Бейбикономикс

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Ако трябва да си представим как ще изглежда Европа утре, можем да й сложим прошарени коси, да й провесим един фотоапарат на врата и да я качим на кемпер да щъка из слънчева Гърция. Истинският живот обаче не е брошура на туристическа агенция и това, че старият свят си е съвсем буквално стар, е сериозна драма за икономиката. Ако утре повечето европейци са достигнали до тази достолепна възраст, на която могат да джиткат с каравани по света, то кой остава да работи?

Това се питат и повечето правителства в ЕС и прехвърлят различни сценарии как да подмладят континента. Какво се обърка, че на Европа й побеляха косите? Ами куп неща. Хората живеят по-дълго, защото живеят по-добре. Отглеждат по-малко деца, но пък се грижат за тях по-качествено. Отлагат ражданията във времето, защото инвестират повече в образование и кариера. Статистиката казва, че две деца в семейство си е по-скоро екзотичен избор за европейците. Средният брой бебета на една жена е 1.5. (България впрочем се вписва идеално в тенденцията). А в страни като Германия (най-застаряваща в цяла Европа) и Австрия се оформя сериозна група от хора, които са решили, че да сменят пелени въобще не им влиза в плановете за живота.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми.

Всички тези причини, умножени по сто заради икономическата криза, карат все повече правителства да надничат в спалните на хората. И да мислят начини да стимулират размножаването им. Освен че звучи нахално, в демографската наука не са си стиснали ръцете дали въобще може раждаемостта да се стимулира с държавни политики. Да сме наясно, учените не се занимават с това дали правителствата трябва да се месят в семейното планиране, а изследват дали политиките им реално водят до повече деца. Виенският институт по демография например сравнява практиките в европейските страни и казва, че въпреки че съществуват най-разнообразни мерки за семейна подкрепа, много малко от тях имат за ясна цел повече бебета. Повечето опитват да компенсират родителите за разходите, които имат по децата. Или пък се стараят да намалят неравенството между доходите и между половете. Или насърчават жените да се върнат по-бързо на работа.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

И все пак бебешката карта на Европа сочи, че на север, в скандинавските държави, се раждат повече деца. Там, където почти няма бедност и безработица. Качеството на живот е шест. Жените са си извоювали каквото трябва, без да тропат с крак. А държавата е щедра на подкрепа към семействата. И обратно – най-драматично зле откъм бебета е положението в Източна Европа, която по ниво на развитие тича няколко обиколки назад. Утре винаги е по-несигурно от днес. Безработицата е бич. Има еееей такава пропаст между мъже и жени на пазара на труда. И семействата въобще не могат да разчитат на държавата да им помага.

Женското тяло – държавна територия

Няма универсални решения обаче и държавите сами решават как да увеличат раждаемостта. В тези си усилия някои прегръщат, меко казано, спорни мерки. Да вземем Испания например, където миналия месец беше гласувана забрана на абортите. Консервативното мнозинство в парламента с благословията на Католическата църква размаза опонентите си с аргумента, че законодателите трябва да балансират правата на жените с тези на неродените им деца. Така абортът ще е разрешен само при изнасилване или ако има сериозни опасения за здравето на майката или плода. Едва ли ще ви учудим, че 80% от хората в страната смятат, че промяната е напълно ненужна. Да, в Испания спадът на раждаемостта по време на икономическата криза е най-осезаем (от 1.46 ниво на плодовитост през 2008 г. до 1.38 през 2011 г.), но оправдава ли подобно грубо нахлуване на държавата в личното пространство. Според правозащитните организации ефектът ще е, че жените, които могат да си го позволят, ще правят аборт в друга държава, а останалите, уви, ще търсят нелегални (и несъмнено по-опасни) варианти в Испания.



В Ирландия, която е европейска шампионка по висока раждаемост, абортите също са силно ограничени. Там те са забранени дори при изнасилване или риск от увреждания на бебето. Това обаче не означава, че това е причината в Ирландия да се раждат повече деца средно в едно семейство. Няма подобни доказателства. Всяка година 4000 ирландски жени пътуват до Великобритания, за да абортират. Позитивната демографска картина на страната по-скоро се дължи на добре поддържани традиции и имиграция. Така например една трета от бебетата в Ирландия са родени от жени, които произхождат от друга държава.

Ако на Испания й е нужен пример колко е опасно държавата да се намесва насилствено в живота на семействата, да погледне към Китай. Там абортите бяха приложени с обратен знак. От края на 70-те години, когато комунистическата партия въведе политиката "едно семейство - едно дете", комитетите по семейно планиране са извършили насилствено милиони аборти. Тридесет години по-късно равносметката е 300 млн. деца по-малко и един застаряващ Китай. Една четвърт от китайците ще са над 65 години до 2050 г. И сега се оказва, че на страната й трябват повече бебета. Вече се усеща липсата на работна ръка в някои сектори, което увеличава цената на труда и удря в сърцето китайския икономически модел – базиран на ниско заплащане и износ. А междувременно насилствените стерилизации са изменили и баланса между половете в Китай. Заради това, че в страната по традиция момчетата са предпочитани наследници, много често семействата правят аборт, ако очакват момиче, или изоставят детето, когато се роди. Така според изчисленията до края на десетилетието 24 милиона китайци ще останат ергени до живот. А новата директива на партията казва: семействата имат право на второ дете, ако един от родителите няма братя и сестри.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Къде бърка Германия"