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Как се роди идеята да направите филма?

Когато с Мина основахме продуцентската си компания, направихме първия си съвместен филм - "Заради леля Снеже", посветен на майка ми, която е актриса. Не е кой знае колко сериозна работа, но пак е нещо, което се прави с благодарност. Общо взето, всичките ни филми са направени с благодарност към някого. Помолих Мина да направи анимацията във филма, защото много харесвам стила й. Мина е много висока топка аниматор - включително и заради школата на чичо Тони. Малко хора дори в Англия могат да стъпят на малкия пръст на знанията й. Анимацията е занаят, и то много сериозен, математически занаят. Трябва не само да рисуваш, но да знаеш и киното. Да го познаваш в такава дълбочина, че да можеш да го направиш интересно за окото на зрителя. 
Беше много трудно, защото нямахме средства за филма и нямаше как да стане. Освен това темата изисква архивен материал от епохата, няма как да се мине без това. Тогава Боряна Пунчева и управителният съвет на БНТ подкрепиха проекта. Те обещаха да копродуцират този филм, не с пари, а с архивен материал. Това много ни помогна. Едва тогава вече сериозно повярвахме, че този филм ще стане реалност. После кандидатствахме три пъти в Националния филмов център, но не можахме да се преборим за финансиране. В тях имаше известен страх, че може би ще стане някаква патаклама. Историята на чичо Тони в аниматорските среди се знае от години. Но документалистите например не я знаят, а също и игралната гилдия. Така че историята му беше на ръба да бъде потулена завинаги. А нямаме друг човек в киното, който да е работил на Японския хотел. Нямаме човек, който просто да каже: "Добре, аз тогава не участвам, каквото искате правете - уволнявайте ме дисциплинарно, аз си отивам!" Ако може някой друг режисьор да ми се похвали, че е отишъл да лее бетон, да ми се обади!
 
Ние просто представяме една система, при която те двамата с Доньо Донев са работили. Във филма си личи, че са били много близки. Чичо Тони казва: "Доньо мен ме е защитавал, горе са имали явно някаква причина аз да не бъда допускан да правя филми." И после тези горе са изплашили Доньо. Но е факт, че се опитахме да намерим интервю на Доньо Донев в архивите, в което да казва: "Моят колега и съратник Антон Траянов е аниматорът на моите филми." 
Всичко изгледахме. И досие видяхме - на Доньо, неговите доноси. Всичко видяхме, опитахме се да намерим подобни думи на Доньо Донев - нещо, една дума. Нямаше такова нещо, а щяхме да го включим, даже искахме и много се молихме да намерим нещо, защото това щеше да бъде много добре за филма и за техните отношения. Факт е, че Доньо не говори за аниматорския процес никъде, в нито един филм, нито един архивен материал, нито едно интервю. Да, той е авторът на "Тримата глупаци" и това е факт, никой не го оспорва. Но той благодари на Татяна Лолова, че му е озвучила глупачката, благодари на Борето Карадимчев, че му написал музиката, благодари на този и онзи актьор за звуците във филма, на учителите си... Но не и на чичо Тони. Наистина никъде. Но също е факт, че те двамата много са се обичали. Между тях е имало нещо много дълбоко и много са си допадали. А и чичо Тони не е бил лесен за работа. За да си хване чуковете и да си тръгне от Бояна, значи не е бил съвсем "Мека Мара". Все пак е успял да си издейства да направи няколко режисьорски филма, на които никакъв път обаче не е бил даден. Надявам се да направим прожекция на неговите филми - детски, много симпатични, които никой никъде не е видял, естествено.
 
Като че ли най-обидната е сцената, в която се вижда, че Доньо Донев лъже как му е дошла идеята за простреляните бурета с вино в "Умно село".
Нито чичо Тони казва "той лъже", нито ние го казваме. При геговете нещата стоят особено - гегът е нещо, което както Доньо Донев, така и чичо Тони, така и много други са заимствали от велики филми от американското и европейското кино. Обаче, както чичо Тони казва, трябва да го пречупиш през себе си. Не знаем къде е истината.
 
Много ми хареса сцената с Георги Думанов-Думата, който, като разбира, че Донев е бил агент, скита се три дена по плажа и накрая му праща телеграма: "Доньо, аз ти прощавам."
Да се прощава е много важно. Затова и сме изненадани от всичките тези нападки, обиди и писма срещу нашия филм. И се убеждаваме, че може би тези хора продължават да мислят, че могат да изнудват институции с правотата си, а аз не виждам с какво филмът ги засяга. Просто не мога да видя от какво е провокирана цялата тази обида. Ние просто разказахме тази история и, слава Богу, че я разказахме, защото чичо Тони си отиде малко преди филмът да излезе, по време на монтажа. В същото време пък не искаме да се "изпишем" като герои, защото не е такъв случаят. Искахме да заявим авторската си позиция - и Мина като ученик на чичо Тони, и аз като човек, който работи с нея. Ако и от това поколение не говорим за тези неща, какво ще стане? Дошло е времето да се говори. Без да се осъжда - никой не е праведен. Както казва Исус: който е най-праведен, да хвърли камъка. В последните години наистина се стремя към някаква конкретика и истинност на нещата, които казвам. Нека да си кажем: беше така. 
 
Чичо Тони успя ли да види кадри от филма?
Да, той видя монтиран материал - на доста по-ранен етап естествено, но беше много доволен. Защото видя ритъма вътре, а той обича киното да може да се гледа, да не доскучава. Просто в един момент разбра, че както той прави интересни филми, така иска и филмът за него да бъде интересен. Нашият филм задържа вниманието през цялото време, затова и чичо Тони си отиде спокойно.Историята на чичо Тони е вълнуваща. Ние не съжаляваме за нищо, спим спокойно и сме благодарни на чичо Тони, както и на съдбата, че направи така, че да разкажем историята му. А и че хората също го харесват този филм и не осъждат, не хвърлят камъни в другата градина.
 
Във филма има повече от един сблъсък между двама автори. 
Много се радвам, че така сте го разчели. Защото тези негови студенти казват, че той ги е "бутал", пращал ги по фестивали, искал е да им помогне, не ги е осъждал. Винаги когато му отивахме на гости на Антоновден, гледахме "Чип и Дейл". Е, гледа ли човек на 75 години "Чип и Дейл"? (смее се) И само казва: "Гледай сега какво прави - оправя си тирантите, а няма тиранти!" Заглеждаше се в такива гегове и после си ги обработваше в главата - как може това да се случи. Той е цар на така наречения slapstick в киното, на смешката от нямото кино. 
 
Друга интересна тема на филма е животът на твореца изобщо - как не са спали, ставали са в 4:00 сутринта.
Доньо става в 4:00 ч., а чичо Тони не спи по цяла нощ. Темата на филма не е кой от двамата е по-велик. Чичо Тони е с перфектен френски, завършил е френски колеж и графика в Художествената академия в Белград – той е човек със западно влияние, изгледал е цялото европейско и американско кино, може да чете френски книги – забранени или не, разбира за какво става дума. Такива хора не трябва да бъдат на висока позиция в обществото, каквото и да става. Те са наблюдавани много внимателно. Все си мисля, че чичо Тони беше абсолютен параноик заради наблюдаването. Винаги когато говореше за по-драстични неща, леко снижаваше тон и свеждаше глава. Така е и във филма – на моменти говори като "под сурдинка". Защото е факт, че "стените имаха уши", както казваха родителите ни и ние не можехме да повярваме.
 
Моята майка още затваря вратата към антрето по навик.
Това е един страх, с който е израснало нашето общество и който все още съществува, щом и нас ни хвана страх, когато искаха да ни сменят заглавието - "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС". А заглавието е страхотно, с чувство за хумор по американско-английската школа както например е "Добрият, лошият и злият". Във филма имаш три неща – човекът, работата му и средата, в която я е вършил. Те са свързани и зрителят разбира постепенно кой е чичо Тони, как се създава това изкуство и системата, при която е правено. Макар че много държахме на това заглавие и разпитахме приятели, един момент бяхме наистина склонни да го сменим, за да има мир, за да не сме скандални и да не изглежда като евтин пиар, в какъвто ни бяха обвинили. Факт е, че този филм нямаше нито един плакат и нито едно интервю преди премиерата, за да не се злоупотребява с това. Защото няма как да говориш на хората за даден филм, без да са го гледали. В един момент то се завихря и става голяма измишльотина.
А не е ли всъщност най-нормалното нещо, когато човек направи един филм, да говори за него? Както и за всяко нещо, което правиш – когато издадеш книга, когато създаваш музика, в театъра също. Става дума за индустрия – правиш реклама, промотираш продукт, представяш го на публиката и това е. А защитниците на Доньо казват, че си правим пиар на гърба на някого. Затова и сме дали толкова малко интервюта, нямаме плакати, не правим пиар.

Къде и как ще може да се гледа филмът отново?
Живот и здраве, като мине известно време, може вече да се направи онлайн платформа, на която филмът да може да се гледа срещу минимално заплащане, може би по SMS или нещо подобно. Но за това трябва вече да мине малко време. Филмите си имат път - първо по кината, после по телевизията, после по света. Пуснали сме го по фестивали, но още чакаме отговор, така че нищо не се знае още. Но формата, в която беше на премиерата, не подлежи на промяна независимо от натиска. Тази цензура, която в момента се опитва да се наложи върху филма ни, използва точно тези остарели комунистически методи - да се махат парчета от филма. Става дума за анимациите на Доньо Донев - тъй като наследниците искат да се откажат от съгласието s. Филмът ще си бъде завършен и без анимациите, въпросът е, че тогава би бил много по-скандален. Щом наследниците на Доньо Донев казват, че много обичат чичо Тони, и признават неговата работа, тогава нека оставят и този филм да съществува.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вдигни очи 5 Вдигни очи

Исторически маршрути по знакови места в София насочват вниманието на жителите й към красивата архитектура

9 авг 2019, 5246 прочитания

Пластмасово небето, пластмасово морето 3 Пластмасово небето, пластмасово морето

Дневник на участието в световната инициатива Plastic Free July

2 авг 2019, 4427 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Да сложиш черното

Ню Йорк

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство