Хайде по-спокойно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хайде по-спокойно

Хайде по-спокойно

9944 прочитания

© Инна Павлова


Последната шведска революция е през 1809. Група аристократи детронират Густав IV и канят един наполеонов генерал на име Бернадот да заеме трона. Разбира се, той приема – и въпреки миналото си на френски авантюрист, дуелист и т.н., се превръща в крал Карл XIV. Единственият "мунчо", който се осмелява да протестира (в условията на империя), е френският прото-вестник L'Ambigu. Той представлява хвърчащо листче, тиражирано в Париж, което решително заклеймява Бернадот и дори иронизира – в стил "империята едва ли някога ще се възстанови напълно от загубата на нашия прекрасен генерал" и т.н. Самият Бернадот, т.е. Карл, се опитва да проговори на шведски пред новите си поданици, но се проваля зрелищно – и става първата истинска жертва на целенасочен хейт (ако позволите тази историческа ирония).

Преди време (Стиг Ларшон беше жив и все още не подозираше за себе си) общувах с шведка, която беше на висока, руса позиция в Absolut. Обсъдихме какво ли не - от Лагерквист през Лагерльоф до хокеиста Матс Сундин; помня, че по някое време я попитах защо в Швеция не се мразят, ако не броим стокхолмските фенове на АИК и Юргорден, и тя се изуми: "Защо? За да мразиш наистина някого, трябва да има много сериозна причина". 

Шведската протестантка, свикнала да се оправя сама от малка, не може дори да си представи сериозната причина – а именно православната, източна, тъжна, колективистична съдба. Тя не знае нищо за ендогамната семейна структура в Югоизточна Европа, според която "децата" живеят с или около родителите си докъм 30-годишна възраст. Не знае, че днес, 25 години по-късно, соц-държавата все още владее умовете, моралните характеристики и регулаторните механизми. И че същата тази соц-държава е разкъсала безвъзвратно нормалните ценностни, религиозни, възпитателни и т.н. връзки. Да ви подаря и една забавна сентенция: соц-ът не си е отишъл – просто пуснаха банани навсякъде.

Защо мразят ли? Мразят ТЕ, а не НИЕ. Плебсът, още от старовавилонски времена, живее, за да мрази. Но едва в началото на новия век му беше сервиран високоговорител – и това е най-голямата културна революция изобщо. Никога преди плебеят не беше имал достъп до медиа, освен като консуматор, какъвто трябваше да си остане. Уви, чрез интернет всички, публиката, се качиха на сцената, но не произнасят монолози, не създават нищо - просто чупят декорите и ни смазват с миризливото си самодоволство. Проблемът с Фейсбук ли? Царство и прерогатив на безцветната маса парии.

Днешната онлайн-омраза не е просто отсъствие на любов – тя е функция на бедността, и на усещането за социално отхвърляне. Но бедността у нас е и вид поза – дължите ми нещо и трябва да се чувствате виновни. Ето ви обратен вариант: Сократ винаги се облича скромно, поради това, че е беден, и обича простотата. Но никога не парадира с бедността си, както правят киниците, и не проявява суетната тяхна показност, с която изразяват мнимото си презрение към лукса. Ако Сократ можеше да коментира днешните, би казал с презрение: "През дупките в пеплосите ви виждам вашето тщеславие". 

И все пак: защо този български маелстрьом на омразата? Много просто: колкото по-индивидуалистична е една общност, толкова по-голямо е предпочитанието на нейните граждани към свободата вместо равенството. Ние сме обратното: не знаем нищо за свободата, а глупаците, които ни водят, бълнуват и шмекеруват на тема "равенство", докато изсмукват остатъчния костен мозък на тази държава, сеейки омраза. И направиха така, че равенството у нас да се смята за по-голяма ценност от свободата. (За братство пък би било смешно да говорим.)

Безпричинната омраза винаги е плод на лоша съдба, вътрешни дефицити и липса на личностна реализация. (Много рядко – на интелигентен, impish хумор.) За да понесем света, или дори просто да дишаме, ни се налага без всякакво основание да вярваме, че светът и нашите схващания за него в основата си са истинни. Когато тази вяра се разклати, изпадаме в състояние на тревожна неопределеност. По-лабилните и изключени социално кълнат до девето коляно и се възбуждат от мръсните думи или конструкти – но това е просто техният вик за помощ. 

Хайде по-спокойно. Да мразиш заради самата омраза е по-"немодерно" и от нивото на Дунав в сантиметри по "Хоризонт". Нещата си вървят, а сладкият сок на смисъла все така извира от бартолиновите жлези на живота - така че протегнете език.

П.П. Да не бъркаме правото на лично мнение с правото да мразиш. Личното мнение би трябвало да съдържа елемент на отговорност и себеуважение, и е нещо свято. Който е на друго мнение, да си затваря устата.

Последната шведска революция е през 1809. Група аристократи детронират Густав IV и канят един наполеонов генерал на име Бернадот да заеме трона. Разбира се, той приема – и въпреки миналото си на френски авантюрист, дуелист и т.н., се превръща в крал Карл XIV. Единственият "мунчо", който се осмелява да протестира (в условията на империя), е френският прото-вестник L'Ambigu. Той представлява хвърчащо листче, тиражирано в Париж, което решително заклеймява Бернадот и дори иронизира – в стил "империята едва ли някога ще се възстанови напълно от загубата на нашия прекрасен генерал" и т.н. Самият Бернадот, т.е. Карл, се опитва да проговори на шведски пред новите си поданици, но се проваля зрелищно – и става първата истинска жертва на целенасочен хейт (ако позволите тази историческа ирония).

Преди време (Стиг Ларшон беше жив и все още не подозираше за себе си) общувах с шведка, която беше на висока, руса позиция в Absolut. Обсъдихме какво ли не - от Лагерквист през Лагерльоф до хокеиста Матс Сундин; помня, че по някое време я попитах защо в Швеция не се мразят, ако не броим стокхолмските фенове на АИК и Юргорден, и тя се изуми: "Защо? За да мразиш наистина някого, трябва да има много сериозна причина". 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Цитира се Сократ! Добре!

  • 2
    skitnikapozemqta avatar :-|
    skitnikapozemqta

    Май трябва да се учи психология от първи клас, за да осъзнаят хората, че хейтването в мрежата не е нищо друго освен изразяване на личността, където в реалното общуване е задържано поради етикет на държание.
    Това масово прегряване по въпроса (вкл и тази вископарна статия) ми изглежда както, когато първобитните хора са се чудили какви ли същества стоят отгоре и изсипват този невероятен феномен наречен и дъжд а след това са се ядосвали на това създание, което ги наказва със зимата..

  • 3
    loremipsum avatar :-|
    loremipsum

    помните ли нойзи като казваше нещов текстовете си

  • 4
    d_ninakova avatar :-|
    d_ninakova

    Твърди се, че сентенцията "Не изисквай от другите това, което ти сам не можеш да изпълниш" принадлежи на Сократ:)))
    В публикуваното "лично мнение" прозира прекалено голяма претенция за интелектуалност...
    Може би със евфемизма "сладкият сок на смисъла все така извира от бартолиновите жлези на живота - така че протегнете език" е изразил не - хейтърското си отношение:))) към една част от хората, които ще го прочетат, просто заради връзката между името Нойзи Цветков и няколко списания от "зората на демокрацията" в България. Моля, автора на статията да приеме и моето лично мнение......

  • 5
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    До коментар [#2] от "skitnikapozemqta":
    Аз съм учил психология и съм преподавал психология в университета. "Хейтването" може да бъде един от начините на изразяване, но това не го прави социално желано или пък ненужно да се обсъжда. Да не си събуваш чорапите една седмица и да се събуваш обувките в офиса също е себеизразяване, но не е много конструктивно.
    Друг е въпросът, че лошата хигиена на сравнително малък процент от населението не е повод да се "тръшкаме." :-)

  • 6
    cezare avatar :-|
    cezare


    "Хейт-ърстването" е похват на Класическата реторика от времето на Аристотел до днес. Този похват се изразява в атака срещу личността на оратора, разчитайки аудиторията да спре да го харесва, а с това и да спре да припознава тезата на набедения оратор като своя теза. Всички сме чували (и използвали) аргумент като: "Ти от кога започна да разбираш от коли?" или любимият на баща ми аргумент: "Глупости!". При нормални обстоятелства, атаката срещу оратора (хейт-вънето) не прекрачва общоприетите норми на приличие, било защото може да предизвика съчуствие към унижения оратор (и неприязън към атакуващия), или пък защото унизения оратор, окрилен от чувството на справедлив гняв, може да фрасне един юмрук в носа на "хейтъра" под одобрителните погледи на аудиторията. При "хейт-ърстването" във форумите в интернет тези рискове не съществуват; скрит зад потребителкото си име, "хейтър-а" се чувства в безопастност както за доброто си име, така и за физическата си безопасност. Аз мога да наричам Ивайло Н Цветков както си искам във форума (вж един от първите коментри) без да се притеснявам, че утре приятелката ми ще ми каже натъртено, че Егоист е било най-доброто списание в България, и Ивйло си е много готин. Затова изглежда, че в Интернет "хейт-ърството" намира своята Обетована земя и ще процъфтява като реторичен похват, доминирайки над логика, етос и патос. Но... дали е така? ...Не мисля...
    Аз лично "скимирам" коментарите, пропускайки коментарите развиваще се между самите участници и чета само тези които доразвиват статията. Считам, че и четящата и мислеща аудитория обръща същото внимание (и време) на "хейт-ърските" коментари, каквото отделя на "Къртицата" или на аргументите в градинката защо "Левски" е по-велик от "ЦСКА". Да, вярвам, че логиката, емоцията и желанието за по-добро бъдеще са много по силни и завладяващи за аудиторията в Интернет от похвати като унижаването на другия.


    Публикувано през m.capital.bg

  • 7
    petertakov avatar :-|
    Petak

    Егати хейтърската статия срещу хейт-а.

  • 8
    ridiculous avatar :-|
    Ridiculous Върнете стария сайт!

    До коментар [#2] от "skitnikapozemqta":

    Не просто психология, а отношения между хората.

  • 9
    pilesoriz avatar :-|
    pilesoriz

    До коментар [#2] от "skitnikapozemqta":

    Ама, разбира се, всеки първокласник има нужда да знае именно, че "хейтването в мрежата не е нищо друго освен изразяване на личността, където в реалното общуване ...бла бла бла". но ако има опция за избираема псевдонаука бих предпочела детето да изучава Кабала, ще се научи да смята, ако не друго.

  • 10
    aucun avatar :-|
    v_vendeta

    Хубав език, жива позиция!
    Наскоро попаднах на сентенция преписвана на Св.Августин: "Омразата е отровата, която поглъщаме с надежда, че ще подейства на друг."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Another Click In The Wall

Another Click In The Wall

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK