С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

6 21 мар 2014, 14:45, 6498 прочитания

Imagine there’s no hate speech

За езика на омразата и щетите, които той нанася

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Детската компютърна игра "етническо прочистване"

Известно е, че предразсъдъците са социално знание, което децата получават. Предразсъдъците помагат светът да изглежда по-малко огромен. С навлизане в по-зрялата възраст обаче стереотипът "блондинка", "мангал" или "женчо" създават все по-погрешна представа за света. Особено характерно за използването на словото на омраза и расистки образи в интернет са компютърните игри. Думите "мангал", "печка" и "чернилка" внушават расово превъзходство. Расистки групи тип "Кръв и чест" използват все по-често сайтове за разпространение на расистка идеология, антициганизъм. Те имат капацитет да тиражират унизителни понятия, да внушават расова малоценност и да причиняват нарушения в общуването, унижение и социално разделение. В глобалния мултимедиен свят киберрасизмът има своите върхове. Такива са игрите "етническо прочистване", където децата се учат да убиват "под-хора" – негри, латиноамериканци, евреи. Поглъщане на огромни дози от такива игри стимулират в определена възраст поведение, което предразполага към расистки мотивирано насилие. Участието с псевдоним (nickname) гарантира анонимност и предлага свобода в чатове и форуми за хейтърстване.

Самото слово на омраза, hate speech-ът, има изключително гъвкав и съблазнителен терапевтичен ефект: когато имаш проблем, който не можеш да решиш, трябва да си конструираш враг, за да стоварваш върху него вината. Още Марк Твен е описал това в "Принцът и просякът". За да не бие за ненаучените уроци ученика-принц, учителят взима просячето Том и го налага яко. Никой не жали за Том, защото той е социално малцинство. Той е "негърът","цигането" , върху него можеш да излееш целия си гняв и нерешеност на проблемите си.
Според международното право и българския НК, ако словото подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основана на раса, народност или етническа принадлежност, то трябва да бъде наказано или с лишаване от свобода, или с глоба от 5 до 10 хиляди лева.
"Различните" деца биват изключвани от голямата общност. Голямата общност по правило се старае да "регулира" малката, като това става обикновено чрез разнообразни видове насилие. Обект на словото на омразата, човекът от етническо или сексуално малцинство е обречен на репресии и изолация. Учителят не обича да се занимава с него, училището му търси помощни програми и извънкласни форми на образование. Като цяло хейтърите са повече и интеграцията на различните често се превръща в мисия невъзможна.


Исторически погледнато, мнозинството е склонно да "прочиства" пространството от омразните и презрени "други": евреи, славяни, цигани, хомосексуални, психично болни, членове на "Свидетели на Йехова" са малтретирани, гетоизирани, депортирани, екстреминирани. За това свидетелстват огромните чистки и милионни физически унищожения на хора както в Европа по време на националсоциализма, така и на Балканите от ерата на Слободан Милошевич.

Политическата коректност като изход

Конструирането на враг през словото на омраза изглежда неизлечим дефект на западните демокрации. След падането на Берлинската стена посткоуминистическите страни започнаха да разпознават проблема като сериозен и да се борят с него. В България влизането на ултранационалистическата партия "Атака" в парламента освободи тотално духа от бутилката. Ако дотогава хейтването на етническа, езикова, сексуална или религиозна основа бе срамежливо, с Волен Сидеров стана масова речева стратегия. Повечето вестници също припознаха расистките послания като печелившо пазарно поведение. Докато регулираните със Закона за радио и телевизия БНР и БНТ са толерантни и политически коректни, огромна част от частните медии произвеждат окарикатуряващо, унизително говорене за малките (хомосексуалните и т.нар.секти) или за големите (етнически, религиозни) общности. Тиражните вестници и кабелни телевизии се оправдават със свободата за всичко и за всеки да се говори, но се пропуска, че чувството за достойнство е фундаментално човешко право. Държавни ръководители от страните - членки на Европейския съюз, търсят интензивно изход.



Хомофобският и дискриминационен говор се наблюдава от огромни структури като Агенцията за борба с расизма, ксенофобията, антисемитизма. Стартиран е глобален мониторинг на омразата в расистките блогове, на платформите за открит и демонстративен неонацизъм, на киберрасизма като цяло. В САЩ се създават цели програми, в които децата се учат да разбират етническия или сексуален "друг". Предлагат се добри практики, филмови звезди стават носители на призове за политически коректен говор. Отправят се послания към критиците на социалните политики в отделните държави, основни вдъхновители на словото на омраза в световния мейнстрийм, да се борят с опонентите си, без да демонстрират етническо превъзходство или негативно сексуално стереотипизиране. Светът би станал по-добро място за живеене, ако си пожелае повече общност, интеграция и равенство, вместо разделителност дискриминация и унизително интерпретиране на различния.

* Авторката е дългогодишен главен редактор на "Обектив" - списанието на Българския хелзинкски комитет (БХК)
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Wi-Fi free 3 Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това.

14 фев 2020, 2247 прочитания

Оскари в преход 3 Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

10 фев 2020, 3803 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Аз, проклетникът

Правите ли хейт, питаме няколко запомнящи се личности от социалните мрежи

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това.

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10