Догма и съмнение

Искам да повярвам ,но не мога.
1.Кой е спасявал хората преди Христос .
2.Не Вярвам,че Бог е жесток, да му принасяш жертва най милото си . Още по- малко , да те наказва мн. жестоко за грешките ти , които напр. не включват Убийство.А накрая Бог направил праведен повярвалия Убиец . За съжаление ,работата ми е такава,че всеки ден греша.Аз не мисля,че ако се изповядам, трябва да ми простят грешките.И не само в работата ми.Даже и да ми се простят,на сутринта ще се повторят. Животът е такъв,какво да правя.Какво да направят хората,като напр. деца не става не порочно. Какво да направят,като не може да се спазят 10 . Божи заповеди от никой. Даже отшелник да си,пак грешиш . Имаш майка,баща,кой ще ги погледне,може да са болни,гладни, да умират.Не е ли Бого угодно да идеш да им кажеш добра дума за последно,да ги целунеш . Аз напр. много трудно мога да кажа добра дума на стария баща,майка ми е починала преди 20+ . Трудно ми е да го погаля,да го целуна, той се насълзява и плаче,като вижда края си.
3.Господ Бог бил п/в абортите. Ами понякога се налага. По- добре ли е да се роди Човек,който да страда 20г. заради някакъв недъг . Да вижда как децата на неговата възраст се радват,а той само да плаче.
4.Господ Бог бил п/в децата ин витро. Ами,какво да направят хора , които имат проблем. Ами, ако сме Християни,нали ако намаляваме така , накрая няма да има Българин,България,Християни. Нали Господ Бог е дал Лекарите.
5. И аз искам да спра малко прогреса,щото не знам до къде ще стигнем , но Науката ,Медицината не може да бъде спряна. След като бебетата в епруветка се раждат здрави и щастливи поданици на Бог,какъв е Проблема.
Айде,стига,че вече плача.
Всеки да мисли каквото иска.

До коментар [#3] от "luda_krava":

аз също познавам доста хора, които са интелигнетни и религиозни. Когато обаче понечиш да поговориш с тях на тема религия с логически аргументи, те моментално заемат отбранителна позиция и започват да ти обясняват как всичко опира до вяра и логиката тук няма място. Една моя колежка дори си призна, че вярва в Бог, защото това я кара да се чувства добре - в трудни житейски момети тя просто си мисли, че Бог ще се погрижи за нея и че всичко ще е наред. Аз бях шокиран, защото тя едва ли не ми заяви, че осъзнава колко ирационална е вярата й, но въпреки това си вярваше и не се чувстваше ни най-малко неудобно от това.

До коментар [#4] от "polovtsian":

Точно така, за такива случаи говоря!

Вярата свършва там, където започва разумът и обратното - разумът свършва там, където започва вярата. Не съм го измислила аз, но напълно го споделям.
Трябва да призная, че се чувствам удовлетворена от резултатите на тези изследвания - по-приятно ми е да съм в групата на интелигентните, отколкото в групата на вярващите.

Изследванията показват, че само православие в училищата ще ни оправи:)))

Бог може да прощава а и да страда - в това няма логика, но неговата переспектива е по-друга;
премеждията на Йов не случайно са описани в Стария Завет...

Вяра, религия, църква, теология ,и религиозност са различни неща..
тоя ми прилича на средношколски професор разработил тема в провинциална гимназия с която някои да изкарат троика..