Глас народен

В една от последните си публикации Крис Андерсън, бившият главен редактор на WIRED, отправи поглед към продажбите на най-големия магазин на планетата – amazon.соm, и с изненада установи, че масовият потребител проявява по-силен интерес към класиците и блокбастърите в киното и музиката, отколкото към непознатите новости. Подобно заключение направи наскоро в LA SPHÈRE и Матю Дюгал, канадски журналист и социолог, изследващ интернет маркетинга при анализ на поведението на купувачите, поставени пред дилемата непозната хеви метъл-готик исландска група срещу пакета Deep Purple и Led Zeppelin. Заключението на двамата водещи идеолози на дигиталната комуникация е, че невероятно богатият каталог плаши клиентите и че те избягват да се впускат в авантюри с непознати автори. Привлича вниманието реакцията при подобни ситуации – в над 80% от случаите субектите на изследването търсят мнение и съвет от приятелския кръг в социалните мрежи.

Бегъл поглед към промените в киноиндустрията за последните две десетилетия би позволил да се открият част от причините за тази ситуация. Цифровите технологии отвориха широко вратите на много мераклии и сложиха край на контролираното кинопроизводство. Дива орда от визуални варвари започна да произвежда поредица движещи се картинки и да ги представя като "филм". Става дума за годишно производство от около 30 000 пълнометражни продукта в планетарен мащаб. С успеха на франчайза "Паранормална активност" киното бе заплашено да загуби принадлежността си към категорията изкуство или да я запази, при условие че кинофеновете направят много голяма ревизия на базисните си понятия. Навлизането на туристите в света на кинотворчеството преобърна и маркетинговите стратегии в разпространението. Дори без да познава мисълта на Маршъл Маклуън, средностатистическият жител на планетата би признал, че е презадоволен и от медии, и от послания.