Преди да се разделим, Крис ми разказва ентусиазирано няколко по-интересни истории, на които е бил свидетел благодарение на The New Sofia Pub Crawl. "Един път имахме 23 много готини момичета, които чакаха пред паметника", разказва с усмивка той. "Но преди някой да предприеме нещо, се оказа, че са цял женски ръгби отбор и са дошли в България на лагер." В друг случай пък благодарение на обиколката в София се срещнали двама пътешественици, които обикаляли света. Единият бил с колело, а другият пеша, като и двамата пътували от по няколко месеца.

Тъй като има други планове за вечерта, Крис ни оставя в ръцете на Биляна и Мира. Те ще са гайдовете тази нощ. Тръгвам с Мира и десетина британци към втория бар за вечерта - "Хамбара". По пътя си говоря с Едуард – около 50-годишен строителен предприемач с побеляла коса и спокойно лице. Разказва ми за компанията, с която е в България – състои се от негови приятели от Ипсуич, град на източния бряг на Англия, близо до Лондон, с които се запознали по време на кръгли маси за бизнеса в града преди повече от 10 години. Всички са между 40- и 60-годишни, със собствен бизнес и много общи истории. "Всяка пролет посещаваме някой град за един уикенд, разказва Ед. Искаме да уловим културата му." Докато вървим към заведението, той ми разказва за едно пътуване до Франция, когато негов приятел изпил 4 бутилки вино в самолета. "Напи се здраво, разказва Ед. Като пристигнахме в селцето - там имаше само къщи, община, хлебарница, магазин и бар - продължихме с червеното вино." И въпреки юнашките истории се оказва, че британците все пак не понасят българската ракия. В "Хамбара" получаваме по един шот гроздова и повечето хора в компанията остават леко намусени от острото питие. Не им харесва и фактът, че в бара се пуши. "Иначе е доста интересна идея, прилича ми на старовремски пъб, като в Ирландия", казва Дейвид, друг човек от компанията, след като е изслушал историята на мястото от водачката ни.

По пътя към следващия бар си говоря с Мира. Тя работи в Министерството на културата, но от повече от година е част от екипа на pub crawl-а. "Някои групи са по-забавни, докато с други е по-трудно", разказва тя. "Но като цяло ми харесва колко различни хора има". Вече сме пред "Апартамента". Разбираме, че има частно парти, заради което екипът на заведението не ни посреща много радушно. "През лятото, когато нямат работа, винаги са адски любезни, но когато им е по-натоварено, не им пука за нас", споделя Мира. Тя обяснява, че организацията им има уговорки с различни заведения, за да няма проблем, когато на прага им се изсипе група от десетина души.

В "Апартамента" сами си поръчваме питиетата, но пък получаваме доста приятни сладки. Докато Мира разхожда част от групата, за да покаже различните помещения в заведението, при нас идва Капитан Бил - "шефът" на групата, който очевидно е доволен от изживяването. "Това е най-забележителният pub crawl, на който съм бил", отбелязва той.

Нямаме много време за повече разговори, а и след спокойната обстановка в "Апартамента" трябва да се съживим. Затова турът продължава към бар номер 4 - Backyard. Очевидно сме отишли прекалено рано, защото ни посрещат сет барабани без барабанист, лежерна обстановка, за обикновено претъпкания бар. Чака ни друга група. Техният гид е Биляна, която впечатлява няколко души с многото езици, които владее. Най-приказливият тук е Барт - "като Барт Симпсън, но без жълтата коса". Той ми разказва история, която вече ми звучи познато - "ние сме десетина приятели от Айндховен и всяка година си избираме град, в който изкарваме по един уикенд". Неговата компания е по-млада от британската - около 25-30-годишни, което е и вероятната причина да искат нещо "малко по-живо". За тяхно щастие в Backyard се задържаме колкото да изпием бирата, която получаваме от бара, и отиваме към последното място.

Обикновено Sofia Pub Crawl завършва в клуб, който се избира според събраните хора за дадената вечер. В този необичайно пуст петък гидовете се спират на "Жул Верн" и суинг партито в него. Там също получаваме по една безплатна бира и петата кратка история за това къде сме попаднали. Британската компания очевидно харесва мястото, но по-младите холандци ме питат дали някъде няма "малко по-модерно парти". След кратка консултация с Facebook си избираме Mixtape 5 и неговото експериментално парти, озаглавено "Symбиоза".

По пътя към поредното заведение Барт ме разпитва за хаус сцената у нас и ме моли да му покажа Culture Beat. "Разбрах, че там и "Ялта" са места с добри партита", казва той. Остава доста учуден, като му изброявам няколко имена, които редовно идват у нас. Темата лесно се прехвърля на Холандия и проблемите, които имат благодарение на легалната марихуана. "Хубаво е, че живея в толкова свободна държава, казва той. Но проблемът е, че ние сме сами в Европа и това ни носи негативи." В крайна сметка сам стига до извода, че е "по-добре така, отколкото да преживяваме нещата, които се случват в Украйна например".

В Mixtape 5 компанията е по-доволна от музиката, но се оказва, че тази вечер София наистина не е в парти настроение. Затова и повечето време изкарваме в разговори пред клуба. Темите са разнообразни, а споменатите локации сякаш събират един атлас от изживявания. От "лудите сърби" на Exit през белгийската бира, "с която се напиваш от една бутилка" до "най-красивите сгради" в Прага и "ужасната мръсотия" на Дунав при Будапеща.

От тази вечер разбирам, че всъщност мисията на Крис и другите шестима в екипа на The New Sofia Pub Crawl е изпълнена. Събрали са на едно място различни и колоритни хора, които са открили, че в София "баровете много ни харесаха - има разнообразие, което не се вижда навсякъде", както ми казва Барт, преди да се разделим в ранните съботни часове. Оказва се, че и хората по света всъщност не са много различни. Независимо дали са на 50 от Англия, на 30 от Холандия или на 20 от България, те имат нужда от интересни места и приятна компания, с която да ги споделят. А колкото до Барт и приятелите му, без да питам, казват, че "София е доста чаровен град", което сигурно ще предизвика широка усмивка по лицето на Крис и колегите му.