С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

5 21 мар 2014, 14:00, 9910 прочитания

Вечният градинар

Райна Гаврилова за бързите like-ове и бавните промени

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Преди време, когато попитахме Райна Гаврилова (тогава изпълнителен директор на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа) кое е голямото предизвикателство в това, което прави, тя отговори: "Необходимостта непрекъснато да печеля съмишленици и да преодолявам скептицизма, включително и моя." Днес говорим отново за скептицизма и неговото преодоляване, за които тя знае много след 13 години обществена работа.

Райна Гаврилова е историк и социален антрополог, доктор на науките, преподавател по история на българската култура в катедра "Културология" на Софийския университет. Бивш изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" – София, и настоящ сътрудник на "Отворено общество", Ню Йорк.


Критични и кисели хора винаги ще има навсякъде по света, но в българското общество негативното доминира: отричаме, подозираме, не зачитаме, търсим първо недостатъци, не умеем да подкрепяме. Всичко е зле, но извън нас - държавата крива, народът прост, политиката безобразна, за изкуство няма пари, няма хора… А всъщност ние сме хората.

- Ще започна с нещо, хм, позитивно. В последните години във всяка страна, в която разговарям с хора, чувам, че те именно са най-големите недоволници на света - вечно критични, вечно оплакващи се, от Кения до Киргизстан. Отначалото се сащисвах, че друга наша уникална българска черта е толкова разпространена (като трудолюбието, като гостоприемството - отбелязвам, без кавички!). После като историк и антрополог реших, че това е нормалната реакция на критично мислещи хора, които се опитват да си обяснят защо светът (им) се променя толкова бавно. Но тук идва негативната корекция - ние разполагаме с твърди статистически данни, че българите са действително сред най-негативно настроените към страната и бъдещето си хора.

Защо? Как си го обяснявате?



- С демографията. Една пета от населението е на 65-годишна възраст, сигурно още една пета - над 50. Това не е много оптимистична група. А тези от 20 до 40 се кахърят кой ще издържа старците с пенсии, по-малки от сметката за парното. Има и други елементи на обяснението, но това ми се вижда специфично българската страна.

Защо и на кого сме сърдити?

- Ние сме сърдити, защото няма справедливост, защото не е честно. Защото ние (всички!) сме хора, които полагат (някакви) усилия; защото си вършат работата; защото се стараем да бъдем почтени и да не нарушаваме закона с повече от 10 лева на пътния полицай;  защото се мъчим да направим нещо за родителите си;  защото се опитваме да бъдем състрадателни, поне с някой дарителски SMS; защото имаме мечти, защото знаем, че заслужаваме по-добро. НИЕ ЗАСЛУЖАВАМЕ ПО-ДОБРО, но не го получаваме.

Защото ние  сме изпълнили нашата част от сделката (работим, почтени сме, грижим се, гласуваме), но някой друг не е: Господ; политиците на прехода; настоящите политици; Русия; Европейския съюз; САЩ; съдиите, прокурорите и полицията; турците; ромите; селяните; чугунения електорат на БСП; купените NGO-та, националистите. Ако обобщя, сърдити сме и гневни: 1) На тези, които имат силата и властта да направят живота по-добър, но не го правят; 2) На тези, които чакат онези от т.1.  да ги оправят; 3)  На тарикатите, които се възползват от 1) и 2), за да си оправят живота.

Кои всъщност сме ние? Дали няколкото хиляди friends и mutual friends във фейсбук, които протестираха, които имат близки ценности, искат едни и същи неща или става дума за по-широко представителство?

- Ще започна малко по-отдалеч. Фейсбук е социален медиум, тоест средство за масово информиране и общуване (за разлика от традиционните медии, които са само средство за масова информация). В информационното общество, в което живеем, разпространението на информация (share) и обсъждането (like, comment) с хора, на които имаме базово доверие или са ни интересни (friends), е един от малкото канали, първо, да достигнеш до информацията, която ти е интересна и/или полезна в информационните океани. Второ, четейки постингите на приятели, ние формираме собствената си гледна точка - понякога и през коментарите. Трето, пак в коментарите могат да се видят и гледните точки на инакомислещите.

Тоест, който не е във фейсбук или трябва да прекара деня си в четене на вестници и гледане на телевизия, за да обозре информацията в нейната пълнота от интерпретации, или по цял ден да виси в кафенето да говори с хора. Още повече ФБ работи в реално време - тоест вие научавате какво става или се планира незабавно, което постепенно превръща традиционните медии в  slow или long read  - четиво с друго предназначение. Тук вече идваме до въпроса за затворените общности. Ако вие се интересувате от политика, икономика, морална философия в ежедневен контекст и т.н., Вие каните за приятели хора, които се интересуват (или работят) в тези области.

Ако вие се интересувате единствено от ежедневието на вашите роднини и приятели, то за вас интересно е само кой е намерил особено хубава картичка за рожден ден. Тоест news feed-ът във вашата фейсбук страница това сте Вие. И това важи не само за ФБ, но за всички социални мрежи - Twitter, Pinterest, Vkontakte - социуми, организирани около Аз-а.

Имате ли понякога усещането, че нашата общност е само коментатор, че се намираме в стъкленица, превъртаме едни и същи емоции, теми, хора, които може би съвсем не са централни за истинските проблеми.

- ФБ общностите (т.е. хората в нашия фийд) са alter ego на реалните общности, били те хлабави или единни. И истински тревожният въпрос зад вашия е доколко градските (чети софийските), образовани, английски четящи, юпи (young urban professionals) или академично-медийно-неправителствени-видели свят общности имат връзка с реалността. Ами нямат, поне не с реалността на много много други общности. Момчетата и момичетата, които идват да учат в София и остават тук, пак знаят какво значи да си държавен служител в малък град, да си съкратен работник от военен завод, да си малък бизнес в град, в който кметът и общинският съвет са от различни партии.

Онзи ден тръгнах да коментирам иронично политическата употреба на великденските бонуси за пенсионери и после спрях. Тридесет лева към 150 лева пенсия не се отнасят както 300 лева към 1500 лева заплата, нали? Та кого се канех да иронизирам? Апропо, "бонуси", боже мили - употребата на тази дума трябва да ни подскаже в какъв объркан свят живеем. Бонусът е награда за добре свършена работа, а се лее из медиите...

Напоследък наблюдаваме не първосигнален хейт, а софистицирано заяждане от интелигентни хора, които се дъвчат един друг в интернет, отричат всичко и имат язвителен коментар по абсолютно всеки въпрос.

- Хейтърството в интернет е глобален феномен - и ври от дебати как да се реагира - fight or flight (да се биеш или да бягаш). За чистото хейтърство, поръчково или спонтанно, за хора, които кипят от безпомощен гняв, съчетан с профсионални, сексуални, социални и други фрустрации, за хора, които са "освободени" от анонимността и заменят всички глаголи в езика с онзи, трибуквения, а нормалното човешко поведение - с агресивно женомразство например, за тях моята собствена позиция е добре сумирана от поговорката "не се бори с прасе - и двамата ще се окаляте".

Не вярвам, че влизането в рационални дебати с анонимни хора има какъвто и да било ефект. С хора, които слагат имената си има някакъв смисъл да се говори, защото те все още държат на името си и поради това не се пускат по пързалката на псувните, а мислят за аргументи.

Мисленето е първата и основна стъпка към нормалното човешко общество. Разбира се, има два основни проблема  - първо, фалшивите имена. Трябва да бъдат разкривани чрез IP адресите и вадени на светло. Фалшивата идентичност е престъпление - било в наказателния смисъл на думата, било в етичния. Вторият проблем е хора, които се отказват да мислят и говорят с опорни точки. Тук работата е много трудна, но не безнадеждна. Ако са истински хора, в разговор с други истински хора те могат да мислят върху собствената си позиция, да признаят, когато не са прави. И това важи за двете страни. Или трите, или петте. Втората стъпка след самостоятелното мислене е приемането на правото на другия да има позиция, колкото и да ни е неприятна.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Army of K-Lovers 1 Army of K-Lovers

След като покори света, корейската поп музика печели все повече фенове и в България

29 ное 2019, 8613 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3553 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
No.

Майката на Сърдитата котка Табата Бундезен за живота като майка на любимец, символ на световния хейт

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10