Welcome to my timeline, stalker
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Welcome to my timeline, stalker

Welcome to my timeline, stalker

От мита към селфито до дигитална детоксикация

8744 прочитания

Свободата се крие в това да си направиш селфи в Instagram. Отговорността – да критикуваш правителството в Twitter. Идентичността – да напишеш статус за Григор Димитров във Фейсбук. Независимо дали сте лекари, счетоводители, банкови служители или дизайнери, съществува само едно нещо, което оказва влияние върху нашата култура, и това са историите.

Начинът, по който изкарваме пари или влияем на останалите, се корени в разказването на истории. Този алгоритъм никога няма да се промени, защото разказването на вълнуващи истории ни прави човешки същества. Ако Шопен е изпращал любовни писма на Жорж Санд, то ние имаме достъп до фейсбук профила на бившия си партньор.

Еволюцията в начина, по който разказваме истории формира нов вид поведенчески модели, които интуитивно следваме. И докато въртим мобилния си телефон над чинията в ресторанта, ще проследим накратко тази култура на инстантни снимки и съобщения.

Заедно сами. Изпращате текстови съобщения, докато шофирате, защото възможността за социално общуване е по-важна от сигурността на вашия живот (и този на останалите). Проверявате news feed-a във Фейсбук, докато отпивате червено вино на първа среща, защото нещо по-интересно може се случи, а вие евентуално ще го пропуснете. Стараете се да сте в непрестанна връзка с идеализираните персони на вашите "приятели", защото техният живот е винаги прекрасен и съвършен с филтрите в Instagram. Близка позната ми сподели, че преди да започне да използва Instagram, е имала далеч по-висока самооценка и не е страдала от проблеми със самочувствието. Сега я наблюдавам как публикува филтрирани снимки от омайния уикенд в чужбина, за да се почувства по-значима.

Но визуално издържаните снимки не работят върху проблема с ниското самочувствие. Визуалното съдържание създава ново FOMO[1] в живота на другите. В свят, задвижван от инстантни снимки и съобщения, нашата лична самооценка намалява. Ако социалните мрежи помагат да се оценим, то със сигурност не ни съдействат да култивираме онова лично удовлетворение. Точно обратното - подтикват ни към една вечна надпревара със себе си. Ние сами отдаваме живота си на това еднообразие, понеже разчитаме на социалните мрежи да заместят човешкия елемент. В този смисъл, отношенията ни с технологиите са все още в начален стадиий. Ние самите не знаем как да взаимодействаме пълноценно с тях.

Пребройте колко пъти проверявате пощата си, колко време прекарвате във фейсбук или какъв брой снимки харесвате в Instagram. Ще се изненадате от резултата. Най-вероятно разглеждате фейсбук като начин на утвърждаване и чувство за принадлежност. Нещо, което социалните мрежи никога няма да ви осигурят напълно. Поне не за дълго. Ето защо продължавате да обновявате news feed-a в очакване на слеващата удивителна история. Отново. И отново. Но това никога не е достатъчно.

Митът за Ким Кардашян. Връщайки се от лов, Нарцис видял във водата своето отражение и се влюбил в него. Гледайки красивото си лице, понечил да целуне отражението си, и се удавил. Имиджът в социалните мрежи е като гръцката митология – те създават архетипи от божества, които следваме и имитираме. Не ни изненадва нарастването на нарцисизма у подрастващите, които биват облъчвани денонощно от социалните мрежи. Възможността за социално споделяне ви позволява да привличате внимание към себе си. В период, когато си известен, защото си известен, социалните мрежи са огледало на посредствеността. По-тъжното е, че прекаленото време, което подрастващите прекарват онлайн, ги лишава от социални умения като съчувствие, състрадание и внимание към останалите. Качества, противоположни на самолюбието. Промяната в ценностите на обществото чрез социалните мрежи подхранва всички прояви на нарцисизъм. Кой може да обясни огромната фен база на Ким Кардашян? Тази известност нямаше да е възможна преди 10-20 години. Едно е сигурно - ако Ким Кардашян беше гръцка богиня, досега да се е удавила в собственото си селфи.

140 знака любов. Има известна тръпка в това да добавиш човека, с когото се срещаш, във Фейсбук. Освен че ти дава усещането за сериозна връзка, можеш да проследиш бъдещия партньор през годините – как е изглеждал, каква музика слуша или къде излиза. Социалните мрежи са коректив на любовните взаимотношения. 41% от обвързаните американци (на възраст 18-29 г.) твърдят, че са се почувствали по-близки с партньора си посредство социалните мрежи.[2] Кибер консумацията на този любовен съюз започва с актуализирането на семейния статус от "необвързан" на "обвързан". Всички сме чували познати да се оплакват, че партньорът им отказва да актуализира статуса си. Оттук стартира и перманетната параноя в модерните взаимоотношения между двойките.

Обновяването на семейното положение във фейсбук ви превръща в забранения плод. Сами ще се убедите, че когато обновите състоянието си от "необвързан" на "обвързан", приятелките на вашата приятелка ще започнат да общуват по-често с вас. Семейното положение във Фейсбук е институция! Но голямата драма започва, когато човекът, с когото сте правил секс за една вечер, ви поиска покана за приятелство. Буквалният начин, по който взаимодействаме с технологиите, създава у нас едно шизофренно усещане за реалност. Всички се сещаме за онази двойка, която има съвършената връзка. Тяхното щастие залива news feed-a ти с инфантилни снимки и коментари, чрез които изповядват любовта помежду си. Оказва се, че 67% от женените американци споделят паролите си към онлайн акаунти със своите партньори.[3] Докато доверието се измерва в пароли, отношенията между обвързани могат да бъдат и по-параноични. Да речем, че просто искате да излезете с приятели. Лъжеш значимия друг, че си оставаш вкъщи и правиш всичко възможно, за да стоиш далеч от социалните мрежи. Въпреки това, спонтанен кадър в Instagram ви показва в някоя снимка. Някой приятел небрежно ви отбелязва в Foursquare.

В днешно време не може да излезем спокойно от вкъщи, понеже папараците дебнат отвсякъде. Колкото и да разглеждаме социалните мрежи като място за отдих и развлечение, понякога те прерастват в кибер дебнене, което отнема романтиката от човешкия опит и го превръща във вторично наблюдаване на всеки онлайн ход на значимия друг. Днес приемането на молби за приятелство е най-очевидният повод за ревност. Преди социалните мрежи бяхме склонни да се доверяваме на нашите партньори. Сега просто си инсталираме мобилно приложение, за да проверим дали наистина ни изневеряват. Може би и в това лежи истината: лекотата и удобствата на технологиите доведе до проблеми в комуникацията. Стигаме по-лесно до заключения, докато четем онлайн, вместо да участваме в диалог. Време е да оставим мобилните телефони на страна. Когато става въпрос за хората, с които сме емоционално ангажирани, е по-добре да подходим по старомодния начин – директно от източника. Това ще ви е от полза следващия път, когато разглеждате Instagram профила на приятеля ви и се чудите защо има толкова много харесвания под снимката. Най-важното е, че диалогът ще ви помогне да не се превърнете във враг на самите вас.

Не продавай. Разказвай. Обичаме да разказваме истории, защото сме човешки същества. Тази зависимост превръща социалните мрежи в нашите "50 нюанса сиво". Умните телефони направиха социалните мрежи лесно преносими и по-визуални. Освен това, ни дават свободата да избираме кога и как да консумираме или създаваме съдържание. Тази мобилност предизвиква маркетолозите да запълнят свободното ни време с рекламни послания. Не е честно в епоха, когато изглеждаш сезон на GIRLS за една вечер, да попадаш на реклами в YouTube или спонсорирани постове във фейсбук.

Накратко, маркетолозите съсипаха всяка социална платформа, водени от манията да третират социалните мрежи като канал за дистрибуция. И тази тенденция ще става все по-тъжна, докато фейсбук не се превърне в досадния телевизионен канал, който генерира реклама след реклама. Или докато не започнат да поставят билордoве в news feed-a ни. Джефри Гитомър е казал, че хората не обичат да им продават, но обожават да купуват. През 2014г. бизнесите, които се опитват да адаптират директните продажби в social media плановете си, ще се провалят. Клиентите ще търсят все повече стойност и забавление в комуникацията с брандове, а ангажиращото съдържание ще стъпва върху 8 фундаментални човешки нужди: препитание, защитеност, обич, разбиране, вземане на участие, свободно време, създаване, идентичност и свобода. Когато съдържанието на бизнеса говори на човешки език и създава емоционално съдържание около тези човешки нужди, ще бъде успешно. 

Истината е, че бизнесите не изпитват емоции, докато ние сме изградени от чувства. Ние искаме да бъдем част от нещо по-голямо от нас самите. Искаме да изпитаме нещо значимо. Комуникацията в социалните канали не трябва да бъде сложна, а истинска и проста. Необходимо е бизнесът да се съобрази с разбирането, че всички ние сме многоизмерни същества, и всеки от нас е преживял както хубаво, така и лошо. Тази концепция не се вписва в дефиниции като Business to Business или Business To Customer, а Human To Human. В този смисъл, специалистите по маркетинг в социланите мрежи, би следвало да търсят най-общите черти в нашата човечност, и да започнат да говорят езика, който толкова дълго очакваме.

Дигитална детоксикация. Тенденцията да се изключиш офлайн се превръща в търговски манифест на туристическата индустрия в САЩ, включвайки почивки с цел дигитална детоксикация. Според Pew[4] 50% от американците предпочитат да комуникират онлайн, отлкото лично. В Сейнт Винсент и Гренадини се предлага туристически пакет Digital Detox, който забранява на пътниците да носят технологии със себе си. В пакета се включват е-mail инструкции преди почивката, които насочват как да функционираш на почивка без технологии. На острава те очаква инструктор, който дава съвети как да забраниш на технологиите да контролират живота ти. Quincy Hotel във Вашингтон пък предлага услугата "Be unplugged". Посетителите на хотела оставят лаптопите, таблетите и смарт телефоните си на рецепцията при регистрация и ги получават чак на заминаване. Ваканцията, далеч от дигиталния свят, оказва позитивно влияние, дори върху най-вманиачените към социалните мрежи хора. Кратка почивка от монитора може да ни презареди и да ни позволи да станем по-хуманни в човешкото общуване. Дигиталната детоксикация изчиства шума от живота ни и създава пространство, в което да се свържем със себе си и да се завърнем към дигиталния свят презаредени.


[1]              FOMO ( fear of missing out) - страх да не изпуснеш нещо

[2]              http://www.pewinternet.org/2014/02/11/couples-the-internet-and-social-media/

[3]              http://www.pewinternet.org/2014/02/11/couples-the-internet-and-social-media/

[4]              Pew Research Center's Internet and American Life Project

Свободата се крие в това да си направиш селфи в Instagram. Отговорността – да критикуваш правителството в Twitter. Идентичността – да напишеш статус за Григор Димитров във Фейсбук. Независимо дали сте лекари, счетоводители, банкови служители или дизайнери, съществува само едно нещо, което оказва влияние върху нашата култура, и това са историите.

Начинът, по който изкарваме пари или влияем на останалите, се корени в разказването на истории. Този алгоритъм никога няма да се промени, защото разказването на вълнуващи истории ни прави човешки същества. Ако Шопен е изпращал любовни писма на Жорж Санд, то ние имаме достъп до фейсбук профила на бившия си партньор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    klimentm avatar :-|
    klimentm

    Не занаех че във Фейсбук имало "семеен статус".Колко съм изостанал.
    Иначе харесах статията .

  • 2
    prismehulnik avatar :-|
    Присмехулник

    Хубав анализ, споделям абсолютно всички наблюдения и притеснения и най-вече по адрес на самия себе си.

  • 3
    flakes avatar :-P
    P.

    Много хубава статия, Краси.

  • 4
    sib avatar :-|
    sib

    Много добра!

  • 5
    vondi avatar :-|
    vondi

    "значимия друг"... звучи ужасно на български


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK