С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

25 21 мар 2014, 14:29, 9420 прочитания

Хайде по-спокойно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Последната шведска революция е през 1809. Група аристократи детронират Густав IV и канят един наполеонов генерал на име Бернадот да заеме трона. Разбира се, той приема – и въпреки миналото си на френски авантюрист, дуелист и т.н., се превръща в крал Карл XIV. Единственият "мунчо", който се осмелява да протестира (в условията на империя), е френският прото-вестник L'Ambigu. Той представлява хвърчащо листче, тиражирано в Париж, което решително заклеймява Бернадот и дори иронизира – в стил "империята едва ли някога ще се възстанови напълно от загубата на нашия прекрасен генерал" и т.н. Самият Бернадот, т.е. Карл, се опитва да проговори на шведски пред новите си поданици, но се проваля зрелищно – и става първата истинска жертва на целенасочен хейт (ако позволите тази историческа ирония).

Преди време (Стиг Ларшон беше жив и все още не подозираше за себе си) общувах с шведка, която беше на висока, руса позиция в Absolut. Обсъдихме какво ли не - от Лагерквист през Лагерльоф до хокеиста Матс Сундин; помня, че по някое време я попитах защо в Швеция не се мразят, ако не броим стокхолмските фенове на АИК и Юргорден, и тя се изуми: "Защо? За да мразиш наистина някого, трябва да има много сериозна причина". 


Шведската протестантка, свикнала да се оправя сама от малка, не може дори да си представи сериозната причина – а именно православната, източна, тъжна, колективистична съдба. Тя не знае нищо за ендогамната семейна структура в Югоизточна Европа, според която "децата" живеят с или около родителите си докъм 30-годишна възраст. Не знае, че днес, 25 години по-късно, соц-държавата все още владее умовете, моралните характеристики и регулаторните механизми. И че същата тази соц-държава е разкъсала безвъзвратно нормалните ценностни, религиозни, възпитателни и т.н. връзки. Да ви подаря и една забавна сентенция: соц-ът не си е отишъл – просто пуснаха банани навсякъде.

Защо мразят ли? Мразят ТЕ, а не НИЕ. Плебсът, още от старовавилонски времена, живее, за да мрази. Но едва в началото на новия век му беше сервиран високоговорител – и това е най-голямата културна революция изобщо. Никога преди плебеят не беше имал достъп до медиа, освен като консуматор, какъвто трябваше да си остане. Уви, чрез интернет всички, публиката, се качиха на сцената, но не произнасят монолози, не създават нищо - просто чупят декорите и ни смазват с миризливото си самодоволство. Проблемът с Фейсбук ли? Царство и прерогатив на безцветната маса парии.

Днешната онлайн-омраза не е просто отсъствие на любов – тя е функция на бедността, и на усещането за социално отхвърляне. Но бедността у нас е и вид поза – дължите ми нещо и трябва да се чувствате виновни. Ето ви обратен вариант: Сократ винаги се облича скромно, поради това, че е беден, и обича простотата. Но никога не парадира с бедността си, както правят киниците, и не проявява суетната тяхна показност, с която изразяват мнимото си презрение към лукса. Ако Сократ можеше да коментира днешните, би казал с презрение: "През дупките в пеплосите ви виждам вашето тщеславие". 



И все пак: защо този български маелстрьом на омразата? Много просто: колкото по-индивидуалистична е една общност, толкова по-голямо е предпочитанието на нейните граждани към свободата вместо равенството. Ние сме обратното: не знаем нищо за свободата, а глупаците, които ни водят, бълнуват и шмекеруват на тема "равенство", докато изсмукват остатъчния костен мозък на тази държава, сеейки омраза. И направиха така, че равенството у нас да се смята за по-голяма ценност от свободата. (За братство пък би било смешно да говорим.)

Безпричинната омраза винаги е плод на лоша съдба, вътрешни дефицити и липса на личностна реализация. (Много рядко – на интелигентен, impish хумор.) За да понесем света, или дори просто да дишаме, ни се налага без всякакво основание да вярваме, че светът и нашите схващания за него в основата си са истинни. Когато тази вяра се разклати, изпадаме в състояние на тревожна неопределеност. По-лабилните и изключени социално кълнат до девето коляно и се възбуждат от мръсните думи или конструкти – но това е просто техният вик за помощ. 

Хайде по-спокойно. Да мразиш заради самата омраза е по-"немодерно" и от нивото на Дунав в сантиметри по "Хоризонт". Нещата си вървят, а сладкият сок на смисъла все така извира от бартолиновите жлези на живота - така че протегнете език.

П.П. Да не бъркаме правото на лично мнение с правото да мразиш. Личното мнение би трябвало да съдържа елемент на отговорност и себеуважение, и е нещо свято. Който е на друго мнение, да си затваря устата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Добрият, лошият и безучастният Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

23 авг 2019, 869 прочитания

Вдигни очи 5 Вдигни очи

Исторически маршрути по знакови места в София насочват вниманието на жителите й към красивата архитектура

9 авг 2019, 5565 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Снайперист или мияч на витрини

Хвърчащите томахавки на професионалната критика

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Теодора Димова

Новият роман "Поразените" ни връща към събитията от 1944 г. и вече е в книжарниците

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица