Вечният градинар

Райна Гаврилова за бързите like-ове и бавните промени

Преди време, когато попитахме Райна Гаврилова (тогава изпълнителен директор на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа) кое е голямото предизвикателство в това, което прави, тя отговори: "Необходимостта непрекъснато да печеля съмишленици и да преодолявам скептицизма, включително и моя." Днес говорим отново за скептицизма и неговото преодоляване, за които тя знае много след 13 години обществена работа.

Райна Гаврилова е историк и социален антрополог, доктор на науките, преподавател по история на българската култура в катедра "Културология" на Софийския университет. Бивш изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" – София, и настоящ сътрудник на "Отворено общество", Ню Йорк.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


5 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Докато четох нещо се замислих ... май и доста свободно време е необходимо, за да "висиш в мрежата" и да "коментираш." Аз като съм на път с дни не гледам ТВ и не влизам в мрежата. Поне няколко мои познати ми казват, че влизат в ФБ по 1-2 пъти в месеца, понеже нямат време.
    Което е добре, важно е да имаме време за любимите хора, другото ... ако стане. :-)

  • 2
    clutch avatar :-?
    clutch

    " Тоест, който не е във фейсбук или трябва да прекара деня си в четене на вестници и гледане на телевизия, за да обозре информацията в нейната пълнота от интерпретации, или по цял ден да виси в кафенето да говори с хора....."
    ДИНГ!
    Искрено съжалявам хората, които 'обозряват" информацията чрез "лайквания" на фейсбук.
    Това ми прилича на начина на хранене на малките пиленца-големите носят всичко смляно и го изсипват в човчето на голишарчето :)
    Безспорно, живеем в информационен век, и източниците на информация ще стават все повече. Но да разчиташ само на това че, приятели/ нека да бъдем честни-имате ли повече от 10 истински приятели в сураттефтера си? Ама от най-истинския тип приятели/ са прочели и споделили....това за мен по-скоро говори за личен социално-морален мързел. Във всяка една информация има нюанси и оттенъци, които не са еднакви за всички и чрез личното интерпретиране на инфото се самоизграждаш.
    В противен случай- ами си поредния копи/пейст :) Н е са ми интересни 50 човека, които в един глас казват "Да, супер, яко и т.н." Интересни и по-ценни са ми ония 3-4 които ще кажат 'ОК, обаче...."
    Превръщането на една поддържаща социалните контакти мрежа в приоритетна такава, позволявайки и да измести "реалния живот", за мен е по-скоро признак на лична несигурност в собствените ти качества. Повличането след многото "лайкове" ми се струва много стадно поведение, особено с липсата на "дислайк" бутон.
    Като че несъгласието с нещо се превръща едва ли не във виртуален остракизъм/ за откровените "мразя, щото тъй' типажи не говоря-те са си в тяхната категория и в живота/ Но да се хвърляме във венцеславене на виртуална ферма за живот, превръщайки я в по-голяма от истинския.....мне, благодаря.

  • 3
    clutch avatar :-?
    clutch

    [quote#2:"clutch"]" Интересни и по-ценни са ми ония 3-4 които ще кажат 'ОК, обаче...." [/quote]
    Тук пропуснах да добавя, че от този тип хора ме интересува точно критиката им, точно защо и какво ги кара да не са съгласни.
    Някак на подсъзнателно ниво, повечето хора могат са светнат лампичката 'ОК. този/тази са любезни проформа, тези лицемерничат"
    Да отнемеш правото на лично мнение на близки и познати, само заради това, да не би случайно да накърнят нечия чувствителна натура-това е изключително лоша услуга. Заобикаляйки се със стена от 'харесващи" риска да изгубиш собственото си чувство за критичност е твърде голям.

  • 4
    franie avatar :-|
    franie

    До момента смятах, че и без ФБ съм информирана, според авторката не съм. Ще си остана неинформирана според нея.

  • 5
    shanumpa avatar :-|
    gester

    Добър въпрос за изолираността и маргиналността на българското общество, наистина сме доста маргинални, а дори когато се опитваме да се приобщим към някое друго общество ни гледат недоверчиво като "потребител без история или съмнителна итсория" и усещането за безпомощност води до яд и сарказъм


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал