С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

30 17 апр 2014, 15:04, 10726 прочитания

Господ vs. Теб

Американецът Гарард Конли описва в книга преживяванията си от "ексгей" терапията, на която е подложен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Програмата, която приетите в центъра следват през първата седмица от престоя си

Увеличаване

Инфографика

Джон Смид, лидерът на Love In Action в периода, в който Гарард Конли е в центъра

Увеличаване

Инфографика

Един от десетките въпроси, на които приетите са принудени да отговарят

Увеличаване

Инфографика

За добре дошъл

Увеличаване

Когато семейството на Гарард Конли разбира, че е хомосексуален, решението е бързо намерено. Майка му и баща му, баптистки свещеник в Арканзас, го изпращат в терапевтичния християнски център Love In Action в Мемфис, който трябва да го превърне "отново" в праведен хетеросексуален човек.

Десет години след тези събития Гарард Конли, в момента живеещ в София и преподаващ английски език и литература в Американския колеж, пише книга за преживяванията си. Signs and Wonders скоро ще бъде завършена и се очаква да излезе на английски през първата половина на 2015 г. Въпреки че след престоя си в организацията той няма никакво желание да обсъжда случилото се, при всяко споменаване на историята, включително на курсове по креативно писане, всички около него го мотивират да опише периода си в Love In Action. В крайна сметка Конли, също така редактор в литературното списание Absinthe, решава да се изправи срещу миналото си.


"В началото си там две седмици, което струва 1500 долара. После казват на родителите ти, че имаш сериозни проблеми и е наложително да останеш още един месец. А после 3 месеца. Впоследствие става ясно, че може да прекараш на това място доста повече време. Някои от хората бяха там буквално от години", разказва скоро навършилият 29 години Гарард и отваря папка с архиви от 14-дневния си престой – списъци с въпроси като "По какъв начин се доближавате до образа на Господ?", правила, които изключват разговори по телефона, гледане на телевизия, интернет достъп, четене на неодобрена предварително литература и физически контакт освен ръкостискане. Ходенето до тоалетната става само с придружители, които са по-отдавна в центъра и са наясно, че "да манипулираш друг човек в проява на грях не е любов".

Тогава в групата са общо 11-12 души – от терзаещи се женени мъже до педофили и зоофили. Всички са третирани по един и същ начин, което при един от по-възрастните членове води до множество опити за самоубийство. Върховната фигура в йерархията е Джон Смид, присъединил се към Love In Action през 1986 г. Автор е на есето "Пътешествие отвъд хомосексуалността", раздавано на лекуващите се. В него той описва как е започнал да има връзка с мъж, докато е женен с две дъщери. Но гласът на Спасителя и Библията го карат да се осъзнае, преди да е провалил брака си, сключен когато е на 19 и неконсумиран преди сватбата.

Гарард показва и програмата по дни и часове, през която е преминал. "Клиентите" на центъра стават всяка сутрин в 05:30, следват физически упражнения, молитва, безкрайни консултации, а след 17:00 ч. те трябва да описват състоянията и проблемите си. Той пази и зелен лист, на който пише "Здравей, Гарард", а под приветствието е цитиран псалм 32:5-6 от Библията: "Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих. Казах: Ще изповядам на Господа престъпленията си; и Ти прости вината на греха ми."

Гарард осъзнава, че е гей още в ранна възраст, а на 16 окончателно разбира, че "това няма да си отиде". Сексуалността му става известна на родителите му, когато постъпва в колежа. Един ден съквартирантът му просто заявява, че е изнасилил момче. Силно афектиран, Гарард веднага сигнализира в кампуса какво се случило, но от администрацията му казват, че въпреки самопризнанието никой не може да докаже нещо. За да не казва на други, съквартирантът се обажда на семейството с новината, че синът им е гей.



Из списъка с пороците, които трябва да се лекуват, до хомосексуалността са поставени хазартът, наркотиците, алкохолът, а цялостната терапия третира различната ориентация като вид пристрастяване. За всеки лекуващ се е изградено и вид родословно дърво, което изследва какви са проблемите на роднините и как те са повлияли на пациента.

Настройването срещу плащащото десетки хиляди долари семейство се оказва обичайна практика. Едно от заниманията в програмата се нарича Lie Chair, където пациентът трябва да си представи, че седи срещу баща си. "Тези сесии, в които просто стоиш срещу празен стол, трябваше да установят, че бащите ни са ни насилвали. Според самата Библия греховете на бащите се наследяват от синовете. Но моите родители никога не са ми посягали. Всичко ми се струваше налудничаво и заради това казваха на семейството ми, че не съм склонен да им сътруднича", казва през смях Гарард, дали заради налудничавостта на тези събития, или за да прикрие травматичните спомени.

В публикуван откъс от книгата в сайта Bilerico Конли разказва за едно от момчетата в терапията, назовано само като Джей, тъй като не може да си спомни истинското му име.  Въпреки споделената съдба, Джей е от тези, които са амбицирани да докажат, че могат да бъдат хетеросексуални праведни християни. Десетилетие по-късно Гарард така и не е открил какво се е случило с момчето на негови години, в което "почти се е влюбил" и което също е син на свещеник.

Гарард излиза от центъра, когато майка му вижда, че очевидно не е добре след преживените две седмици там. "Опасяваше се, че ще се самоубия. Всъщност нямах подобен план, въпреки че тогава й казах, че съм склонен да го направя, тъй като не виждах друг начин да се измъкна. Оттогава насетне на мен се прилага една-единствени терапия – мълчанието. Не говоря за личния си живот с баща си. Той примерно не знае, че освен работата, в България ме задържа фактора, че имам приятел тук. За щастие майка ми ме подкрепя изключително много."

До голяма степен той вижда цялата лудост на "ексгей" центровете като по-тъмната част на американската мечта. "Тя ти казва, че можеш да постигнеш и да промениш всичко около себе си просто ей така – дори и сексуалността си."

Не е още сигурен как да завърши мемоарите си, които е възможно на някакъв етап да бъдат публикувани и на български. "Не знам дали краят на книгата е щастлив. От една страна, аз преминах успешно през всичко от това, от друга, размерите на хомофобията са все още огромни." Той визира присъдите и мъченията, които грозят ЛГТБ хората в държави като Уганда и Русия. Сред последните статии, които е споделил във Facebook, е новина, свързана с мерките, които Кувейт предприема: предлагане на медицинска помощ за "болните" от хомосексуалност, която да ограничи "разврата", и рестрикции чужденци с различна ориентация да влизат въобще в страната.

Но историята на Гарард като че ли наистина има щастлив край, и то не само за него. Под коментарите на публикувания откъс директорът на Love In Action Джон Смид публично се извинява за страданията, които е донесъл на членовете на групата, и обявява дейността си тогава за фалшива проява на набожност. След опитите си да произведе бивши хомосексуални бившият хомофоб сега е открит в ориентацията си и все още религиозен, като взима участие в събития като "Молитва за равноправието в брака".

Година след престоя на Гарард Love In Action спира "ексгей" терапията си покрай медийното внимание около блогвалия за престоя си тийнейджър Зак Старк. В момента организацията съществува под различно име – Restoration Path, и споменава по-деликатно целите си, понастоящем ориентирани просто към "сексуални грехове". Дейността й e също така тема на документалния филм This Is What Love In Action Looks Like (2011), в който преминали през терапията споделят преживяванията си.

Дали след всичко преживяно Гарард е още вярващ? "Честно казано, не знам. Но се чувствах страхотно, когато бях религиозен. Животът ти е видеоигра – правиш определени ходове, събираш точки и знаеш, че отиваш в Рая. Всичко е черно и бяло, няма нюанси, няма колебания. Когато разбереш, че всъщност трябва да разчиташ на себе си, усещането е по-различно", казва Гарард, докато довършва кафето си. "И все пак, когато видя как природата е толкова красива и перфектно устроена, част от мен вярва, че има нещо повече от нас."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Имало едно време в "Червената къща" Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

21 фев 2020, 5827 прочитания

Wi-Fi free 3 Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

14 фев 2020, 3288 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 17675 прочитания

28 фев 2020, 6010 прочитания

28 фев 2020, 3117 прочитания

28 фев 2020, 2979 прочитания

28 фев 2020, 2437 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Догма и съмнение

За връзката между религията и интелигентността с професор Серж Лариве от Монреалския университет

Още от Капитал
"Уча.се" с лекота

Дарин Маджаров започва с любителски безплатни видеоуроци, днес регистрираните в платформата потребители са над 650 000

Китайските уроци от коронавируса

Заразените намаляват заради твърдата намеса на държавата

Потупване по рамото от Брюксел

С нетрадиционно позитивен доклад за икономическите дисбаланси Европейската комисия даде още един тласък на България по пътя към еврото

Къде изчезна вносът

Данните от статистиката за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

Фотограф под прикритие

Мартин Пар показва сатиричния си поглед към туризма с изложбата "Този малък свят"

Кино: "Котка в стената"

Изчезващата милост към другия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10