Какво най-често ви провокира да изразявате мнение в социалната мрежа? Кои са темите, които ви занимават и не ви оставят безразлични?

Нещата, които ме дразнят, на първо място. Несправедливостта, неефективността, глупостта, късогледата алчност на човешкия род. Любима тема ми е забраната на канабиса – една от най-големите документирани глупости, които сме правили.

Защо политиката е толкова доминираща и чувствителна тема във вашия (а и наш) социален кръг?

Политиката е нещата, които обществото правим заедно. Тя е дестилатът на най-личното и дълбокото в личността ни – в какво вярваме, какво искаме, от какво се страхуваме.

Прави ли ни тя по-лоши хора?

Не. Политиката само може да ни направи по-добри, понеже учи на смирение, компромис, осъзнаване на съществуването на другия, разбиране на и към противника. Ние нея правим по-лоша с некадърни изпълнения и гордост.

Какво е хейт?

Омраза на английски е за мен. За вас очевидно е неимоверно изпълнено със смисъл понятие, та ще оставя дефиницията на редактора.

Правите ли хейт?

Не. Омразата е занимание, което изисква толкова усилия и постоянство, колкото и любовта, но носи разруха вместо щастие. Твърде зает съм със собствения си живот, за да ходя да правя зло на други. Често критикувам – това е буквално най-малкото, което мога да направя за нещо, което обичам. Също често се подигравам, а понякога, макар и рядко, директно изливам словестна агресия към неща и хора, които не харесвам – така бързо се отървавам от породения от тях негативизъм, вместо да го оставя да ми вгорчава трайно живота или да ме принуди реално да сторя нещо лошо.

Къде е разликата/границата между критиката, споделянето и отстояването на мнение и хейтърството, самоцелните нападки и сарказма?

Критиката е проява на обич – искаш обектът ѝ да стане по-добър. Познава се по това, че е конкретна. Ако не е конкретна, е само негативно мнение – показваш, че обектът не ти харесва и не си ангажиран с бъдещето му. Дали, с кого, как и защо ще споделиш това мнение е индивидуално. За някои е трудно да им ударят пръста с чук и да не изругаят. А сарказмът е учтивост – правиш си труда да заместиш с поне някакъв хумор това, което иначе би било откровена псувня. Разбира се, псувнята също е форма на учтивост, когато замества хвърления камък (този буквалния, не думата). На много хора им е трудно да осмислят детайлите и за удобство класифицират всяко негативно изказване с общи етикети като хейт. За други пък дори "провокатор" е нещо лошо, всякакви ги има.

На какво се дължи този първичен инстинкт да отричаме, да се съмняваме, да не харесваме и да търсим недостатъци?

Това не е първичен инстинкт – бебетата и децата реагират точно обратно, с дефолтно доверие и приемане. Обаче, като порастваме, осъзнаваме, че повечето хора и неща на света не са особено яки, а много са откровено зле. Отделно търсенето на недостатъци е еволюционно положителна черта – слабите страни на една идея са основата на следващата идея. Не един бранш дори плаща за хора, които да намират недостатъци в различни неща.

Имало ли е някакви преки последици от написаното/публикуваното от вас мнение?

Контакти и приятелства също са се прекъсвали, както и доста нови са се създавали. На мен ми харесва да има известно текучество; с милионите хора наоколо няма нужда да зацикляме с едни познанства за цял живот.

Вие какво бихте докладвали във фейсбук като негативна проява/комуникация/публикация? Кои са недопустимите неща, коя граница не трябва да се преминава?

Само и единствено спам докладвам. Каквото не ми харесва, ми е супер лесно да не го виждам, та спокойно прекрачвайте всички граници.

Какво е последното приятно/позитивно/красиво нещо, което харесахте в социална мрежа?

Снимка на приятел, бандата Drunken octopus на друг приятел, фотография на коитус.

Имало ли е случаи, когато впоследствие сте осъзнали, че грешите или нанасяте вреда, изразявайки крайно мнение?

Със сигурност е имало много чувствителни хора с наранени чувства и те трябва да ми благодарят за емоционалната тренировка. Защото моите права не свършват там, където започват твоите чувства.

Козата Ани

Какво гласи последният пост, който написахте във фейсбук?

"Колко котки влизат в банята, докато си в нея? Отговор: всички."

Какво най-често ви провокира да изразявате мнение в социалната мрежа? Кои са темите, които ви занимават и не ви оставят безразлични?

На първо място ме провокират новините за насилие. Имам физическа нетърпимост към него. Политиката рядко ме мотивира да пиша нещо. По-скоро отлявлените тъпотевини в нея, липсата на морал и откровените абсурди, които ни заливат, особено откъм отдел "Политика на KLETA MAIKA BALGARIA".

Защо политиката е толкова доминираща и чувствителна тема във вашия (а и наш) социален кръг?

Заради факта, че не можем да приемем липсата на жар у хората, които са политици. Това са хора, които не горят с идеите си/ни. В пленарната зала се псуват и крещят, уж защитавайки устоите и веруюто на политическата си партия и респективно на избирателите си, а след това набиват кюфтета заедно и правят евтини сделки. Меняща се позиция на база моментни интереси и прочие безпринципност. В началото не вярвах на това, мислех, че нещо просто ми се губи и не разбирам. Е, уви... А и защото сме уморени, но отскоро усетихме воля и сила да се борим.

Прави ли ни тя по-лоши хора?

Политиката? Хм... Не знам... По-скоро ни дели. Изненадвам се как хората реагират на личното ми мнение. Преди време писах статус за Украйна и Русия и точно след 30 минути двама човека от руски произход ми писаха, че са обидени, а един направо си ме изтри. Хората реагират първично и емоционално, когато се отвори дума за политика. Всъщност те реагират така и на футбол, коли, всичко. Значи политиката не е с нищо по-различна от футбола. Просто е доста по-нечестна и грозна.

Какво е хейт?

Лично аз винаги съм мислела, че хейтът е чиста омраза. Адски се дразня, когато ме окачествят и мен с хейтър. Не мразя. Просто имам мнение и го защитавам. Уж съм толерантна, но често се водя от наранено чувство за справедливост. Хейт в този смисъл е, когато изразиш мнение по даден казус, обаче другите не го прочитат цялото, а виждат само две думи в него. И сякаш не си казал всичко останало, започваш да се защитаваш, обяснявайки, че каквото е казано, е казано, а там е целия смисъл, не в четири букви. Понякога отговарям и с три букви.

Правите ли хейт?

В известен смисъл да. Рязка съм и категорична, което кара хората да мислят, че съм хейтър от класа. Цинична и дори вулгарна съм. Е ли хейт това? Силно нетолерантна съм към нетолерантните хора. Изперквам, когато хората демонстрират ограниченост, особено ако идва от хора, от които това си е направо изненада. Пяна ми е излизала на устата, обаче продължавам да твърдя, че това не е точно хейт. Откровено хейтя зимата, да. Да си я взимат и да се махат!

Къде е разликата/ границата между критиката, споделянето и отстояването на мнение и хейтърството, самоцелните нападки и сарказма?

В златната среда. Винаги я търся, винаги подлагам на съмнение обективността у информацията, която ни залива. И не бързам да съдя. Всеки винаги има достатъчно истински и съществени причини за дадено действие. Нападките и хейтърството са си общо взето на едно ниво, но сарказмът и отстояването на мнение съвсем не са там. Критиката пък изобщо.

Критиката е най-доброто, което може да ти се случи, защото можеш да намериш собствените си грешки в нея, дори бивайки критиката необективна или неградивна. За да я има, то за нея има основания и най-често ти си ги дал. Сега, как са изтълкувани е съвсем друго нещо, пък и за самия теб не е особено важно.

На какво се дължи този първичен инстинкт да отричаме, да се съмняваме, да не харесваме и да търсим недостатъци?

Ох... Не знам. Ужасно е дразнещо! Имам няколко близки човека, които винаги започват изречението с "Не". "- Днес ми е доста топло! – Не, не, просто горещо е! – Е, да, де! – Е, да, де...". Малкооо.... Опъва ми се челото в такива ситуации, ама ги обичам тия хира, ще търпя. А и понякога крясвам да се стегнат. Не знам на какво се дължи. Не е от глупост, не е от злоба, не знам. Така сме научени. Все пак сме откърмени с мъдрости като "хубава работа, ама българска" и други "смешки". Щото в Белгия, нали, няма тъпаци. Пффф.

Имало ли е някакви преки последици от написаното/публикуваното от вас мнение?

Ох, освен покрай конфликта за Крим, имах спорове скоро покрай бежанците. Бях изплашена как голяма част от хората, с които горещо споделяме възгледите си за животни, рязко се оказаха откровени расисти. Обясни ми се, че сирийците ще изядат бездомните ни животни, щото видиш ли, религиозните им водачи им позволили да ядат кучета.

Е, какво от това, че иде дума за в Сирия, а там някак се води война. И се почнаха грандиозни глупотевини, та не се стърпях и написах, че е добре да огледаме собствената си паничка, преливаща от изроди и насилници, пък после да намираме отговор и вина в другите, кемтрейлс и международното положение. Иначе бая народ ме разкара от листите си, разбира се след като ме напои обилно с обиди, покрай снимки на прайда, на Шалом фест, на бежанци, на животни. Но и аз редуцирах. Винаги пробвам с добро и с много обяснения, но понякога отсреща си имам такава стена, че си казвам "Еми, майната ти, нямам сили."

Вие какво бихте докладвали във фейсбук като негативна проява/комуникация/публикация? Кои са недопустимите неща, коя граница не трябва да се преминава?

Насилието. Веднага. Всякакво. Хомофобия и расизъм също. Нямам търпимост там. Нали уж израстваме? Развиваме се? Какво стана с Ерата на Водолея? Хората са склонни да имат двойни стандарти дори за теми като насилие, хомофобия и расизъм. Аз не. Но и се пазя от крайности. Наскоро споделих снимка на 3 възпълни жени, лежащи до езеро, а под тях снимка на 3 хипопотама в блато. И понеже самата аз съм с проблеми с килограмите, а и имам подобна снимка с други две дами със същия проблем намерих снимката за смешна.

Не бях забелязала, че дамите от фотката са цветнокожи и рязко ми се обясни, че това е расизъм. Еми, не е, а е самоирония. Освен това наистина не бях обърнала аз внимание на цета на кожата им. Който го е направил е по-скоро краен антирасист. Споко, бе, хора, нещата не са само бели и черни. Буквално.

Какво е последното приятно/позитивно/красиво нещо, което харесахте в социална мрежа?

Обожавам добрите истории. Наистина! Последно се развълнувах от първата ефективна присъда за насилие над животно. Много харесвам и клиповете, в които хора проявяват добрина, знаете ги – помагат на баба да пресече, помагат на мечета да излязат от кофа, за да идат при майка си, случаен мъж помага на жена в беда.

Има една поредица "What would you do...". Изгледах всички епизоди и се заредих с вяра. Във всеки епизод подлагат на тест нищо неподозиращи хора. Например как бихте реагирали ако в ресторанта, в който вечеряте откажат да сервират на гей двойка? Или как бихте реагирали ако видите тийнейджъри да тормозят старец? Ей такива скрити камери. Разбира се, има изроди. Обаче хората, които реагират не винаги са гадняри. Има прекрасни хора, демонстрират нетърпимост към подобни ситуации, без да се притесняват да отстояват мнението си и да защитят по-слабия. Господи, препоръчвам я на всеки, който е изпаднал в криза на доверието към човечеството.

Споделям и събития, които ми допаднат. Повечето са на социална тематика и твърдо вярвам, че дори някой да не споделя идеите, защитени чрез тези събития, то дискусията по темата е възможно най-доброто, което може да се случи. Знаете ли, съвсем скоро имаше едно събитие "Извърви километър в нейните обувки", част от международен проект. И понеже не понасям насилието започнах да споделям често информация от ивента.

Освен, че мъжът ми, в крайна сметка изяви желание да обуе прекрасните ми червени обувки на ток и да походи с тях, за да засвидетелства подкрепа към жените, жертва на насилници, се оказа, че покрай патардията, която вдигнах, една Жена (наистина е с главна буква), истинска жертва на насилници, преминала през целия ад на болката, срама, ужаса и тромава съдебна система, реши да говори. Ей така се случват нещата. Само заради това си е струвало да бия тъпаните на стената си. Дори да е само тя, нейните думи ще чуят други жени. И най-сетне за този проблем ще стане ясно, че не е срамен, а болезнен и сериозен.И ще се говори!

Имало ли е случаи, когато впоследствие сте осъзнали, че грешите или нанасяте вреда, изразявайки крайно мнение?

Разбира се, че греша. Обаче, за да го разбереш е добре аргументите остреща да са адекватни, а не нищожни. Рядко се случва това. Обикновено аргументът срещу мен е "Еми, ти си коза". No shit? Мерси.

Преди фейсбук къде и по какъв начин изразявахте своето мнение?

Форуми предимно. Но там комуникацията не е толкова лична и всеобхватна. Затова и ги зарязах.

Борислав Кандов

Какво гласи последният пост, който написахте във фейсбук?

Възрадвах се от задаващия се режим на тока, който днешните управляващи ще ни подарят. Така и така е топло вече, за какво ни е тоя ток?

Какво най-често ви провокира да изразявате мнение в социалната мрежа? Кои са темите, които ви занимават и не ви оставят безразлични?

Човешката глупост и тесногръдие във всичките им производни форми.

Защо политиката е толкова доминираща и чувствителна тема във вашия (а и наш) социален кръг?

Защото след десетина години на непукизъм се видя, че с поръчковите политици положението е същото като с чалгата – колкото и силно да се стараеш да не ѝ обръщаш внимание, тя няма да изчезне. Борбата с лошата политика зависи от всеки един от нас.

Прави ли ни тя по-лоши хора?

Не, напротив, това, че хората са ангажирани с нещо различно от какво ще сложат на масата, е поредната наченка на възпитаване на гражданско общество. Аз лично не разбирам този рефрен колко било лошо положението, как хората се противопоставяли едни на други. Когато имаш две крайно различни платформи е нормално да имаш крайно различни мнения, които да се сблъскват, да спорят, да се карат и в това няма нищо лошо.

Какво е хейт?

Аз си го разделям на два типа. От едната страна е разбирането на обектите на "хейт", за които тази дума се превърна в мистър Пропър – най-лесния и бърз начин да отсвириш мнение за работата си или за тема, която те вълнува, с което не си съгласен. В това число влизат и всички мнения, които се отклоняват генерално от общоприетото. Например, да не харесваш култа към Star Wars. От друга страна е разбирането на производителите на "хейт", на повечето от които им е пределно ясно какво правят и че то е много далеч от безцелното хранене.

Правите ли хейт?

Зависи. Ако продължа разделението от предишния въпрос – хейт от втори тип – да, хейт от първи тип, тоест безцелна хранилка – все по-рядко, но като чуя репликата "Е, поне са се опитали да направят нещо, хората" и нещо ми прищраква.

Къде е разликата/ границата между критиката, споделянето и отстояването на мнение и хейтърството, самоцелните нападки и сарказма?

Самоцелните нападки са по-скоро тролене, а сарказмът е съвсем отделно нещо. Радой Ралин също е ползвал сарказма като похват, но бихте ли го нарекли хейтър?

На какво се дължи този първичен инстинкт да отричаме, да се съмняваме, да не харесваме и да търсим недостатъци?

Първични инстинкти има само в троленето, което е съвсем различно нещо. Иначе, българите сме доста подозрителна нация, но това предполагам се дължи на всичко, което се случва от около 100 години насам. А и тук всички се познават и много лесно си вадят кирливите ризи.

Имало ли е някакви преки последици от написаното/ публикуваното от вас мнение?

Иначе, една приятелка май ми се разсърди, че не ѝ харесах лебедовата песен в маркетинговия отдел на една голяма българска компания за бързооборотни стоки и оттогава не сме си говорили. Но в края на краищата голямо дъно бяха ударили, не се сещам оттогава насам да е излизало нещо толкова брутално.

Вие какво бихте докладвали във фейсбук като негативна проява/ комуникация/ публикация? Кои са недопустимите неща, коя граница не трябва да се преминава?

Няма граница, която не трябва да се преминава. Всеки е свободен да изразява мнението си, колкото и да е крайно и брутално. Въпросът е да си носи отговорността след това.

Какво е последното приятно/позитивно/красиво нещо, което харесахте в социална мрежа?

Безумния клип на DJ Snake и Lil Jon. Но не съм сигурен дали влиза в някоя от трите категории.

Имало ли е случаи, когато впоследствие сте осъзнали, че грешите или нанасяте вреда, изразявайки крайно мнение?

Да, веднъж на ФАРА нахраних колега от друга агенция в Twitter заради нещо, което каза по време на презентацията си. После ми стана тъпо, не защото не бях прав, а защото можеше да го напиша не толкова като лична нападка. Все пак тая презентация не я беше писал само той.

Преди Фейсбук – къде и по какъв начин изразявахте своето мнение?

В оригиналната социална мрежа – приятелите.

Милена Фучеджиева

Какво гласи последният пост, който написахте във Фейсбук?

"Лятото току що приключи, край на съобразяването и китайските фенери. свободна съм от лоялност към която и да е кауза, която не влиза в личните ми представи за живота, като "лично" е от първостепенно значение. не дължа никому нищо, не взимам от никого нищо, не крада, не лъжа, купих си ярко розови skinny jeans, и съм като розовата пантера, и няма да позволя на никого да ми държи сметка за каквото и да било, колкото и розова да изглеждам. кур за левски, цска, лудогорец и всяка отборна формация. благодаря на родителите ми, че не са ме пращали на детска градина, това ме научи да се чувствам special преди появата на емотиконите."

Какво най-често ви провокира да изразявате мнение в социалната мрежа? Кои са темите, които ви занимават и не ви оставят безразлични?

Безочието на българската политическа класа, както и на кръговете, които ги поддържат. Тъгата от малодушието и страха на българите. Възможността за бягство. Възможността за промяна. Възможността да кажеш на всички и всичко fuck you, и да прекосиш океана, където да го кажеш пак, и да прекосиш океана обратно. Свободата е тема номер едно.

Защо политиката е толкова доминираща и чувствителна тема във вашия (а и наш) социален кръг?

Ако човек живее в правова държава, политиката няма причина да го интересува. Тук е бананова република.

Прави ли ни тя по-лоши хора?

Категорично да.

Какво е хейт?

Разбирането на думата "хейт" в България е изкривено. Хейт е, когато коментиращите не се занимават с коментара, а обсъждат негативно коментиращия, това е софт омраза, но е реална омраза, докато тук хейт е свободното изразяване на лично мнение. Обществото се дели на много микро-комсомолски или партийни организации, които подлагат на линч всеки, който има аргументирано мнение противно на прокарваната от тях синя или червена линия. Не е позволено да не принадлежиш.

Правите ли хейт?

Рядко си позволявам публично да обсъждам личности с имената им. Трябва да са минали границата на поносимото за мен дотолкова, че да искам да го кажа на глас. В публицистичните ми текстове често са споменати конкретни личности заради начина, по който влияят на обществото. Събития или мнения никога не обсъждам само "защото така" или само защото някой не ми е симпатичен.

Къде е разликата/ границата между критиката, споделянето и отстояването на мнение и хейтърството, самоцелните нападки и сарказма?

Границата е в това да не се минава в лични нападки, както и в способността да водиш битки аргументирано. Който се бои от мечки, не ходи в гората. Понеже съм изключително добра в сарказма, използвам го само срещу хора, които са останали глухи към всички други мои опити за разумен диалог. Не го използвам когато изпитам жал към другата страна, т.е. сметна, че е прекалено слаба за да се занимавам с нея.

На какво се дължи този първичен инстинкт да отричаме, да се съмняваме, да не харесваме и да търсим недостатъци?

Не е първичен инстинкт, а национална черта. Страх от успеха. В продължение на столетия успехът на всеки българин е бил контролиран от турци и руснаци, или така му се е струвало според някои. Но и всеки има лична съдба. Склонна съм донякъде да оправдавам хейта към мен заради исторически обстоятелства, въпреки че е трудно да мълчиш, когато оспорват личните ти качества на база родители, и съответно не мълча. Има и хейт, който съществува навсякъде, нарича се завист и не е дете на Марк Зукърбърг. От малка съм свикнала с него.

Имало ли е някакви преки последици от написаното/ публикуваното от вас мнение?

Не са една и две, някои са публични войни за обществена справедливост, други са дълбоко лични огорчения, трети са влиянието на статусите и текстовете ми върху читателите. Като обществена фигура нося пълна отговорност за това, което пиша и говоря, каквито и да са последиците му.

Вие какво бихте докладвали във фейсбук като негативна проява/ комуникация/ публикация? Кои са недопустимите неща, коя граница не трябва да се преминава?

Досега не съм докладвала никого. Кръгът на приятелите ми е от що годе нормални хора, които имат залитания натам-насам, но нищо престъпно. Не съм фен на публичния линч, нито на забраните извън, разбира се, очевидното и забраненото от закона – език на омразата и т.н.

Какво е последното приятно/позитивно/красиво нещо, което харесахте в социална мрежа?

Лана Дел Рей пее Maleficent. Като видна злодейка, за мен злодейките са по-интересни от едноплановите добродушни характери. Всеки статус на Humans of New York, снимки на прасето Естер, статусите на дъщеря ми и приятелите ми от Америка, които чета на събуждане, клипове с котенца и орки (не от "Властелинът на пръстените", а китовете ). Общо взето животинския свят ме кара да се чувствам щастлива, човешкият ме прави войнствена. Не търся красота и позитивизъм в социалната мрежа, а информация за света.

Имало ли е случаи, когато впоследствие сте осъзнали, че грешите или нанасяте вреда, изразявайки крайно мнение?

За да изразя крайно мнение означава, че е против религията ми да го премълча, което пък означава, че винаги съм достатъчно аргументирана, за да мога да го отстоя. Който стои от другата страна, трябва да е подготвен така, както аз се смятам за подготвена.

Преди Фейсбук – къде и по какъв начин изразявахте своето мнение?

В блога ми от 2006 г., сега го държа за моменти, когато не ми се дискутира това, което искам да кажа, т.е. място в което нямам нужда от диалог. Винаги съм писала неща. Най-различни неща, всичко, което ми се пише. Винаги така ще бъде дори и с пръст да пиша във въздуха.

Преглед на оригинала

Cut:eater

Какво гласи последният пост, който написахте във фейсбук?

ПРИЯТЕЛИ, СТИГА ОМРАЗА. Правете добро. Станете доброволци на TimeHeroes.org.

Какво най-често ви провокира да изразявате мнение в социалната мрежа? Кои са

Темите, по които изразявам мнение, приемайки, че имам какво да кажа и то може да послужи на някого, са етика, естетика, религия, музика и реклама. Ако някога съм казал нещо, непопадащо в тези категории, се извинявам от дълбините на душата си (защото извиненията трябва да идват оттам) на евентуално засегнатите.

Защо политиката е толкова доминираща и чувствителна тема във вашия (а и наш)

Защото пипалата й влизат надълбоко в непосредствената реалност, която обитаваме. Също като айфоните, добрите обноски, глупавите хора и глобалното затопляне. Както и защото се прави по лош начин в България и по-голямата част от медиите са контролирани и несвободни. Но това не е новина.

Прави ли ни тя по-лоши хора?

В никакъв случай. Политиката може да те направи само по-добър човек. По-богат, по-известен, по-влиятелен и по-богат.

Какво е хейт?

Езикова заемка, разглеждаща словото през морални категории.

Правите ли хейт?

Тази оценка никога не се прави от този, който хейти, а от този, който приема даденото мнение като хейт.

Къде е разликата/границата между критиката, споделянето и отстояването на мнение и хейтърството, самоцелните нападки и сарказма?

Между другото, понеже във въпроса границата е поставена доста добре – търкаля се върху съюза и – бих единствено хванал "сарказма" за ушичките и го върнал в първата група.

На какво се дължи този първичен инстинкт да отричаме, да се съмняваме, да не харесваме и да търсим недостатъци?

В подкрепяното от еволюционната теория (извинявам се на креационистите, четящи този текст) естествено желание да бъдем по-добри. Грешките и проблемите трябва да бъдат посочвани и отстранявани. За да дойдат следващите грешки и проблеми. И така нататък. Магическо.

Имало ли е някакви преки последици от написаното/публикуваното от вас мнение?

Да, Павел Чернев ме изтри от фейсбука си.

Вие какво бихте докладвали във фейсбук като негативна проява/комуникация/публикация? Кои са недопустимите неща, коя граница не трябва да се преминава?

Недопустимата граница е нарушаването на човешките права. От другата страна на тази граница е езикът на омразата, който е нещо по-различно от хейта. Ако някой желае да се запознае с темата или да разбере къде е границата, ето добър пример. Докладвал съм ксенофобски групи във фейсбук, расистки постове, както и страниците на ПП "Атака" и организации с подобни анти-демократични ценности. Редовно давам минуси на мненията във форумите на "Дневник" и "Капитал". Предполагам, че ще го направя и за коментарите под тази статия.

Какво е последното приятно/позитивно/красиво нещо, което харесахте в социална

Уоу, уоу, уоу, не така - няма ли да има приятни/позитивни/красиви неща, които да харесам в социална мрежа повече? Умирам ли? Какво знаете, което аз не знам?

Имало ли е случаи, когато впоследствие сте осъзнали, че грешите или нанасяте вреда, изразявайки крайно мнение?

Да, веднъж нарекох една добра по душа дама "тъпа като тетрапак", защото не беше харесала рекламна кампания, по която бях работил. След време съжалих за тази ремарка, но така е - от себелюбието и егоизма често извират горчиви утайки. В същото време няколко приятеля намериха коментара ми за изключително забавен, което ме кара да мисля, че дружа с нечестиви хора.

Преди фейсбук къде и по какъв начин изразявахте своето мнение?

Изразявам мнение през всички медии (в смисъла на "комуникационни канали"). Избягвам да коментирам, ако коментарът ми няма да допринесе с гледна точка, хумор или обоснована провокация. Последното не е лош съвет по принцип. Давам го на четящите в момента – нека направят с него, каквото сметнат за редно.

Полина Паунова

Какво гласи последният пост, който написахте във фейсбук?

"Само 93% от Крим искат да са част от Русия. Само. Путин, разпасана команда е това, а наблюдателите от Атака и кандидат-евродепутати от БСП ще твърдят, че има нарушения - на останалите 7%. Сорос масово е купувал гласове."

Какво най-често ви провокира да изразявате мнение в социалната мрежа? Кои са темите, които ви занимават и не ви оставят безразлични?

Глупостите, очевидните несправедливости, двойният стандарт, откровените тъпотии. Въпросните изброени отличителни белези най-често се забелязват сред представители на политическата "класа" у нас.

Защо политиката е толкова доминираща и чувствителна тема във вашия (а и наш) социален кръг?

На първо място, защото няма как нещо да минава покрай нас, без да му се отдели внимание, когато пряко зависим от него. Всички зависим от политиката. Клише е, но е факт – дори да не се интересуваш от политиката, тя се интересува от теб. От нея зависим пряко – зависят ни професиите, без значение какви са те. Законодателството ги регулира. От нея зависи и питието ни след работа. И то не дали ще пиеш руска водка или ирландско уиски, а дали ще имаш с какво да го платиш.

Прави ли ни тя по-лоши хора?

Не, разбира се. В последната повече от половин година това е тема нервна и взривоопасна, заради невнятното противопоставяне, което конструираха политиците, а ние усвоихме с охота. Занимаваме се с дивотии от типа "на теб ти плаща Сорос, а на теб Путин". В нормалния свят битката е за идеи и принципни постановки. Битката е и тук да стане така. Докато, обаче изпратените в НС могат да си представят, че е допустимо да изберат Делян Пеевски за председател на ДАНС без това да бъде наказано, докато Бойко Борисов може да си говори с прокурор, който му казва, че сам си е избрал главния обвинител на страната – няма как да говорим за идеи и възвишености. Просто средата е така, че изключва по-големите идеи и принизява разговора за политика на битово ниво – сметки за ток, безобразни назначения, погазване на законовия ред от тези, които са призвани да го изграждат и т.н.

Какво е хейт?

Хейтът би трябвало да е безсмислено отрицание, плюене заради самото плюене. Нещо като кофти журналистиката е – силно пристрастно мнение, гарнирано с липса на аргументи.

Правите ли хейт?

Мисля – не. Сега, разбира се, че за някого може и да хейтя. Все си мисля, обаче, че професията ми изисква от мен да погледна дадена ситуация от всеки ъгъл, а не само от този, от който гледката ми се струва най-приятна.

Къде е разликата/ границата между критиката, споделянето и отстояването на мнение и хейтърството, самоцелните нападки и сарказма?

В прилагането на еднаквия аршин, в сравняването на ситуации, във вземането предвид бекграунда на конкретната ситуация, а не само моментното състояние, в аргументацията. Сарказмът, обаче няма нищо общо с хейта. Той се появява след констатация на отчайваща липса на справедливост и обикновено като защитна реакция. Редно е да се прави разлика.

На какво се дължи този първичен инстинкт да отричаме, да се съмняваме, да не харесваме и да търсим недостатъци?

Причините могат лесно да бъдат открити в токсичността на българската среда. Защото в случая не става дума за "търсене на недостатъци", а за спъване в тях. Или и да не успееш да се спънеш, то недостатъкът ще те удари по главата като тухла. Пробвайте да потърсите институционално решаване на някой проблем и ще видите, как произволен недостатък ще ви препречи пътя. Включете си телевизора и друг еказактен недостатък веднага ще ви смути

Имало ли е някакви преки последици от написаното/публикуваното от вас мнение?

От дискусии под постинги са се раждали доста текстове, публикувани в различни медии. Изскачали са и въпроси, които в последствие съм задавала на пресконференции. Но иначе не си следя собственото творчество, за да отговоря по-конкретно.

Вие какво бихте докладвали във фейсбук като негативна проява/комуникация/публикация? Кои са недопустимите неща, коя граница не трябва да се преминава?

Докладвала съм снимки с насилие над животни, фашистки и неонационалистки групи. В общи линии – за мен е напълно допустимо някой да е зловещо прост (не мога да докладвам всеки, който смятам за дебил), но неотклонно докладвам случаи, в които става дума за насилие.

Какво е последното приятно/позитивно/красиво нещо, което харесахте в социална мрежа?

Свързването на красотата с позитивизма невинаги е правилно, за мен. Харесах поредица снимки, много красиви, защото са истински, но не бяха никак позитивни – портрети на мъже преди и след включването им във военни действия.

Имало ли е случаи, когато впоследствие сте осъзнали, че грешите или нанасяте вреда, изразявайки крайно мнение?

Имало е случаи, в които съм трила постинги, защото са се минавали границите на добрия тон.

Преди фейсбук къде и по какъв начин изразявахте своето мнение?

Медийните форуми бяха класика за разговори, в ерата преди троловете. А и професията ми в този случай е била доста полезна – имала съм поле за изява.

Ивайло Спасов

Какво гласи последният пост, който написахте във фейсбук?

"31:26", колкото е продължителността на микса, който пуснах. По-предният е сайт със скулптури от кайма, а по-по-предният е видео с участието на Жан-Клод Ван Дам към песен на Actress, наречена Supreme Cunnilingus. Иначе доста по-активно ползвам туитър. https://twitter.com/ivvos

Какво най-често ви провокира да изразявате мнение в социалната мрежа? Кои са темите, които ви занимават и не ви оставят безразлични?

Тънкият хумор, дебелата ирония, изначалната човешка доброта, състраданието и желанието ми да комуникирам с окрилени от публичността автори.

Защо политиката е толкова доминираща и чувствителна тема във вашия (а и наш) социален кръг?Имате предвид онзи момент, когато хората споделят кофти написани статии за политика, без дори да са ги прочели?

Какво е хейт?

Емоция.

Правите ли хейт?

Знаете ли колко китайци са загинали по време на Втората световна война? (без да питате google)

Къде е разликата/границата между критиката, споделянето и отстояването на мнение и хейтърството, самоцелните нападки и сарказма?Ако просто отговоря "ебати тъпотията", вероятно отговорът би минал за онова, което този въпрос сугестира, че т.нар. хейт е. Ако се опитам да обясня, че реално, задавайки въпроса по този начин, обезсмисляте по-предното питане, защото в същността си той (въпросът) втвърдява понятие с неясна дефиниция, вероятно ще прозвуча по-скоро критично.

На какво се дължи този първичен инстинкт да отричаме, да се съмняваме, да не харесваме и да търсим недостатъци?

Първичен инстинкт е стилен, еротичен трилър, който печели над 100 милиона от продажба на билети в кината, въпреки протестите за експлицитното му съдържание.

Имало ли е някакви преки последици от написаното/публикуваното от вас мнение?

Официално извинение за "недопустимия" език в два мои лични туита, изпратено от един мой бивш шеф до екипа на фирма, с която тогава работеше по някакъв про боно проект. Цитирам: " Извинявам се за грозното съдържание и вулгарен език. Извинявам се за неадекватното и непрофесионално отношение на човек от моя екип. Считам проявата му за възмутителна."

Вие какво бихте докладвали във фейсбук като негативна проява/комуникация/публикация? Кои са недопустимите неща, коя граница не трябва да се преминава?

Спам, заплахи и лични нападки, религиозни тъпотии, тагване върху снимка с цветя във ваза, поставена върху плетена покривка.

Какво е последното приятно/позитивно/красиво нещо, което харесахте в социална мрежа?

Вероятно нещо от творенията на Jung Von Mett или нещо друго свързано с месо или в краен случай някаква музика.

Имало ли е случаи, когато впоследствие сте осъзнали, че грешите или нанасяте вреда, изразявайки крайно мнение?

Разбира се, най-вече в случаите, когато съм нанасял вреда предимно на себе си. Но, да - к*р за политическата коректност.

Преди фейсбук къде и по какъв начин изразявахте своето мнение?

Не мога да отговоря на този въпрос.

Антония Йорданова

Какво гласи последният пост, който написахте във фейсбук?

"Жалко, че до всяко добро същество не е застанало още едно." Да добавя ли още един от по-характерните за мен в подкрепа на факта, че съм избрана като виден хейтър? :-)

Какво най-често ви провокира да изразявате мнение в социалната мрежа? Кои са темите, които ви занимават и не ви оставят безразлични?

Може да бъде нещо свързано с работната сфера, в която съм, може да е актуално събитие от социалния ни живот, а може да е нещо, което никой не го е развълнувало по никакъв начин, но мен ме е провокирало с нещо. Имам любима страница за "светски събития" във фейсбук – там винаги онемявам от безвкусицата и нищетата, които са ни превзели.

Не намирам за логично човек да таи всичко, което би могъл да изкаже и изрази – все пак това е свободата, с която разполага всеки от нас.

Повечето хора предпочитат да замълчат, да бъдат "симпатични", "надеждни", да не "бият на очи", да бъдат "разумни", да не влизат в конфликти. Биха ги припознали като "заядливи", " с труден характер", "остър камък" и т.н. и всичко това само, защото са имали дързостта да кажат нещо, което е различно от очакванията и общоприетото разбиране за позитивно, както и от добре познатата и лично за мен адски изморителна куртоазия.

Защо политиката е толкова доминираща и чувствителна тема във вашия (а и наш) социален кръг?

Имам интелигентни приятели, които се вълнуват от политика, разказват своите наблюдения, а после и прогнозите, породени от тях, но точно там смятам, че няма какво да кажа. Ако живеех в подходящата ера щях да бъда революционер, но в съвременния свят няма с какво да съм полезна, не и в това отношение.

Прави ли ни тя по-лоши хора?

Всичко, което е свързано с пари и власт е предпоставка за "лошотия", а нас самите, обикновените хора, ни прави... наивни, безпомощни, малко смешни, малко жалки.

Какво е хейт?

Аз го разбирам като безпочвено и монотонно изливане на гадост върху определени хора, обстоятелства и т.н., което не е израз на определени разбирания или неодобрение, а на крайно малък светоглед и гледна точка, колкото шпионка на вратата. На скука, понякога може би дори на агресия, кой знае...

Правите ли хейт?

Според вас, явно го практикувам успешно :-) В днешно време дефинирането на всяка критика е хейт.

Къде е разликата/ границата между критиката, споделянето и отстояването на мнение и хейтърството, самоцелните нападки и сарказма?

Установила съм, че за всеки границата се намира на различно място. Зависи от много неща и най-вече от интелекта и личната свобода, личното себеусещане на всеки човек. Споделянето и отстояването на мнение понякога нямат шанс пред желанието на "добрите" да защитят някого или нещо от "лошите". Веднъж изказал мнение, противоположно на масата, няма как да не пожънеш агресия и трябва да си готов за това. А сарказмът... или го умееш или не, той е част от теб, от това, което си.

Всеки път, когато "адресирам" свой статус, а аз никога не използвам имена, дори да има лично предназначение този, към който е насочен се припознава. Дори, когато не е имало такъв, се намира някой, който да реши да въздава справделивост по тема, която го е жегнала. Често резултатите говорят за "гузен негонен бяга", което е малко забавно, но и също толкова тъжно. А и след като този, който е провокирал чувствата и мислите ми, които съм изразила се припознава така лесно, значи най-вероятно съм използвала точните думи, по точния начин.

Защо да наречеш нещата с точните им имена се нарича хейт? Вероятно е по-удобно, по-безболезнено. Да, за някой да изкажа нещо на глас може да е "самоцелна нападка" или гол сарказъм, но за мен е моят начин да не бъда тиха, послушна, безгласна буква. Въпреки това се старая се да влизам в спорове и казуси само, ако съм напълно сигурна, че имам позиция и мога да я отстоявам.

На какво се дължи този първичен инстинкт да отричаме, да се съмняваме, да не харесваме и да търсим недостатъци?

Неотдавна в рубриката за мода, която правим в едно сутрешно предаване, подготвихме тема за тренчкота – оказа се, че във фейсбук е имало изключително агресивен отзвук от дами, силно обезпокоени и обидени от това, че не сме използвали думата шлифер, вместо тренчкот. Те не са се зарадвали на добрите идеи и съвети, подложили са на съмнение казаното от мен и колегите ми, оттам идва и отрицанието...някакъв съвсем пресен и случаен пример.

Колкото по-малък е твоят свят, познанията ти, интересите ти, търсенията ти, толкова по-лесно е да се срещнеш и изплашиш от непознатото за твоята лична вселена и съответно да съдиш и да се съмняваш във всички тези странни неща, които виждаш, чуваш, сблъскваш се с тях. Сигурно пак от страх да не бъдат отритнати от обществото, все още има девойки, които си правят вафли в корена "за обем" - нещо като да е въпрос на престиж и познаване на местните традиции и особености. Никоя от тях не е погледнала едно чуждо, а дори и локално списание и да види, че това го няма никъде другаде и никак не е "модно". Ще бъде много по-странно да излезеш с права коса на път, отколкото с кошница от топирани екстеншъни – как да не отречеш семплата прическа, като не я срещаш никъде другаде?

Имало ли е някакви преки последици от написаното/ публикуваното от вас мнение?

Разбира се, че има. Виртуалното общуване е толкова благодатно да създаваш илюзорни представи за хора, които съвършено не познаваш, че чак е странно как срещайки те, те подхождат към теб с реални очаквания, осланяйки се единствено на заключенията си от изказванията ти или начина на живот, който виждат, че имаш, че си онзи човек там "от профила". Журналистическите материали не подлежат на коментар, тъй като са съобразени с определени норми, които за добро или лошо трябва да се спазват. Трили са ме, да, не е голяма болка, но едно от последствията ми струва пари и време, надявам се на финала да получа удовлетворение.

Преди време споделих снимката на един субект, който смята себе си за артистична персона, а аз много се забавлявах с този факт. Беше заснет на някакво "много лъскаво" светско събитие и за негово нещастие с леко подмокрена дреха, на неблагопристойно място. Признавам, стори ми се, че тази снимка няма как да послужи за друго, освен за смях и я поставих на стената си, където приятели и познати направиха всякакви, включително и много крайни коментари. Аз не бях написала нищо, просто я бях направила достояние и на хората в моя виртуален приятелски кръг. Въпросната персона не е сред моите "приятели" във фейсбук, но явно е била своевременно информирана и съответно крайно афектирана от стореното от мен. В някакъв момент просто намери повода и времето да си направи ПР на мой гръб, не без съдействието на свои познати от една печатна медия и сътвориха цяла страница с материал, в който запознават широката си аудитория колко некадърна съм в работата си и как крада чужди идеи.

След като потърсих главен редактор, който да ми даде право на опровержение, ми бе обяснено, че аз наистина съм некадърна и редакцията застава зад написаното, включително че няма да ми дадат право на опровержение. Втора година съдя и медията и субекта и ако трябваше да избирам между това отново да постна тази снимка или да си спестя цялото това преживяване, пак бих избрала първото – просто все още смятам, че този човек може да бъде само прекрасен повод да видим колко е дълбоко дъното, а той доказа, че има хора, които са готови да застанат за евтиния ПР с цената на всичко.

Вие какво бихте докладвали във фейсбук като негативна проява/комуникация/публикация? Кои са недопустимите неща, коя граница не трябва да се преминава?

Чувала съм от приятели за тормоз, но на мен не ми се е случвало. Вероятно тогава бих реагирала. Случвало ми се е да получа болезнено странен спам, в който някакъв мним африкански адвокат цитира името на починалата ми майка, както и факта, че е починала, включително преди колко време и това ми се стори наистина шокиращо. В смисъл, че до такава степен информация, като тази не е лична, че не се сдържах и рипортнах.

Какво е последното приятно/позитивно/красиво нещо, което харесахте в социална мрежа?

Преди малко харесах снимка на една приятелка. Лошото е само, че един "негативен" статус не се компенсира и от сто лайка или позитивни коментара. Просто ти се лепва един етикет и каквото и да направиш от там нататък, ти си лош!

Имало ли е случаи, когато впоследствие сте осъзнали, че грешите или нанасяте вреда, изразявайки крайно мнение?

Почти винаги крайното мнение нанася вреда – всички имаме чувства.Имало е случаи, в които все пак ми е ставало странно, че хората наистина приемат всичко някак твърде лично, дори когато най-малко е било такова и че не могат да разграничават нещата. Единственият път, когато съм се чувствала гузна, макар и за миг беше, когато една от моите съдружнички в KNAPP ми каза, че заради характера ми определени хора са готови да не си купят дреха от нас, само и само да не попадат лице в лице с мен. Познавам задочно или лично няколко жени, които биха искали да носят дрехи, създадени от мен, защото наистина ги харесват, но личните им убеждения и его не им го позволяват. Това е тъжно.

Преди фейсбук – къде и по какъв начин изразявахте своето мнение?

Пред приятели и познати, както е и днес, независимо от фейсбук.

Магдалина Генова

Нервната акула

Какво гласи последният пост, който написахте във фейсбук?