Сапунена пролет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сапунена пролет

© Кадър от филма "Късмет"

Сапунена пролет

Документалният филм "Късмет" разкрива влиянието на турските сериали върху жените от Северна Африка, Близкия изток и Балканите

16506 прочитания

© Кадър от филма "Късмет"


"Казвам се Хаят и съм на 15 години", изрича пред камерата просълзено момиче, докато повдига булчинския си воал. "Съпругът ми е на 70." Пълен, червендалест старец се изправя до нея, а тя избухва в сълзи. "Това не е булчинската ми рокля, проплаква момичето. Това е моят саван." "Една на всеки две жени в Турция е принудена да сключи уговорен брак, продължава глас зад камерата. Повече от два милиона от нашите момичета са продадени за булки." Така започва турският сериал Нayat devam ediyor ("Животът продължава").

© Кадър от филма"Късмет"
Тук хората по-скоро бленуват и си припомнят с носталия за този по-традиционен и уважителен семеен начин на живот, в който йерархията се почита

Макар не всички зрители да одобряват излъчването на все по-популярните сериали от югоизточната ни съседка, те се оказват културен феномен, който вдъхновява гръцката режисьорка на документални филми Нина Мария Пашалиду да създаде филма "Късмет" (Kismet, 2013). Чрез интервюта със звезди, режисьори, сценаристи, социолози и зрители от Абу Даби, Кайро, Атина, Мостар, София и Истанбул лентата изследва как турските сериали проникват в социалната и религиозната реалност на мюсюлманките, как малкият екран променя начина, по който жените се възприемат. Подкрепя дебата за права на жените.

Мащабната копродукция между Кипър, Гърция, България, Хърватия и Обединените арабски емирства предизвиква голям интерес на Международния фестивал на документалното кино IDFA в Амстердам в края на миналата година, където е показан в конкурсната програма. Сред копродуцентите са българската компания "Агитпроп", германско-френската телевизиoнна мрежа "Арте" и Al Jazeera English.

За първи път документален екип е допуснат зад кулисите на този културен феномен, за да представи гледната точка на актьорите и сценаристите на зрителите. Филмът пътува от Северна Африка през Близкия изток до Турция и Балканите, за да разкрие непознати аспекти на турските сериали, както и тяхното влияние върху жените в региона. "Късмет" изследва връзките между жените на Балканите и в Близкия изток. Според Нина Мария въпреки различията сърцата на тези жени "бият по един и същ начин". Обсебеността им от турските сериали я впечатлява, но тя забелязва, че те не само забавляват, но и вдъхновяват домакините да променят живота си. В целия регион - от запад до изток, сапунките на реален социален фон представят една различна визия за света, в която към жената се отнасят с уважение и любов. Романтиката на екрана, немислима за много от зрителките, влиза в живота им.

"Не мисля, че тези истории депресират жените, напротив – мотивират ги и ги вдъхновяват да променят живота си", заявява режисьорката и сценарист на "Късмет". Филмът представя определен тип жени, които живеят в изолация: "В арабските държави говорим буквално за затворнически условия. В Египет религията твърди, че жените са зло и не бива да участват по никакъв начин в публичния живот." Оказва се, че те нямат друг досег със света освен телевизията и мелодраматичните сериали. В арабския свят турските сериали представят една толкова различна реалност, че клерикалните органи искат да ги забранят. "Щом искат да ги забранят, значи има полза от тях, нали", пита иронично Нина Мария. Вече има жени, които събират смелост да излязат от затворническите условия, в които живеят, да поискат развод на мъжете си. Една от главните причини за това се оказва именно влиянието на турските сериали.

Според българската продуцентка на филма – Мартичка Божилова от "Агитпроп", сериалите "са една индустрия за забавление, същевременно обаче като социален и културен феномен те все повече се развиват" и отбелязва: "в никакъв случай не ги рекламирам, но в много от сериите, особено в по-качествените, се разглеждат теми, които излизат от клишето на любовната история и всъщност засягат значими въпроси за региона." Според нея филмът е успял да постави Балканите в по-общ световен контекст, защото темата е с повече от една истина.

Българската Шехеразада

Филмът прави спирка и в София, където ни запознава с действителната история на Цветелина, млада бизнесдама, която се влюбва в шефа си. Всяка вечер тя гледа сериала "Хиляда и една нощ", който й дава утеха и сили да продължи, защото историята на главната героиня Шехеразада много наподобява нейната собствена. 

В арабския свят турските сериали представят една толкова различна реалност, че клерикалните органи искат да ги забранят. "Щом искат да ги забранят, значи има полза от тях, нали?"

Сериалът е представител на най-новите жанрови течения по нашите географски ширини, в които героините вече се стремят и към кариера, а не само да станат майки на първородния син на наследника на богата фамилия. "Не беше лесно да намерим българска героиня", разкрива Мартичка. "Слава Богу имаме добри приятели, които помагат." За Мартичка Цветелина е страхотно попадение. "Тя е пример, че това може да се случи на всяка жена", казва Нина Мария. "Цветелина е удивителна с начина, по който се отъждествява с Шехеразада, както и със своя оптимизъм. Тя е в състояние да замени разочарованието с любов, да продължи да търси идеалния мъж и идеалната любов", допълва режисьорката

Българският екип има късмет, защото когато й предлагат да участва във филма, Цветелина е в много добър период от живота си. "По време на снимките тя си намери нова работа, получи повишение и това много напомняше на съдбата на Шехеразада. А и приликата й с главната героиня е очевидна, разказва Мартичка. Това доведе до една много хубава енергия и жената успя да се отпусне и да разкаже за себе си."

Когато вижда първата монтажна версия на филма, Мартичка е изненадана: "Филмът беше станал по-сериозен и разтърсващ, отколкото очаквах. Беше преминал границата от обикновен репортаж към разказ за истински човешки съдби. И дори аз като жена бях изненадана и разтърсена до сълзи." Според нея историята на Цветелина в противовес на героините от Близкия изток действа като уравновесяващ елемент в "Късмет".

Едно от наблюденията на Мартичка е, че в сериалите все по-често се срещат истории, чиято цел е да образоват. "Защото все пак знаем, че образованието често не е най-силната страна на техните зрители", добавя тя.

Според нея турските сериали поемат тази функция. "В най-новите филми вече дори имаме гей двойка - нещо, което само преди десет години би било немислимо в съседните азиатски държави, където са режели и целувките от холивудските филми." Продуцентката е убедена, че това са процеси, в които турските сериали играят водеща роля. "Естествено, че в сериозното артхаус кино – и турското, и арабското, има страхотни филми, които третират важни теми по много по-дълбок начин, но те достигат до твърде ограничена аудитория. "За сравнение турските сериали имат над 300 млн. зрители и се разпространяват в праймтайм, между 19 и 23 ч. "Това е хегемония, която може да се сравни с боливудската индустрия", убедена е Мартичка. За нея разковничето на тази безпрецедентна гледаемост е, че всички ние споделяме едно и също историческо наследство.

1001 стереотипи

Ако откриването на българска героиня за филма е било трудно, то в арабския свят това е почти"мисия невъзможна. Нина Мария отбелязва, че някои от турските сериали са "изключително смели" в разбиването на табута в азиатските страни като детските бракове, изнасилванията и разводите. Целта на "Късмет" е да оспори стереотипите за мюсюлманките и да представи нова позиция за женските права в региона по сериозен, но и забавен начин. В Египет например, където все повече жени се сблъскват със сексуален тормоз, популярността на турските сапунени опери също расте. Сериалите според режисьорката предлагат на зрителките бягство от тежката реалност в един красив свят, към който те се стремят. Така те вдъхновяват жертвите на насилие да говорят открито за него.

Най-трудната част от работата по филма е била да накарат героините да се отпуснат и да говорят за себе си. За някои интервюта, особено в арабските страни, продуцентите е трябвало да влизат в ролята на психолози. В Египет и Арабските емирства жените се плашат да говорят за личния си живот. Според Мартичка да намериш героиня в арабския свят, която е склонна да застане пред камера, е изключително трудно: "Камо ли такава, която шофира и е готова да покаже лицето си", допълва тя.

От продуцентска гледна точка екипът се сблъсква с проблеми в намирането на пространство за снимки, както и в уреждането на интервюта. "Въобще тази култура на правене на документално кино, както ние я познаваме, там почти липсва", коментира Мартичка, но добавя, че това е естествено, защото в тези държави документалното кино не е добре прието. "Там има и известна цензура, трудно можеш да намериш екип, който да ти помогне да осъществиш снимки. И все пак те са се справили с много упоритост и малко късмет. Зад филма стоят сериозни професионалисти – и продуцентите от Кипър, и самата Нина Мария са изключително дисциплинирани и отдадени. В продължение на три години тя работи изключително и само върху филма."

Все още не е ясно дали "Късмет" ще има влияние в арабския свят. "Надявам се да бъде излъчен там и да бъде приет добре", споделя Божилова. Според нея не е без значение и фактът, че Al Jazeera English, базирана в Лондон, е купила филма и ще го излъчи. "Каналът работи за европейска публика, въпреки че културно-политическият му фокус е ориентиран към мюсюлманския свят." И все пак тя се съмнява, че "Късмет" ще бъде излъчен в арабските страни, въпреки че там има престижни фестивали - в Абудаби и Доха, със селекционери, които имат опит като жури на "Трайбека" и "Сънданс". Интересно е, че филмът ще бъде излъчен и от редица публични канали. "Турските сериали се излъчват предимно от частните телевизии. Но този проект вече излиза от рамките на чистия бизнес и си заслужава държавните канали да покажат изследването на този феномен", убедена е Мартичка.

Красивото лице на Турция

Мартичка Божилова също съзнава, че сериалите се правят и с пропагандна цел. "Това не е тайна. Твърди се, че пропагандират политиката на Ердоган и че са направени като пиар на съвременна Турция. Но не е само това, в никакъв случай. Много от тези сериали са доста добре направени. Много европейски продукции могат да завиждат на качеството им." Според нея зад поредиците стоят "страхотни разказвачи и таланти", въпреки че това са жанрови произведения, насочени към масовата аудитория и рейтингите.

"Късмет" показва и масовите протести срещи турските сериали в Гърция. Подобни настроения има и в България, но според Мартичка географски филмът покрива доста голям регион и няма как във всяка държава да се покаже всичко.

"Има една голяма група, която много ги обича, и по-малка, която ги ненавижда. Антитурските настроения важат за повечето балкански страни, но те са несравнимо по-малко от тази милионна маса, която седи пред телевизорите всяка вечер и гледа сериалите. Включително и в България те продължават да поддържат най-високите рейтинги, защото зрителите се чувстват близки и се отъждествяват със случващото се на екрана", отбелязва продуцентката. Според нея действителното им въздействие е глобализиращо.

"Всички балкански народи имат болезнена история, свързана с Турция и някогашната Османска империя. Но ние, гърците, а мисля, че и вие, българите, имаме много общо с турците", отбелязва Нина Мария. "Не можем да отречем, че тези сериали имат и политически смисъл. Турция се опитва да се представи в максимално модерна светлина. Проблемите на съвременното общество се изваждат на показ и се обсъждат от едни особено красиви мъже и жени." И все пак режисьорката не е съгласна с радикално десните движения, които твърдят, че сериалите са опит от страна на Турция да ни завладее културно така, както някога ни е завладяла с оръжие. "Да, има донякъде политика в тези сериали - дотолкова, доколкото държавата се представя в една донякъде идеализирана, донякъде пожелателна светлина. Но и там има напредък в разбиранията на хората в последните години, особено в Истанбул, заради европейското влияние. И сериалите също имат принос за това", заключва режисьорката.

Въпреки че това са филми за мюсюлманки, Мартичка Божилова е убедена, че те са ни много близки, защото сме на границата между Европа и Азия, на границата между християнството и мюсюлманството. "Просто ние имаме обща история и колкото и да се опитваме, не можем да избягаме от това. Във всяко балканско семейство има ценности, които се повтарят по един или друг начин. Но колкото по на изток отиваш, толкова по-революционно звучат тези сериали." На Балканите реакцията е различна: "Тук хората по-скоро бленуват и си припомнят с носталгия за този по-традиционен и уважителен семеен начин на живот, в който йерархията се почита", отбелязва Мартичка. Тя смята, че до голяма степен манталитетът на жените в България и в Турция съвпада и че това е една от причините тези сериали толкова да се харесват. Нина Мария допълва, че в тях се засягат отношенията в семейството - с тъщата, зълвата: "Това са неща, които са много силно застъпени в нашия регион."

Мартичка забелязва тенденцията от филми за жени сериалите все повече да се превръщат във филми за цялото семейство: "Всички сядат на масата вечерта и ги гледат - от децата до бабите и дядовците." Положителното по думите й е, че така те виждат себе си в ситуации, за които понякога е недопустимо да се говори в реалния живот. Точно това прави тези сериали толкова влиятелни: "Те говорят за неща, за които в арабския свят не е прието да се говори."

Самата баба на Нина Мария прекарва дни, вторачена в телевизионния екран. Режисьорката разказва, че така старата жена преживява отново младостта си и си припомня за собствената си любов с дядо й.

"Във филма ме радват две неща, заключва Нина Мария Пашалиду. "От една страна, кара те да погледнеш турските сериали в нова светлина - защото в Гърция всеобщото мнение беше, че те не струват, сигурна съм, че и в България има такива нагласи. От друга страна, обаче се замисляш за силата и влиянието на медиите и преди всичко на телевизията. В това отношение филмът е и изследване, дори ни го поискаха от няколко университета. Той представя съвременната сапунена опера като начин за жените да намерят вдъхновение и сили да променят нещо в живота си. Няма нужда да е нещо голямо. Може да е нещо малко, но важно. Като при Цветелина."

"Късмет" е с прожекции на 8 март от 20.30 ч. в "Люмиер" (премиера в присъствието на Нина Мария Пашалиду), на 14 март от 18.00 ч. в Euro Cinema и на 27 март от 16.30 ч. в Дома на киното.

"Казвам се Хаят и съм на 15 години", изрича пред камерата просълзено момиче, докато повдига булчинския си воал. "Съпругът ми е на 70." Пълен, червендалест старец се изправя до нея, а тя избухва в сълзи. "Това не е булчинската ми рокля, проплаква момичето. Това е моят саван." "Една на всеки две жени в Турция е принудена да сключи уговорен брак, продължава глас зад камерата. Повече от два милиона от нашите момичета са продадени за булки." Така започва турският сериал Нayat devam ediyor ("Животът продължава").

© Кадър от филма"Късмет"

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Преди време бях чел, че в Бразилия сериалите са изиграли подобна роля. Намалял е броят на децата в семействата и жените започнали да искат друго отношение от мъжете си.

  • 2
    petertakov avatar :-|
    Petak

    Много е тъжно, че намираме нещо общо с такива средновековни ориенталски бози - това е чалгата на телевизията и съвсем закономерно почвата у нас е благодатна. В последните години се появиха невероятни телевизионни сериали, на които много кинофилми могат да завидят за актьорите, за сценариите, за стила и пр., а ние си искаме турските простотии да ни формират представата за света.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    xhippie avatar :-|
    Румяна Симова

    Гледал съм няколко турски сериала и филма, изключително добри като качество на сценарии, режисура и актьори. Разбира се, не всички са такива. Но именно при голямата конкуренция се раждат шедьоври, а такива има доста в турската кино и телевизионна индустрия за разлика от българските. И най-ценното са сценариите, дали са взети от живота или са плод на фантазия, но са с дълбоки послания, докосват душите и това ги прави така гледаеми.

  • 4
    lenilaf avatar :-|
    drakon

    И какво дълбоко послание има в тези сериали - почитай бащата, свекъра, мъжа, свекървата, тъщата, ако си еманципирана си хитрушата, която се домогва с подлост до своето, другата -бедната, невежата и чиста като сълза девственица накрая се омъжва за богаташкия син. А женската съпротивата обикновено е търпимост, сълзи и сополи, овчи поглед и накрая провидението носи справедливостта под форма на мъж, разбира се. Много дълбоки послания, няма що.
    Ужасно тъжно е, че българските жени са в една емоционална група с тези с бурките, и имат нужда от същия образователен източник, ако и само да се 'разтъжват' по ориенталските ценности.

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Културната революция в тези общности все от някъде трябва да започне. Ако това е киното, причината е в бързото и лесното му разпространение. Само когато имат база за сравнвние тези жени могат да искат друго отношение и да го получат/постигнат.

  • 6
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Ето линк към филма
    http://aje.me/IgbR7Y

    Гледайте и Баназ - любовна история
    http://www.youtube.com/watch?v=VepuyvhHYdM
    Става дума за "убийства за честта" - млади жени биват екзекутирани от мюсюлманските им семейства - братя, бащи, чичовци - понеже мислят, че са опозорени от тях. Emmy Award 2013

  • 7
    velvoofell avatar :-|
    velvoofell

    До коментар [#2] от "Petak":
    Така е, не мисля, че за някого от аудиторията на Капитал тези филми биха имали някакво значение.
    Но България е сложна държава - освен, че има много етноси има и много исторически пластове, съжителстващи едновременно. Затова тези филми намират голяма аудитория, и доколкото разпространяват общочовешки ценности, имат своето място в публичния ефир. За сравнение - българските сериали са основно с някакви мафиотски сценарии. Но трябва да призная, че впечатленията ми и за едните, и за другите, са основно от рекламите им.

  • 8
    izabell avatar :-|
    izabell

    Българската Шехеризада влюбена в шефа си,не мога да повярвам след турските сериали дето ги гледаме.По-ме заинтигува съдбата на 15-годишното момиченце женено за стареца.
    Лично себе си причислявам към шекеризадите, които променят живота си и не се задоволяват с малкия връх,непременно първенецът е целта.

  • 9
    inadilov avatar :-|
    inadilov

    Както чувствата, така и вкусовете трябва да се възпитават. Сапунените сериали не са т.нар. ”фабрика за мечти” за средностатистическата домакиня. Те са също толкова пропагандни, колкото и руските сериали преди 30 години. И нямат никаква образователна стойност, нека не се залъгваме. Колкото ни образова "Козият рог", толкова ще го стори и някоя многосериална боза. Поне първият беше събитие в родната ни кинематография, а последните са на конвейер. В началото сапунките бяха явление. След задължителните филми за войната - изведнъж "Робинята Изаура". Градовете опустяваха. За съжаление, нищо не се промени оттогава. След латино- се появиха турските сериали. Евтин продукт с голяма аудитория. Както и да погледнеш, не могат да ни обвинят в етническа нетърпимост; телевизиите печелят аудитории, а оттам и рекламодатели. А възпитанието е оставено на волята на някаква креватна драма най-често.

  • 10
    comandante avatar :-?

    [quote#1:"Никола Йорданов"]Преди време бях чел, че в Бразилия сериалите са изиграли подобна роля. Намалял е броят на децата в семействата и жените започнали да искат друго отношение от мъжете си. [/quote]
    Най-важното за едно консуматорско либертарианско общество е да бъдат разбивани всякакви културни,религиозни и семейни ценности. На едно сплотено семейство от 15-20 души каквито е имало преди средата на миналия век в Европа, което живеят всички заедно от пра баба до внучета либерастите не могат да му вземат нищо защото такива хора живеят доста икономично а разделени ще харчат поне 10 пъти повече.
    Някъде пишеше ,че в северен EU над 50% от домакинствата са от един човек. Пресметни това колко голям растеж ще е за икономиката колко повече електромери , водомери , комуникации ,транспорт и т.н.Да не говорим колко храна се изхвърля или оскъпява заради малки опаковки.
    Ислямистите са последната крепост на икономичния живот и корпорациите почти нищо не изкарват от тях !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK