О, да за България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

О, да за България

О, да за България

Емигрантът Жан Маринов за България като незавършен роман и бъдеща песен

Светослав Тодоров
4911 прочитания

"Защо забрави този дар като жерава да изгасне...", пее живеещият в Швейцария дългогодишен емигрант Жан Маринов в посветената си на България и дълга към нея песен "Ти си в мен".

Той работи в Базел като IT специалист, а етапите на живота му преминават не само през няколко държави, но и континента. Роден е в София, за кратко семейството му е в Лондон, а когато е на 14, заминава за Кения, за да срещне биологичния си баща, когото е виждал само в детството си поради дистанцията и политическия климат в региона. "Оттогава пътувам по света, но винаги успявам да се завърна в България и поема глътка от това, което съм загубил - несъзнателно или по своя воля", обяснява ни 39-годишният Жан Mаринов.

Отвъд България той се среща с много хора, които споделят съдбата му. "За тези 20 години в Ню Йорк се докоснах до огромна палитра от имигранти – голяма част от тях българи. Ние сме народ с ярка индивидуалност и силно мнение. Не се наемам да говоря за всеки, но моите ограничени наблюдения са, че България е била и винаги ще бъде един недописан роман от живота ни. Рано или късно всички мечтаем за деня, когато ще намерим моста обратно към приятели и семейство, към спомени, към нашия Бургас или Боженци. Дали това ще се осъществи, зависи до голяма част от нас", споделя Маринов.

На 17 е вече в Ню Йорк, където остава две десетилетия. Там среща съпругата си – българката Теодора Димитрова, цигуларка с изяви в Санкт Гален, Цюрих, Берн, "Карнеги хол" в Ню Йорк. "Преди няколко години се върнах в България, за да може дъщеря ми да тръгне оттам, откъдето и аз съм отворил очи за този свят. В София са и първите 6 месеца от живота й", разказва Маринов. "Ако работата ми изисква да съм в България, бих бил много щастлив. Всъщност така и успях да се върна за 6 месеца – имаше проект, към който проявих интерес и спечелих конкурс. За мен това беше невероятна възможност да се почувствам "цял" отново. След като проектът приключи, имах друг ангажимент, а след това получих предложение от "Хофман Ла Рош" в Швейцария. За един професионалист е важно да може да се развива, за може да натрупа know-how, да върви напред и един ден да се върне там, откъдето е тръгнал и да сподели опита си. Важно е обаче този кръг да се затвори – а това невинаги става, защото хората невинаги намират моста обратно, а други забравят за дълга си. Аз съм българин и моето място е в България. Но нито на България, нито на себе си ще съм от полза, ако се завърна безработен и ненамерил реализация на способностите си."

Мислите и чувствата му към България намират израз и в музикална форма. Жан свири на китара и вече има две качени песни на профила си в Reverb Nation, а предстоящата "Ти си в мен" е базирана по стихове на Николай Лилиев (за нея работи с Тедко Янков, барабаниста на Силвия Кацарова, дъщеря й Теди Кацарова и Буги Барабата). "Този проект не е с комерсиална цел. След над 20 години като емигрант и след контакт с много българи в САЩ и Швейцария осъзнавам и искам да подчертая, че хора като нас не са избягали от една действителност – те я продължават. Ние продължаваме България отвъд границите й, и то по един достоен начин. Независимо от личните си истории ние сме обединени от една съдба, от един език. Тази връзка е неразделна, ако се вслушаме в словото на кръвта си. Защото какво друго остава, ако не езикът, който ни държи в единение? Езикът, който ни завръща в изгубената хармония на принадлежността, чрез който осъзнаваме, че да обичаш една земя означава само да си се родил в нея."

Всъщност тези песни съвсем не са първите му музикални изяви. В периода си в Ню Йорк той свири с "поне 15 групи" – от кавър формации до готик банди. "Но или креативният процес не работеше активно, или се намесваше несъвместимост, или ни искаха много пари, за да ни пуснат да свирим в по-големи клубове, или нечия приятелка забременяваше. Този модел просто не проработи за мен и аз останах да пиша материал индивидуално и за себе си. Един от големите американски автори, Хенри Милър, беше писал, че един истински творец пише за себе си, а не за да може някой да прочете произведението му. Мисля, че намерих нов модел на работа - ако песента се окаже успешна, тя ще докаже това."

Към нея ще има и клип, който ще илюстрира "този непрестанен емоционален конфликт – нуждата да се завърнеш там, откъдето си тръгнал. Ще се радвам, ако моята история би могла да бъде споделена - защото не е важно да върнем хората в обратно в България, а да възобновим връзките между тях и вярата в един друг."

Създаването на "Ти си в мен" той обяснява единствено с личната нужда да я реализира, а осланянето на творчеството на Николай Лилиев се оказва най-добрата основа за това. "Лилиев и Петя Дубарова са любимите ми поети. Лилиев е може би един от най-чистите, но и най-позабравени поети. Когато пишех песента, стиховете му съвпаднаха съвършено с чувствата, които исках да изразя – толкова е трудно да пресъздадеш любовта към майка си и към родината, защото тя е безусловна. Исках да дам живот на неговото творчество – неговите думи имат нужда да бъдат чути и са много по-важни от моите. Тъжно е, че подрастващите знаят кой е Еминем, но вече нямат идея кой е Дебелянов, кой е Лилиев..."

Но за него позитивизмът към страната не е свързан с гледането към нея отвън. Жан казва, че всеки ден става и ляга с български новини. "Ритуалът ми сутрин е преглед на печата и кафе." За него едно от полезните неща, които човек научава извън границите на България, е да бъде безкраен оптимист. "Започваш от нулата, падаш, ставаш, но се научаваш да продължаваш напред, защото няма кой да те вдигне. Една млада демокрация трябва да извърви своя път и нашият път е дълъг. Но аз вярвам в моята България."

Текстът на песента:

Ти си в мен

Луната свети като плод

забравен в есенни градини и буди сънният живот

на това което в сън ще мине

И две разтворени ръце

които искат и не могат да стоплят твоето сърце

като забравени от бога

И две замислени очи

окъпани в златисто вино
и моята любов звучи

но като звук не ще отмине.....

Защо ми вдъхна този дар

Като жерава да изгасне?

Аз те чувам

Ти живееш в мен

Аз те виждам

Ти си още в мен

"Защо забрави този дар като жерава да изгасне...", пее живеещият в Швейцария дългогодишен емигрант Жан Маринов в посветената си на България и дълга към нея песен "Ти си в мен".

Той работи в Базел като IT специалист, а етапите на живота му преминават не само през няколко държави, но и континента. Роден е в София, за кратко семейството му е в Лондон, а когато е на 14, заминава за Кения, за да срещне биологичния си баща, когото е виждал само в детството си поради дистанцията и политическия климат в региона. "Оттогава пътувам по света, но винаги успявам да се завърна в България и поема глътка от това, което съм загубил - несъзнателно или по своя воля", обяснява ни 39-годишният Жан Mаринов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Харесвам стиховете на Дубарова понеже са шепа разпиляни бисери с казани на един дъх и със замах, с устрема да сътворят чудо-чудото на младостта:)

  • 2
    kkozarev avatar :-|
    Kamen Kozarev

    Уважение за този човек. Аз също вярвам в моята България. И се надявам и аз да помогна повече хора да вярват в нея.

  • 3
    minchen avatar :-|
    minchen

    прекрасна статия, трябва да има повече подобни статии и хора :)

  • 4
    ivan2014 avatar :-P
    ivan2014

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK