Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

9 28 мар 2014, 15:26, 7593 прочитания

Йо-хо-хо и галони ром

Там, където захарната тръстика се превръща в ром

Ваня Ефтимова | Сан Хуан
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Bacardi прави 5 млрд. долара годишни продажби.

Централата на компанията се намира на Бермудските острови главно заради офшорния им статут, но мястото, където се произвеждат 85% от предлагания от нея по света ром, е Пуерто Рико.
100 хиляди галона на всеки 24 часа. Когато тур гидът съобщава числото, първата реакция е да извадя мобилния си телефон, за да пресметна колко точно литра е това. Значи дестилационната на Bacardi в Пуерто Рико произвежда 378 541 литра ром на денонощие. После си давам сметка, че въобще не мога да си представя колко е това. Със сигурност повече "Мохито", отколкото мога да изпия или дори видя да се изпиват през целия ми живот.

"Няма смисъл да ви обяснявам тогава защо Casa Bacardi е наричана катедралата на рома, така тур гидът доволно слага край на въздишките и възклицанията на групата. Заобиколена от няколко по-малки сгради с големи прозорци, извисяващи се към нереално синьото карибско небе, и масивно доминираща погледите ни, дестилационната на световноизвестната компания наистина напомня на храм. Такъв, посветен на превръщането на захарната тръстика в алкохол и на една някога презряна напитка в рафинирани коктейли.

Фотограф: Ваня Ефтимова,

Макар че още запазило структурата си на семейно предприятие (в момента на власт е шестото и седмото поколение наследници), Bacardi прави 5 млрд. долара годишни продажби. Централата на компанията се намира на Бермудските острови главно заради офшорния им статут, но мястото, където се произвеждат 85% от предлагания от нея по света ром, е Пуерто Рико. През 1960 г. след национализацията на дестилационната им в Сантяго де Куба, компанията и семейство Bacardi изместват голяма част от производството на съседния карибски остров. Casa Bacardi, както официално се нарича заводът, се намира на няколко километра извън Сан Хуан, столицата на Пуерто Рико.


След обиколката на историческите крепости и стария град следващата туристическа спирка обикновено е посещението на дестилационната. Входът за нея е безплатен (включително билетчетата за два коктейла в края на обиколката), но мнозинството посетители научават това чак на входа. Явно като реверанс към местните туроператори интернет страницата на Casa Bacardi не дава подобна информация и така се оказа, че цялата екскурзия, която сме си купили, всъщност се състои от един солен автобусен билет от 25 долара на човек (за сравнение - според явно по-осведомените туристи фериботът от стария град до Катаньо струва 50 цента, а таксито оттам до дестилационната – около 3 долара). После следва второто
"Мохито" е някогашно пиратско лекарство срещу скорбут. Векове наред пиратите пият прото-"Мохито", без да разбират, че истинското облекчение идва не от рома, а от витамините в ментовите листа и лимоните.
разочарование – обиколката всъщност няма да е в самия завод, а в специално построена за целта възстановка на процесите в съседната сграда-музей. Тур гидът обаче се заклева, че ще си тръгнем доволни, и то не само заради двата коктейла накрая.

Първият и може би най-голям парадокс в историята на Bacardi е, че основателят на компанията дон Факундо Бакарди Масо всъщност никога не е искал да се занимава нито с продажбата, още по-малко с производството на ром. Каталонският емигрант стопанисва магазин в Сантяго де Куба и въпреки популярността на алкохолната напитка отказва да я продава в него. По това време ромът често е лошо дестилиран, с неясен произход и купуван от субекти, с които никой себеуважаващ се гражданин не би искал да е в пряк контакт. Когато най-после дон Факундо решава да влезе в алкохолния бизнес, то е от нужда – през 1852 г. Сантяго е опустошен от земетресение и последвалата го епидемия от холера. С банкрутирал магазин и семейство за изхранване, той решава да се обърне към дейността, носеща най-бързи печалби в Карибите.

Като мъж на честа дон Факундо обаче се зарича да предлага качествен ром, затова сериозно експериментира с дестилиране и разработва по-мек и рафиниран вкус. И до днес компанията крие параноично методите, за които гидът твърди, че продължават да се следват с минимални промени. Въпреки че всъщност дори не сме в самата дестилационна, а в туристическа възстановка, и принципите на производство се описват най-общо, снимките и воденето на записки са абсолютно забранени.

Фотограф: Ваня Ефтимова,

Прословутият прилеп върху бутилките е идея на съпругата на дон Факундо - доня Амалия. През XIX век много хора още не могат да четат и някогашният собственик на магазин осъзнава, че запомнящо се изображение е по-добра идея от надписано име. Доня Амалия предлага за марков знак прилепа, защото по това време на покрива на дестилационната живее цяла колония. В Куба освен това летящите бозайници са символ на семейно единство и щастие, нещо, на което Бакарди много държат.



Днес ромът може и да се произвежда в Пуерто Рико, но по коридорите и в сградите витае духът на изгубената Куба. Бюрата на най-възрастния син на дон Факундо – Емилио, и зетя Енрике Шуег (маркетинговият гений, отговорен за превръщането на Bacardi в международна компания) например са пренесени от старата централа в Сантяго и изложени в музея. Стените са пълни със снимки от събития в кубинската история, в която членове на фамилия са участвали. Дори като шеф на компанията Емилио Бакарди например е арестуван и затварян многократно заради подозрения от испанските власти в подкрепа на движението за независимост в края на XIX век.

Макар че днес е забравено от широката публика, част от семейството е на страната на Фидел Кастро в началото, защото вярват, че революцията ще донесе модернизация и либерализация на страната. По-интересните истории като съмненията за работа на Бакарди-наследниците с ЦРУ, политическия лобизъм във Вашингтон и подкрепата за пълни с противоречия организации на кубинските имигранти, уви, не са покрити. 

Обратно на масовата практика, "Куба либре" е оригинално правен с тъмния ром, отлежал в дъбови бъчви, в които преди това е държан бърбън.
Сега Пуерто Рико предлага на Bacardi почти същите условия за отлежаване, т.е. това, което в Карибите описват поетично като angel share (ангелски дял). Накратко това означава, че заради жегата и високата влажност ромът остарява в бъчвите бързо. ("Осем години тук се равняват на двайсет в Шотландия", коментира гидът.) Добрите ангели, които помагат в процеса, обаче искат своя дял и си го "взимат", когато при отлежаването почти една четвърт от алкохола може да се изпари през стените на бъчвите.

Докато ферментацията и дестилацията в музея са представени с декоративни бъчви, въжени мостове и казани от времето на дон Факундо, процесите на стареенето и смесването на рома могат да се помиришат. В следващата зала, отваряйки специални прозорчета в бъчвите, всеки от нас научава как само с помощта на обонянието да различава недестилирания от дестилирания алкохол, отлежалия една от този осем години, в светъл или тъмен дъб, смесен с ванилова есенция, мед или портокал и т.н. Никой още не е глътнал и капка ром, но от богатството на пари и есенции очите ни определено вече заблестяват.


Фотограф: Ваня Ефтимова,

В бар, който е построен като пълно копие на онзи в стил ар деко от фоайето на централата в Сантяго де Куба (как иначе!), идва лекцията за трите най-популярни ром коктейли – "Куба либре", "Мохито" и "Дайкири". Първият, както подсказва превода "свободна Куба", идва от популярния тост от времето на Испанско-американската война, довел до края на колониалното управление. Нашият барман-лектор Ерик обяснява, че обратно на масовата практика, този коктейл е оригинално правен с тъмния ром, отлежал в дъбови бъчви, в които преди това е държан бърбън: "Вкусът на този тип ром е по-интензивен и доминира напитката. Затова е по-доброто решение, когато се смесва със силно безалкохолно като кока-кола." Когато става дума за коктейли по принцип обаче, бистрият ром е абсолютния цар, защото поема вкуса на останалите съставка.
 
"Мохито" пък е някогашно пиратско лекарство срещу скорбут. Коктейлът по всяка вероятност е отговорен за алтернативното название на рома на английски Kill-Devil ("убиец на дявола"), където болестта явно е разбирана като демон. Векове наред пиратите пият прото-"Мохито", без да разбират, че истинското облекчение идва не от рома, а от витамините в ментовите листа и лимоните. "Никога, ама никога не мачкайте листата и захарта на пихтия, това е най-голямата грешка в този коктейл", съветва Ерик.

Дълбокият му професионален гняв обаче е запазен за модерното замразено "Дайкири". Истинският елегантен коктейл изисква рома, лимоновият сок, захарта и ледени кубчета да бъдат смесени ръчно в шейкъра и после прецедени и затова всъщност е бистра напитка. Популярната днес версия с начупения лед и разните мачкани плодове в миксера си е чисто престъпление срещу вкуса и традицията.

Няколко минути по-късно седим на поляната пред "катедралата на рома" с полагащите се за дегустация два коктейла. С "Куба либре" в лявата и "Мохито" в дясната ръка късният топъл следобед в Пуерто Рико е почти райско преживяване. Със сигурност никога повече няма да мога да поръчам коктейл с ром, без да помисля за миг колко история, практична наука и маркетинг са забъркани в него.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 4285 прочитания

Шоуто трябва да продължи, но как 2 Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

22 май 2020, 3239 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Миксирай това

Шест коктейла за малки и големи зад бара

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10