Imagine there’s no hate speech
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Imagine there’s no hate speech

Imagine there’s no hate speech

За езика на омразата и щетите, които той нанася

6746 прочитания

През летните протести, освен да надуват вувузели и свирки, хората скандираха много. Старателни социолози записваха виковете и плакатите им, след което отиваха в работилниците си за изследване на площадния говор и правеха социо-лингвистични графики. Графиките изобразяваха сложната динамика на протестния говор. Политическите викове срещу кабинета на Пламен Орешарски се смесваха с устойчивото словосъчетание още от 1990 г. "червени боклуци", а либералните журналисти не знаеха как да позитивират гражданските искания "оставка" с виковете "Геят, беят и злодеят" или "Недадения Сер-гей". През 2013 г. политическият, сексуален и етнически дискриминиращ говор легитимно се настани на площада пред Министерския съвет.

Само два месеца по-късно сирийската бежанска криза провокира нова вълна от hate speech. Опитът за убийство на младата българка Вики от алжирски имигрант подейства като сигнал за "патриотични" мобилизации. На половин пряка от площада на протеста – пред 

Актуални социологически изследвания поставят на първо място като "омразни" ромите. Следват ги групите от африкански произход, бежанците и имигрантите.

джамията "Баня баши" и улица "Пиротска", "доброволни" групи от момчета с бомбъри и ножове притискаха уплашени минувачи с тъмен цвят на кожата да им представят документите си за самоличност. Между тормозените чужденци имаше и много жени, някои от които бременни.

В градинката зад джамията по скамейките се скупчваха гладни и бездомни афганистанци, мароканци и алжирци, а традиционните български търговци и купувачи от бул. "Мария Луиза" избягваха да любопитстват какво става наоколо. На втория етаж на Халите има тоалетна, където хората без легален статут се опитваха да се хигиенизират. Дни наред момчетата на ВМРО и от Българския национален съюз на Боян Расате стриктно контролираха достъпа до тоалетната с предимство за българи, като великодушно позволяваха на децата на сирийските бежанци да ползват тоалетната. Говорът на омраза издаваше идеологията на неонацистите, голям процент от които са редовни посетители на сайта "Кръв и чест". Имигрантите са "не-наши", те са незаконни, illegal, следователно заплашват родината ни. Омразата срещу вълната от временно пребиващи и търсещи хуманитарен статут в България се разнесе чак до бившата еврейска махала около Женския пазар. Изпадналите в беда и бягащи от войната и глада хора бяха наричани "мангали", "боклуци", "рязани".

Новоговорът "Слово на омразата"

Според международното право и българския Наказателен кодекс, ако словото подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основана на раса, народност или етническа принадлежност, то трябва да бъде наказано или с лишаване от свобода, или с глоба от 5 до 10 хиляди лева. Юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург показва, че казусът "слово на омраза" е сложен и противоречив. Повечето решения на този съд са на ръба, отвъд който се нарушава базисното човешко право за свобода на изразяване. А в демократичния свят обществата преживяват свободата си да се изразяват шумно, експресивно и еднозначно относно онова, което ги дразни.

Да се каже на протестиращия човек от горещото лято на 2013-а , че изразът "червени боклуци" и " Геят, беят и злодеят" са дискриминационно слово, означава да се навлезе в контрапродуктивен площаден дебат. Социолозите вече говорят за цяло поколение, родено след 1989 г., което мисли света като съставен от "червени боклуци" и демократи. В първата категория попадат предимно пенсионерите, живели през развития социализъм/комунизъм, немалка част от които идентифицираха себе си с тогавашната БКП/БСП. Иначе казано, стигмата "червени боклуци" не действа интегриращо за едно спадащо в демографско отношение общество, с близо милион възрастни хора.

Интересен говор на омразата е плакатът с "Геят, беят и злодеят". Негативните прилагателни срещу политиците Сергей Станишев, Лютфи Местан и Волен Сидеров дават предпоставка засегнатите да потърсят също съдебна защита за нанасяне на обида, която уронва човешкото им достойнство. Разбира се, площадът иска тъкмо това, точно както на футболните игрища феновете омаскаряват 

Hate speech има съблазнителен терапевтичен ефект: когато имаш проблем, който не можеш да решиш, трябва да си конструираш враг, за да стоварваш вината върху него.

привържениците на противниковия отбор с всевъзможни ругатни, псувни, вулгаризми. Освен споменатото преследване на словото на омраза по съдебен ред социални психолози и социолози го описват като реч, тиражираща фалшиви факти или нестандартна аргументация, разделителен език и дехуманизиращи метафори.

В комуникативен план такова слово нанася щети, препятства пълноценните и здравословни връзки между различните групи. Свободното изразяване на политически, персонални, общностни чувства трудно спазва паяжинно тънката граница разделяща обикновения speech от хейтърството. Така например скандално е съдържанието на плаката "Не-дадения Сер-гей". ("Недадените" е заглавието на телевизионен сериал, разказващ историята на българските евреи през Втората световна война, подложени на тормоз и държавно преследване заради религиозната и етническа принадлежност.)

Авторите на този плакат поддържат две напълно неприемливи за европейското поведение твърдения: дискриминативно, разделящо хората на сексуална основа говорене, съчетано с антисемитско послание. Акцентът върху "недадения" интимно атакува гражданина Станишев. В ценностен план се изкрещяват пред тълпата особено "опозорителни" факти от семейно-родствения му произход. Еврейскостта се въвежда като сигурен дразнител на мнозинството, мислещо себе си хетеросексуално, православно и бяло, според определението на известен медиен експерт.

Актуални социологически изследвания поставят на първо място като "омразни" ромите. За тях стереотипите са "мръсен", крадлив", "живеят в гета", "необразовани". Следват ги групите от африкански произход, бежанците и имигрантите. Любопитното е, че за тях се говори със сродни епитети:" те са мангали", "носят заплаха, болести, опасност", "бедни", "болни", "необразовани". "Следват ги турците, предразсъдъците срещу които особено са били разпалвани по време на комунистическия режим и т.нар. възродителен процес. Основните епитети за тях са "жестоки", "религиозни фанатици". Специфичен нюанс имат стереотипите към мюсюлманските имигрантски общности – араби, албанци, кюрди. Те биват мислени като "терористи" и "религиозни фанатици. Водеща позиция в "мразените" общности заемат и хомосексуалните.

Детската компютърна игра "етническо прочистване"

Известно е, че предразсъдъците са социално знание, което децата получават. Предразсъдъците помагат светът да изглежда по-малко огромен. С навлизане в по-зрялата възраст обаче стереотипът "блондинка", "мангал" или "женчо" създават все по-погрешна представа за света. Особено характерно за използването на словото на омраза и расистки образи в интернет са компютърните игри. Думите "мангал", "печка" и "чернилка" внушават расово превъзходство. Расистки групи тип "Кръв и чест" използват все по-често сайтове за разпространение на расистка идеология, антициганизъм. Те имат капацитет да тиражират унизителни понятия, да внушават расова малоценност и да причиняват нарушения в общуването, унижение и социално разделение. В глобалния мултимедиен свят киберрасизмът има своите върхове. Такива са игрите "етническо прочистване", където децата се учат да убиват "под-хора" – негри, латиноамериканци, евреи. Поглъщане на огромни дози от такива игри стимулират в определена възраст поведение, което предразполага към расистки мотивирано насилие. Участието с псевдоним (nickname) гарантира анонимност и предлага свобода в чатове и форуми за хейтърстване.

Самото слово на омраза, hate speech-ът, има изключително гъвкав и съблазнителен терапевтичен ефект: когато имаш проблем, който не можеш да решиш, трябва да си конструираш враг, за да стоварваш върху него вината. Още Марк Твен е описал това в "Принцът и просякът". За да не бие за ненаучените уроци ученика-принц, учителят взима просячето Том и го налага яко. Никой не жали за Том, защото той е социално малцинство. Той е "негърът","цигането" , върху него можеш да излееш целия си гняв и нерешеност на проблемите си.

Според международното право и българския НК, ако словото подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основана на раса, народност или етническа принадлежност, то трябва да бъде наказано или с лишаване от свобода, или с глоба от 5 до 10 хиляди лева.

"Различните" деца биват изключвани от голямата общност. Голямата общност по правило се старае да "регулира" малката, като това става обикновено чрез разнообразни видове насилие. Обект на словото на омразата, човекът от етническо или сексуално малцинство е обречен на репресии и изолация. Учителят не обича да се занимава с него, училището му търси помощни програми и извънкласни форми на образование. Като цяло хейтърите са повече и интеграцията на различните често се превръща в мисия невъзможна.

Исторически погледнато, мнозинството е склонно да "прочиства" пространството от омразните и презрени "други": евреи, славяни, цигани, хомосексуални, психично болни, членове на "Свидетели на Йехова" са малтретирани, гетоизирани, депортирани, екстреминирани. За това свидетелстват огромните чистки и милионни физически унищожения на хора както в Европа по време на националсоциализма, така и на Балканите от ерата на Слободан Милошевич.

Политическата коректност като изход

Конструирането на враг през словото на омраза изглежда неизлечим дефект на западните демокрации. След падането на Берлинската стена посткоуминистическите страни започнаха да разпознават проблема като сериозен и да се борят с него. В България влизането на ултранационалистическата партия "Атака" в парламента освободи тотално духа от бутилката. Ако дотогава хейтването на етническа, езикова, сексуална или религиозна основа бе срамежливо, с Волен Сидеров стана масова речева стратегия. Повечето вестници също припознаха расистките послания като печелившо пазарно поведение. Докато регулираните със Закона за радио и телевизия БНР и БНТ са толерантни и политически коректни, огромна част от частните медии произвеждат окарикатуряващо, унизително говорене за малките (хомосексуалните и т.нар.секти) или за големите (етнически, религиозни) общности. Тиражните вестници и кабелни телевизии се оправдават със свободата за всичко и за всеки да се говори, но се пропуска, че чувството за достойнство е фундаментално човешко право. Държавни ръководители от страните - членки на Европейския съюз, търсят интензивно изход.

Хомофобският и дискриминационен говор се наблюдава от огромни структури като Агенцията за борба с расизма, ксенофобията, антисемитизма. Стартиран е глобален мониторинг на омразата в расистките блогове, на платформите за открит и демонстративен неонацизъм, на киберрасизма като цяло. В САЩ се създават цели програми, в които децата се учат да разбират етническия или сексуален "друг". Предлагат се добри практики, филмови звезди стават носители на призове за политически коректен говор. Отправят се послания към критиците на социалните политики в отделните държави, основни вдъхновители на словото на омраза в световния мейнстрийм, да се борят с опонентите си, без да демонстрират етническо превъзходство или негативно сексуално стереотипизиране. Светът би станал по-добро място за живеене, ако си пожелае повече общност, интеграция и равенство, вместо разделителност дискриминация и унизително интерпретиране на различния.

* Авторката е дългогодишен главен редактор на "Обектив" - списанието на Българския хелзинкски комитет (БХК)

През летните протести, освен да надуват вувузели и свирки, хората скандираха много. Старателни социолози записваха виковете и плакатите им, след което отиваха в работилниците си за изследване на площадния говор и правеха социо-лингвистични графики. Графиките изобразяваха сложната динамика на протестния говор. Политическите викове срещу кабинета на Пламен Орешарски се смесваха с устойчивото словосъчетание още от 1990 г. "червени боклуци", а либералните журналисти не знаеха как да позитивират гражданските искания "оставка" с виковете "Геят, беят и злодеят" или "Недадения Сер-гей". През 2013 г. политическият, сексуален и етнически дискриминиращ говор легитимно се настани на площада пред Министерския съвет.

Само два месеца по-късно сирийската бежанска криза провокира нова вълна от hate speech. Опитът за убийство на младата българка Вики от алжирски имигрант подейства като сигнал за "патриотични" мобилизации. На половин пряка от площада на протеста – пред 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    altodorova63 avatar :-|
    Albena Todorova

    "....it is easy if you try..."

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    ми кво... след 120 години сляпа вяра, че сърце мъжко юнашко требва силно да люби и мрази...

  • 3
    sir_matt avatar :-?
    sir_matt

    "Светът би станал по-добро място за живеене, ако си пожелае повече общност, интеграция и равенство, вместо разделителност дискриминация и унизително интерпретиране на различния."

    Много хубаво послание. Пожелаваме си.

    А на авторката пожелаваме да поживее 2-3 години в/до Столипиново или Факултета, и да продължава да си пожелава. Да си плаща тока, водата и парното надлежно, докато целия квартал край нея живее на гърба на държавата. Да си оставя колата на улицата, за да има какво да се предаде за скрап. Да не инсталира алармена система на всяка врата и да не я е страх да спи сама. Да е съвсем сигурна, че детето и ще се прибере цяло и с маратонките, с които е излязло сутринта. И че никой няма да хвърли по нея камък в тъмното от 30 метра както си върви по улицата, просто защото могат и им се хвърля.

    Същото така и пожелаваме, най-доброжелателно, да продължава да спазва закона и да си плаща данъците до стотинка и навреме. Нека Агенцията за Бежанците да има средства е грижи по-добре за хора, които са платили хиляди долари (които авторката няма), за да пресечат 1-2 мирни и спокойни държави, за да влязат НЕЛЕГАЛНО в България. Все пак, пожелателно е, като едни отворени люде в законова държава, да се опитаме да приемем тези, "други", за които законите не важат.

    Накрая, съвсем любезно пожелаваме, да оцени по достойнство и лично, някои определени, по-"различни" секти, като например определени такива в американското общество. Типичната последователност при тези мили комуни най-често преминава през фазите: дари всичките си имоти и активи на църквата, облечи бели одежди, прави групов секс с пастора 2-3 години, и накрая всички се самоубиваме ритуално. Но какво да ви обяснявам, 100% авторката си е пожелавала по-добре да разбере тези, "другите", "различните", в името на мира и Джон Ленън.

    Абе изобщо...в мен е проблемът, в моето негативно стереотипизиране и чувство за превъзходство. Нищо и никой на този свят не трябва да се дискриминира (избира), всичко трябва да се приема.

  • 4
    convince avatar :-|
    convince

    До коментар [#3] от "sir_matt":

    Е ся що си не зададеш въпроса, защо съществуват тези различия, които си приел вече като своя дадена среда ли?

    Всяко различие е следствие от ДИСКРИМИНИРАНЕТО на "други"!

    Това отношение го генерира различието всеки ден, всеки час и всяка минута.

    Общество, което ползва различията като генератор е обречено да бъде погълнато от генерираните от него различия.

    Трудно е за разбиране, а за ликвидирането им още повече. Затова и продължаваме да генерираме различия, до деградирането на самите нас и превръщането ни във все по-големи различни от смятаните от нас за други такива.

  • 5
    petergriffin avatar :-|
    petergriffin

    С риска да прозвуча хейтърски и расистки, специално за ромите мога с ръка на сърцето да кажа, че те НЕ подлежат на интеграция.Това е резултат от инстинктивното им отричане и противопоставяне на правила и закони.

    И не ми говерете, че ги дискриминираме.Погледнете към едномилиардна Индия - там кой ги дискриминира?В "най-голямата демокрация" на света братовчедите на българските роми се къпят в канала, плодят се като зайци без оглед на това как ще изхранят децата си, живеят в нечовешка мизерия.За това пак ли е виновен хейта :)

  • 6
    kirka80286 avatar :-|
    kirka80286

    Моля моля, нека се прави разлика между стереотипи и констатации!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK