Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

11 8 мар 2014, 14:24, 14546 прочитания

Да не се завърнеш в майчината къща

Няколко истории за жени, напуснали ултраортодоксалния юдаизъм, или как се ражда ново течение в литературата

Младен Петров | Йерусалим
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg




Може да ги видите в Ерусалим, Ню Йорк или Лондон. Винаги в група, срамежливи, забързани към вкъщи. С поли до глезена, блуза с дълъг ръкав, независимо от високата температура навън, с маратонки или обувки с ниска подметка, небрежно спуснати дълги коси. Където и по света да срещнете 
Всичко, което трябва да знаят за бъдещата си кариера, ще научат от своите майки, така както те са го научили от техните майки. А какви знания им трябват? Преди всичко как да бъдат добри съпруги и майки
младите момичета от ултраортодоксалните еврейски домове, те сигурно ще се връщат от училище. В чантите им по всяка вероятност няма да откриете същите учебници, по които учат връстниците им в съседния светски квартал или град. Задълбочените познания за света, в това число и чуждите езици, не са от особена полза за тях. Всичко, което трябва да знаят за бъдещата си кариера, ще научат от своите майки, така както те са го научили от техните майки. И така от много поколения до днес. А какви знания им трябват? Преди всичко как да бъдат добри съпруги и майки.


Някои ги наричат пингвини. Със сигурност сте забелязали традиционното облекло на ултраортодоксалните евреи – черни панталони, бяла риза, черно палто до коленете и най-скъпия аксесоар – кръглата кожена шапка щреймел. Мъжете с дълги бради са днешните представители на хасидизма, течение в ортодоксалния юдаизъм, зародило се през ХVІІІ век в Източна Европа. Със своите строги правила, регулиращи всяка житейска сфера от храна до секс, това мистично течение успява, поне според неговите критици, да превърне своите последователи в послушна маса. Ако питате самите хасиди, това е единственият начин за живот в служба на бога.

Ултраортодоксалните евреи, намиращи се в своите израелски крепости Ерусалим, или в Бней Брак и Бруклин, пазят традициите и днес се считат за последните истински евреи, които не променяйки начина си на живот, не изневеряват на бога. Днешните потомци на хасидски семейства от Полша, Украйна, Унгария и Румъния живеят така, както техните прадеди. Мястото на добрия съпруг е в синагогата, където прекарва дните си в молитва и изучаване на религиозни текстове, а добрата съпруга е вкъщи с децата. (Ултраортодоксалният юдаизъм счита многодетността за благословия, така че повече от 10 деца в семейството съвсем не е изключение). И тук, поне за някои жени, се ражда проблемът.

"В брака аз бях тихата, знаех, че ако се противопоставя, ще разруша всичко. Просто няма как да живееш по образец и същевременно да се бунтуваш срещу същия този модел. А аз наистина исках да създам истински еврейски дом според очакванията на всички. Не исках да разочаровам никого. Отне ми няколко години, за да разбера, че все пак разочаровам някого. Себе си. Играех ролята на добрата съпруга и майка и никой нямаше представа какво се случва с мен. Още години трябваше да минат, за да разбера, че не мога да си причинявам това. Май бях на 25, когато реших, че ще се разведа със съпруга си, щом децата ми порастнат. Оставаха ми още горе-долу 15 години брак."



През 1999 г. полската журналистка Анка Групинска публикува "Най-трудно е да срещнеш Лилит". Книгата, преиздавана три пъти, е рядък документ за затворения свят на ултраортодоксалния юдаизъм, описан от жените в него. Хава е една от първите хасидски съпруги, с които се запознава Анка. Авторката представя историята на една жена, напуснала по своя воля и не без борба херметичния свят, в който живее, за да се превърне в писателка. И ако през 1999 г. се говори за единични случаи на храброст и неизказано правило е, че жените, избягали от традициите, не пишат книги и потъват в забвение, лишени от подкрепата на своето семейство и общност, то днес вече става дума за тенденция. И ново течение в литературата. Да го наречем ескейпистка, женска литература.

Преди да бъде описана, най-често на английски и оценена от голямо издателство, историята започва по подобен начин – затворена религиозна общност, многодетно семейство, уреден брак на 17-18 години, често без дори бъдещото семейство да може да прекара повече от час заедно преди деня на сватбата. Самата сватба, с изключение на церемонията под балдахина, ще протече в две отделни помещения – благоприличието забранява на мъжете и жените да празнуват заедно. За съпругата бракът означава и необходимост да се сложи перука. Косата на омъжената жена се счита за голота и всеки  подаващ се косъм, означава фриволност. Затова преди да поставят перуката си, най-религиозните жени обръсват главата. За по-сигурно.
Мястото на добрия съпруг е в синагогата, където прекарва дните си в молитва и изучаване на религиозни текстове, а добрата съпруга е вкъщи с децата. И тук, поне за някои жени, се ражда проблемът.

Хава, героинята от книгата на Анка Групинска, се оказва от другата страна постепенно. Първата й стъпка е курс в университета в Тел Авив "с повече домашна работа", така че да не прекарва много време във "вражеската", светска среда. В университета тя винаги сяда на последния ред, откъдето с интерес наблюдава колегите си, които макар и да говорят същия език, за нея са като пришълци от чужда планета. Писателската дарба на Хава е забелязана от нейните преподаватели и тя започва да мечтае за свят, в който е авторка на книги на свобода. Изненадващо за нея, колегите й от университета напълно я приемат. Тя вижда, че животът от другата страна е напълно възможен. Започва да пише.
Някогашните й приятелки от религиозната общност са прочели това-онова. Негативният образ на живота в общността, който им представя тя, не им харесва. Според тях Хава, критикувайки остро техния начин на живот, се опитва да докаже, преди всичко на себе си, че е взела правилното решение. Приятелките й още пазят мили спомени за нея и признават едно – Хава е наистина смела. Дали сред тях няма да се намери поне още една бъдеща писателка?

От другата страна на океана вече има ярка и изградена група на авторки, скъсали с традицията - Рева Ман, Дебора Фелдман, Анук Марковиц и Джуди Браун.


В своя успешен мемоар от 2008 г. – Rabbi’s Daughter, англичанката Рева Ман, дъщеря на известен лондонски равин, също не пести подробности от своя живот на кръстопът. Читателят следи Рева, докато тя губи девствеността си не в брачното ложе, а в синагогата на баща си, и по-късно научава за нейната любовна афера с друга жена.

През 2011 г. Дебора Фелдман, авторката на Unorthodox: The Scandalous Rejection of my Hasidic Roots, дебютира на 5-о място в класацията на бестселъри на New York Times. Успехът на книгата, описана дори от американските таблоиди, е потвърждението за съществуването на нов литературен жанр. Хасидската общност "Сатмар", към която принадлежи семейството на Дебора, е една от най-стриктните в и без това изключително стриктния свят на хасидизма. Омъжена на 17, преди сватбата младоженката прекарва 30 минути с бъдещия си съпруг, а след това не може да намери мястото си в общността. С появяването на сина й на бял свят, 19-годишната Дебора осъзнава, че отговорността й е още по-голяма. Вдъхновена от героините на Джейн Остин, които познава от прочетените от нея скришом книги, тя започва да чертае спасителната пътека, описана в Unorthodox.

В тази група изненадващо ще намерим и мъже. Foreskin’s Lament на американеца Шалом Аусландер вече се счита за класика. С чувство за хумор и без да пести ирония до последния ред, авторът спори не само с религиозната общност, в която отраства, но и със самия бог, който според него "винаги ще ви е ядосан, без значение какво правите."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 4305 прочитания

Шоуто трябва да продължи, но как 2 Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

22 май 2020, 3250 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
За благото на човека

Откъс от главата "Демографски тенденции и процеси в България в годините след Втората световна война"*

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10