Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

18 7 мар 2014, 15:34, 16048 прочитания

Сапунена пролет

Документалният филм "Късмет" разкрива влиянието на турските сериали върху жените от Северна Африка, Близкия изток и Балканите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Казвам се Хаят и съм на 15 години", изрича пред камерата просълзено момиче, докато повдига булчинския си воал. "Съпругът ми е на 70." Пълен, червендалест старец се изправя до нея, а тя избухва в сълзи. "Това не е булчинската ми рокля, проплаква момичето. Това е моят саван." "Една на всеки две жени в Турция е принудена да сключи уговорен брак, продължава глас зад камерата. Повече от два милиона от нашите момичета са продадени за булки." Така започва турският сериал Нayat devam ediyor ("Животът продължава").
© Кадър от филма "Късмет"


Тук хората по-скоро бленуват и си припомнят с носталия за този по-традиционен и уважителен семеен начин на живот, в който йерархията се почита
Макар не всички зрители да одобряват излъчването на все по-популярните сериали от югоизточната ни съседка, те се оказват културен феномен, който вдъхновява гръцката режисьорка на документални филми Нина Мария Пашалиду да създаде филма "Късмет" (Kismet, 2013). Чрез интервюта със звезди, режисьори, сценаристи, социолози и зрители от Абу Даби, Кайро, Атина, Мостар, София и Истанбул лентата изследва как турските сериали проникват в социалната и религиозната реалност на мюсюлманките, как малкият екран променя начина, по който жените се възприемат. Подкрепя дебата за права на жените.
Мащабната копродукция между Кипър, Гърция, България, Хърватия и Обединените арабски емирства предизвиква голям интерес на Международния фестивал на документалното кино IDFA в Амстердам в края на миналата година, където е показан в конкурсната програма. Сред копродуцентите са българската компания "Агитпроп", германско-френската телевизиoнна мрежа "Арте" и Al Jazeera English.

За първи път документален екип е допуснат зад кулисите на този културен феномен, за да представи гледната точка на актьорите и сценаристите на зрителите. Филмът пътува от Северна Африка през Близкия изток до Турция и Балканите, за да разкрие непознати аспекти на турските сериали, както и тяхното влияние върху жените в региона. "Късмет" изследва връзките между жените на Балканите и в Близкия изток. Според Нина Мария въпреки различията сърцата на тези жени "бият по един и същ начин". Обсебеността им от турските сериали я впечатлява, но тя забелязва, че те не само забавляват, но и вдъхновяват домакините да променят живота си. В целия регион - от запад до изток, сапунките на реален социален фон представят една различна визия за света, в която към жената се отнасят с уважение и любов. Романтиката на екрана, немислима за много от зрителките, влиза в живота им.


"Не мисля, че тези истории депресират жените, напротив – мотивират ги и ги вдъхновяват да променят живота си", заявява режисьорката и сценарист на "Късмет". Филмът представя определен тип жени, които живеят в изолация: "В арабските държави говорим буквално за затворнически условия. В Египет религията твърди, че жените са зло и не бива да участват по никакъв начин в публичния живот." Оказва се, че те нямат друг досег със света освен телевизията и мелодраматичните сериали. В арабския свят турските сериали представят една толкова различна реалност, че клерикалните органи искат да ги забранят. "Щом искат да ги забранят, значи има полза от тях, нали", пита иронично Нина Мария. Вече има жени, които събират смелост да излязат от затворническите условия, в които живеят, да поискат развод на мъжете си. Една от главните причини за това се оказва именно влиянието на турските сериали.

Според българската продуцентка на филма – Мартичка Божилова от "Агитпроп", сериалите "са една индустрия за забавление, същевременно обаче като социален и културен феномен те все повече се развиват" и отбелязва: "в никакъв случай не ги рекламирам, но в много от сериите, особено в по-качествените, се разглеждат теми, които излизат от клишето на любовната история и всъщност засягат значими въпроси за региона." Според нея филмът е успял да постави Балканите в по-общ световен контекст, защото темата е с повече от една истина.

Българската Шехеразада



Филмът прави спирка и в София, където ни запознава с действителната история на Цветелина, млада бизнесдама, която се влюбва в шефа си. Всяка вечер тя гледа сериала "Хиляда и една нощ", който й дава утеха и сили да продължи, защото историята на главната героиня Шехеразада много наподобява нейната собствена. 


В арабския свят турските сериали представят една толкова различна реалност, че клерикалните органи искат да ги забранят. "Щом искат да ги забранят, значи има полза от тях, нали?"
Сериалът е представител на най-новите жанрови течения по нашите географски ширини, в които героините вече се стремят и към кариера, а не само да станат майки на първородния син на наследника на богата фамилия. "Не беше лесно да намерим българска героиня", разкрива Мартичка. "Слава Богу имаме добри приятели, които помагат." За Мартичка Цветелина е страхотно попадение. "Тя е пример, че това може да се случи на всяка жена", казва Нина Мария. "Цветелина е удивителна с начина, по който се отъждествява с Шехеразада, както и със своя оптимизъм. Тя е в състояние да замени разочарованието с любов, да продължи да търси идеалния мъж и идеалната любов", допълва режисьорката
Българският екип има късмет, защото когато й предлагат да участва във филма, Цветелина е в много добър период от живота си. "По време на снимките тя си намери нова работа, получи повишение и това много напомняше на съдбата на Шехеразада. А и приликата й с главната героиня е очевидна, разказва Мартичка. Това доведе до една много хубава енергия и жената успя да се отпусне и да разкаже за себе си."

Когато вижда първата монтажна версия на филма, Мартичка е изненадана: "Филмът беше станал по-сериозен и разтърсващ, отколкото очаквах. Беше преминал границата от обикновен репортаж към разказ за истински човешки съдби. И дори аз като жена бях изненадана и разтърсена до сълзи." Според нея историята на Цветелина в противовес на героините от Близкия изток действа като уравновесяващ елемент в "Късмет".

Едно от наблюденията на Мартичка е, че в сериалите все по-често се срещат истории, чиято цел е да образоват. "Защото все пак знаем, че образованието често не е най-силната страна на техните зрители", добавя тя.
Според нея турските сериали поемат тази функция. "В най-новите филми вече дори имаме гей двойка - нещо, което само преди десет години би било немислимо в съседните азиатски държави, където са режели и целувките от холивудските филми." Продуцентката е убедена, че това са процеси, в които турските сериали играят водеща роля. "Естествено, че в сериозното артхаус кино – и турското, и арабското, има страхотни филми, които третират важни теми по много по-дълбок начин, но те достигат до твърде ограничена аудитория. "За сравнение турските сериали имат над 300 млн. зрители и се разпространяват в праймтайм, между 19 и 23 ч. "Това е хегемония, която може да се сравни с боливудската индустрия", убедена е Мартичка. За нея разковничето на тази безпрецедентна гледаемост е, че всички ние споделяме едно и също историческо наследство.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 4301 прочитания

Шоуто трябва да продължи, но как 2 Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

22 май 2020, 3249 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Да не се завърнеш в майчината къща

Няколко истории за жени, напуснали ултраортодоксалния юдаизъм, или как се ражда ново течение в литературата

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10