Да споделиш свободата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да споделиш свободата

Петър и Димитър

Да споделиш свободата

Как център "Аделанте" оцелява с желание, солидарност и безплатни инициативи

Светослав Тодоров
5532 прочитания

Петър и Димитър

© Велко Ангелов


Млади хора, които изпълват пространството и разпалено обсъждат книги на дебютиращи автори по време на четене. Мъже и жени на различни възрасти, които безплатно научават първите си акорди на първата си китара. Списания, книги и дискове с препоръчителни цени, прожекции на документални филми и домашно вино. Това е атмосферата в социалния център "Аделанте", чийто екип се старае да върне инстинкта за споделяне във време на "бесни обороти" на отчуждение.

"Аделанте" ("Напред" на испански) е създаден през 2010 г., а съществуването и дейността му са директно вдъхновени от протестните вълни в България и социалните центрове в съседните страни. На подобни събития се запознават част от хората зад мястото – Петър, Димитър, Ивчо, Явор и родената му в Атина гръцка приятелка Йоана. Затова и тук са забранени всякакви прояви на авторитарност и политически пристрастия. "Не е достатъчно хората да ходят на протести, да раздават листовки и да викат. Трябва структура, която да обединява тези виждания и да ги развива, за да може наистина да има промяна", обяснява Явор, докато в другата стая на центъра се дочуват блус мелодии от уроците по китара. Той подчертава, че няма целева аудитория – всички социални групи са добре дошли. "Входът винаги е свободен и никой не е задължен да плаща за присъствието си, освен ако не иска да остави дарение."

Именно чрез дарения центърът успешно изплаща наема си. Членовете подчертават, че никога не са приемали и не биха приели обществено финансиране или по линията на фондации, тъй като не биха искали да са зависими от който и да било или някой да си измие лицето, като инвестира в тях.

През последния месец календарът от събития включва дискусии за разхищението на храната, представлява ли Европейският съюз волята на европейските народи, скорошната протестна вълна в Босна и Херцеговина, а също така парти, посветено на ирландската култура и фолклор, ден на настолните игри и стенд-ъп комедийна вечер. В центъра се осъществява и напълно свободен пазар на безплатни стоки.

Членовете на "Аделанте" държат на абсолютното равенство между тях и нямат особено желание да влизат в детайли като кой пръв и кой последен се е присъединил в екипа, какво работи в ежедневието си. Но все пак: повечето членове са в своите 20-те, професиите им варират от складови работници до счетоводители и програмисти, а събитията в центъра през седмицата започват от 18:30 ч. именно за да могат да са на линия след пълния работен ден. Вторник пък е отреден на съгласуване на решенията. "Ние сме на първо място антиавторитарни", казва добре говорещата български Йоана, която смята, че "Аделанте" е напълно политически в оригиналния смисъл на думата, като създава диалог между различните хора.

Петър, икономист, който "скоро ще премине към групата на 30-годишните", описва ентусиастите в центъра като работещи всякакви нормални професии. Но какви са тогава ненормалните? "Онези с костюмите за по няколко хиляди лева и автомобилите за стотици хиляди", е бързият му отговор, който може би не е изненадващ. Той стои зад активисткото издателство "Анарес", в чийто каталог попадат заглавия като "Пропукай капитализма". "За тези четири години целта на центъра не се е променяла, винаги е било заложено в него да има разнообразни събития – от курсове по йога и пилатес до курсове по български за имигранти."

Дават за пример Солун, където подобно учреждение се простира на пет етажа, и като цяло Гърция, където покрай кризата на преден план излизат не само ксенофобски настроения, но и групи и центрове за взаимопомощ насред сринатата политическа и икономическа система. В началото членовете са не повече от 5-6, а в момента около 20, с "кръг от солидарни хора" от около 50, които помагат по един или друг начин. Все повече активност има и от хора в тийнейджърска възраст, а интересът непрекъснато расте, особено покрай протестите срещу кабинета "Орешарски", които всички членове подкрепят.

Последното е сред точките, които биха искали да развият повече в бъдеще, тъй като информацията за уроците трудно достига до тях и още по-специално бежанците, които според Явор са "силно маргинализирани от институциите" и "изметени от покривката на обществото". Те все пак разчитат на активисти, които работят в насоката да ги въведат по-лесно в новата им среда. Междувременно самият екип на центъра пък организира прожекция на документалния "Алаа", разказващ за бежанец в България, доскоро работил като лекар и помагал на пострадалите в гражданската война в Сирия.

"Надяваме скоро в София и страната да се появяват все повече подобни места. Искаме не просто да посочваме лошите страни на обществото, а да работим за промяната му", казва убедено Явор. Той не смята, че българското общество е по-инертно от другите, но като че ли най-много е усвоило от лошите навици на Запада, тъй като от крайността на комунизма то е отишло към крайностите на капитализма.

Според тях покрай "Аделанте" алтернативно мислещите хора намират и свои съмишленици. Димитър, който организира концерти на ъндърграунд групи от чужбина и чийто Facebook профил изобилства от призиви и материали на веган тематика, се запознава с човек със сходни виждания. С него те основават колектив за правата на животните и готвят веганска кухня на различни събития. "Подобни центрове се създават съвсем естествено, не са задължително плод на чужд пример. От тийнейджърските ми години съм част от субкултури за алтернативен начин на живот и виждам как някои неща се създават и развиват от нищото."

Той е убеден, че когато средата около теб не е такава, каквато искаш да бъде, не трябва да казваш само "Не". "Трябва да се опиташ да я промениш за добро заедно с другите, които не харесват масовата култура. Една от дефинициите за свобода е "осъзната необходимост". Нашият социален център и всички подобни места са именно осъзната необходимост. Колкото повече системата се напуква, толкова повече хората намират пролука в тези пукнатини, за да направят нещо, което наистина работи за тях", казва Димитър, който вижда в протестните действия възможност за запознанство и общи действия с хора на едно мнение, отколкото бърза промяна. Всички са съгласни, че една оставка не прави нищо, а заменянето на едни фигури с други единствено повтаря грешните практики.

Всички са на мнение, че определения като ляво и дясно са безкрайно остарели и ограничаващи, провокират изкуствено противоборство. Димитър напомня, че при тях няма идеология, няма спуснат дневен ред. "Има просто група от индивиди, които засягат нещата, които ги интересуват пряко, а не облагодетелстват някой друг."

За Петър значението на инициативи като социалните центрове има и по-глобален смисъл. "Настоящият свят се разпада и е ясно, че до няколко десетилетия цивилизацията няма да съществува по същия начин покрай изтощението на природата и неравенството на хората. Всеки от нас е наясно, че този колапс предстои, и търсим алтернативи."

На следващия ден след разговора в център семинар по научна фантастика има писателят, издател и художник Атанас П. Славов. Митко го описва като над 60-годишен човек с ум на 20-годишен, на който хората над 30 са му обикновено скучни. Дали запазване на някакъв вид идеализъм и инфантилност не е ключът към това да останеш по-малко замърсен от т.нар. Система? "Инфантилни са всъщност другите", казва Петър. "Хората, които действат само според дадените им от другите възможности."

"Аделанте" е на ул. "Гурко" 27, www.sc-adelante.org

Млади хора, които изпълват пространството и разпалено обсъждат книги на дебютиращи автори по време на четене. Мъже и жени на различни възрасти, които безплатно научават първите си акорди на първата си китара. Списания, книги и дискове с препоръчителни цени, прожекции на документални филми и домашно вино. Това е атмосферата в социалния център "Аделанте", чийто екип се старае да върне инстинкта за споделяне във време на "бесни обороти" на отчуждение.

"Аделанте" ("Напред" на испански) е създаден през 2010 г., а съществуването и дейността му са директно вдъхновени от протестните вълни в България и социалните центрове в съседните страни. На подобни събития се запознават част от хората зад мястото – Петър, Димитър, Ивчо, Явор и родената му в Атина гръцка приятелка Йоана. Затова и тук са забранени всякакви прояви на авторитарност и политически пристрастия. "Не е достатъчно хората да ходят на протести, да раздават листовки и да викат. Трябва структура, която да обединява тези виждания и да ги развива, за да може наистина да има промяна", обяснява Явор, докато в другата стая на центъра се дочуват блус мелодии от уроците по китара. Той подчертава, че няма целева аудитория – всички социални групи са добре дошли. "Входът винаги е свободен и никой не е задължен да плаща за присъствието си, освен ако не иска да остави дарение."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK