Аз, проклетникът

Динко Господинов-Градинко

Какво гласи последният пост, който написахте във фейсбук?
"Хайде сега сложете да зъзне на спирката в Норвегия мърляво циганче, говорещо само цигански, да видим как ще му потръгне."

Какво най-често ви провокира да изразявате мнение в социалната мрежа? Кои са темите, които ви занимават и не ви оставят безразлични?
Нещата, които ме дразнят, на първо място. Несправедливостта, неефективността, глупостта, късогледата алчност на човешкия род. Любима тема ми е забраната на канабиса – една от най-големите документирани глупости, които сме правили.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Защо политиката е толкова доминираща и чувствителна тема във вашия (а и наш) социален кръг?
Политиката е нещата, които обществото правим заедно. Тя е дестилатът на най-личното и дълбокото в личността ни – в какво вярваме, какво искаме, от какво се страхуваме.

Прави ли ни тя по-лоши хора?
Не. Политиката само може да ни направи по-добри, понеже учи на смирение, компромис, осъзнаване на съществуването на другия, разбиране на и към противника. Ние нея правим по-лоша с некадърни изпълнения и гордост.

Какво е хейт?
Омраза на английски е за мен. За вас очевидно е неимоверно изпълнено със смисъл понятие, та ще оставя дефиницията на редактора.



Правите ли хейт?
Не. Омразата е занимание, което изисква толкова усилия и постоянство, колкото и любовта, но носи разруха вместо щастие. Твърде зает съм със собствения си живот, за да ходя да правя зло на други. Често критикувам – това е буквално най-малкото, което мога да направя за нещо, което обичам. Също често се подигравам, а понякога, макар и рядко, директно изливам словестна агресия към неща и хора, които не харесвам – така бързо се отървавам от породения от тях негативизъм, вместо да го оставя да ми вгорчава трайно живота или да ме принуди реално да сторя нещо лошо.

Къде е разликата/границата между критиката, споделянето и отстояването на мнение и хейтърството, самоцелните нападки и сарказма?
Критиката е проява на обич – искаш обектът ѝ да стане по-добър. Познава се по това, че е конкретна. Ако не е конкретна, е само негативно мнение – показваш, че обектът не ти харесва и не си ангажиран с бъдещето му. Дали, с кого, как и защо ще споделиш това мнение е индивидуално. За някои е трудно да им ударят пръста с чук и да не изругаят. А сарказмът е учтивост – правиш си труда да заместиш с поне някакъв хумор това, което иначе би било откровена псувня. Разбира се, псувнята също е форма на учтивост, когато замества хвърления камък (този буквалния, не думата). На много хора им е трудно да осмислят детайлите и за удобство класифицират всяко негативно изказване с общи етикети като хейт. За други пък дори "провокатор" е нещо лошо, всякакви ги има.

На какво се дължи този първичен инстинкт да отричаме, да се съмняваме, да не харесваме и да търсим недостатъци?
Това не е първичен инстинкт – бебетата и децата реагират точно обратно, с дефолтно доверие и приемане. Обаче, като порастваме, осъзнаваме, че повечето хора и неща на света не са особено яки, а много са откровено зле. Отделно търсенето на недостатъци е еволюционно положителна черта – слабите страни на една идея са основата на следващата идея. Не един бранш дори плаща за хора, които да намират недостатъци в различни неща.

Имало ли е някакви преки последици от написаното/публикуваното от вас мнение?
Имаше дискриминация от потенциален работодател: рекламната агенция "Реформа" ми писаха, че никога няма да работя за тях заради публикуваните от мен мнения за агресивната външна политика на Израел и окупацията на Палестина.
Контакти и приятелства също са се прекъсвали, както и доста нови са се създавали. На мен ми харесва да има известно текучество; с милионите хора наоколо няма нужда да зацикляме с едни познанства за цял живот.

Вие какво бихте докладвали във фейсбук като негативна проява/комуникация/публикация? Кои са недопустимите неща, коя граница не трябва да се преминава?
Само и единствено спам докладвам. Каквото не ми харесва, ми е супер лесно да не го виждам, та спокойно прекрачвайте всички граници.

Какво е последното приятно/позитивно/красиво нещо, което харесахте в социална мрежа?
Снимка на приятел, бандата Drunken octopus на друг приятел, фотография на коитус.

Имало ли е случаи, когато впоследствие сте осъзнали, че грешите или нанасяте вреда, изразявайки крайно мнение?
Крайни мнения изказвам предимно за неща, в които съм напълно сигурен или са ми личностна ценност и не, не съм грешил – най-малкото защото за много неща спорът продължава и не знаем кой е прав и кой греши. Реална вреда също не си спомням да съм нанасял. Теоретично за присъединяването ми към хора срещу забраната за пушене може да има претенции, че е забавило сегашното законодателство с няколко минути и някой е вдишал един дъх дим в повече.
Със сигурност е имало много чувствителни хора с наранени чувства и те трябва да ми благодарят за емоционалната тренировка. Защото моите права не свършват там, където започват твоите чувства.



Козата Ани

Какво гласи последният пост, който написахте във фейсбук?
"Колко котки влизат в банята, докато си в нея? Отговор: всички."

Какво най-често ви провокира да изразявате мнение в социалната мрежа? Кои са темите, които ви занимават и не ви оставят безразлични?
На първо място ме провокират новините за насилие. Имам физическа нетърпимост към него. Политиката рядко ме мотивира да пиша нещо. По-скоро отлявлените тъпотевини в нея, липсата на морал и откровените абсурди, които ни заливат, особено откъм отдел "Политика на KLETA MAIKA BALGARIA".

Защо политиката е толкова доминираща и чувствителна тема във вашия (а и наш) социален кръг?
Заради факта, че не можем да приемем липсата на жар у хората, които са политици. Това са хора, които не горят с идеите си/ни. В пленарната зала се псуват и крещят, уж защитавайки устоите и веруюто на политическата си партия и респективно на избирателите си, а след това набиват кюфтета заедно и правят евтини сделки. Меняща се позиция на база моментни интереси и прочие безпринципност. В началото не вярвах на това, мислех, че нещо просто ми се губи и не разбирам. Е, уви... А и защото сме уморени, но отскоро усетихме воля и сила да се борим.

Прави ли ни тя по-лоши хора?
Политиката? Хм... Не знам... По-скоро ни дели. Изненадвам се как хората реагират на личното ми мнение. Преди време писах статус за Украйна и Русия и точно след 30 минути двама човека от руски произход ми писаха, че са обидени, а един направо си ме изтри. Хората реагират първично и емоционално, когато се отвори дума за политика. Всъщност те реагират така и на футбол, коли, всичко. Значи политиката не е с нищо по-различна от футбола. Просто е доста по-нечестна и грозна.

Какво е хейт?
Лично аз винаги съм мислела, че хейтът е чиста омраза. Адски се дразня, когато ме окачествят и мен с хейтър. Не мразя. Просто имам мнение и го защитавам. Уж съм толерантна, но често се водя от наранено чувство за справедливост. Хейт в този смисъл е, когато изразиш мнение по даден казус, обаче другите не го прочитат цялото, а виждат само две думи в него. И сякаш не си казал всичко останало, започваш да се защитаваш, обяснявайки, че каквото е казано, е казано, а там е целия смисъл, не в четири букви. Понякога отговарям и с три букви.

Правите ли хейт?
В известен смисъл да. Рязка съм и категорична, което кара хората да мислят, че съм хейтър от класа. Цинична и дори вулгарна съм. Е ли хейт това? Силно нетолерантна съм към нетолерантните хора. Изперквам, когато хората демонстрират ограниченост, особено ако идва от хора, от които това си е направо изненада. Пяна ми е излизала на устата, обаче продължавам да твърдя, че това не е точно хейт. Откровено хейтя зимата, да. Да си я взимат и да се махат!

Къде е разликата/ границата между критиката, споделянето и отстояването на мнение и хейтърството, самоцелните нападки и сарказма?
В златната среда. Винаги я търся, винаги подлагам на съмнение обективността у информацията, която ни залива. И не бързам да съдя. Всеки винаги има достатъчно истински и съществени причини за дадено действие. Нападките и хейтърството са си общо взето на едно ниво, но сарказмът и отстояването на мнение съвсем не са там. Критиката пък изобщо.

Критиката е най-доброто, което може да ти се случи, защото можеш да намериш собствените си грешки в нея, дори бивайки критиката необективна или неградивна. За да я има, то за нея има основания и най-често ти си ги дал. Сега, как са изтълкувани е съвсем друго нещо, пък и за самия теб не е особено важно.

На какво се дължи този първичен инстинкт да отричаме, да се съмняваме, да не харесваме и да търсим недостатъци?
Ох... Не знам. Ужасно е дразнещо! Имам няколко близки човека, които винаги започват изречението с "Не". "- Днес ми е доста топло! – Не, не, просто горещо е! – Е, да, де! – Е, да, де...". Малкооо.... Опъва ми се челото в такива ситуации, ама ги обичам тия хира, ще търпя. А и понякога крясвам да се стегнат. Не знам на какво се дължи. Не е от глупост, не е от злоба, не знам. Така сме научени. Все пак сме откърмени с мъдрости като "хубава работа, ама българска" и други "смешки". Щото в Белгия, нали, няма тъпаци. Пффф.

Имало ли е някакви преки последици от написаното/публикуваното от вас мнение?
Ох, освен покрай конфликта за Крим, имах спорове скоро покрай бежанците. Бях изплашена как голяма част от хората, с които горещо споделяме възгледите си за животни, рязко се оказаха откровени расисти. Обясни ми се, че сирийците ще изядат бездомните ни животни, щото видиш ли, религиозните им водачи им позволили да ядат кучета.

Е, какво от това, че иде дума за в Сирия, а там някак се води война. И се почнаха грандиозни глупотевини, та не се стърпях и написах, че е добре да огледаме собствената си паничка, преливаща от изроди и насилници, пък после да намираме отговор и вина в другите, кемтрейлс и международното положение. Иначе бая народ ме разкара от листите си, разбира се след като ме напои обилно с обиди, покрай снимки на прайда, на Шалом фест, на бежанци, на животни. Но и аз редуцирах. Винаги пробвам с добро и с много обяснения, но понякога отсреща си имам такава стена, че си казвам "Еми, майната ти, нямам сили."

Вие какво бихте докладвали във фейсбук като негативна проява/комуникация/публикация? Кои са недопустимите неща, коя граница не трябва да се преминава?
Насилието. Веднага. Всякакво. Хомофобия и расизъм също. Нямам търпимост там. Нали уж израстваме? Развиваме се? Какво стана с Ерата на Водолея? Хората са склонни да имат двойни стандарти дори за теми като насилие, хомофобия и расизъм. Аз не. Но и се пазя от крайности. Наскоро споделих снимка на 3 възпълни жени, лежащи до езеро, а под тях снимка на 3 хипопотама в блато. И понеже самата аз съм с проблеми с килограмите, а и имам подобна снимка с други две дами със същия проблем намерих снимката за смешна.

Не бях забелязала, че дамите от фотката са цветнокожи и рязко ми се обясни, че това е расизъм. Еми, не е, а е самоирония. Освен това наистина не бях обърнала аз внимание на цета на кожата им. Който го е направил е по-скоро краен антирасист. Споко, бе, хора, нещата не са само бели и черни. Буквално.

Какво е последното приятно/позитивно/красиво нещо, което харесахте в социална мрежа?
Обожавам добрите истории. Наистина! Последно се развълнувах от първата ефективна присъда за насилие над животно. Много харесвам и клиповете, в които хора проявяват добрина, знаете ги – помагат на баба да пресече, помагат на мечета да излязат от кофа, за да идат при майка си, случаен мъж помага на жена в беда.

Има една поредица "What would you do...". Изгледах всички епизоди и се заредих с вяра. Във всеки епизод подлагат на тест нищо неподозиращи хора. Например как бихте реагирали ако в ресторанта, в който вечеряте откажат да сервират на гей двойка? Или как бихте реагирали ако видите тийнейджъри да тормозят старец? Ей такива скрити камери. Разбира се, има изроди. Обаче хората, които реагират не винаги са гадняри. Има прекрасни хора, демонстрират нетърпимост към подобни ситуации, без да се притесняват да отстояват мнението си и да защитят по-слабия. Господи, препоръчвам я на всеки, който е изпаднал в криза на доверието към човечеството.

Споделям и събития, които ми допаднат. Повечето са на социална тематика и твърдо вярвам, че дори някой да не споделя идеите, защитени чрез тези събития, то дискусията по темата е възможно най-доброто, което може да се случи. Знаете ли, съвсем скоро имаше едно събитие "Извърви километър в нейните обувки", част от международен проект. И понеже не понасям насилието започнах да споделям често информация от ивента.

Освен, че мъжът ми, в крайна сметка изяви желание да обуе прекрасните ми червени обувки на ток и да походи с тях, за да засвидетелства подкрепа към жените, жертва на насилници, се оказа, че покрай патардията, която вдигнах, една Жена (наистина е с главна буква), истинска жертва на насилници, преминала през целия ад на болката, срама, ужаса и тромава съдебна система, реши да говори. Ей така се случват нещата. Само заради това си е струвало да бия тъпаните на стената си. Дори да е само тя, нейните думи ще чуят други жени. И най-сетне за този проблем ще стане ясно, че не е срамен, а болезнен и сериозен.И ще се говори!

Имало ли е случаи, когато впоследствие сте осъзнали, че грешите или нанасяте вреда, изразявайки крайно мнение?
Аз? Никога не греша! Питайте мъжа ми. Шегувам се. Но крайно мнение нямам. Обаче внимавам, защото преди време научих един урок, а той е – каквото се напише, остава. И ако имаш някакво влияние, то тогава трябва да се съобразяваш с това, което правиш.
Разбира се, че греша. Обаче, за да го разбереш е добре аргументите остреща да са адекватни, а не нищожни. Рядко се случва това. Обикновено аргументът срещу мен е "Еми, ти си коза". No shit? Мерси.

Преди фейсбук къде и по какъв начин изразявахте своето мнение?
Форуми предимно. Но там комуникацията не е толкова лична и всеобхватна. Затова и ги зарязах.

• 1
• 2
• 3
• 4
• Следваща страница » "Борислав Кандов"