Ивайло Нойзи Цветков
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Последната шведска революция е през 1809. Група аристократи детронират Густав IV и канят един наполеонов генерал на име Бернадот да заеме трона. Разбира се, той приема – и въпреки миналото си на френски авантюрист, дуелист и т.н., се превръща в крал Карл XIV. Единственият "мунчо", който се осмелява да протестира (в условията на империя), е френският прото-вестник L'Ambigu. Той представлява хвърчащо листче, тиражирано в Париж, което решително заклеймява Бернадот и дори иронизира – в стил "империята едва ли някога ще се възстанови напълно от загубата на нашия прекрасен генерал" и т.н. Самият Бернадот, т.е. Карл, се опитва да проговори на шведски пред новите си поданици, но се проваля зрелищно – и става първата истинска жертва на целенасочен хейт (ако позволите тази историческа ирония).
Преди време (Стиг Ларшон беше жив и все още не подозираше за себе си) общувах с шведка, която беше на висока, руса позиция в Absolut. Обсъдихме какво ли не - от Лагерквист през Лагерльоф до хокеиста Матс Сундин; помня, че по някое време я попитах защо в Швеция не се мразят, ако не броим стокхолмските фенове на АИК и Юргорден, и тя се изуми: "Защо? За да мразиш наистина някого, трябва да има много сериозна причина".
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
25 коментара
Цитира се Сократ! Добре!
Май трябва да се учи психология от първи клас, за да осъзнаят хората, че хейтването в мрежата не е нищо друго освен изразяване на личността, където в реалното общуване е задържано поради етикет на държание.
Това масово прегряване по въпроса (вкл и тази вископарна статия) ми изглежда както, когато първобитните хора са се чудили какви ли същества стоят отгоре и изсипват този невероятен феномен наречен и дъжд а след това са се ядосвали на това създание, което ги наказва със зимата..
помните ли нойзи като казваше нещов текстовете си
Твърди се, че сентенцията "Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш" принадлежи на Сократ:)))
В публикуваното "лично мнение" прозира прекалено голяма претенция за интелектуалност...
Може би със евфемизма "сладкият сок на смисъла все така извира от бартолиновите жлези на живота - така че протегнете език" е изразил не - хейтърското си отношение:))) към една част от хората, които ще го прочетат, просто заради връзката между името Нойзи Цветков и няколко списания от "зората на демокрацията" в България. Моля, автора на статията да приеме и моето лично мнение......
До коментар [#2] от "skitnikapozemqta":
Аз съм учил психология и съм преподавал психология в университета. "Хейтването" може да бъде един от начините на изразяване, но това не го прави социално желано или пък ненужно да се обсъжда. Да не си събуваш чорапите една седмица и да се събуваш обувките в офиса също е себеизразяване, но не е много конструктивно.
Друг е въпросът, че лошата хигиена на сравнително малък процент от населението не е повод да се "тръшкаме." :-)
"Хейт-ърстването" е похват на Класическата реторика от времето на Аристотел до днес. Този похват се изразява в атака срещу личността на оратора, разчитайки аудиторията да спре да го харесва, а с това и да спре да припознава тезата на набедения оратор като своя теза. Всички сме чували (и използвали) аргумент като: "Ти от кога започна да разбираш от коли?" или любимият на баща ми аргумент: "Глупости!". При нормални обстоятелства, атаката срещу оратора (хейт-вънето) не прекрачва общоприетите норми на приличие, било защото може да предизвика съчуствие към унижения оратор (и неприязън към атакуващия), или пък защото унизения оратор, окрилен от чувството на справедлив гняв, може да фрасне един юмрук в носа на "хейтъра" под одобрителните погледи на аудиторията. При "хейт-ърстването" във форумите в интернет тези рискове не съществуват; скрит зад потребителкото си име, "хейтър-а" се чувства в безопастност както за доброто си име, така и за физическата си безопасност. Аз мога да наричам Ивайло Н Цветков както си искам във форума (вж един от първите коментри) без да се притеснявам, че утре приятелката ми ще ми каже натъртено, че Егоист е било най-доброто списание в България, и Ивйло си е много готин. Затова изглежда, че в Интернет "хейт-ърството" намира своята Обетована земя и ще процъфтява като реторичен похват, доминирайки над логика, етос и патос. Но... дали е така? ...Не мисля...
Аз лично "скимирам" коментарите, пропускайки коментарите развиваще се между самите участници и чета само тези които доразвиват статията. Считам, че и четящата и мислеща аудитория обръща същото внимание (и време) на "хейт-ърските" коментари, каквото отделя на "Къртицата" или на аргументите в градинката защо "Левски" е по-велик от "ЦСКА". Да, вярвам, че логиката, емоцията и желанието за по-добро бъдеще са много по силни и завладяващи за аудиторията в Интернет от похвати като унижаването на другия.
Публикувано през m.capital.bg
Егати хейтърската статия срещу хейт-а.
До коментар [#2] от "skitnikapozemqta":
Не просто психология, а отношения между хората.
До коментар [#2] от "skitnikapozemqta":
Ама, разбира се, всеки първокласник има нужда да знае именно, че "хейтването в мрежата не е нищо друго освен изразяване на личността, където в реалното общуване ...бла бла бла". но ако има опция за избираема псевдонаука бих предпочела детето да изучава Кабала, ще се научи да смята, ако не друго.
Хубав език, жива позиция!
Наскоро попаднах на сентенция преписвана на Св.Августин: "Омразата е отровата, която поглъщаме с надежда, че ще подейства на друг."
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.